Посягане към други деца при 2 годишно

Кали, много ми хареса определението "диви". Борко е точно като диво цвете за мен. Понякога просто не мога да откъсна очи от него. Някак си магнетично ме привлича. Ама това е, защото съм Везни - противоположностите се привличат 
Обаче наистина е много смешен. Ако докопа нещо, което не е желателно да дъвче и да овлажява с плюнки (мене, ако питаш, направо наводнява  ) и понечиш да му го вземеш... какво говоря?! - да го замениш, как так ще го вмзимаш от него!  - и гледай какво става! Тръш! Направо конкурира двегодишния пубер.
Онзи ден седнал на земята и гордо джвака стогодишния, безценен, разхлопал се будилник на баща си. Бащата му Хестествено веднага се опита да спаси любимата си вещ от удавяне. Овнето този път така се тръшна напред, че си дрънна рогИте в пода.  Толкова се изненада сам на себе си на интересното усещане, че реши да повтори с познавателна цел  Добре, че подът е дървен! С баща му изобщо не успяхме да реагираме, освен да се спогледаме в безгласно единомислие -  "Овне!" 



Благодаря! Цветенце и за теб    Ъъъ..., а откога си milf?  Не казвай отдавна, че ще се засрамя, че пак нещо съм изпуснала 

Не се притеснявай, Кали. Казват, че ще отмине този период. И Кайо е на същата възраст и минава през подобен стадий. Най-тъпото обаче за мен е, че е куражлия и тръгва да удря и да посяга само когато аз съм наблизо.  В градината, с бабите си, с други хора - той е просто ангелче. Но наблизо ли е мама... гледа ме в очите и посяга. Ужас. Закрила ли усеща в мое лице, мисли си, защо го прави?? Естествено, лошо ми става, говоря, пращам го да седне на пейката и т.н, но понякога имам чувството, че въобще не му пука. Никога не казвам: "ти си лош", но казвам: "това, което правиш е лошо". Абе, да се надяваме, че скоро ще отмине.
Иначе наистина не ми се иска да превръщам в майка - орлица, която непрестанно върви и подвиква след детето си: "това - недей, остави онова, там не ходи, това не прави". Ужасно е досадно просто, а и тук на тази географска ширина сме царе на този подход.
Естествено това не означава, че съм привърженик на метода да го оставя на самотек, но някъде по средата ще да е истината, ако ме разбирате какво искам да кажа.
Деметра, винаги е удоволствие да те чете човек! 

Demetra, колко добре те разбирам... 
Калоян до 8мия месец беше най-доброто същество-само лежеше и се смееше 
И после изведнъж настана страшен обрат.
Както казваш ти, пубертета му започна от 1 годинка със същите симптоми като на твоя Борко
Дето се казва, в един отбор сме  Няма какво да ти обяснявам.
Сега е постоянно в двете противоположности: или е страхотно сладък (и както ти каза те привлича магнетично) или ти идва да....
Абе, нали са си наши, ще ги търпим 
Аз въпреки това ги харесвам Овните.
И майка ми, и баща ми, и двете деца на брат ми-все Овни...аааа....и свекърва ми 
Имам ли избор?

MardiGras, според мен, щом те гледа в очите, когато удря, те предизвиква.
Иска да реагираш по някакъв начин. На Калоян приятелчето е така-все го дразни, гледайки ме в очите. Калоян му отвръща с някой удар, когато нещата загрубеят, но той продължава да ме гледа в очите (приятелчето) и да ме изучава.
Може би очаква някаква реакция от теб.
Калоян често обича да ме предизвиква по различни начини, гледайки ме в очите.

Аз също АМА ХИЧ не ща да съм майка-орлица. Искам да се оправя само: да играе само,да пада, става, да се цапа...И когато не посяга, го оставям и само го наблюдавам. Но не за да си пия кафето, а да се развива по-самостоятелен, пък и абсолютно си права, че е адски досадно постоянно да казваш: "недей така, не прави онова, ще се нацапаш.."дъръ-дъръ...
Бяхме на едно фирмено/семейно парти от ф-мата на мъжа ми. Имаше една майка, която постоянно навикваше сина си по тоя начин.
Ей, след 30тата минута полудях 

мимичета, темата наистина е много полезна въпреки всички спамове!


