ma_nda_rinka, радвам се за теб! От тук нататък пожелавам само щастие за теб и малкото съкровище! Подкрепям те изцяло! 
- Публикувана: 7 юни 2006, 14:27 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2007, 15:46 ч.
Домашното насилие
Чета темата и мисля.Аз самата бях жертва на домашно насилие в продължение на 15 години.По-скоро психическо, физическите посегателства бяха само три за периода, но така ми беше взел страха, че четвърта година откакт казах НЕ и го изхвърлих от живота си, но не мога да се отърся още от това.Все още като чуя гласът му по телефона и машинално рецитирам къде съм и се изпъвам като струна.Не това обаче исках да напиша, а да споделя с вас разсъждеията си по темата, а именно:Замисляла ли се е някоя от вас от къде идва тази неувереност в мъжете, тази комплексираност, чувството за малоценност и убеждението, че съпругата им е създадена за да им прислужва, да им се подчинява безпрекословно и своевременно и да бъде тяхна робиня, лишена от собствено мнение, чувство и желание?Отговора е, че за всичко това е виновно семейството, в което са израснали и най-вече майката.Имала съм възможност да наблюдавам разликите в разбиранията и психиката на мъжката майка, включително на тази, която има и син и дъщеря.Нищо общо няма в разбиранията и отношенията и за брак и бъдеще на синът и и на дъщеря и.Нито една жена с разнополови деца, вече порастнали не може да си криви душата, че еднакво мисли, чувства и приема връзките на децата си.Всички те далеч не обръщат еднакво внимание на децата си, под предтекста, че дъщерята е оправна и се справя във всичко сама, докато синт е като всички мъже и има нужда от подкрепа.Дрън-дрън та пляс.Както непрестанно обучава щерка си да не става робиня на съпруга или гаджето си и я учи на разни долни трикове как да го разиграва и какво ли още не и как трябва да го научи даси знае мястото, да я уважав, да излиза натам-насам с приятелки, да му готви само когато има желание и какво ли още не. Така обаче става ли въпрос за снахата, правилата, наставленията и изискванията са коренно различни.Все пак вече става въпрос за чуждото дете, нека не го забравяме.Тук вече епитетите се сменят с оная мързелана, използвачката, която ми тормози добродушния син, той бхта като луд да си вее гза тя мръсница, прави си прически, не му готви, горкият гладен и мръсен, кара го да чисти и мие прозорци и добре че е добрата мама да го приласкае и посъветва отвреме на време...........
Който каквото и да каже по отношение на написаното от мен, това е самата истина.Създаваме едни търтеи, лигльовци, комплексри, лишени от чувство на отговорност, от увереност и мъжко достойнство или по-точно с тотално извратено разбиране за мъжко достойнство*че то се състои в това да опухаш жена си*, създаваме тези чудовища и псле ревеме от обидите им и под ударите на тежките им юмруци.......това е истината в по-мащабен план.За това мъжки майки не правете подобна грешка.Направете от синът си един достоен мъж, уважаващ себе си и околните, толерантен, отговрен.Не гледайте на него като на мама крехкото синче, защото после друга като вас ще плаче и страда от неувереността му и неспособността му да уважава и общува.Но лесно е да се каже, на рактика където и да се обърна виждам порочният български модел на отглеждане и възпитание на синовете и в защита думите на всяка мъжка майка *защо да го уча, някоя мръсница да го вземе и да и прислужва*.........................
Който каквото и да каже по отношение на написаното от мен, това е самата истина.Създаваме едни търтеи, лигльовци, комплексри, лишени от чувство на отговорност, от увереност и мъжко достойнство или по-точно с тотално извратено разбиране за мъжко достойнство*че то се състои в това да опухаш жена си*, създаваме тези чудовища и псле ревеме от обидите им и под ударите на тежките им юмруци.......това е истината в по-мащабен план.За това мъжки майки не правете подобна грешка.Направете от синът си един достоен мъж, уважаващ себе си и околните, толерантен, отговрен.Не гледайте на него като на мама крехкото синче, защото после друга като вас ще плаче и страда от неувереността му и неспособността му да уважава и общува.Но лесно е да се каже, на рактика където и да се обърна виждам порочният български модел на отглеждане и възпитание на синовете и в защита думите на всяка мъжка майка *защо да го уча, някоя мръсница да го вземе и да и прислужва*.........................
Чета темата и мисля.Аз самата бях жертва на домашно насилие в продължение на 15 години.По-скоро психическо, физическите посегателства бяха само три за периода, но така ми беше взел страха, че четвърта година откакт казах НЕ и го изхвърлих от живота си, но не мога да се отърся още от това.Все още като чуя гласът му по телефона и машинално рецитирам къде съм и се изпъвам като струна.Не това обаче исках да напиша, а да споделя с вас разсъждеията си по темата, а именно:Замисляла ли се е някоя от вас от къде идва тази неувереност в мъжете, тази комплексираност, чувството за малоценност и убеждението, че съпругата им е създадена за да им прислужва, да им се подчинява безпрекословно и своевременно и да бъде тяхна робиня, лишена от собствено мнение, чувство и желание?Отговора е, че за всичко това е виновно семейството, в което са израснали и най-вече майката.Имала съм възможност да наблюдавам разликите в разбиранията и психиката на мъжката майка, включително на тази, която има и син и дъщеря.Нищо общо няма в разбиранията и отношенията и за брак и бъдеще на синът и и на дъщеря и.Нито една жена с разнополови деца, вече порастнали не може да си криви душата, че еднакво мисли, чувства и приема връзките на децата си.Всички те далеч не обръщат еднакво внимание на децата си, под предтекста, че дъщерята е оправна и се справя във всичко сама, докато синт е като всички мъже и има нужда от подкрепа.Дрън-дрън та пляс.Както непрестанно обучава щерка си да не става робиня на съпруга или гаджето си и я учи на разни долни трикове как да го разиграва и какво ли още не и как трябва да го научи даси знае мястото, да я уважав, да излиза натам-насам с приятелки, да му готви само когато има желание и какво ли още не. Така обаче става ли въпрос за снахата, правилата, наставленията и изискванията са коренно различни.Все пак вече става въпрос за чуждото дете, нека не го забравяме.Тук вече епитетите се сменят с оная мързелана, използвачката, която ми тормози добродушния син, той бхта като луд да си вее гза тя мръсница, прави си прически, не му готви, горкият гладен и мръсен, кара го да чисти и мие прозорци и добре че е добрата мама да го приласкае и посъветва отвреме на време...........
