Темата за смъртта

  • 15 026
  • 173
  •   1
Отговори
# 30 6 юли 2006, 14:54 ч.
  • Мнения: 373
Цитат на: Vache в чт, 06 юли 2006, 14:47
Цитат на: jabushka в чт, 06 юли 2006, 14:29
Цитат на: Vache в чт, 06 юли 2006, 14:15
Анда, не й казвай, че децата не умират... просто не е вярно!
Аз мисля, че за смъртта трябва да се говори открито!
Аз лично не приемам обяснението за звездите и за това, че човека гледа отгоре... Напротив, на детето трябва да му е ясно, че човека няма да се върне! Няма смисъл от заблуди.
Аз не съм съвсем съгласна - т.е. да, човекът няма да се върне, но не можем да сме сигурни, че наистина не ни гледа отнякъде! Просто откъде знаеш!?! А човекът няма да се върне - никой не казва такова нещо на децата си! (Макар че нашите мъртъвци идват в сънищата ни!!!) Ние ще отидем при тях!


Ааа, гледай сега.. ще изпаднем в теологични спорове... Grinning За мен хората ги заравят, после знаем какво се случва. Абсолютно нормални биологични процеси! Понеже Анда каза, че е атеистично настроена си позволявам да напиша това! Всеки знае за себе си! Ако ти вярваш в това дето си написала ще направиш така, че и детето ти да вярва. Това е твое решение.. моето е коренно противоположно. Оше повече в няколко психологически книги чета съвет по въпроса, който напълно се покрива с написаното от мен!

Да, казваш в това, в което вярваш! Разбира се! Само исках да кажа, че никой не казва, че мъртъвците ни ще се върнат! Едно, и второ, че разбирам притесненията на Анда (по наблюдения на сина ми) и че смятам, че децата се плашат, ако им кажеш, че няма нищо след това. Това е! (За другото си права, че би било философски спор - дали ни гледат отнякъде или не - това не можем да знаем, така че не можем да кажем нито да, нито не...)

# 31 6 юли 2006, 14:59 ч.
  • Мнения: 5 877
Каква е тази книжка за Франклин и смъртта? Разкажи с две думи.

# 32 6 юли 2006, 15:01 ч.
  • Мнения: 373
Цитат на: Vache в чт, 06 юли 2006, 14:47
Ааа, гледай сега.. ще изпаднем в теологични спорове... Grinning За мен хората ги заравят, после знаем какво се случва. Абсолютно нормални биологични процеси! Понеже Анда каза, че е атеистично настроена си позволявам да напиша това! Всеки знае за себе си! Ако ти вярваш в това дето си написала ще направиш така, че и детето ти да вярва. Това е твое решение.. моето е коренно противоположно. Оше повече в няколко психологически книги чета съвет по въпроса, който напълно се покрива с написаното от мен!

Напълно разбирам твоята версия! Само се чудя дали децата не се притесняват от това, че стават храна за червеите - не е ли ужасно!? Разбираш ли? Макар че ти разбира се няма да го кажеш по този начин!
Но, освен това имам чувството, макар че не искам пак да влизам в спор с теб!!!, че децата имат някакъв усет за душата си и не могат да си представят, че могат да станат само на пръст или част от кръговрата - както и да го кажеш, но този кръговрат няма душа, а децата ясно усещат (според мен), че не сме само материя, както ти каваш, и че има и нещо друго, и се тревожат!
Затова и писах на Анда:
"Ти се притесняваш, че ако й кажеш, че когато умрат, децата стават на цветя, тя може да се уплаши от това, например? Защото явно не можеш да й кажеш, че отиват на небето... Хм, може и да пробваш с версията, че според някои хора отиват просто на някое хубаво място (ето, аз съм от тях!), а че ти самата не знаеш със сигурност... Аз бих казала това на сина си, ако бях на твое място, това е искрен отговор - много важно! - макар че той е по-голям все пак."

