Здравейте, мили мами! Нямам сили да чета всички тези потресаващи истории...Само вие знаете как се понася такава жестокост...Моето мнение е,че обществото трябва да е много по-ангажирано с тези случаи, мислейки как да помага. Аз имам една идея, която на пръв поглед изглежда далечна, но според мен осъществяването й би помогнало и в тези случаи. Включете се в обсъждането й! Всяко мнение има значение!
- Публикувана: 7 юни 2006, 14:27 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2007, 15:46 ч.
Домашното насилие
незнам само какво ще му обяснявам като стане голямо и ако иска да е при баща си,защото бебето е момче и сигурно ше му е мъчно зашото не го познава какъв е в действителност
Ако гледа как баща му те бие,твърде вероятно е и той да посяга след време,защото може да го смята за нормално поведение.
Реално погледнато е точно така и това важи за повечето хора. Има разбирира се и обратния ефект - детето точно защото е било свидетел никога да не постъпва така. За всеки случай е по-добре да се действа по по-безобидния и безопасен начин като се отдели детето от тази среда.
sanie, каква е идеята ти?
Здравейте,сношти се разви поредния екшън незнам как даго обясня .Сношти се развиках на баткото 4е е разлял млякото на масата и веснага полу4их ритник в бедрото от мъжът ми . Аз от болка истървах малкият и паднах. После децата изпадна в истерия и тримта плаках ме а онйя тиквеник ми вика докога ште лежиш на земята ма симолантке . Незнам какво да правя това се слу4ва наий редовно
Здравейте нека и аз споделя нещо което ми тежи вече толкова време!
След 12год. физически и психически тормоз най накрая намерих смелост и казах- край!!!!
Успях да го склоня на развод по взаимно съгласие.Днес мина делото и вече съм разведена,чакам само да си получа решението.НО! Страхът от евентуален тормоз остава.Винаги е било така.В един момент е кротък и спокоен а в следващия започват заплахи,обиди и какво ли не.
Дали някога и аз ще живея спокойно.Разведох се за да не живеят и децата ми по начина по който живях и аз.Вечни побоища,скандали и тормоз.Майка ми почина когато бях на 11г. от това,а баща ми когато бях на 23г. от постоянния алкохол.Моля се да бъда достатъчно силна и да възпитам двамата си сина да бъдат добри съпрузи и бащи.ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ И ДАНО БОГ Е С НАС!!!
След 12год. физически и психически тормоз най накрая намерих смелост и казах- край!!!!
Успях да го склоня на развод по взаимно съгласие.Днес мина делото и вече съм разведена,чакам само да си получа решението.НО! Страхът от евентуален тормоз остава.Винаги е било така.В един момент е кротък и спокоен а в следващия започват заплахи,обиди и какво ли не.
Дали някога и аз ще живея спокойно.Разведох се за да не живеят и децата ми по начина по който живях и аз.Вечни побоища,скандали и тормоз.Майка ми почина когато бях на 11г. от това,а баща ми когато бях на 23г. от постоянния алкохол.Моля се да бъда достатъчно силна и да възпитам двамата си сина да бъдат добри съпрузи и бащи.ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ И ДАНО БОГ Е С НАС!!!