Който каквото и да каже по отношение на написаното от мен, това е самата истина.Създаваме едни търтеи, лигльовци, комплексри, лишени от чувство на отговорност, от увереност и мъжко достойнство или по-точно с тотално извратено разбиране за мъжко достойнство*че то се състои в това да опухаш жена си*, създаваме тези чудовища и псле ревеме от обидите им и под ударите на тежките им юмруци.......това е истината в по-мащабен план.За това мъжки майки не правете подобна грешка.Направете от синът си един достоен мъж, уважаващ себе си и околните, толерантен, отговрен.Не гледайте на него като на мама крехкото синче, защото после друга като вас ще плаче и страда от неувереността му и неспособността му да уважава и общува.Но лесно е да се каже, на рактика където и да се обърна виждам порочният български модел на отглеждане и възпитание на синовете и в защита думите на всяка мъжка майка *защо да го уча, някоя мръсница да го вземе и да и прислужва*.........................
Който каквото и да каже по отношение на написаното от мен, това е самата истина.Създаваме едни търтеи, лигльовци, комплексри, лишени от чувство на отговорност, от увереност и мъжко достойнство или по-точно с тотално извратено разбиране за мъжко достойнство*че то се състои в това да опухаш жена си*, създаваме тези чудовища и псле ревеме от обидите им и под ударите на тежките им юмруци.......това е истината в по-мащабен план.За това мъжки майки не правете подобна грешка.Направете от синът си един достоен мъж, уважаващ себе си и околните, толерантен, отговрен.Не гледайте на него като на мама крехкото синче, защото после друга като вас ще плаче и страда от неувереността му и неспособността му да уважава и общува.Но лесно е да се каже, на рактика където и да се обърна виждам порочният български модел на отглеждане и възпитание на синовете и в защита думите на всяка мъжка майка *защо да го уча, някоя мръсница да го вземе и да и прислужва*.........................
marypopins колкото и да ми се иска да не си права, има доста факти и събития който съм виждала и ми показват, че си абсолютно права.
Аз имам и брат и сестра. Гордея се, че мойте родители са съвременни и отворени към новото, хора. Но въпреки това, брат ми като най-малък и единствен мъж от 3-те деца е най-лигавения. По думите на майка той е толква безпомощен, че едва ли не аз трябва да го наблюдавам ежеминутно, защото живем двамата заедно в един апартамент. Винаги майка е подкрепяла всяко от децата си, любовта и не е делена, на този повече, на онзи по-малко, но въпреки всички суперлативи за нея който изказах, тя все още смята 25 годишния мързел и лигльо, който е брат ми, за едно нежно и неможещо да се оправи с живота момченце. Била съм свидетел как този мой брат прави каквото си иска и постъпва отвратително с приятелките си. Имаше време когато живееше сам, едната викаше да му готви, другата да му чисти и т.н. Е не търпя аз такова поведение, още повече, че бившия ми мъж беше възпитан по същия начин, колко критика изтърпях аз за едната година която бяхме заедно, че не мога да готвя, че не му нося кафе в леглото, че не го обгрижвам нежно и любящо. Абе баста на тези мамини синчета, този тормоз слава богу ми отвори очичките - кой, как и за какво се бори и не пожелавам на никоя жена, едно такова мамино синче.
Дотук с тема за майките и синовете.
Извинявам се за спама никак не е в темата.
Аз имам и брат и сестра. Гордея се, че мойте родители са съвременни и отворени към новото, хора. Но въпреки това, брат ми като най-малък и единствен мъж от 3-те деца е най-лигавения. По думите на майка той е толква безпомощен, че едва ли не аз трябва да го наблюдавам ежеминутно, защото живем двамата заедно в един апартамент. Винаги майка е подкрепяла всяко от децата си, любовта и не е делена, на този повече, на онзи по-малко, но въпреки всички суперлативи за нея който изказах, тя все още смята 25 годишния мързел и лигльо, който е брат ми, за едно нежно и неможещо да се оправи с живота момченце. Била съм свидетел как този мой брат прави каквото си иска и постъпва отвратително с приятелките си. Имаше време когато живееше сам, едната викаше да му готви, другата да му чисти и т.н. Е не търпя аз такова поведение, още повече, че бившия ми мъж беше възпитан по същия начин, колко критика изтърпях аз за едната година която бяхме заедно, че не мога да готвя, че не му нося кафе в леглото, че не го обгрижвам нежно и любящо. Абе баста на тези мамини синчета, този тормоз слава богу ми отвори очичките - кой, как и за какво се бори и не пожелавам на никоя жена, едно такова мамино синче.
Дотук с тема за майките и синовете.
Извинявам се за спама никак не е в темата.