Темата за смъртта

абе защо така ми се трият постингите докато пиша...



Jabushka, не ме разочаровай.....какво значи да сме нещо повече като човешки индивид..
  откривайки тази простичка истина за която говорих в предният си пост си отворих широко сетивата,отворих си душата....Проумях касотата на цвтето в поляната и открих най искрената молитва и близост до Бога( или както там искаш го наричай)
Това че съм "човек " не ме прави непременно по-висш организъм или пук по-точно по- заслужаващ живот.ДА повече сме ако мислиш за духовните неща ,но те са възможни само когато човек си отвори очите,само когато приеме светът в неговата цялост......

не кариерата ни ,не способноста ни за мислене,не техническата ни гадна еволюция н и прави повече,а осъзнатата радост от живота и Божията благодат да се усмихнеш на изгряващото слъне например...но в този ред на мисли-тя и мравката се радва слънцето....

а що се отнася до това че съм написала по-скоро разсъждения-нали не очакваш някой да ти каже кога точно (отивайки до магазина,или четейки книжка или пък играеики с пръста) и с какви думи и изречения да дадеш обяснения смисъла на смърта.Така става като предаване на клишета.Точно в горния ми постинг е скрит моя съвет-нешата от живота,нормалните неща от живтота , а не непременно страшната тема за смърта.........

"......Преувеличавам, но ... това е западното не-приемане на смъртта (другото пък е твърде повърхностното й приемане.)...."

това е цитат от jabushka,

мила jabushka,повърхностно не е най-точната дума.....говорим за деца.след време ще могат да разсъждават по друг начин,ще могат да прочетат Сартр,хадингел и т.н,говя за идеята като деца да приемат темата за смъртта,не да я проумеят непременно с ясна велика концепция....има време за това!

Амели,
В един по преден постинг съм обяснила какво имам предвид... Човек не може просто да се радва на живота, ако не е по-различен от останалите същества (явно ме мислите за много тъпа, ама нещо не вярвам, че животните например изпитват тази радост, това осъзнаване, че съществуват, която можем да изпитваме ние - когато сме с отворени сетива..). Но ако нашият живот приключваше със смъртта, ако бяхме просто част от един природен цикъл, то дори и радостта щеше да е малко безсмислена. Какъв пример да ви дам? Аз с отворени сетива се наслаждавах на музиката на Л. Коин, например - ужасно бях щастлива, чувствах се много щастлива. Имаше, обаче, един период в живота ми, в който си мислех, че съм смъртно болна и че ще умра! И тогава тази музика изведнъж загуби значение за мен! Идеята, че няма да ме има, за да й се радвам, просто направи и музиката безсмислена. Добре, и понеже ще останат други хора да й се радват, ще кажете, от това има смисъл! Ама нали и тези хора ще умрат!? ... И т.н. Адски елементарен пример давам, без никакви алюзии за Бог или каквото и да е. Но хората от хилядолетия вярват в разни неща като душата и прочие, пък ние сега едни... А аз това разбрах от твоя постинг за това, което баща ти ти е казал. Така го разбрах - че ние живеем само за да живеем по-добре тук и сега. Нещо, което като че ли не удовлетворява като отговор децата ни, нито мен, и което ни прави "консумеристи" и "плитки". Ти говориш за молитва към Бог - това означава, че отвъд смъртта може би има и нещо. Но не искам да навлизам повече в този философски спор! Аз се опитах да обясня на предишната страница.

Главно не се съгласявам с нереални обяснения като "смъртта е нещо, което идва, когато станеш много много стар"! Първо, и най-вече, защото не е вярно, второ, защото прави старостта нещо непривлекателно - резултатът е, че всички тук, на запад, се стремят да бъдат вечно млади, общо взето се страхуват от старостта, а старостта е един доста безсмислен период от живота; а един стар (както и един не особено наслаждаващ се на живота човек, искам да отбележа) може да живее много по-смислено от много други индивиди...

В крайна сметка е много възможно някъде в идеите си да се засичаме, но наистина няма смисъл да споря. Много от нещата, които ти пишеш, ми се струват съвсем близки. Не ми е ясно съвсем какво имаш предвид, но няма как да се изясним тук, а и няма смисъл!

За това с човека и заека не съм съгласна, но няма значение.
Исках друго да те попитам. За децата си си говорим, нали? Прощавай за отвратителния пример, дай Боже нищо подобно никога да не ни се случва! - да си представим, че детето ти се разболее смъртно (или пък моето...). Как ще го успокоиш в този момент, докато то чувства и очаква това да се случи - как ще го успокоиш - с идеята, че е една брънка от всичко? Ще му кажеш, че трябва да е по-смирено и уважаващо нещата? (На бас, че заекът не изпитва този ужас, който един умиращ човек)...Да, да речем, то ще живее в твоето сърце, защото за теб е уникално! Ами когато ти умреш? Край с него...

Опитвам се да разбера какво имаш предвид под "ако я погледнем открито в очите, тя няма да е плашеща"?...
А за смирението ... според мен обръкваш идеята за смирение - разбира се, че трябва да сме смирени! Никой не е казал обратното! Напротив! И си права именно за това, че осъзнаването на смъртта ни прави смирени! Но ние не можем да живеем живота си както го живеят зайците! Трябва да имаме повече достойнство! Не казвам нещо против зайците - не ме разбирай погрешно! Не! Но те са зайци! А ние сме хора и сме призвани за нещо повече! Ако ти не си видяла никакви големи постижения човешки, то е може би защото си видяла само онези, постигнати благодарение именно на човешката гордост. Но ако прочетеш някое житие на светец, например, ще се изумиш! Или, хайде да не е християнство пак - да се обърнем към източните мъдреци, йоги, гуру и прочие - нима няма постижения и там?... Макар че за мен има достатъчно много прекрасни постижения дори само в простичкия смисъл на... първобитното изкуство из пещерите във Франция или пък музиката...