Пиша анонимна, защото още незнам какво да правя. Като ви гледам как се справяте просто ви се възхищавам. И аз бяха такава самоуверена преди 8 год. Женена съм от 8 г. От тогава всеки ден ме смазват / с приказки и обиди. Но понякога започвам да мисля че психическият тормоз е по лош и от физическият. Смятам че съм добра домакиня и майка. Поне така казват и другите хора. Но ТОЙ е все недоволен от нещо. Ако нешо не е изпрано, защо не е, и ако е изпрано, защо е. И аз и детето потръпваме когато чуем входната врата да се отваря и той да се прибира от работа. Печеля щогоде добре, грижа се за цялото домакинство. Цялата прехрана на семейството е на мой гръб. ТОЙ плаща само сметки и „други”, а има свой бизнес и печели добре. Както навсякъде парите нестигат. Поискам ли му пари за храна, започва да крещи, няма да ви казвам каква ме нарича. Предпочитам да взема пари назаем за да напазарувам храна, отколкото да изтърпя обидите му. А те са всекидневно. От известно време ми обяснява, че иска да си намери друга жена. Като му кажа да се разделим той се дърпа, не бил готов, не бил решил и т.н.А на дтетето обръща внимание само когато той е на кеф. Като се прибере в къщи даже не отива да го види / а като го види след 10 мин. Започва да се кара и да прави забележки/, сяда да се нахрани и след това си почива или излиза. Той има право на личен живот а аз не. Според него само той е изморен и има работа, а аз не. Преди се опитвах, да му кажа че не е прав, с времето разбрах, че стената по - би се трогнала. И така вече 8 г. Търпя и стискам зъби заради детето , за да има семейство, но като я виждам как ме гледа като плача и сърцето ми се свива още толкова. Това дете не заслужава това /Тя е едно ангелче/.
Незнам дали ще се справя сама /имам впредвид финансово/ имначе и сега съм сама на 99 %.
Все пак наем на жилище, грижа за мен и детето и т.н. А няма на кой да разчитам. Знам че ще трябва да се справя, ако не заради мен / независимо че съм на 35г се чувствам като на 70/, то заради това дете /то не е виновно за нищо. Сигурно ви се струва много объркано, но така е и в главата ми. Щувствам някакво облекчение че все пак събрах сили да пиша. Незнам защо, но ви чувствам адски близки.....
Незнам дали ще се справя сама /имам впредвид финансово/ имначе и сега съм сама на 99 %.
Все пак наем на жилище, грижа за мен и детето и т.н. А няма на кой да разчитам. Знам че ще трябва да се справя, ако не заради мен / независимо че съм на 35г се чувствам като на 70/, то заради това дете /то не е виновно за нищо. Сигурно ви се струва много объркано, но така е и в главата ми. Щувствам някакво облекчение че все пак събрах сили да пиша. Незнам защо, но ви чувствам адски близки.....
Незнам какво да правя казах 4е ште подам молба за развод а той ми отговори 4е штеме пребие
Когато човек е слаб и несигурен заплашва ,това със сигурност .Такъв човек няма друго оръжие . За тебе ще е добре да надвиеш страха .Има ли при кого да отидеш докато трае развода?
Ако случайно наистина ти посегнеподай молба в районния съд по закона срещу домашното насилие . Както са те посъветвали ,ако те заплашва подай жалба и в РПУ , ще го извикат и ще подпише протокол ,че няма да те закача ,не че е голяма работа тоя протокол може да се стресне може и да не ,но поне може да го ползваш като доказателство в съда. Има и редица организации ,които се занимават с помощ на жени преживели насилие.
Желая ти късмет.
Ако случайно наистина ти посегнеподай молба в районния съд по закона срещу домашното насилие . Както са те посъветвали ,ако те заплашва подай жалба и в РПУ , ще го извикат и ще подпише протокол ,че няма да те закача ,не че е голяма работа тоя протокол може да се стресне може и да не ,но поне може да го ползваш като доказателство в съда. Има и редица организации ,които се занимават с помощ на жени преживели насилие.
Желая ти късмет.
Момичета, в по-големите градове има неправителствени организации, които имат програми за психологическа подкрепа и правно консултиране на хора, които имат вашите проблеми. Там ще ви консултират и относно възможностите за защита по Закона за защита срещу домашното насилие. Той наистина работи.
Защитата, която можете да получите по Закона се изразява в налагане на една или повече мерки: (1)задължаване на насилника да се въздържа от насилие; (2)извеждането му от съвместно обитаваното жилище; (3)ограничаване на достъпа му до определени места, които пострадалото лице посещава (жилище, работно място, детска градина и т.н); (4) временно определяне на местоживеенето на детето при пострадалия родител; (5) насочване на пострадалото лице към програми за възстановяване; (6) задължаване на извършителя да посещава специализирани програми. Съдът налага и глоба в размер 200-1000 лв.
Молбата се подава в районен съд, а в рискови ситуации чрез РПУ.
