Да му дам ли шанс или си губя времето?

Абсолютно грешно твърдение. Децата ще пораснат и ще заживеят свой собствен живот,а за тебе какво остава, примирението че си се жертвала в името на тяхното щастие. Да ноте също не са щастливи и както пишеш избягват контакти с него. Заслужава ли си тогава да търпите това отношение ?Шапка ти свалям за проявената смелост ,че си стигнала до това решение.Той едва ли ще се промени. Успех

Аз може и да греша, но като се е стигнало до тук..мисля, че всеки трябва да получи това което иска....Нека направи както иска , да поживее без теб и децата, само така имаш шанс да си върнеш мъжа за когото си се омъжила, така може да оцени какво сте вие за него, останалото са компромиси, понякога те стават ужасно много и не си струват усмивката, която завинаги изчезва от лицето ти.

Според мен лош съвет. Ще му хареса да си е сам господар и после, иди го връщай.

Пак ми взе думите от устата, точно смятах да напиша, че той може това и да чака, като се вземе предвид колко лесно се е съгласил на развод.

Aз не виждам кое му е грешното и кое е твърдението. Просто изказвам предположения. Ако прочетеш внимателно темата, може да стигнеш до други размисли.
Децата не са щастливи от ситуацията. Има причина за това и тази причина трябва да се намери, за да се потърси разумно решение, което да е в полза на всички или поне на повечето.
Имаш ли си представа какво означава да отглеждаш сама в днешно време толкова деца??? И какво означава за децата един развод?
Нима в "нормални" семейства децата не страдат по една или друга причина.

 

А защо ми се струва на мен, че нито един от двамата не иска да се развежда, просто ситуацията е трудна, и на двамата им е дошла в повече, а те се обвиняват взаимно и си правят напук?
Решение не мога да предложа...


В такива случаи май помага да седнеш и да напишеш на един лист какво ти харесва, и какво не ти харесва в съвместния ви живот. Разделяш листа на две, половината за плюсове, другата половина за минуси. Още по-добре ще е ако го направите двамата. После разменяте листата и обсъждате в спокойна обстановка. Ако е възможно.

 Отдавна те чета във форума,  и винаги се  нахилвам при тези четири снимки на деца.., тооолкова хубаво ми става.
     Рядко  давам съвети,  но, дръж се опако и на въпреки. Ако имаш нерви и пари и сили и , изчакай да му мине. Но , никога не се знае кога ще стане това.  
 наеми си адвокат, приятелка, позната  или тук във форума има момичета, дето са брилянтни!!   Знаят и могат, пък си и една от нас./ пусни търсачката,,, няма да ти откажат/
    Наеми си адвокат и то бързо.   Трябва да защитиш правата на децата си и   своите и то бързо.
   Дори и да се съберете някога, което не  е невероятно, оправетте си Имането, че  имуществените  травми спрямо децата ти може да са фатални..
              Поговори с адвокат.     И тук има мнооого знаещи дами.   Колкото и да боли..  направи необходимото за да се защитиш и децата си , също .  А, ако нещата се оправят..., ЕЕЕ, какво по- добро?   ддай боже... !!!!!!!!!!
  

Напълно подкрепям! И да няма ясно формулиран проблем, ситуацията просто е крехка и деликатна!

Аз четох, но никъде не прочетох бащата какво отношение има към големите/чужди деца. Според мен е много вероятно да го дразнят точно те!

Здравейте, момичета! Не можах да се включа тези дни, но сега изчетох всичко написано. Наистина сте ми голяма опора и всяко мнение за мен е ценно!   
Както Ви казах, стигнахме с моя съпруг до момента да не си говорим. Той, обаче, не издържа, а после и аз. Много говорихме, аз обяснявах, той плака, аз плаках, за всичко, което си причинихме един на друг...
Всеки човек може да промени ценностната си система по различни причини, а аз моята трябва да я променя по принуда, защото, оказва се, така мога да оцелея за свое и за доброто на децата. Та конкретно, поисках му да се подпише за издаване на международни паспорти на малките деца и да даде декларация, че е съгласен да бъдат изведени извън страната. Това го стресна, а и факта, че не желая развод, но въпреки това предпочитам да замина далеч. Имам възможност да избирам между две държави, засега ще предпочета полуродината на малките. Както някой спомена, всъщност таткото е чужденец. Нека той остане тук, а ние ще си търсим щастието на друго място, неговото родното. За съжаление, колкото и да не ми се иска да разсъждавам така, никой не е незаменим...
Той явно пак мисли, че се шегувам, защото продължава да си приказва по същия начин, как не съм помагала достатъчно и т.н. да хвърля упреци към мен за собствените си неуспехи, което звучи просто смешно в ушите ми, защото лично аз съм го предупреждавала, че начина, по който работи не е добър. Продължавам да му помагам, но започнах и мой отделен бизнес, независим от него.
За това дали поведението ми е глезотия и аз често съм се замисляла дали не е така. Много други жени биха живели така сигурно до гроб, но за мен тази връзка е немислима. Зная, че има други мъже с чудесни взаимоотношения между тях и половинките им и децата им. Свидетел съм всекидневно на поведение, такова каквото трябва да бъде. Трябва да кажа, моят съпруг е просто кон с капаци, такъв си е, не съм тази, която може да го съди, но пък аз имам правото на избор дали да го приема такъв, защото когато го срещнах не беше нищо от това, което в момента е.  Той би казал също много неща за мен, че не съм лесен характер, най-вече поради миналото ми и поради това, че съм перфекционист. Но това той го знаеше и в началото и точно за това се ожени за мен.
Терапевт за съжаление не мога, по-скоро не желая да ангажирам с проблемите си. Това не би променило неговото отношение, а още по-малко би променило моето становище за живота. И двамата сме изключително емоционални натури и всичко, което направи с появата на четвъртото дете, беше с умисъл да ме нарани, защото не откликнах на молбата му да не се роди бебето. Възрастта също си оказва влияние, егоизма и т.н. натрупани в досегашния му начин на живот. Въпреки всички изпитания, пред които ни изправи съвместния ни живот, мога да кажа, че има надежда нещо в него да проблесне... Дано да стане, кой знае кога... Ще гледам прекрасните взаимоотношения в семействата около мен и ще им се радвам, грижейки се сама за моите съкровища... може би това е моето изпитание или наказание за мои грешки, кой знае...

