Jabushka, не ме разочаровай.....какво значи да сме нещо повече като човешки индивид..
откривайки тази простичка истина за която говорих в предният си пост си отворих широко сетивата,отворих си душата....Проумях касотата на цвтето в поляната и открих най искрената молитва и близост до Бога( или както там искаш го наричай)
Това че съм "човек " не ме прави непременно по-висш организъм или пук по-точно по- заслужаващ живот.ДА повече сме ако мислиш за духовните неща ,но те са възможни само когато човек си отвори очите,само когато приеме светът в неговата цялост......
не кариерата ни ,не способноста ни за мислене,не техническата ни гадна еволюция н и прави повече,а осъзнатата радост от живота и Божията благодат да се усмихнеш на изгряващото слъне например...но в този ред на мисли-тя и мравката се радва слънцето....
а що се отнася до това че съм написала по-скоро разсъждения-нали не очакваш някой да ти каже кога точно (отивайки до магазина,или четейки книжка или пък играеики с пръста) и с какви думи и изречения да дадеш обяснения смисъла на смърта.Така става като предаване на клишета.Точно в горния ми постинг е скрит моя съвет-нешата от живота,нормалните неща от живтота , а не непременно страшната тема за смърта.........