Моля за съвет, направих грешка и от три години страдам

Не се газирам. Пиша подробно, защото жените в тази ситуация не могат да го осъзнаят. И ако не видят подобен отговор на твоя въпрос, съвсем си затвърждават мнението, че не той, а тя е виновна.
[/quote]
Аз правя разлика между вината ми за загубата на доверието му и това което се случва към момента. Със сигурност съм виновна, че го предадох, но не ЧАК ТОЛКОВА, ЧЕ ГОДИНИ НА РЕД ДА МИ СЕ НАТЯКВА. Че те затворниците ги хвърлят в една кили и никой не ходи да ги разпитва и обвинява ежедневно.
[/quote]
Точно така. а щом осъзнаваш това, как смяташ да продължаваш по-натам?
Той явно те мачка. А съгласието за семейна терапия може да е просто уловка.

Съгласието е колкото да й замаже очите, че да не рита много, докато й натискат главата надолу. Бас хващам.

Голяма грешка е, че си му показала темата. Ако е искал да ходите на терапевт, след като я е видял, ти замазва очите, защото вижда, че започваш да се осъзнаваш.
Разкажи за първите години от съжителството ви по- подробно. Абсурд е психопат да се сдържа 4г. Около половин година е максът.

Да, след като я видя предложи. Първите 4 години бяха прекрасни. Независимо какво ни се случваше винаги сме се грижи ли един за друг, никога не се бяхме карали или омаловажавали. Точно преди случката той се промени, вече не бях на първо място както преди, не забелязваше когато не ми е добре, което до преди това никога не се беше случвало, винаги е мислил първо за мен. В началото си го обяснява с това, че е преуморен защото работеше по 16 часа на ден и аз се чувствах пренебрегнат. После се случи това и нещата се промениха. Казах, че е бил ревнив, но това не беше ревност, а по скоро много го дразнеха мъжете които ме зяпат и не се ядосваше на мен, а на тях. Имахме един и същ мироглед и светоусещане и сега е така, само това копаене и ровене и разпити и липсата на доверие ни съсипва. Даже след като родих се чудех как може да си мисли, че някой би погледнал 90 килограмова прясно родила жена еле пък тя която иска само да се наспи освен да набие проявявищети към нея други не виждам какво би могли да стане.

Голяма червена лампа, сори....

Не искам да те плаша, но такива хора не се променят или по-скоро е много, много трудно и те самите трябва много да го искат и да работят над проблема. При твоят мъж не виждам такова желание. Той иска да те смачка, това е. Патологичните равнивци са такива. Почти сигурна съм, че си му показала темата от страх да не си помисли, че "си търсиш нещо в нета". 

По- скоро, за да му докаже, че той също има нередно поведение, щото й е набивал вина.

Не, не съм я показала от страх, а с надежда.

Показала я е, защото още мисли, че този ще се оправи. Не ще да приеме, че е загубена кауза и трябва да го отпише.

И двамата не сте у ред..
Какви са тези страдания за пълни глупости.

Що ли си мисля, че той е започнал да и казва какво да пише?

Имам дежа ву.
При мен се случи абсолютно същото нещо преди време, само че с човек, с който съм имала нещо, непосредствено преди сегашната ми връзка.
Само че аз го целунах напълно съзнателно, за да съм сигурна, дали изпитвам нищо към него все още.
Исках да си знам за себе си, но не е било с цел изневяра или нещо.
Сегашният ми партньор ни видя (аз му бях казала дори къде ще сме, защото въпросното момче ми остана доста близък приятел и често излизахме, а аз не се срещнах с него с цел да го целувам).
Та, и при мен бяха драми след това, макар че многократно обяснявах, защо съм постъпила по този начин. Пък и бяхме заедно от скоро, нямах много за губене.
Моя човек също ми нямаше доверие от самото начало, защото ме заглеждат доста мъже.
И видяното от него не ни помогна особено.
Месец живях в ад. Ровене из телефоните, почти не излизах, за да няма разправии.
В един момент се отдръпнах от него, след това последва разговор и изнасяне.
И да видиш как спря с драмата.
Още сме заедно и изобщо не го повдига на въпрос. Ако го повдигне или ме репресира е аут. И го знае. Не бих търпяла подобно нещо.
Щом е решил да останем заедно, няма право да ми натяква.

Сега ще ти кажа нещо и се надявам да го запомниш.
1во- Такива неща се случват. Хората не сме моногамни, колкото и да ни се иска и всеки си има момент на пречупване, дори еднократно да е.
2ро- Ревнуват главно хора, които не вярват в себе си и си мислят, че ти можеш да намериш нещо по-добро от тях,  съответно- Да ги оставиш.
Тези хора са страшно задушаващи и дори да са напълно задоволяващи очакванията на половинките си, рано или късно биват оставяни, понеже под ежадневен натиск не може да се живее.
3то- След 3 години да не може да преживее една целувка и чат... И се е съгласил да остане с теб..
Според мен тоя човек просто си е търсил оправдание, за да си избие комплексите върху теб, че за по-сигурно и с дете те е вързал.
Сама каза, че си го направила, понеже си се чувствала самотна. Въпросът е, той защо го е допуснал. Другият въпрос е, ти защо си останала с него, при това положение.

Според мен бащата на децата ти е малка, неуравновесена, ревлива, манипулативна кучка.
А ти си заблудена, понеже не си видяла лошите сигнали още от самото начало.
И това не е, защото сте лоши хора, а по-скоро не сте един за друг.
В случая обаче, мъчите едно детенце, което не ви е виновно а нищо. Ей така, от мерак за семейство и от простотия.
В случаи като вашите, или се разделяш с човека, или оставаш с него и не правиш глупости.
Мъжете ли свършиха, жените ли, де да знам.

Не са свършили, има и за целуване чат-пат, встрани.

Кой каза, че хората не са моногамни? Аз твърдя, че хората са такива, каквито искат да бъдат, нали имат съзнание?
А в долното твърдение има противоречие - хем задушаващи, към задоволяващи всички потребности...

Като казваш "решихме да не почвам работа" - това до колко ти го искаш и до колко ти е насадено в главата? Това е още един начин да те манипулира и да те държи в подчинение. За момента изпълняваш това което ти казва и единствения начин да те тормози е да ти припомня целувката /или там каквото е било/. Ако почнеш работа ще има съвсем нови песни да пее, но положението ти няма да се промени.
Това да се прави на света вода не напита пред другите е  типично. Нали трябва да те обявят за луда, ако се оплачеш и да ти говорят как той е най страхотния мъж на света.
Жена, която не е близка със семейството си и няма кой да я защити е дори по удобна за тормоз.

Абсолютно задължително сподели с близките си. Още по-задължително се махни оттам или още по-добре го изгони. Ако действително има желанието да се поправи може да ходите на терапия и без да живеете заедно. Да минат няколко месеца да си преосмисли отношението и евентуално да продължите. Това не е нормално по никакъв начин. Колкото и да си виновна не го заслужаваш това, още по-малко детето заслужава да му се обяснява, че майка му е курва или п*тка на пътя. Щом 3 години не се е спрял надали ще се спре без сериозно подбутване. Само с обяснения не става, сама виждаш. Трябва с действия да му покажеш, че това не може да продължи.
Ако има нещо нормално останало в него ще се стегне. Само да не те четем и тебе, че си поредната убита.
Бахти откачалките, братче, адски се ядосах.