За да бъде добре изготвена молбата ви потърсете адвокат, който има опит с такива дела. За съжаление, много адвокати все още имат малко опит в практиката по този Закон.
Момичета, това че споделяте (макар и в анонимност) е изключително ценно. Това е първата крачка, продължете напред. Важно е да потърсите и професионална психологическа помощ. Виждам, че някои от вас вече са предприели и това
Психологическата подкрепа ви е необходима, най-малкото за да се ориентирате в собствените си смесени чувства и намерения.
Видях постинги със сайта на Анимус. Тази организация поддържа 24 ч. телефонна линия, на която можете да се обадите.
Тадела, в Бургас можеш да се обърнеш към Асоциация "Деметра". Те работят в областта на тази проблематика.
За всички, които живеят във Варна или в близост и имат въпроси, свързани с домашното насилие или търсят подкрепа, могат да се обърнат към Фондация "SOS-семейства в риск". Там ще получат психологическа подкрепа и изчерпателна консултация за защита по Закона за защита срещу домашното насилие. Юристите изготвят молбите и имат опит в практиката.
..... и помнете, че не вие сте виновни и предизвикващи!
Кураж!
Защитата, която можете да получите по Закона се изразява в налагане на една или повече мерки: (1)задължаване на насилника да се въздържа от насилие; (2)извеждането му от съвместно обитаваното жилище; (3)ограничаване на достъпа му до определени места, които пострадалото лице посещава (жилище, работно място, детска градина и т.н); (4) временно определяне на местоживеенето на детето при пострадалия родител; (5) насочване на пострадалото лице към програми за възстановяване; (6) задължаване на извършителя да посещава специализирани програми. Съдът налага и глоба в размер 200-1000 лв.
Молбата се подава в районен съд, а в рискови ситуации чрез РПУ.
За да бъде добре изготвена молбата ви потърсете адвокат, който има опит с такива дела. За съжаление, много адвокати все още имат малко опит в практиката по този Закон.
Момичета, това че споделяте (макар и в анонимност) е изключително ценно. Това е първата крачка, продължете напред. Важно е да потърсите и професионална психологическа помощ. Виждам, че някои от вас вече са предприели и това
Психологическата подкрепа ви е необходима, най-малкото за да се ориентирате в собствените си смесени чувства и намерения.
Видях постинги със сайта на Анимус. Тази организация поддържа 24 ч. телефонна линия, на която можете да се обадите.
Тадела, в Бургас можеш да се обърнеш към Асоциация "Деметра". Те работят в областта на тази проблематика.
За всички, които живеят във Варна или в близост и имат въпроси, свързани с домашното насилие или търсят подкрепа, могат да се обърнат към Фондация "SOS-семейства в риск". Там ще получат психологическа подкрепа и изчерпателна консултация за защита по Закона за защита срещу домашното насилие. Юристите изготвят молбите и имат опит в практиката.
..... и помнете, че не вие сте виновни и предизвикващи!
Кураж!
Здравейте, отдавна чета форума но тази тема ме провокира да пиша. Аз израстнах в семейство в което скандалите и побоя бяха почти ежедневие. Така до 14 - годишна възраст когато родителите ми се разведоха. Няма да разказвам подробно какво съм преживяла, как баща ми потрошаваше всичко което може да се счупи в къщи, как биеше майка ми и как сме бягали посред нощ по пантофи. Няма да забравя как съм ги молила и двамата да се разведат. Сега 10 години по - късно все още потръпвам при спомена за всичко това. В същност това е което искам да ви кажа - не правете грешката да съжителствате с човек който ви тормози психически или физически само заради децата ! Защото те страдат дори повече от вас. Финансовите проблеми се преодоляват, най - важно за едно дете е да расте в спокойно . За мен това спокойствие беше хиляда пъти по - важно от вещите които не можех да имам. Желая ви всичкото щастие на света 
Весела Коледа и кураж ! И знайте - Няма начин да няма начин !
Весела Коледа и кураж ! И знайте - Няма начин да няма начин ! 
Ето ме и мен в тази тъжна тема...
Ще ви разкажа моите изтории, дано са полезни на някой.
