А след спонтанен аборт?! Как да го преживея?

Недей да подтискаш всичко. Аз загубих моето момиченце в 30-та седмица, без аномалий, напълно "безпроблемна" на пръв поглед бременност, заради некадърник. Цели 2 месеца се отделих на село, при свекърва ми.Тя е доста млада и много си пасваме, огромна опора ми беше. Знае подробности и неща, които не съм споделяла с никой друг.
Много ми помогна да се откъсна. Живея в малък град и направих първите си стъпки по центъра едва 2-3 месеца след загубата.Чувствах се като дамгосана, прокажена...
Светлина в тунела ми даде новата работа. Нещо, за което се хванах здраво. Нещо заради, което си накупих нови дрехи...Стимул. Мъжът ми беше огромна подкрепа. Няма да лъжа, с днешна дата отношенията ни не са идеални, но се обичаме и продължаваме да гледаме в една посока, да искаме дете..Дори преди месец, година и половина след загубата се реших да си направя изследвания за да открия причината, защото такава естествено имаше.
Точно след това дойде и гадния вирус и ми стопира плановете, но въпреки всичко реших за себе си, че ще се боря.
Адски трудно е. И около мен бременни, раждащи вече и 3-то.Обаче сега не ми прави впечатление. Само си казвам, дано с бременността на момичето всичко да е наред. Дано бебето се роди живо и здраво.Това е единственото, което си мисля, когато видя бременно момиче.Защото никоя жена не заслужава да преживее такава загуба. Хвани се здраво за нещо.За половинката ти - бъдете си опора. Никой друг няма да ви разбере по-добре от вас, самите.Хвани се за хоби или работа. Каквото и да е. Веднъж вече като изплуваш, после е по - лесно. Никога няма да забравим, но времето лекува всичко.

И аз съм в този кюп и разбирам колко е тежко. Но ще се пребориш! Аз вярвам, че нещата се получават, не ЩЕ, а СЕ!
Относно детенцето, което тепърва ще се появи - и тук бях в същата ситуация. Зълва ми разбрала, че е бременна в деня, в който загубих детенцето си. Много ми беше трудно, аз също не можах да се зарадвам за нея и се дразнех. И каквото и да ти казват някои - нормално е! Ти минаваш през неописуема болка, не всички ще те разберат, затова те упрекват! Но пък, когато детенцето се появи, се зарадвах и ходим да го виждаме. Е, в момента не можем, но когато ситуацията отмине...

Горе главата! Ще бъдеш щастлива! Първата стъпка към това е да изразиш благодарност! Аз благодаря на Бог всеки ден за детенцето ми, макар и да не е до мен! Благодаря за това, че ме направи майка! Вярвам и, че ще стана майка отново!

Сила и кураж! Аз също понякога се питам защо на другите им се получава, защо ние минаваме по този труден път, а в следващия момент се обвинявам, че изобщо са ми минали такива мисли и че никой не е виновен, че нашият път за мечтаното дете е трънлив. Силно се надявам хората, които водим тази битка скоро да я увенчаем с успех и все по малко двойки да минават по този път! Ние загубихме първото си бебе, резултат на инвитро, преди 3 месеца в 10та седмица и не минава и ден без да си помисля за нея, но продължаваме напред!

Аз също пожелавам на всички по тоя път,да успеят.И да е безболезнено,трудно е знам,но ще успеете.
Казват,че като родиш и си видиш бебето,забравяш болката,сигурно,скоро ще разбера.
Аз казвам това за забременяването,като минат първите месеци и започнах да се радвам,забравих всички лапаро,хистеро ,инсе и инвитро.Все едно че не е било на моя г@з.Успех и вяра,момичета!

Кураж!!! Свекърва ми е имала страхотна бременност, ражда и детенцето умира след няма и 24 часа, защото даден лекар, не забелязал проблема, който всъщност е имало. Майка ми е с три спонтанни аборта, а сега имам брат на 3 и половина.  Жената на баща ми е с неуспешно инвитро, второ проблемно и ражда първото си дете (сестра ми) на 50г. Аз сега те първа започнах с опитите за бебче, но съм с ендометриоза, така че пак мога до някаква малка степен да те разбера. Идеята на това, което пиша е, че не трябва да се отказваш. Не трябва да се обвиняваш.Всичко ще бъде наред, един ден. Ще бъде трудно, но ще си заслужава! ❤

Понеже прочетох много гадни коментари по-нагоре за това, че си била "злобна", бих искала да се намеся.
Слава Богу не съм преживявала това, но мога да си представя, защото съм емпатична и съм нормален човек...
Ти не си злобна, ти си нормално човешко същество с нормалните за ситуацията чувства и мисли. На тия съвършените нечовеци от коментари по-нагоре искам да кажа: трябва да сте страшно гадни, за да се нахвърляте върху човек, който в момента е в такава ситуация! Това е толкова долно!
А на теб искам да кажа: започни да мечтаеш за нещо, представяй си хубави неща! А когато дойде моментът: започни да си представяш и детенцето, което би желала да имаш- момиченце или момченце, с каква косичка, с какви очички, палаво или послушно... то си те чака да си го родиш! И това ще стане!
След лошото идва хубавото!!!
Ние сме жени- в природата ни е да сме силни!
Стискам ти палци и те прегръщам!
Хвани се за косата си и се изтегли сама!
Сега са светли празници- нека вярата ти възкръсне! Пожелай си нещо!

Потресена съм от коментарите на един конкретен потребител по-горе. Ама вие наистина ли си мислите, че авторката на темата се чувства добре изпитвайки тези емоции, които споделя? Тя именно затова споделя, с непознати, с нас, защото я измъчват и търси помощ. И злоба да е, понякога всички изпитваме емоции , които не искаме и това е човешко. Тя осъзнава, че това не е правилно и това е най-важното. Аз също имам мисед. И с мъжки фактор сме. И също ми се плаче след среща с всяко новородено на близки. Мъчно е. Трудно е. И какво я съветвате? Да поработи над емоциите си? Недейте така. Ако не можете да подадете ръка на падналия , не го ритайте.
Авторке, говори. Споделяй. Всичките емоции, които задържаш от срам и от мъка работят против теб, против организма и здравето ти, против отношенията с мъжа до теб и брат ти и неговото семейство. Ако нямаш близки, с които да говориш го направи със специалист, но го направи. Не си сама , просто повечето не говорят за това. Аз също си мислех, че само на мен се случва докато не осъзнах колко много жени минават през това. Живота е несправедлив понякога, но се случват и хубави неща. И на теб , и на мен и на всички ще се случват. Аз те прегръщам и ти изпращам топли чувства, молитва и любов.