Къде завършва границата на възпитанието с бой и започва малтретирането...

Малките се учат от големите и то доста по-бързо, отколкото си мислим. Аз се изненадвам непрекъснато от малкия.

Ами аз съм написала че няколко пъти преди това съм го дръпнала и съм му казала че не може да ходи там и да хвърля. А за това че ще се нарани съм се сетила още когато съм отглеждала Гошко, а може би и по-рано. Това което направи той беше демонстрация и затова изяде боя. Ако без да иска беше изпуснал шише нямаше да яде бой а щях да го гушна и да го успокоя. Няма да влизам в подробности защо е била отворена вратата. Вратата не може винаги да е затворена. Нито нашата, нито която и да било врата в близост до Мартин. Той ТРЯБВА да се научи като му кажем НЕ да слуша!
Що се отнася до мрежата ако можеш да заковеш мрежа на ПВЦ дограма, аз не мога. А и не искам. Нарочно съм дала за ролетна мрежа 170 лв и още 700 лв за дограмата за да я кова с пирони. А и да я закова Мартин ще хвърли от съседката нещо през прозореца. Или от познати в които сме на гости. Не мога навсякъде да карам хората да си прибират нещата и да си коват прозорците, нали?
В заключение ще кажа че все пак второ дете гледам и след като едно съм отгледала с шамари да стане послушно и добро и да не се смята за малтретирано а да ме има като приятелка, смятам да отгледам още едно такова.

А да, и не си мисля че моето дете е най-палаво. Мисля си че най-палаво е двегодишното дете на приятелката ми защото в разстояние от няколко дни бутна върху себе си телевизор Рубин (едни огромни ако не ги помните), глътна стотинка, пресече само пътя и трамвайната линия за да иде на друга площадка и поне 20 пъти би всички деца на площадката.

И това немитуемо става чрез бой!

Не приемам, че с бой може да се възпитава.

По темата боя си е бой. Когато е в грешка детето и го шамаросам е бой, а когато продължа да го шамаря и шамаря и шамаря...отиваме оттатък границата.
Старите хора казват: "нека плаче то за да не плачеш ти"
Според мен пердаха върши работа при малките деца. Когато можеш да наложиш наказание само с думи, тогава шамара вече има  по-малък ефект.
Когато става дума за голямата - лишаването от компа за 2-3-4 часа върши чудеса. Малката - шамарче.
Когато става дума за живота им съм безкомпромисна- изтичването на улицата ВИНАГИ и съпроводено с як шут. Страхуваха се повече от мен отколкото от колите. Сигурно съм зла, но децата си ги искам живи и здрави. Не мога да понасям лигавещи се деца, чиито майки седят безучастно, повдигат рамене с думите "какво да го правя, дете е". За моите деца се твърди, че са умни, хубави и възпитани / 74 чиста фукня/ - ако боя е помогнал, значи съм постъпила правилно.
За общите наказания: въпреки, че разликата им е голяма, когато имат обща задача, имат и общо наказание. Никога не питам "какво стана?" или  "кой започна?" - просто влизам бодро и определям наказанието. Обикновено ме обвиняват "ти не знаеш какво стана , аз така, пък тя ми пречи, ама теб не те интересува..." Резултат - спират да се карат и с общи усилия свършват възложената им задача. А аз на секундата отменям наказанието и поощрявам.
Та когато има баланс между моркова и тоягата, работата става.
Това е моя опит.

Ако гледахме все баба ни какво е правила, до сега да скачахме още по дърветата.


А това е без думи. 


Аз мога да твърдя, че твоите деца са стресирани и дресирани, това е различно от възпитани.

еех, че весело взе да става тук. maikata, не можеш да твърдиш такива неща за деца, които не познаваш, а това с якия шут 100 % е хипербола

Дори и да е хипербола, самия момент, че майката може да си го помисли, пак е неприемливо.
Говорим от позицията на физически по-мощния в борбата за надмощие с малкия растящ човек и си мислим, че подобни мисли и действия са ни позволени и едва ли не задължителни,
Повярвайте ми, че може и без тях. Аз имам две - с коренно различни характери и успявам да намеря пътя към двамата, съответно по различен начин.
Децата се развиват по една определена схема, колкото и да са различни по характкер - това за твърдението, че не познаваме чуждите деца.