Аз не приемам много това с окарикатуряването на смъртта и Хелоуин (цитат на блажка) - написала съм по-горе защо, смятам, че децата трябва да имат по-реална представа, тук на запад хората нямат усет за тези неща и живеят много повърхностно, според мен. Това е само моето мнение, разбира се. Но е вярно, че момчетата обичат тези неща, просто ги обожават!

# 33 6 юли 2006, 15:04 ч.
  • София
  • Мнения: 7 242
Както писах, дадох възможност на дъщеря ми сама да избере дали да вярва, че след смърта има нещо или не. Тя избра варианта с абсолютния край.  т.е. не всички деца искат непремено да вярват в звездите, цветята и т.н. Оставете ги сами да изберат.
Когато бях малка майка ми ме беше оставила с впечетлението, че бебетата излизат когато се "разцепи" коремът на майката. В ДГ водех ожесточен спорт с дете, което твърдеше, че излизат през вагината. Когато разбрах, че все пак то е право, бях много обидена на майка ми, че не ми е казала истината. И се зарекох винаги да казвам на децата си нещата такива, каквито са.
Каквото и да им кажете, важното е да не проличи страхът ви. Баща ми много се страхува от смъртта. И това се предаде на мен. Едва в по-късна възраст, благодарение на съпруга ми, се научих да гледам на нея като на нещо естествено и нормално. Готова съм винаги да говоря на тази тема с дъщеря ми спокойно, без да драматизирам.
Обаснение е, че ако хората не умират, няма да могат да се раждат нови бебчета,
защото няма да стига мястото, храната, водата.
Относно червеите, хич и не мисля да навлизам в подробности. Има още много време докато научи що е то биологично разграждане и как функционира хранодсмилателната с-ма на червеите. Всяко нещо с времето си. Истината, но лъжичко по-лъжичка. детето само показва по колко е готово да поеме.

# 34 6 юли 2006, 15:05 ч.
  • София
  • Мнения: 13 216
Цитат на: Anda в чт, 06 юли 2006, 14:47
Пита ме най-вече ЗАЩО е умрял този и онзи. Най-вече майката на Снежанка защо е умряла.

Отговора: Не знам!!! В приказката не се казва защо! Mr. Green Аз така бих казала.. понякога и ние нямаме отговори на въпросите...

# 35 6 юли 2006, 15:12 ч.
  • Мнения: 3 491
Цитат на: Anda в чт, 06 юли 2006, 14:59
Каква е тази книжка за Франклин и смъртта? Разкажи с две думи.
Преди няколко месеца сме я чели, и вече сме я върнали в библиотеката - но доколкото си спомням: Франклин намира умряло птиче и започва да се чуди. Някой (не помня кой) му казва, че птичето е остаряло и умряло. И той се уплашва. Тръгва при приятелите си и насам-натам, но по стечение на обстоятелствата или просто защото слухът му вече е наострен, все дочува неща за старост и смърт. Вечерта у дома е вече в полу-несвяст. Баща му го пита какво става, и като разбира, му казва, че това е така, но е толкова далечно, и животът, който предстои е толкова хубав и вълнуващ, че по-добре да мисли за него. (Нищо по-различно всъщност от това, което ми е казвала майка ми, само че при мене не действаше.) Не помня обаче какво ставаше с птичето - дали Франклин го погребваше, или това беше от друга книжка на същата тема. В нея със сигурност имаше погребение, и на децата този жест на грижа беше подействал доста успокояващо.

# 36 6 юли 2006, 15:13 ч.
  • София
  • Мнения: 13 216
Цитат на: jabushka в чт, 06 юли 2006, 15:01
Напълно разбирам твоята версия! Само се чудя дали децата не се притесняват от това, че стават храна за червеите - не е ли ужасно!? Разбираш ли? Макар че ти разбира се няма да го кажеш по този начин!

