Интеграция на хората с увреждания или защо делим децата на болни и здрави

Viki i mama, разбирам те прекрасно, но просто си мисля, че няма да стане само с добрата воля на едната страна. За да може един родител да възпита правилно отношение към различните в своето дете, самият той трябва да има някаква представа за това. Говоря за масовост - не за изолирани случай. Да, може би ви звучи популистко, но мисля, че е необходимо да се даде нещо като модел, на който да се подражава. Колко литература има изписана за това как да се обясни на едно дете от къде идват бебетата - въпрос труден за много родители, да не говорим колко е трудно да се обясни нещо, което не се разбира. Аз съм за ние да не се крием, нещо повече - няма човек около мен който да не знае, но мисля си - дали това е достатъчно. Никой не смята за странно да се дават съвети по "трудни въпроси" като цитирания по-горе. Защо да има нещо лошо, да се запознаят хората с правилните подходи по лек и необвързващ начин. Например - какво ми хрумва...майка и дете..детето вижда друго дете в инвалидна количка. Пита..мамо, какво му е на това дете. И тук следва кратък и поучителен отговор на майкат.... Ето един готов пример, които може да спаси доста родители от неудобна ситуация. Или наскоро Реза ми показа едни сладки детски поучителни книжки за Франклин..."Франклин иска да се налага другарчетата си" или "Франклин не казва истината". Реза казва, че дъщеря й ги приема сериозно. Какво лошо има в една книжка "Франклин има специален приятел". Не мисля, че ако се привлече вниманието към тези проблеми задължително ще последва негативна реакция. Не, че не е възможно....просто няма как да сме сигурни. Не съм психилог, нито имам някакъв кой знае опит, в крайна сметка - сигурно сте прави.....но при днешното влияние на медиите, все си мисля, че ще е полезно.

Разбира се ,права си ,но Франклин (метафорично )сам няма да промени нищо ,той си остава просто герой от детско филмче ,а героите в един определен момент от живота ни се заместват от приятел ,съученик,гадже и тогава Франклин никой не го помни,аз лично съм забравила за какво се разказваше в Татко Барба,Ну погоди и т.н.Мисля че решението е ,вместо приятелят да е на касетка,диск или както предпочитате,той да бъде в парка ,сред децата и РЕАЛЕН .Но аз и ти не променяме нещата ,трябва всички такива като нас да положат усилие и да подтиснат болката ,поне докато хората разберат и спрат да ни гледат странно.Знаеш ли на протеста на 1 юли ,не видях дете в инвалидна количка или по различно от другите ,освен моето -не виждащото ,а честно казано очаквах друго.Извинявам се ако не съм видяла някой който е бил там ,но щяхме да се забележим нали.Тогава как ще правим рекламна кампания ,щом ги крием дори тогава когато каузата е даже по-мащабна.Все пак уважавам мнението ти ,разбира се всеки мисли различно 

Незнам, може би е някакво решение. Но не мога на не анализилам собственото си поведение, гледайки реклама или четейки платена публикация. Ако това не ме интересува, просто сменям канала и... Та незнам дали това няма да се случи и с една такава рекламна кампения, в подкрепа на хората с увреждания. Просто хората си казват, това не ме засяга или дай боже да не се случва или добре че нашите деца се родиха здрави и ...сменят канала. Между другото това, последното го чух от една моя близка. Още не мога да и го простя. Сякаш си поръчваш дете по каталог, и ако ти се падне "с изтекъл срок на годност", става лошо, ако ли не, щастлив продължаваш живота си, отглеждайки здравото си дете, и когато срещнеш онова, другото в парка, предпочиташ бързо да си отидеш с думите- аз май забравих бойлера включен. Така се бяга от обясненията, от истината, че това и на мен може да се случи, така няма да ми се налага да обяснявам как, защо и може ли/да си играя с него например. Трябва да се започне от някъде, от училище например, както някой по-горе предложи. Може би е късно да променяме психиката на възрастните, но можем да променим децата. Те са обществото, което ще продължи след нас.