Вече 4 месеца не живея с бащата на детето ми. И съм доста щастлива от този факт
При мен тормоза беше само психически, но рано или късно щеше да се стигне и до бой... Е, нещата не бяха съвсем типични, защото живеехме с майка му и тормоза се разпределяше между двете ни. Тя се грижеше за домакинската работа и съответно отнасяше конското за готвенето, прането и т.н.
Аз пък, на свой ред, бях подозирана в безброй изневери... Въпроси от рода на "С кой беше до 8 часа в парка?" бяха ежедневие. Не ме пускаше да ходя почти никъде. Миналото лято излезнах от София само за 3 дни, а толкова исках да заведа бебето на въздух... имах и къде и как и т.н., но Негово Величество не благоволи да ме пусне, използвайки детето за оправдание. Опитваше се да ме отдели от всичките ми приятели и познати. От старите приятели ме откъсна, но от новите, които познавам от както родих и са основно майки, не успя. Потоянно си измисляше как еди-коя-си моя приятелка се занимавала с нам си кво си, например е проститутка или пък мъжът и бил сутеньор... Всякакви такива.. Сега ми звучат смешно, но тогава се замислях, слава Богу, че вече се бях осъзнала до някъде и не му вярвах толкова, колкото в началото. Всъщност сега цялата история ми звучи смешно и в същото време не мога да разбера с какво ме излъга този човек та отидох при него...
Като четях какво сте писали и забелязах, че насилниците обесняват как никой не те обича и как само той те обича истински и така те правят зависима... При нас не беше така.. Според него всичките ми роднини и приятели ми вредяха и ми желаеха злото, но в същото време той не казваше, че ме обича. А аз имах нужда от неговата подкрепа понякога... Но я нямах и всъщност бях съвсем сама. С какво е очаквал да ме задържи, просто не знам... Дори с външен вид няма шанс
За пари да не говорим... Постоянно имаше проблем с парите... Все нямаше и все дължеше на някой... Това го изнервяше и аз се опитвах да оправдая много неща, защото е изнервен, уморен...
Разбира се, за детето никаква помощ не съм получила... Щом го помолех за нещо ми се вдигаше скандал... Той бил уморен, спяло му се, ядяло му се, не можел сега да изхвърли коритото с водата или пък да слезне да ми помогне с количката... Няколко пъти му е сменял памперса... около 2... май толкова го е и къпал. В същото време се биеше в гърдите, че е БАЩА! Сега обича детето и ако майка му си е в къщи го взима понякога, но сам не може да се оправи с него.
По негови разкази е израснал в семейство с насилие, но май е било само психоатака... Не съм сигурна. Знам само, че и той и майка му плюеха много по баща му, а когато се запознах с него, той се оказа страхотен човек. Дали се е променил или те са преувеличавали нещата, не знам. Мен ме интересуваше това, че от свекър ми съм видяла само хубаво и той обича детето безумно много. От раждането докато не се изнесох, свекър ми ни издържаше мен и детето. Купуваше памперси и всичко нужно за детето, даваше ми пари на ръка просто за да имам. Но бившия твърдеше, че щом баща му ми ги давал тия пар, значи все едно той ми ги давал... Фактите сочат, че преди месец един баща купи за пръв път пакет памперси на сина си... Отне ми половин час да му обесня да вземе Pampers 6.... Трудно е като не знаеш как изглежда опаковката...
2 месеца след като родих, мисля че беше точно тия дни миналата година, се престраших да пиша във форума анонимно за проблемите си... това беше първата крачка, много важна крачка. 8 месеца ми трябваха за да събера кураж и да спра да се надявам, че нещата ще се оправят и да се изнеса за 2 часа и то със багажа
СЛед напускането почнаха големи лайна... Аз очаквах, разбира се.