Ааа, да ти кажа съвсем нормално си ми звучи... та нали ние ядем прасенцата, пиленцата и други животни... защо да не ни ядат нас червеите. В крайна сметка на тази планета няма излишни същества! Всичко са полезни, независимо на нас хората как ни се вижда..

Моят извод от темата.... човек представя смъртта спрямо собствените си религиозни възгледи... едни са като мен - атеисти, други са вярващи в някой бог. Всеки да представи нещата спрямо собственото си усещане! Hug

# 37 6 юли 2006, 15:14 ч.
  • Мнения: 373
Цитат на: Лекси в чт, 06 юли 2006, 15:04
Както писах, дадох възможност на дъщеря ми сама да избере дали да вярва, че след смърта има нещо или не. Тя избра варианта с абсолютния край.  т.е. не всички деца искат непремено да вярват в звездите, цветята и т.н. Оставете ги сами да изберат.
Когато бях малка майка ми ме беше оставила с впечетлението, че бебетата излизат когато се "разцепи" коремът на майката. В ДГ водех ожесточен спорт с дете, което твърдеше, че излизат през вагината. Когато разбрах, че все пак то е право, бях много обидена на майка ми, че не ми е казала истината. И се зарекох винаги да казвам на децата си нещата такива, каквито са.
Каквото и да им кажете, важното е да не проличи страхът ви. Баща ми много се страхува от смъртта. И това се предаде на мен. Едва в по-късна възраст, благодарение на съпруга ми, се научих да гледам на нея като на нещо естествено и нормално. Готова съм винаги да говоря на тази тема с дъщеря ми спокойно, без да драматизирам.

Разбирам!!!
Това, което си мисля, е дали пък не ги лъжем, ако им казваме, че има само НИЩО или само материален кръговрат (което си е нищо, все пак не сме цветя, цветята не се тревожат дали ще живеят или ще умрат, нямат усещане за вечността, каквото имат децата ни)! Дали няма да се почувстват и те излъгани като теб с пъпа и вагината, ако един ден умрат и се окажат някъде и се попитат - Защо ми казаха, че ставаме само на пръст или нещо такова! Ами то аз съм тук и е трябвало да помисля по-рано за това!
Разбирате ли?
Затова си мислех, че може би, ако не знаем, най-добре е... Анда да каже, че не знае... абе, да каже това, което мисли!

# 38 6 юли 2006, 15:16 ч.
  • София
  • Мнения: 13 216
Цитат на: блажка в чт, 06 юли 2006, 15:12
и на децата този жест на грижа беше подействал доста успокояващо.

Ааа, ей това исках да кажа на Анда за погребението на мечето, ма не намерих точните думи!!!! Wink

# 39 6 юли 2006, 15:17 ч.
  • Мнения: 5 877
Цитат на: блажка в чт, 06 юли 2006, 15:12
Цитат на: Anda в чт, 06 юли 2006, 14:59
Каква е тази книжка за Франклин и смъртта? Разкажи с две думи.
Преди няколко месеца сме я чели, и вече сме я върнали в библиотеката - но доколкото си спомням: Франклин намира умряло птиче и започва да се чуди. Някой (не помня кой) му казва, че птичето е остаряло и умряло. И той се уплашва. Тръгва при приятелите си и насам-натам, но по стечение на обстоятелствата или просто защото слухът му вече е наострен, все дочува неща за старост и смърт. Вечерта у дома е вече в полу-несвяст. Баща му го пита какво става, и като разбира, му казва, че това е така, но е толкова далечно, и животът, който предстои е толкова хубав и вълнуващ, че по-добре да мисли за него. (Нищо по-различно всъщност от това, което ми е казвала майка ми, само че при мене не действаше.) Не помня обаче какво ставаше с птичето - дали Франклин го погребваше, или това беше от друга книжка на същата тема. В нея със сигурност имаше погребение, и на децата този жест на грижа беше подействал доста успокояващо.
Ще ти бъда много благодарна да провериш точното заглавие.