И аз не искам да обидя никого и знам колко трудно е да гледаш специално дете, но виждам едно желание някой друг да покаже на обществото, как да се държи с различните. Пресата - последните клипове за хората с ментални увреждания по мое мнение нямат нищо общо с действителността, в нашия блок живеят двама човека с умствени проблеми и изглеждат по съвсем различен начин и не мисля, че се прави особена услуга, като са показани хрисими, чистички и т.н., от друга страна въпреки проблемите им те са си живеят с нас и когато си взимат редовно лекарствата са в поносими норми. Мисля, че има достатъчно международни програми, с пари за реклами, дневни центрове и други, може би вече е дошъл момента за практическо запознаване с тези хора.
Имаше няколко теми за училището - страно ми се вижда 2 групи деца да се срещнат за първи път на 7 години, нормално е едните да питат защо това дете не ходи и какво му е, а другите да се чувстват ужасно, че са нетактични с децата им.
А в парковете и обществените места, не е нужно да се тръби и да се разказват истории, просто майките и децата да се появяват там, бабите които ще се оправдават с бойлерите, едва ли ще дойдат да търсят контакт, но ще бъде много по-лесно и за двете групи да се запознаят...

Аз лично смятам, че интеграцията трябва да започва още в родилния дом. Не може лекарите да посрещат болните деца на тоя свят с думите:"От това дете нищо не става. Оставате го в дом и го забравете час по-скоро." Докато специалистите, които работят с децата ни ги имат за някакъв особен сорт деца, не виждам светлина в тунела. Да не говорим за държавните чиновници, педагозите, помощния персонал в болниците и учебните заведения, които посещават децата с различни увреждания. Всички - от личният лекар до чистачката в детската градина, всички те трябва да са с ясното съзнание каква отговорност носят като се грижат за децата и трябва да показват на останалия свят, че грижата за децата с увреждания е като грижата за всяко друго дете. Докато тези хора се грижат за децата ни, имайки си едно наум, че тези деца в много взможно да не се развият като останалите, аз лично не виждам за каква интеграция можем да говорим. Защото аз мога да разкажа историята си на 100, на 200 човека, но хората, които професионално са се обрекли на децата с увреждания са официалното лице на света, в който ние, за добро или лошо живеем. Не твърдя, че няма и такива специалисти, които осъзнават колко важна е тяхната роля, но е голямо числото и на тези, които не си дават сметка за тези неща. Така че, не ми се струва редно да се натоварват родителите и с тази задача. Редно е да има държавна политика, защото нашите сили не са безкрайни. Когато детето ти има здравословни или някакви други проблми, не винаги ти остават сили и за борба. И това е истината. А държавната политика, струва ми се трябва да включва преди всичко КОНТРОЛ върху изпълението на различните закони, които съществуват и които не са чак толкова тъпи. Ако бъде проследявана дейността на различните инстанции, които отговарят за децата ни, тогава вярвам, че голяма част от проблемите ни ще се разрешат от само себе си. А когато децата ни бъдат приемани в училище и детската градина без да бъдем унижавани, и когато получим помощите, които ни се полагат без да се срамуваме, че си ги искаме, тогава съм сигурна, че увереността на всеки от нас ще порастне съвсем естествено, без медийна кампания. 