4 дни след като се прибрах при нашите, оня дойде и ме нападна пред входа. дърпа ме, блъска ме... ръцете ми извива.. а аз през цялото време бутам количката. Щял на парчета да ме накълца пред детето... Обадих се в полицията.. Записаха данни и всичко, но така и не подадох жалба, за което съжалявам много сега. СЪщата вечер "мъжа" отиде при баща ми (тук почва смешното) и седна да му обеснява всъщност каква курва е дъщеря му. Ама подробно му обеснил и за сексуалния ни живот... Опитал се да му каже, че и майка ми е курва... Разбира се всичко е измислица, но той е толкова убедителен, че баща ми се замислил... Е, накрая все пак му казал "Бе и курва да е, пак си ми е дъщеря!" Кретена очаквал едва ли не баща ми да застане на негова страна... Е, това мина отдавна и вече ми е много смешно...
После започна да се обажда много често и да ми говори глупости... В началото го слушах, после почнах да му затварям телефона. Той почна да ми върти номера... Една събота беше взел детето и се обади и каза, че няма да го върне... Аз се побърках, хем знаех, че ще го върне. Той не може да го гледа, още повече, че все още го кърмя и е твърде зависим от мен. Като го върна му бях толкова ядосана, че на другия ден заминах с детето за Пловдив без да му кажа и той цяла седмица не знаеше къде сме. Накрая разбра и се обади да ми обесни как щял да се обади в полицията и да обяви детето за отвлечено, а мен за похитител
тук наистина много се смях.
Ох, отплеснах се... АМа така ми олеква като пиша тук. Напоследък бях спряла да пиша, защото изрода четеше какво пиша и се чуствах зле. Мисля вече да не ми пука!!
Знаете ли... Понякога се замислям.. От толкова неща съм се лишила заради този кретен, а човек се лишава от нещо заради друго нещо... нещо по-значимо то първото... Не мога да си обесня защо съм се лишавала... в името на какво? Май никога не съм го обичала, просто съм видяла някаква възможност да се отделя от родителите ми... но отидох при майка му.. Тъпо!
Ох, наистина зе отплеснах много.
Искам да кажа на всички, които четат тази тема и не смеят да споделят какво изживяват... Това е първата крачка! И много олеква!
Благодаря за вниманието, сега се чуствам много по-добре!
Прегръщам всички ви!
Ще ви разкажа моите изтории, дано са полезни на някой.
Вече 4 месеца не живея с бащата на детето ми. И съм доста щастлива от този факт
При мен тормоза беше само психически, но рано или късно щеше да се стигне и до бой... Е, нещата не бяха съвсем типични, защото живеехме с майка му и тормоза се разпределяше между двете ни. Тя се грижеше за домакинската работа и съответно отнасяше конското за готвенето, прането и т.н.
Аз пък, на свой ред, бях подозирана в безброй изневери... Въпроси от рода на "С кой беше до 8 часа в парка?" бяха ежедневие. Не ме пускаше да ходя почти никъде. Миналото лято излезнах от София само за 3 дни, а толкова исках да заведа бебето на въздух... имах и къде и как и т.н., но Негово Величество не благоволи да ме пусне, използвайки детето за оправдание. Опитваше се да ме отдели от всичките ми приятели и познати. От старите приятели ме откъсна, но от новите, които познавам от както родих и са основно майки, не успя. Потоянно си измисляше как еди-коя-си моя приятелка се занимавала с нам си кво си, например е проститутка или пък мъжът и бил сутеньор... Всякакви такива.. Сега ми звучат смешно, но тогава се замислях, слава Богу, че вече се бях осъзнала до някъде и не му вярвах толкова, колкото в началото. Всъщност сега цялата история ми звучи смешно и в същото време не мога да разбера с какво ме излъга този човек та отидох при него...
Като четях какво сте писали и забелязах, че насилниците обесняват как никой не те обича и как само той те обича истински и така те правят зависима... При нас не беше така.. Според него всичките ми роднини и приятели ми вредяха и ми желаеха злото, но в същото време той не казваше, че ме обича. А аз имах нужда от неговата подкрепа понякога... Но я нямах и всъщност бях съвсем сама. С какво е очаквал да ме задържи, просто не знам... Дори с външен вид няма шанс
За пари да не говорим... Постоянно имаше проблем с парите... Все нямаше и все дължеше на някой... Това го изнервяше и аз се опитвах да оправдая много неща, защото е изнервен, уморен... Разбира се, за детето никаква помощ не съм получила... Щом го помолех за нещо ми се вдигаше скандал... Той бил уморен, спяло му се, ядяло му се, не можел сега да изхвърли коритото с водата или пък да слезне да ми помогне с количката... Няколко пъти му е сменял памперса... около 2... май толкова го е и къпал. В същото време се биеше в гърдите, че е БАЩА! Сега обича детето и ако майка му си е в къщи го взима понякога, но сам не може да се оправи с него.
