Моля за съвет, направих грешка и от три години страдам

Аз пък ще изразя друга гледна точка.
Човека си гледа семейството, до колкото разбрах не се и отнася зле с Вас.
Ами всеки си има недостатъци, факти които го безпокоят и преживява кризи на доверието.
Бил психопат, съдист и т.н
Ами не мисля, изобщо даже не мисля.
Че е ревнив-ревнив е.
Че вероятно е меланхолик и му харесва понякога да се връща в този момент и да потъва в мрака-да.
Но психопат не е.(Ако следваме тази логика 95% от хората са психично нездрави и т.н)
Ако наистина като изключим това всичко е наред, 1.опитайте да ограничите тези "кризи на доверието",
2.поставете въпросът ребром - или/или.

Пак казвам, всеки има недостатъци и тъмни страни, всеки.
На вашия човек е ясно коя му е тъмната страна,щом искате да запазите семейството си, просто редуцирайте до минимум тези кризи.
Категорично не мисля, че проблемът е непреодолим и че съпругът Ви е толкова черен колкото излезе.
Честно казано обаче, не съм била на Ваше място в подобна ситуация.

Поредната криеща собствените си страхове, притеснения, слабости, неувереност зад детето си.
Тя самата с промит мозък и от страх да не действа, решава детето да има семейство. Това нормално семейство ли е? И как се чувства това дете?

Абе пича 100% съди по себе си. Той и изневерява и за да не се разбират бакиите му се е хванал за това и 3 години го натяква. Обърнал е прожекторите към нея умишлено. Аз съм сигурна, че този се прави на жертва пред всяка фуста с цел да го съжали и да му даде. Той и за това не и дава да работи. Колкото по-малко контакт има с външния свят, толкова по-трудно ще го разкрие.

Не е съвсем по темата, но само да вметна, че на детето тези неща не му се обясняват, а са думи на самата авторка. Това си е от нейния речник - питала мъжа си за такава ли я смята, а той казвал, че това не са негови думи.

Тоя не е у ред, ама ти хептен не си у ред. Какви полиграфи, какво чудо?! Криминално престъпление ли си извършила, що ли? О, този бил и патологичен ревнивец, ясна работа. И до края на света да се извиняваш и тръшкаш, и да го убеждаваш колко си виновна, няма да му стигне. Какво си тръгнала да се влачиш по корем, ами не го игнорираш и да си мисли каквото си ще? Явно каквото и да му се каже, той си знае неговото. Ами тогава няма да му се казва нищо.

Мъжът ми ми огромно доверие, но знам, че направя ли нещо подобно, дори само да почна да си пиша с някого, приказката ще приключи. И това е нормално. Има хора като мен, които са склонни да простят, но и такива, които разбиеш ли им доверието връщане няма и това също не е лошо. Лошо е, когато тормозът е психически, а за физическия не ми се и говори, защото не и по темата. И двамата нямаме социални мрежи, защото смятаме, че в някакъв период на семейна криза клавиатурата и телефона са много наблизо... много хора покрай нас не го разбират, защото ние от години сме 24/7 заедно(работим от вкъщи). Големи скандали не сме имали, караници да, нормално е, но винаги говорим и разрешаваме проблема. Виждам покрай нас какво се случва. Някакво извращение по инстаграм. Екскурзии за снимки, на които изглеждат супер щастливи, а всъщност са нон стоп на телефоните и после “изкарахме си супер”. Ами не е супер. Писанки с други хора. После се хващат, изнасят се, прощават си, обичат се, после пак айде същата история. И после тези хора говорят за деца? Леле казвам си на ум “милите дечица какво ги чака”. Да, детето ще го направят, но после? Въпреки че имаме много силна връзка по между ни , когато се роди детето ни имахме някои доста тежки моменти, но всичко минава. Минава де, ама с много разговори какво, що как да направим, че да излезем от дупката. Трудно е да имаш дете, защото искаш най-доброто за него. Ама как да му дадеш най-доброто, ако скандалите са всеки ден. Да, до определена възраст няма да разбира, но после? После става страшно. За това първо се мисли. Извинявай, но аз също бих се съмнявала, че сте останали само на ниво целувка за това време. Не разбрах дали сте се срещнали на живо или всичко е започнало в интернет? Като имате детенце вече е трудно да си вземеш сака под мишница и да си тръгнеш и щом искаш да си с него трябва да се опитате да забравите, иначе детето ще расте в много нездравословна за него среда, а крайна сметка то е най-важно.
В края искам да поясня, че не съдя по никакъв начин хората, които имат социални мрежи и не казвам, че всички с някого си пишат, говоря от опит с нашите близки приятели, които имат такива и колко проблеми им е докарало това. А това че ние нямаме се изцяло наше решение, на двамата.
Връзката преди детето трябва да е изключително здрава, за да е здраво и то психически. Има и случаи на здрави връзки, но с времето са приключили, не казвам, че в един такъв момент детето задължително ще страда цял живот. Ако си отговорен родител ше направиш всичко по силите си, колкото и да е трудно, детето да се адаптира към новата ситуация, защото съм виждала изключително добри деца на разведени родители, но и за съжаление такива, чиято психика е тотално разбита, но не са и малко тези, които се разбиват и в семейството, защото родителите им всеки ден се карат и крещят. Ако детето не се научи да обича вкъщи, то навън ще му е доста трудно.
Щом е толкова добър баща и според теб добър мъж си дайте шанс, но не знам колко дълго ще издържиш да живееш в тези ограничения, които ти е поставил, защото наистина не знам ти как някога ще имаш някаква самостоятелност, когато детето ти все пак тръгне на детска градина и си вече сама вкъщи.
Точка на романа 😃