Шута означава, че задължително отнася нещо.
Не пренебрегвайте народната мъдрост.
Докато се търси верния път, много често се изпуска контрола.
Странно ми е какъв път намирате към 3-годишно дете. Освен преливането на вода и прочие.... с какво време разполагате за да захвърлите всичко и да клекнете до легена?
Вярвайте, голямата ми дъщеря предпочита шамарите пред поученията. Случвало се е 2 часа /астрономически/ да обяснявам защо това не трябва да се прави. Изтърпя. Но всички тези мерки са възможни когато започне да му щрака в главата.

Щом казваш...
Дресура е доста точна дума - първо-сигнално: пресичам-шут, не пресичам - сладолед; И после правото на свободна воля. Децата не са толкова безобидни, колкото ни се ще да мислим. Те много добре усещат до къде могат да стигнат и кога могат да прекрачат границата.
Стресирани биха били децата ми, ако пердаха им е ежедневие. А когато отнася шамар за определено нещо има ефект.
Огромна грешка правим когато си мислим, че децата са разбрали наказанието си така, както ние сме им го наложили. Когато питах дали разбира защо е наказана, в началото се изумявах колко грешно тълкува действията ми. Изобщо комуникацията му е майката.

мими, мартин нито е робот, нито е кукла на конци, за да те слуша веднага, на момента, безпрекословно и винаги
това е дете на няма и две години, което открива света с бели
все едно да очакваш от гошко да решава задачи по висша математика в 8ми кас
хич не ми се коментират врати, прозорци, мрежи и прочие
има ги във всеки дом и винаги има начин да се измисли нещо, така че да се минимизират такива прояви докато детето е достатъчно голямо да осъзнае кое е погрешно и защо
и ако тогава пак го прави, вече си има други методи за действие

и в този ред на мисли откъде си сигурна как тълкуват шамарите?

питам ги

Aми дъщеря ми е на 6 г, сина ми е на 3 г. Два пъти вече минавам по този път. Не мисля, че дъщеря ти предпочита шамарите пред поученията. Аз съм бито дете и знам как съм се чувствала. За да обясняваш по 2 ч и да не те разбере явно не подбираш правилните думи.
Аз не си играя на преливане на вода. Както по-горе споменах двамата са различни и действам по различен начин - не мога и да очаквам, че ще имат еднакъв характер или че начина, по който се обръщам към дъщерята, ще има успех при сина ми.
Да не споменавам факта, че дъщеря ми сама предпочита да и чета "конско" както тя се изразява, отколкото да изпита унижението от шамара. За малкия няма да споменавам

А всъщност защо мислиш, че изпускаш контрола? Толкова ли неуверена се чувстваш, та трябва да държиш изначално зависими от теб същества 'под контрол'? Аз съм родила детето си, аз го храня, аз го обличам, аз съм този при който идва когато е тъжно или весело... но нещо това с контрола ми бяга... За мен е важно сътрудничеството, това двете, заедно, съвместно да се учим и развиваме.

За времето... ами мисля, че времето отделено да ошамариш детето, после да се успокоиш, после, да успокоиш него и прочие /не съм наясно с процедурата/ не ще да е повече от това, да напълниш един леген с вода.  

Аз не разбирам това извинение - детето предпочита да го ударя пред това да му обясня. Значи или майката е разумна или детето. Ако приемем, че майката е разумна - тя следва да прави каквото е разумно според нея - да обясни, а не неразумното - да удря. Ако обаче приемем, че детето е разумното, то тогава просто го оставяте да върши каквото то си е решило - примерно да пресича улицата както му хрумне, а не действате с избраните от него /неразумни средства/. Защото в ситуацията - детето неразумно пресича, аз неразумно го бия... Къде изобщо е разума?

Съжалявам - не е заяждане - просто мое мнение: Ако след 2 часа обяснение дъщеря ти не те е разбрала, може грешката да не е в нея все пак. Защо не прочетеш някоя книга как се обяснява на деца. Аз съм чела и за това как се обяснява на мъж. Защото тяхното мислене е различно.

За 2-та часа.
Мисля, че й обяснявах на какъв принцип действа тока и защо е опасно. Намерихме книги, рисувахме схеми, минахме през бури и гръмоотводи, науката, суеверията. Когато започна да обяснявам обикновено не мога да се спра.

За боя - не съм несигурна, нито звяр, нито отстоявам "позицията на физически по-мощния в борбата за надмощие с малкия растящ човек ". Понякога децата отнасят по някой шамар. Това е. Не е малтретиране, травмиране, грях и пр.
 А за родителите-светци.... каквото и да напиша ще прозвучи като обида. Всеки да си възпитава детето както намери за добре.
Нека изкаже мнение и някоя мама на деца над 16. Защото с бебчетата е по-различно. И още няма резултати.