По негови разкази е израснал в семейство с насилие, но май е било само психоатака... Не съм сигурна. Знам само, че и той и майка му плюеха много по баща му, а когато се запознах с него, той се оказа страхотен човек. Дали се е променил или те са преувеличавали нещата, не знам. Мен ме интересуваше това, че от свекър ми съм видяла само хубаво и той обича детето безумно много. От раждането докато не се изнесох, свекър ми ни издържаше мен и детето. Купуваше памперси и всичко нужно за детето, даваше ми пари на ръка просто за да имам. Но бившия твърдеше, че щом баща му ми ги давал тия пар, значи все едно той ми ги давал... Фактите сочат, че преди месец един баща купи за пръв път пакет памперси на сина си... Отне ми половин час да му обесня да вземе Pampers 6.... Трудно е като не знаеш как изглежда опаковката...
2 месеца след като родих, мисля че беше точно тия дни миналата година, се престраших да пиша във форума анонимно за проблемите си... това беше първата крачка, много важна крачка. 8 месеца ми трябваха за да събера кураж и да спра да се надявам, че нещата ще се оправят и да се изнеса за 2 часа и то със багажа
СЛед напускането почнаха големи лайна... Аз очаквах, разбира се.
4 дни след като се прибрах при нашите, оня дойде и ме нападна пред входа. дърпа ме, блъска ме... ръцете ми извива.. а аз през цялото време бутам количката. Щял на парчета да ме накълца пред детето... Обадих се в полицията.. Записаха данни и всичко, но така и не подадох жалба, за което съжалявам много сега. СЪщата вечер "мъжа" отиде при баща ми (тук почва смешното) и седна да му обеснява всъщност каква курва е дъщеря му. Ама подробно му обеснил и за сексуалния ни живот... Опитал се да му каже, че и майка ми е курва... Разбира се всичко е измислица, но той е толкова убедителен, че баща ми се замислил... Е, накрая все пак му казал "Бе и курва да е, пак си ми е дъщеря!"
Кретена очаквал едва ли не баща ми да застане на негова страна... Е, това мина отдавна и вече ми е много смешно... После започна да се обажда много често и да ми говори глупости... В началото го слушах, после почнах да му затварям телефона. Той почна да ми върти номера... Една събота беше взел детето и се обади и каза, че няма да го върне... Аз се побърках, хем знаех, че ще го върне. Той не може да го гледа, още повече, че все още го кърмя и е твърде зависим от мен. Като го върна му бях толкова ядосана, че на другия ден заминах с детето за Пловдив без да му кажа и той цяла седмица не знаеше къде сме. Накрая разбра и се обади да ми обесни как щял да се обади в полицията и да обяви детето за отвлечено, а мен за похитител
тук наистина много се смях. Ох, отплеснах се... АМа така ми олеква като пиша тук. Напоследък бях спряла да пиша, защото изрода четеше какво пиша и се чуствах зле. Мисля вече да не ми пука!!
Знаете ли... Понякога се замислям.. От толкова неща съм се лишила заради този кретен, а човек се лишава от нещо заради друго нещо... нещо по-значимо то първото... Не мога да си обесня защо съм се лишавала... в името на какво? Май никога не съм го обичала, просто съм видяла някаква възможност да се отделя от родителите ми... но отидох при майка му.. Тъпо!
Ох, наистина зе отплеснах много.
Искам да кажа на всички, които четат тази тема и не смеят да споделят какво изживяват... Това е първата крачка! И много олеква!
Благодаря за вниманието, сега се чуствам много по-добре!
Прегръщам всички ви!