wright, пожелавам ти тези разстроени взаимоотношения в семейството скоро да се променят. Знам, че такива отношения карат хората да страдат и така става още по-трудно.
Много се изписа по темата и мненията са доста различни. Да, може би в момента се фиксираме върху проблемите, но дори да се отчете доброто в брака пак изисква много усилия и помощ и от двамата партньори. Наистина в такива ситуации е необходим коректив защото иначе оценката и решенията може да са погрешни. Всеки тук пречупва тази ситуация през собственото си мислене и личен опит. Дано решенията, които взимаш те удоволетворят, пък дори и само за момента. Мисля, че първо трябва да си изясните причините за проблемите, които имате и чак тогава може да започнете да се опитвате постепенно да ги разрешавате. Общувайте много и не се затваряй в себе си. ( Не искам да давам съвети, но понеже имам позиция, не мога да избягам от това. Повярвай не искам да звучи като прави така и така, просто някакви идеи.)

И при нас е така. Тате много работи, и слава Богу. Имаше моменти, когато се чувствах направо ужасно. Месеци наред всяка събота и неделя в София ленд, Патиланци и къде ли още не, сме само аз и Стефчо. Всички деца около нас бяха с двамата си родители или може би съм била заслепена и съм виждала само тях. Започнах да се питам това ли означава да си самотна майка. Уви не. Самотна майка е нещо милиони пъти по-страшно. Започнахме да се караме на тази тема и той ми отвръщаше, че прави всичко за нас. Сега съм убедена, че е така. Нещата вървят по същия начин, но аз не се чувствам зле. Виждам, че има смисъл в това, което прави, а и всяка свободна минута я посвещава на нас.
Бъди търпелива и мисля, че няма да съжаляваш. Дай му шанс. Повярвай му, че наистина го прави за вас, за да се чувствате добре, за да не сте лишени от нищо. Ще дойде моментът, когато ще намери време и физически да бъде с вас. Дано да е по-скоро!   

от личен опит ти казвам по-добър няма , никога няма да намериш човек който да обича детето ти така, от мига в който имате това човеко имате и еднаква цел не забравяи това , аз го подцених разведохме се с мъжа ми/бившия/ карахме се , бяхме егоисти а времето си минаваше /повече от година/ и не само ние страдахме ами и малкото ни човече дадох си сметка че аз съм щастлива когато и тя е щастлива, затова седнахме веднъж и си казахме отсега нататък няма по важно от детето ни нито работата,нито нищо.
 повярвай ми за мен по-лош от моя мъж няма , но по добър баща за детето ми също няма седя си сега на дупето гледам да не се ядосвам, въпреки че понякога не успявам , правя си пас в името на това да сме семейство и да отгледаме един пълноценен човек, а вече дори ще имаме и втори такъв,

Ами да, wright, не си лесен характер! Като си навиеш нещо на пръста, и край, особено при положение че се чувстваш обидена и унизена.
Никой от двама ви не иска да реши проблема, а само да е победител в спора и да стъпи на шията на другия.

Добре де, аз не разбирам - да речем, че поемеш дълбоко въздух и признаеш, че не е трябвало да раждаш 4то дете и много съжаляваш, че си му причинила толкова мъка по този начин - и какво? Това ще го успокои ли? Ми извини му се, щом иска Нали детето е вече факт, няма да го върне в болницата, я!

Иначе съм съгласна с Тинкърбел - не е здравословно да работите заедно. Олеле, представям си ако аз имах общ бизнес с мъжа ми  , направо не ми се мисли! Щеше да се наложи да ни държат вързани в отделни стаи и да ни тъпчат с психотропни средства, него с успокоителни, а мене с антидепресанти - това в кръга на шегата разбира се. А уж иначе сме щастливо семейство