деметра, а според теб  как може да се накаже едно такова дете???
питам, защото вече забелязвам, че колкото повече <тайм аут> прилагам към симона, толкова по-непокорна става тя (за дадената разходка, а не по принцип!). може би този метод, който на мен по принцип, много ми харесва, на нея й действа отрицателно. аз все още нямам много голям опит с такива възпитателни средства, защото тя започна да се държи предизвикателно сравнително отскоро. искам да кажа, че не съм пробвала този метод достатъчно дълго, за да съм сигурна, че няма ефект, но все пак ми е много интересно какво друго може да се прави с различните деца.

stelt ,
аз хич не обичам катеоргии,но в случая ще ползвам зададените..Ния определено е "екстоверт", не мисля че и прилагам "жестоко наказание" с тайм аута..по-скоро и давам време да се кротне и "прегрупира",това трае 2 минути,не е сама с дни..разбесняло се дете,което се тръшка и прави сцени не си предствям как ще оставя  "сред хора"да си "зареди батериите" като в този случаи според мен има нужда от батеио-раз-реждане..
та да,давам тайм аут на "екстроверт",за едни и същи неща, за
едно и също време  след 1-3 предуреждения,зависи от проблема, и работи
Анна
пс.засега отрицателно не и се е отразило,има разбиране защо е седяла сама,защото после го говорим пак;
като всяко нещо иска време да хване декиш,разбира се че няма да скач от радост че е наказана,но ако нашето поведение е последователно децата много бързо учат

определено за разбесняло се дете най-доброто и може би единствено решение е <тайм аута>.  симона, обаче рядко се тръшка и на това аз съм хванала декиш-а. много лесно се забаламосва,  разсейва и се успокоява, когато си поговорим спокойно.

мен най-много, обаче,  ме тревожи спокойното и хладнокръвно удряне, което най-често се проявява към двете й приятелчета, с които излизаме постоянно и тя по принцип постоянно ги говори и много ги обича. например, тя сяда на колата (от тези с монетите), въпросното дете ще сяда до нея - бам един удар, съпроводен от крясъци <не, махай се и т.н> . знам, че всички 2-годишни си пазят територията и не умеят да споделят, но все пак............. в такъв случай аз й обяснявам, че не се удря, че има място и за двамата и т.н и т.н и тя се успокоява. след 1/2 час, например, тя пак удря за нещо подобно, тогава предупреждавам, и ако пак го направи в рамките на излизането - <тайм аут>.  ето, за този тайм аут, се страхувам че не е ефикасен, или защото вече е забравила предните инциденти (съмняваме се!!!), или защото не прави връзката м/у тях, или просто някъде бъркам.

най-накрая и аз намерих думи да обясня моето агресивно 2-годишно, дано сте ме разбрали!!!

stelt, Калоян се държи по почти същия начин. Ако някой му вземе коня (един такъв, дето го възсяда и го избутва с крака) олеле-малеле настава. Той търчи, аз след него-за да не изяде детето шамар.
На онези колички, дето описваш, се държи по същия начин като твоята дъщеря
Според мен това, че тайм-аута не й действа добре, означава, че не трябва да го прилагаш.
Всяко дете е различно. Мен например ме посъветваха в началото да удрям през ръката-действало много добре (на двамата ми племенника, както и на едно приятелче на Кало).
Да, обаче аз като го направя, Калоян изпада в истерия-не понася да го удрям по никакъв начин. А на някои деца действа.
Обясненията също помагат на някои деца, и то много успешно. Но не и на Калоян.
Наказанието обаче помага. На неговото приятелче обаче не помага.
Знам, че "разсейването" и отвличането на внимание също е ефикасен метод против тръшкането.
Ама Калоян не можеш да го разсееш, повярвай. Опитам ли (а съм опитвала много с различни неща) става още по-зле. Преди много помагаше, но вече не.

Искам да кажа, че трябва да изпробваш коя е вярната формула за твоето дете. Все нещо ще й подейства. Ама децата са различни, не може едно и също нещо да действа добре на всички 

аз лично се въоръжавам с търпение, колкото ми е възможно и ще чакам да премине периода 

За "тайм-аут" аз съм чела, че може да се започне след 1вия рожден дем. Времето, за което децата се оставят в "тайм-аут" е според възрастта им, а не според постъпката им. Независимо колко са се "провинили" децата би трябвало да се наказват толкова минути, колкото е възрастта им - 1 минута на 1 година, 2 мин на 2 години и т. н.

ОФФ: Деметра, аз съм милф от няколко месеца. Не си изпуснала много 

Вчера и на нас се случи случка. Самуил не спира да бърбори в последно време и в4ера заприказва нещо на едно дете, видимо малко го голямо от него. След малко получи ритник  И тъй като явно не осъзна какво става, продължи да му бърбори и получи втори. Е, вече не издържах и се приближих, обясних на детето с усмивка, че Сами е по-мъничък от него и че трябва да се държи по-внимателно. В следствие получих ритник по крака  Заоглеждах се, но никой родител наоколо не реагира.

Малко след това, потърпевшо от ритник беше друго момиченце.

Просто не ми се мисли какво ме чака 

И аз не обичам някой да ми рита детето. Особено от доста по-големи деца. Но тази постъпка е различна от нашия случай. Родителят къде беше? Детето колко беше голямо? Имат значение тези неща.