Абе какво спорим?
Всички сме съгласни, че не трябва да лъжем децата си, че сме безсмъртни, и всички им казваме, че сме част от Вселената - дали като птичките, дали повече... Пък за другото няма смисъл да спорим!

А ти, Лекси, как би отговорила на въпросите, които сина ми зададе, така че отговора да не е повърхностен?

Не знам на колко години е била дъщеря ти, когато си и дала възможност за избор в какво да вярва (дали има нещо след смъртта или няма нищо), но синът ми е голям вече и ми се струва, че му трябва по-сериозно обяснение.

Затова и попитах, как вие бихте отговорили на такива въпроси.

Mama Mary, твоя син бих го запознала по-подробно с индийското учение за прераждането. Можеш да му кажеш, че ти самата не си сигурна в това, но много хора го вярват и няма всъщност доказателства за противното.
Очевидно той самият е склонен да мисли нещо такова. Не виждам нищо лошо.

jabushka, не. Струва ми се, че волно или неволно, но отдавна говорим за нас и нашето възприятие към смъртта, а не за това на децата ни.

Разбира се, че на едно отиващо си дете ще преставя нещата по съвсем друг начин. Ще му дам това, от което има нужда - една красива приказка, която поне малко да го утеши. То просто няма нужда да знае другите варианти /защото абсолютна истина няма - никой не се е върнал, за да разкаже/.

И пак се чудя, защо търсиш някакъв абсолютен смисъл. Смисълът е, че сме тук, че в този момент ни има, че можем да обичаме, да мразим, да избираме донякъде какви да бъдем. Да не е малко.
Всяко нещо си има своята противоположност. Иначе не бихме могли да го усетим и оценим - радостта - мъката, болката - насладата, смелостта - страха ....животът - смъртта. Помисли си за миг, че си безсмъртна /като земен човек/. Лично мен идеята не не ме привлича - рано или късно ще изчерпам всички възможности на човешкото съществуване... Но разбира се много бих искала след смъртта животът да продължава под някаква друга форма, в което и вярван. Но това не засяга настоящето ми съществуване. Едва ли тогава ще имам спомен от него или ще ме вълнува.

Мамо Мери, в първия си пост по темата съм описала подробно какво съм й казала и че е била на 4 г.
Анда е права, че може би трябва да го запознаеш с някоя религия и нейните представи за смъртта.

Разкажи му как различите религии разглеждат въпроса.......

Мамо Мери, мисля, че си отговорила добре на въпросите му. Особено като си му пожелала успех с машината. Някои родители биха се изкушили да кажат, че такава машина не може да бъде открита, което би било жалко. Когато те е питал за душите на умрелите, си можела да му разкажеш за разбиранията на Църквата по този въпрос - че душата витае 40 дни между "двата свята" или както е там /съжалявам, но не съм запозната/. Явно синът ти е мистик и има нужда от тази предства. А дъщеря ми е доста земна и прагматична и много много не се вълнува от глобалните въпроси за сега.

Ще разкажа на детето си това в което вярвам аз. Ще разкажа на детето си че имаме душа, която живее  в нас, че след смъртта душата ни отива при Господ. Съвсем простичко и елементарно. Но такъв отговор мога да дам, само ако детето ми е още  в ранна училищна възраст. След това вече нещата се променят. Детенцето почва да търси смисълът на живота , какво е любов, какво е смърт и какво е щастие. При всички случаи ще се опитам да бъда до децата си в такива периоди.

jabushka, ама ние може и да сме безсмъртини. Защо казваш, че "не трябва да лъжем децата си, че сме безсмъртни". Просто май трябва да им признаем, че не знаем какво става след смъртта и да им дадем възможните обяснения. И те сами ще си изградят някаква представа според своите нужди.
Ама това за заека май доста те ядоса Трябваше др. пример да дам.

Опитвам се да разбера какво имаш предвид под "ако я погледнем открито в очите, тя няма да е плашеща"?... Ами от личен опит. До известна възраст изпитвах ужас, не исках да слушам и говоря по темата. После някак постепенно приех, че моята смърт, глобално погледнато, не е чак такава трагедия /за близките ми за съжаление ще е/. И след мен ще има това, което го има и сега, ще идват нови, други ще си отиват. Започнах да говоря и да се интересувам от темата и след време ужасът почти изчезна. Изправяки се пред страховете си /фактите/, човек понякога ги "побеждава" или свиква с тях или ги приема.

Ами ако го засяга?...
(Нещо тъпашки вмъкнах цитатите... ама ти ще разбереш!)
Ох, стига съм спорила с вас, от два дни вече!:) Оттеглям се! (Не бе, не съм се ядосала за заека! То удивителните са възклицателни, не ядосателни! )
  

Май на ЛС трябва да минем
За смисъла го адресирах към теб. Разбира се, че това обяснение не става за деца. Не разбирам, защо фактът, че все някога ще умра трябва да помрачава ежедневните ми радости? Защо смъртта да обесмисля моите години тук. Търсиш някакъв глобален отговор, който обаче не мисля, че има голямо значение за конкретния индивид. Защо да не може да има и радост и любов въпреки, че все някога ще има край. Това е все едно да реша, че този шоколад няма да го ям, защото изяждайки го, ще се лиша от него.
Ако го засяга, ще му мисла когато му дойде времето

Смъртта е част от живота.
Тя е края на земния ни живот. И не можем да живеем без да мислим за нея, така както не живеем без да мислим за болестите. Темата за психологията на смъртта е много, много , много огромна. Нека я оставим за друг път (готвя статия по подобна тема и щом стане готова ще я пусна и на вас)