Мира, здравей...
Радвам се, че си пуснала подобна много важна тема, защото е добре един родител да си зададе въпросите, които ти си задаваш. Питайки се, ти отправяш въпроса си и към другите родители тук, при всички случаи тези въпроси и отговорите към тях са адски важни за психичното здраве на твоето и на много други деца.
Предварително отбелязван, че не съм прочела всички мнения преди моето, прочетох и само поставения от теб проблем, така че разбирай този пост като отговор на твоето начално питане.
Виж, не ми се иска да започвам с обичайните упреци "как можеш да биеш бедното дете" и пр, макар че аз самата също като повечето ми колеги психолози твърдо застъпвам тезата, че боят не е възпитателно средство. Ако трябва да говорим за "малтретиране" - то включва поведение, което накърнява чрез психични или физически средства психиката или тялото на детето. В случая - да, има малтретиране, доколкото се упражнява физическата власт над детето, която води до преживяване на вина и малоценност от детето (тъй като то не може да се защити). Но все пак родителят е човек - той също изпитва напрежение, чувства се безсилен както ти. Идеята е обаче да се постъпи така, че хем ти да си спокойна за детето си и да не се чувстваш напрегната, хем самото дете да не се чувства малтретирано. Търси се максималната полза и за двете страни. Вярно е, в такива ситуации човек действа първосигнално, без да мисли, но опитай следващия път - опитай да се успокоиш самата ти, а след това обясни на детето защо поведението му е неприемливо...отвлечи вниманието му и отново обяснявай. Действително е уморително, мъчно, някои деца не "разбират от дума", но това е само в началото и при всички случаи има ефект, дори и той да не е толкова скоро, колкото желае родителят. Важният ефект на обяснението не е единствено в предпазване на детето от опасно и социално неприемливо поведение и пр., а по-скоро в изграждане на отношения на разбиране и приемане между родителя и детето. Тези отношения по-късно ще бъдат основа за по-малко конфликти и сътресения в критичните периоди.
Искаше ми се да ти кажа още нещо - не си извършила непростим грях с един шамар, всички грешим, пред теб стои възможността да премислиш и промениш поведението си за доброто на отношенията с твоя син. Убедена съм, че ще се справиш с проблема и все пак - успех!
Радвам се, че си пуснала подобна много важна тема, защото е добре един родител да си зададе въпросите, които ти си задаваш. Питайки се, ти отправяш въпроса си и към другите родители тук, при всички случаи тези въпроси и отговорите към тях са адски важни за психичното здраве на твоето и на много други деца.
Предварително отбелязван, че не съм прочела всички мнения преди моето, прочетох и само поставения от теб проблем, така че разбирай този пост като отговор на твоето начално питане.
Виж, не ми се иска да започвам с обичайните упреци "как можеш да биеш бедното дете" и пр, макар че аз самата също като повечето ми колеги психолози твърдо застъпвам тезата, че боят не е възпитателно средство. Ако трябва да говорим за "малтретиране" - то включва поведение, което накърнява чрез психични или физически средства психиката или тялото на детето. В случая - да, има малтретиране, доколкото се упражнява физическата власт над детето, която води до преживяване на вина и малоценност от детето (тъй като то не може да се защити). Но все пак родителят е човек - той също изпитва напрежение, чувства се безсилен както ти. Идеята е обаче да се постъпи така, че хем ти да си спокойна за детето си и да не се чувстваш напрегната, хем самото дете да не се чувства малтретирано. Търси се максималната полза и за двете страни. Вярно е, в такива ситуации човек действа първосигнално, без да мисли, но опитай следващия път - опитай да се успокоиш самата ти, а след това обясни на детето защо поведението му е неприемливо...отвлечи вниманието му и отново обяснявай. Действително е уморително, мъчно, някои деца не "разбират от дума", но това е само в началото и при всички случаи има ефект, дори и той да не е толкова скоро, колкото желае родителят. Важният ефект на обяснението не е единствено в предпазване на детето от опасно и социално неприемливо поведение и пр., а по-скоро в изграждане на отношения на разбиране и приемане между родителя и детето. Тези отношения по-късно ще бъдат основа за по-малко конфликти и сътресения в критичните периоди.
Искаше ми се да ти кажа още нещо - не си извършила непростим грях с един шамар, всички грешим, пред теб стои възможността да премислиш и промениш поведението си за доброто на отношенията с твоя син. Убедена съм, че ще се справиш с проблема и все пак - успех!
Благодаря ти, Шехина, имаше какво да науча от твоя постинг. Да, надявам се, да стана по-търпелива към израстването на сина си...
Този момент го имаше също (и още го има). 
Където следва ново обяснение защо всъщност се извинява 
Пробвай да седнете някъде, ако е възможно, докато се нареве.Гледайте как минават автобусите- без да се движите вие, дори и да не сте седнали. Такива монотонни неща успокояват. Просто показвай спокойствие. Децата понякога имат навик да правят нещо само а да ни видят, че сме притеснени и не владеем положението. Синът ми например знае, че ако каже, че не иска да ходи на градина, аз ще започна да му обяснявам и да го увещавам - явно му харесва да ме вижда така сутрин, когато бързам и съм притеснена и го прави всяка сутрин 
Сега съм решила да процедирам друго- излизам първа, докато са още сънени и баща им да се оправя