# 40 6 юли 2006, 15:20 ч.
  • София
  • Мнения: 7 242
Аз нищо сигурно не съм и казала. Обясних й, че никой не знае. Някои, като мен вярват....., други, като баща й, не.
А ритуалите наистина са много важни и действат много успокоително дори и когато не се приемат буквално, а символично.

# 41 6 юли 2006, 15:21 ч.
  • Мнения: 373
Цитат на: Vache в чт, 06 юли 2006, 15:16
Цитат на: блажка в чт, 06 юли 2006, 15:12
и на децата този жест на грижа беше подействал доста успокояващо.

Ааа, ей това исках да кажа на Анда за погребението на мечето, ма не намерих точните думи!!!! Wink

И аз съм съгласна.

Цитат на: Vache в чт, 06 юли 2006, 15:13
Ааа, да ти кажа съвсем нормално си ми звучи... та нали ние ядем прасенцата, пиленцата и други животни... защо да не ни ядат нас червеите. В крайна сметка на тази планета няма излишни същества! Всичко са полезни, независимо на нас хората как ни се вижда..

Моят извод от темата.... човек представя смъртта спрямо собствените си религиозни възгледи... едни са като мен - атеисти, други са вярващи в някой бог. Всеки да представи нещата спрямо собственото си усещане! Hug

Ама Ваче, разбирам те, но все пак не сме прасета! Прасетата нямат душа като нас! (Или смяташ, че сме на едно ниво?) Ако бяхме като прасетата, децата ни, а и ние, нямаше да се плашат така от смъртта! Според мен е ужасяваща идеята за едно дете, че ще бъде изядено, както ние ядем прасетата. Защо децата ни се разграничават от храната, която ядем! То, детето, има някакво чувство за идентичност, разбираш ли? И това чувство някак си аз не бих искала да наранявам! Ако му кажа това с прасетата, той ще стане първо вегетарианец, след това може да спре и да се храни, защото може да повярва, че и цветята са като него - съвсем сериозно ви говоря, мъжът ми също някак си така представя нещата и Даниил е казвал, че не иска да яде месо... той е на пет...

# 42 6 юли 2006, 15:22 ч.
  • Мнения: 3 034
Много хубава тема. Не много отдавна имаше подобна, можеш да я изровиш.
Сега нямам време / за съжаление/, но довечера ще се включа.

# 43 6 юли 2006, 15:26 ч.
  • София
  • Мнения: 7 242
Ако на едно дете до определена възраст не се дава месо и не му се обяснява, че хората го ядат, то ще е ужасено, ако изведнъж му тропнат в чинията едно пиленце, което за него е живо, чувстващо същество, но не и храна. Същото е с червеите - ако за това се говори като за нещо нормално, то и то ще бъде възприемано така. Но все пак трябва да стане след определена възраст. Макар че често се питам, дали не е по-добре неприятните и страшните неща да се обясняват още преди детето да може да ги осъзнае напълно. Един вид приемането да стане по-плавно и неусетно.

# 44 6 юли 2006, 15:28 ч.
  • Мнения: 1 937
Какво набирах досега и къде отиде...ама и аз съм една Червена шапчица!
Така, сега за Анда и за всички вас, какво прочетох в книгата "Трудните въпроси". И понеже не ми се набира пак, ще резюмирам:

"Глава 6 - СМЪРТТА, крайната цена на живот." В това заглавие според мен се крият много отговори.
Акцентът е поставен така: "Има една универсална ценност, една универсална истина: Животът е добър. Да помогнем на децата да оценят живота като дар и всичко, което той предлага, е основното в уроците за смъртта." Т.е., ако животът все някога не свършваше, изобщо нямаше да е интересно.

Дадени са и примерни въпроси и отговори, които лично на мен не ми се сториха убедителни, но ако проявите интерес (и ме почерпите Party), ще ги препиша отново!

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата