Къде завършва границата на възпитанието с бой и започва малтретирането...

Неуморен политик си! Възхищавам ти се!
_{(Моля да бъда извинена за правописните грешки, бяха от бързина, но не се опитвам да се оправдавам.)}

слънчево момиче и майката, наистина ли мислите, че майките, които са писали пребиват децата си . Виждам че четете книжки и гледате филми, но уверявам ви, че действителността е малко по-различна.

Пребиват не, но намират боя, удара и шамара за легитимен способ на възпитание!

Ако може без такива обобщения, а? Нито аз съм написала такова нещо, нито съм прочела подобно нещо от постингите по-горе. Не смятам че ако бърка в контакта или тича на улицата и ме гледа как ще реагирам е "израз на моите проблеми".  Естествено че след като няколко пъти съм казала ясно "НЕ" и съм го дръпнала а той пак е отишъл да прави същата беля не си е заслужил наказанието. Било под формата на шамар, било лишаване от гледане на ТВ примерно. И  "не си изпускам нервите" а напълно спокойно му наплясквам памперса щом е сгафил. Както стана примерно днес когато излезе на терасата и започна да хвърля по земята пълни бутилки и буркани от един кашон. След като няколко пъти казах "НЕ ТАМ" и го дръпнах той с рев пак отиде там взе един буркан и го тресна в земята. Не се ядосах. Майната му на буркана. Обаче се уплаших здраво защото се разлетяха стъкла и можеше здраво да се нарани. Дръпнах го, нашляпах му задника, затворих го в кухнята да реве и да си осмисля белята докато ме гледа как чистя, измих терасата и чак тогава отидох да го гушна и да го погаля.
И преди няколко седмици яде шамари като се надвеси от прозореца на кухнята (на  8 ет. сме а под нас хранителни стоки и е пълно с хора) и сто пъти съм му се карала да не се катери на прозореца и да не вдига мрежата и въпреки това вдигна мрежата, надвеси се от прозореца и започна да хвърля кайсии по хората и да гледа как падат. Хвърлял е и картофи, щипки, метални колички, лъжици и какво ли не още. Освен че може да уцели някой лошо, може и той да падне. Естествено че на н-тия път го набих.

Ако това е малтретиране, значи той малтретира мен!

И аз martisun бих пляскала за такива неща. Днес например: седя на стол на терасата (близо до парапета) и Йоана реши, че  иска при мен. Качи се детето на стола и в следващият момент реши да преметне крака си през терасата. И понеже вече дни наред и повтарям, че не бива през терасата да се хвърлят разни неща - сега реши ,че ще се пробва дали тя може сама да се изсипе през терасата - и преметва крак. Един-два пъти "Не", спирачи нямат 2-годишните. Отнесе си плесника по дупето- като куцо пиле домат го отнесе. Утре обаче сигурна съм пак ще се пробва и така...Някои работи верно с приказки не стават.