Калоян днес така искрено се радваше на едно момиченце на годинка... Говореше му и т.н. В следващия момент тръгна да го перва през лицето.  Естествено му хванах ръката и той се извини, погали я. След 3 сек. пак посегна да я перне. Какво да го правя...Вече се изтощих от обяснения.
Майката се засмя, де, той и Калоян не я удари.
Ама беше отстранен от детето. 

kalli , Niq то1но по описания на1ин се радва на брат си-гали по главата и току запо1ва да го тупа,ма бая здраво или да опипва къде му е мека фонтанелата и да натиска там
според мен не прави разлика м-у тия видове "оби1",затова обяснявам до полуда,карам я да го гушка,покавам и как аз я гушкам но не я удрям и така..мисля 1е не разбира 1е го боли,отковено;затова се у1им на подобаващи на1ини за израз1ване на 1увства..
Кейси-аз бих сменила плейграунда..тук не ми се е слу1вало родител да не се вклю1и ако детето му безобразни1и;

Вчера пак го мернах това дете, оказа се на 2 г. и 4 месеца. Този път разбрах коя е майка му, обаче се оказа мексиканка, която не говори добре английски. Успях все пак да си поговоря приветливо с нея. Детето вчера пак ходеше след малките, но този път майка му поне 2-3 пъти му говори разни неща. Може просто оня ден да не е видяла 

Може би това детенце е отскоро във вашата градинка или площадка, но ти си реагирала добре - не си го нагрубила, поговорила си внимателно с другата майка , а и тя може би се е притеснила, след като сега му е като "сянка" след него.

stelt, според мен едно такова дете на възраст 2, 3 години изобщо не трябва да се наказва  Поне не в смисъла, който обикновено влагаме в "наказание", а именно някакво поведение от страна на възрастния, което да "възнагради" неправилното поведение.

Според психолозите въпросната възраст е много деликатна и може би най-ключовата за развитието на човека. Тя трябва да се изживее и преживее с пълна сила, защото иначе рано или късно се връща в поведението ни като възрастни.  Ненадживяната тригодишна природа у възрастните е нещо, с което непрестанно се сблъскваме и в нашето поколение дори, уви.

Имам предвид най-вече всемогъществото, което виждаме у децата ни в момента. Те вярват, че могат да получат всичко, което искат. Вярват, че могат да правят, каквото поискат. Вярват, че около техния "аз" се върти целият свят.
Работата е там, че всъщност това са си съвсем здравословни вярвания и колкото повече ги подкрепяме в тази им вяра, толкова повече им помагаме да я надраснат и да добият по-"компетнетна" представа за себе си. Тоест да разберат, че не могат всичко, а само определени неща; че светът се върти около Слънцето, а не около, който й да било човек.

Какво правя аз? Ами старая се да осигурявам на Иван (в момента на него  ) такава среда, че да има най-малко ситуации, в които да се чувства, че не е всемогъщ. Може и да ви звучи парадоксално, но е така. Предпочитам сега да вярва в някакво всемогъщество, а не да порасне и да се чуди как да си го наваксва това чувство.

Затова се опитвам да следвам правилото "С един ход напред!", вместо да измислям наказания.
Това означава, че се стремя да свеждам до минимум потенциалните ситуации, в които би могло да има борба за надмощие между него и правилата.

Например, ако детето е в етап да пердаши наляво и надясно (както е във вашия случай  в момента:) ) просто известно време избягвайте да излизате там, където има други деца. Докато отмине фазата на пердахораздаването. Нищо няма да изгубите от това. От гледна точка на социалните контакти, на този етап за децата не са толкова важни контактите с другите деца, колкото тези с родителите.
Съветвам ви да направите това не с цел да накажете детето, а точно обратното. Да не се налага да се почувства наказано и го предпазите от ненужната и смея да твърдя даже вредна ситуация "борба за надмощие" (power struggle му викат на английски ). Това е много по-добре за тази възраст, отколкото системно да се чувства наказвано и лишавано като го отдръпвате от другите деца, след като вече сте го завели.

Съжалявам, че толкова "лекционно" звучи това, което пиша, но аз наистина не мога да давам конкретни препоръки. Аз самата нямам някакъв утвърден начин, по който да действам в ситуациите, в които не съм успяла да бъда един ход напред. Просто въпросните "лекции" винаги ми светят като лампичка в главата и подхождам към децата според ситуацията като се старя да мисля за чувствата и темперамента им.

Може би всички ще се съгласите, че няма човек на света, който да може да предложи готов поведенчески модел или "матрица" за действие във всяка една ситуация. Най-ценното, на което ме учат трите ми деца, е, че трябва да съм гъвкава, да ги усещам и да слушам вътрешната си интуиция. Това е основата за всичко. Знанието само може да допълни това и да ми даде идея за действие.

Това е била винаги и гледната ми точка за този форум. Тук сме събрани различни, от различни градове и във различни градове, с едно или много деца, с момчета или момичета, сами или с компания... И единственото, което правим е да обменяме опит и разсъждения за това как може да направим най-доброто и за децата, и за нас самите. И накрая -- да сме гъвкави.