И аз така си мисля. Този период на "охлаждане" е било изневяра от негова страна, най-вероятно с някоя обвързана, може и това да го е отключило, той докато слага рога да установи, че може и на негово величество да му сложат такива.

Дрън, та пляс са тези отношения. Все се чудя коя жена, пишеща тук, ще завърши по вестникарските заглавия. Голееема любов, големо чудо.

Само да отбележа, че в няколко случая виждам авторката да пише в мъжки род.

Може да е прекрасен баща за детето, но лош съпруг за нея.

Ми тогава що цинкяш и пускаш теми във форума?
Какво очакваш от нас?Да изтрием спомените от съзнанието му?
Бори се там за великата любов и си трай.
Пък детето кучета го яли,да живее златния салам,пардон,любовта.Нали казват,че била над всичко и всички.




Свиркай си,и бъди "толарантна"

Pipi221,много добре си го казала.И ние нямямаме социални мрежи,явно не сме единствените.И за мен доверие втори път не се печели.Колкото и крайно да звучи.
Аз не бих допуснала друг мъж да ме целуне,камо ли да отговоря на целувката.
На авторката положението й няма да се подобри.

Попитай го ако искаше друг, ако имаше друг, ако ако ако... Щеше ли да му родиш дете и да търпиш тоя психотормоз. Обърни нещата срещу него да види дали ще му е приятно да бъде 24/7 обвиняван.. Дръж се с него така както той.Да се постави на твое място. А да не би той всъщност да е кръшнал някога и сега болезнено да има нужда да те изобличи тебе заради неговата болна съвест

Ще изяде шамарите. Което може и да не е толкова лошо. Може и да вдене, че е крайно време да си ходи.

Аз минах по пътя на мъжът ти....Около 6 месеца разни въпроса като твоя..Докато осъзнах .че Не искам да знам отговорите...Дали съм сънувал същите неща-Да...
И ти казвам ,че това няма да спре..,докато сте заедно,че и след това(тогава след време ще спре)..
Смятате за "собственост"...и някой няма право да посяга на нея....Или се приготви да живееш  с вечен изпит на ,,жив полиграф на 2 крака"или събери смелост ,и заради детето и изчезвай от там....Той ще те съсипи емоционално.което след време ще се отрази и на детето...Мисли с ума си,не със сърцето
. Пиша това от личен опит,но с реална изневяра....и знам как протичат нещата в главата на мъжа,ммм не е приятно усещане:)

Извинявай, ама ти това ДОВЕРИЕ  ли го наричаш???? Чак си смешна, ти си 24/7 с него, следи те постоянно. Грешка, даже не му се налага да те следи.

Янтра, защо ме обиждаш? Както вече написах работим от вкъщи. Какво да направим? Да живеем в отделни апартаменти ли? Важното е, че се разбираме и когато ми се пътува или излиза го правя без после да давам отчет по часове. Помага ми всеки ден с детето, защото баби на близо няма, така че аз от какво да се оплача нямам! Щастливи сме и аз, и той, и детето ни! Все  се чудя на такива злобни хора като теб какво им липсва в живота, че да проявяват такова отношение към хората. Спести си коментарите към мен за в бъдеще.