Малко връщам темата назад. Писала съм и преди за този метод за успокоение на дете в истерия. В този момент, както вече се каза, то нито приема - нито предава. Просто трябва да излезе от това състояние. На улицата не е много възможно да го направиш, но може да се пробва с подръчни средства. Това го научих тук от една съфорумка. Когато детето изпадне в истерия, не помага ни шамар, ни говорене- абе нищо. Но водата много успокоява. В къщи е лесно да се направи- един леген с вода и няколко чаши и започвате да преливате вода.  Ако детето прояви желание може и да се топне в легена или ваничката и да си прелива водата вътре. Може да се остави насаме - в смисъл да играе самостоятелно с водата, докото не потърси вниманието на родителя. В по- тежките кризи е добре родителя да показва играта с водата - спокойно и внимателно да обяснява нещо- независимо какво - за водата как тече, или да пее песничка някаква без да задава въпроси и да търси участието на детето, за да присъства, но да не се натрапва докато детето преживява и започва да осмисля порядъка който му се е загубил в конкретната ситуация. При моята дъщеря е безотказно. Открих, че децата излизат от по- лека истерия, ако ги изненадаш с някакво предложение. Това е малко в стила на Додсън и Ваче с филмчето- да му предложиш да направи нещо което много обича и което няма нищо общо със ситуацията- "искаш ли бонбон?", "искаш ли да купим школад", "искаш ли да се обадиш на баба", "искаш ли да се возим на трамвай( например)"- въпроси които изискват еднозначен отговор- да или не- в това състояние детето просто не е в състояние да отговори на въпрос "защо го правиш?" и "какво искаш?" и задълбочава конфликта вътре в него. Всичкото това горното е изписано за родителите на деца които изпадат в истерични състояния и именно за моментите на истерия.
Сега за Бу и пресичането. Не го превръщай в спорт като фокусираш вниманието на Мая върху проблема. Говоренето помага,ако разказваш приказка за малкото мече дето не искало да си изяде млякото, но когато искам да науча на нещо важно децата си гледам да го превърна в игра с много емоции в тона на гласа и леко приповдигнато настроение. Ако всеки път потарям не излизай на улицата сам, това става просто рефрен,  който влиза в едното ухо и излиза от другото. Но като поставя за цел да търсим светофар, или да преброим идващите коли докато стоим на тротоара, тогава детето забелязва, че има коли на улицата и ги брои от тротоара, отива и спира на ръба на тротоара и чака да започне играта- не играта пресичане, а броене на коли и пресичане. Сега да ви кажа, че не съм от средностатистическата форумка и в инцидентни случаи съм се карала жестоко на сина ми за това, че е пресякал малка уличка тичайки без да ме изчака.
За боя- от него полза няма за възпитанието. Обаче решава някои моментни състояния бързо и безотказно- говоря за тупкане по дупето. Колкото и да се терзаем след това, факт е че в някои крайни належащи случаи върши работа.
Ето случка от днес с малко предистория. Дъщеря ми(на две години) е много разбрано дете, но само, ако става това което иска. Това до сега не ме притесняваше, защото нещата, които обикновено иска ги искам и аз- да я гушкам, да я нося на ръце или на конче- навън почти не ходи. Но ето появи се ревност към брат и(на четири и половина години). Грешката е моя разбира се, но с две малки деца се случва често- голямото го броиш за голямо и нуждите на бебето са на първо място. Много се терзаех, че го пренебрегвам, дори усещах, че се отдалечавам от него, а с него преди бяхме като едно цяло. Отчитам, разбира се факта, че той расте и не може да сме вечно едно цяло, но все пак е малко дете и има нужда да го нагушкам и него. И ето малката изедница не само не иска да ходи, но иска и само аз да я нося и до толкова ме обсебва, че аз съвсем не мога да общувам с брат и. Реших, че постепенно ще поправя нещата и така вече ги гушкам заедно, с носенето е трудно, но се опитвам коня поне за малко да е баща и, а на батко и вместо да му крещя "внимавай- кола" да го хвана за ръчичка и да си говорим за нещо интересно. Когато са гушнати двамата го блъска и рита, намества се пред него и той нали е добричък само и се смее. Да, обаче, тя започна да се усеща, може би, че не толкова на първо място и е станала много нервна. А може да са започнали и ужасните две. Обаче е непоносима. Просто не знае какво иска. "Искам мамаааа", а аз съм до нея, "искам гърне" след две секунди "не искам гърне", цупи се, тръшка се- всичко това мен трудно може да ме извади от релси и ми е просто смешно, но съм на ръба на търпението си по отношение на носенето на ръце и емоционално ме изтощава висенето на врата ми без да допуска контакт на други хора с мен или нея. Днес се опитах да я нахраня. Легна на земята и се започна - не искам мляко, не искам, не искам...всичко за което се сети. Питам я : Мария какво искаш мамо?, а тя отговаря само - "не искам". Взех я в мен и започвам да я храня- нейно любимо ядене- е като се заинати за нещо друго преди да седнем да обядваме не мога да я накарам да спре да хлечи "не искам" и да ми каже дали иска да яде. Ами шлянах я по гъзето-е гадно ми е- и какво от това. Обаче изведнъж просто излезе от цикъла "не искам", седна, мирно и кротко, изяде всичко и ми говореше сладки приказки. Аз наистина съм много спокоен човек по отношение на децата, но ето и аз излязах от релси. Да се срамувам от това сега полза няма.
Накрая ще завърша с един подпис, който прочетох тук във форума: Всички деца са невъзможни, просто има родитли, които правят проблем от това, а други- не!
Ми това е.

"Всяка неслучайна физическа увреда на дете (до 18 г.) от родител или друг обгрижващ може да се определи като физическо малтретиране. Физическо насилие над детето е налице, когато:
- Наказанията са довели до фрактури, изкълчвания или забележими натъртвания;
- Наказанието е включвало удрянето на детето с твърди или остри предмети като пръчки или колани с катарами;
- Наказанието е включвало ясна и сериозна загуба на контрол, изразена например чрез хвърляне или блъскане на детето в стена или чрез блъскане по стълби;
- Насилието е включвало необичайни форми на физическо тръвмиране, например изгаряне или попарване, връзване на детето или държане на главата му под вода."

Е, сега можете да се успокоите. Вероятно не малтретирате децата си като ги пошляпвате по дупетата... физически. Но, не бързайте!

"Психологичното (емоционално) малтретиране е нещо по-различно от неглижирането и се изразява в липсата на топлота на родителя към детето или в изразяване на враждебност към него.
При липса на топлота в отношението към детето:
- При разговор с него родителят използва пренебрежителен и студен тон;
- Липсва интерес към дейностите, постиженията и успехите на детето;
- Не е явно разбирането на детските затруднения;
- Похвалите и подкрепата се дават изключително рядко;
- Тревожността на детето се посреща с раздразнение или безапелационни заповеди;
- Физическият комфорт, който родителят дава на детето при тревожност, е кратък, ритуален или просто отсъства. При това важен е не толкова успехът на родителя при успокояване на детето, колкото начинът, по който го прави.

За враждебност към детето говорим, когато е налице:
- Ясно изразено по степен и форма абнормно отрицателно отношение или поведение на родителя към детето;
- Насоченост към индивидуалността на детето, към неговата личност;
- Трайност във времето и проникване в отношението към повечето дейности и поведение на детето.

Враждебността към детето се изразява в:
- Безсмислена тенденция то автоматично да бъде обвинявано за проблеми, затруднения или грешки в домакинството;
- Обща и трайна тенденция да се приписват на детето отрицателни характеристики;
- Критицизъм към детето, който се простира до генерализирано унижение на неговата личност, често се насочва към минали грешки или включва очаквания за нови, бъдещи грешки;
- Ясна тенденция, когато родителят се чувства зле, ядосан или в лошо настроение, враждебността да се насочва към детето или то да се включва в кавги и разправии;
- Несправедливо третиране на детето в сравнение с останалите членове на семейството, евентуално изразено в:
- Ексцесивно натоварване с отговорности;
- Невключване в положителните семейни взаимоотношения и дейности;
- Липса на внимание към потребностите и затрудненията на детето;
- Тежки наказателни мерки, например заключване в тясно и тъмно пространство - мазе, килер, бюфет и пр."

Всичко това е крайно неуредено от законодателна гледна точка у нас. Всичко на всичко е ратифицирана Конвенцията на ООН за правата на детето.
А, разполагаме и с един полусмешен Закон за закрила на детето.

Или с други думи, все още можете да си поплясквате на воля, без никой "копче" да ви каже (освен, ако случайно не попаднете на мен  ; тогава ще чуете за много повече от "копче").

По-важното обаче е, че посоката, в която вървим и светът, в който ще живеят нашите пораснали вече български деца, ще звучи поне така, както звучи развитият свят в момента:

"Домашно насилие е упражняването на контрол чрез използване на физическа сила или други методи на насилие. Насилникът може да използва физическо, емоционално или сексуално насилие, да оказва икономически натиск, изолиране, заплахи, малтретиране на децата, с цел оказване на натиск и контрол върху личността. Взаимоотношения, при които има домашно насилие могат да варират в степента на жестокост, но най-честата цел на насилника е установяването на контрол."


Разправят, че не ме бива да поплясквам деца, но ме бивало да пердаша възрастни. Дано не сте се почувствали така.

И все пак, хора, които вярвате в твърдения като това:
и ги използвате, за да защитите собствените си слабости и затруднения;

знайте, че

твърдението ви е неправилно, защото вие може и да сте родили децата си, но те имат права като личности и тези права ограничават вашето "правилно";

и най-вече знайте, че:

утре децата ви ще живеят в света, който вие днес отказвате да приемете
и
именно децата ви ще трябва да се борят с това, което вие не успявате да приемете сега, докато възпитават техните си деца.


Успех в приемането!


***
Цитатите са от:  http://www.zakrila.org/family/violence.htm

И със седене на стол на терасата (близо до парапета) не стават.
Почуди се и може да добиеш познанието 

Предложение за промяна на заглавието (защото мернах, че се търси такова):   

"Да се почудим и така, да добием повече познание за нашите деца. Те идват от бъдещето."

А, бакълъм, мерси на кака ви Деметра. Според всички гореизброени цитати не малтретирам детето по никакъв начин, не пренебрегвам нуждите му, не го тормозя психиЧКИ нито физиЧКИ. Това е добре.
Мислех си и за друго. Баба ми, да е жива и здрава, много е шамарила майка ми и леля ми, по техни думи (нас доста по-меко ни гледаше, когато сме били при нея). Работела, гледа 2 деца и мъж (патриархална система, знаете) + къща и т.н. Първо пляска, после пита. Обаче демократично е пляскала - и двете наред, без значение кой е свършил белята 
Майка ми и леля ми са ни шамарили, но не толкова - така, нормално. Помните как са възпитавани повечето от нас.
Аз, на свой ред, пляскам още по-малко, и за разлика от майка ми - никога по лицето. Наблягам на вербална комуникация и по-други методи на възпитание и пре-възпитание.
Значи - прогрес има Явно дъщеря ми ще е поколението, което изобщо няма да пляска и ще разрешава проблемите изцяло с комуникация. 

Какво ще кажеш за следните идеи :
1-во да му обясниш ЗАЩО НЕ!
2-ро вместо да се опитваш да го дръпнеш от там с не, не, просто да му отвлечеш вниманието от "дразнителя"

Опитай, обещавам ти чудеса!

Само, за да не бъда обвинена в голословие ще ви кажа, че съм майка на 16.5 годишен син и на 2.5 годишна дъщеря. С малката имам ежедневно примери за "спасяване на ситуацията". Повярвайте ми, палава е за трима, а е и доста глезена, защото е сама между трима възрастни... малката принцеса на дома е. И въпреки това у дома почти не се повишава глас, почти няма плач и съвсем няма удари.
Да ви кажа и още нещо, много често ние правим проблем от не особено важни неща. Трябва да се преценява ситуацията. Ако например часа е "време за лягане", но тя не иска в момента, аз изобщо не воювам с нея. Но... я примамвам с тихи игри в леглото. Сами разбирате, че още 10-15 мин няма да променят нищо, но ако се скарам, ще стане рев и сандал - излишно. Тихите игри или книжките работят безупречно. Имам и друг принцип, ако зная предварително, че няма да устоя на някаква забрана, не я налагам, защото по този начин губя авторитета си пред детето.

Тук съм съгласна. Точно поради тази причина, на моята тераса няма столове и не мисля, че скоро ще има

Хубава тема, винаги можем да научим нещо ново за себе си.

мим, извинявай, но точно в тези случаи ти си си виновна
след като няколко пъти е хвърлял мартин буркани по земята, ти чак като се счупи ли се сети, че може да се нарани
още на първия буркан/шише го хващаш, изнасяш от терасата и му намираш алтернативно занимание
ако трябва затваряш вратата на терасата и толкова
тва с мрежата още по-странно
и друг път е вдигал мрежата и хвърлял
ми заковете я, колко му е
не знам защо всички си мислите, че вашите деца са най-палави и все на белята налитат
всички са такива, без изключение
всички си имат кризи, изпадат в истерия за детски неща и така
не може без това
търпение и здрави нерви му е майката
и таня е вдигала крак да прескача терасата, да не мислиш
затварям за известно време да забрави или изсипвам щипките на земята да си играе, седя до нея и толкова
лесно и просто

Ааа, аз не съм съгласна... Чакай да си кажа, че един месец няма да ме видите.. сега да се наприказвам  

Само някои неща са свързани с очакванията... но има неща дето наистина не може да се позволяват и то не е свързано с очакванията на родителя... Не може всичко да е разрешено. И все пак сте прави, че родителя трябва да е в час какво да изисква от детето на опредлена възраст. Не мога да очаквам от Александра на 3 г. да яде с нож и вилица, затова не й се карам като бърка с пръсти в чинията... , но пък има неща дето си ги изисквам спрямо възрастта й. На моменти се хващам, че изисквам да ми чете мислите и се поправям веднагически  
Тази тема учудващо за мен не се превърна в бойно поле, въпреки различията в мненията. Мисля си, че всяка от нас се е замислила върху противната позиция... И аз ще се постарая да вдигна прага на гнева си и майките, които смятат, че никога няма да им се наложи да ударят детето ще се замислят, че всъщност реално не се получава...
Важна е мярката... така ще възпитаме щастливи и уверени деца дори и да ги плеснем веднъж по дупето...
И малко да ви разсмея.. народа е казал "Бий дупенце, да не биеш гъзище"  

и последно може би спамя по темата
по въпроса с пресичането
таня обожава да върви по средата на улицата 
из квартала рядко минават коли, но си минават
и като се опитам да я кача на тротоара, тя започва да се сърди и тръшка
при това положение сигурно ще кажете е редно да я плесна по дупето и да се приключи
да ама не
хващам я, вдигам я, занасям я леко встрани, клякам до нея и я гушвам
започвам да обяснявам как ето онази кола идва, трябва да я изчакаме, колата например виж каква е синя, има фарове и не знам какво си
сега ще заобиколи онази дупка и ей такива от този род
измислям си в общи линии и тя се заплесва
и като мине и казвам - ето сега колата мина и ние продължаваме
знам, че ще кажете, че трябва да я уча да върви по тротоара, но и това като му дойде времето