Включвам се в темата ви,макар че по принцип не пиша в този подфорум,но чета...
Да си призная,темата в другия подфорум и аз я разбрах различно, както и да е...Там не успях да пиша,но тук се включвам,просто за да споделя...
До преди няколко години,докато си бях все още в България, и аз не бях общувала с хора със специфични нужди (извинете ме,ако звучи обидно,но тук ги определят по този начин).Идването ми в тази страна ми подейства много отрезвяващо и малко стресиращо в началото,признавам.Защото инвалидните колички са навсякъде... Понякога по три наведнъж в автобуса,при зъболекаря,в градината на сина ми...Не е никак лесно да свикнеш с тези хора,но не е и никак трудно.И наполовина съм съгласна с мнението на Елена...С тази половина,че може би трябва да се започне с държавните институции... Тя вече писа за специализирани центрове,места в училищата,преподаватели ( не специално обучени да работят само с такива деца,но подготвени да работят и с такива деца).Когато на детенцето ми в градината бъде по някакъв начин наложено да общува с подобни връстници,то ще се научи да ги приема.Ще ги среща и в училище,и не само ще ги среща по коридорите,но ще се учи,как да работи с тях в група,как да им помага след училище с домашните,да общува с тях.И тук институциите трябва да имат грижата в изграждането на бази и създаването на програми,достъпни за всички деца,подготвянето на преподаватели,които умело да балансират между "нормалните" деца и тези с по-специфични нужди.
Не съм съгласна(мисля,че срещнах нещо подобно в едно мнение),че в западните страни няма пропаганда,но тя наистина е скрита и незабележима.Тези страни вече имат традиции, ние трябва да ползваме опита им.И тук майки говорят по телевизията и отново по-скоро се обръщат пак към същите тези институции-да изразят огорчението си от нов закон или радостта си от дадени придобивки.
Другите да си мислят каквото искат,да съжаляват,да иронизират или да се подиграват.За една майка това няма значение,но вие го знаете по-добре,защото сте борбени жени.
Лично аз съм малко скептично настроена към промяната на общественото мнение сред по-възрастните поколения.Но че промяната трябва да започне от децата ни - няма спор.Защото на тригодишния ми син изобщо не му прави впечатление,че приятелчето,с което се надпреварват с колички в градината не може да говори.Това не го интересува,нали иначе това момченце го разбира чудесно и умее да имитира шума от мотор. Предполагам,че ще ми бъде спестено и да си измислям някакви обяснения,защо Дани е по-различен от него.Учителките са подготвени за това и го правят чудесно.А покрай децата си може и родителите да променят малко своята нагласа.Да свикнат  с мисълта,че ако имат някакви претенции срещу тези деца,то родителите на "по-особените" малчугани могат дори да ги съдят за дискриминиране.Може би съм малко крайна,но си мисля,че закостенели в разбиранията си общества като нашето имат нужда не само от благи думи,но и от лекичко разтърсване...
И момичета...Не се обиждайте на тези,които изпитват съжаление.По- важното е,че те изобщо изпитват нещо.По-лесно е да "бръкнеш" в душата на човек,който показва обидно съжаление,отколкото на такъв,който с усмивка побутва детето си,за да заобиколи вашето... Може и да греша.
Много ми се иска,в този форум да намерите подкрепата,от която имат нужда вашите деца,така както за много други инициативи майките показаха,че заедно могат да бъдат сила.Убедена съм,че ще намерите разбиране,защото на всеки разумен човек му е ясно,че от нищо не е застрахован,и ако е имал щастието,да му бъде спестено вродено увреждане,то може да има и нещастието да придобие такова...
Пожелавам ви,да намерите най-верния път!Искрено ви се възхищавам!Не се страхувайте и срамувайте да търсите подкрепа и там-в другите подфоруми! 

Да предупредя че не знам дали ще успея да се изразя достатъчно ясно, дано ме разберете правилно
Темата малко се измести от първоначалната идея, а именно ние да не гледаме на децата си като на болни. Според мен авторката е права, но не винаги може да се постигне такова нещо. Докато дете с алергии наистина не се различава много от другите деца, едно дете с умствено и физическо изоставане се откроява. Забелязва се от околните, започват да го заобикалят. Това явно е останало от много древни времена, когато се е смятало че такива хора са докоснати от бога или от дявола. Обществото още не е преодоляло това виждане явно. Понаяко все пак хората не се дърпат, а питат - къде от любопитство, къде от загриженост, понякога и от съжаление. Не мисля че можем да им се сърдим. Не мисля че трябва и да ни боли от техните думи обаче, независимо какво казват. Това трябва да променим в себе си. Знам че всяка майка я боли за детото и по принцип. Но това си е наша болка и тя трябва да си остане за нас, не трябва да стига до околните или детето ни. Ние сме тези, които трябва да покажат какво да е отношението към децата ни. Обществото няма да се промени изведнъж. Промяната трябва да започне обаче от държавата - няма друг начин. Ако не приемат децата ни в масовите градини и училища с обяснения на майките в парка няма да стане.
Ели е писала как тя се опитва да обяснява за Боби, но ако дойде дете с друг проблем какво се прави тогава? Не може всичко да се обясни. Хората които не са се сблъсквали изобщо с увреждания не могат да поставят диагноза от едно виждане на детето и да знаят как да подходят към него или какво да обяснят на собствените си деца.
Има и друго нещо - в България колко често се виждат инавалидни колички? И то не защото инвалидите се срамуват, а защото нямат условия за да могат да излязат без придружител, а понякога дори и с такъв. Докато бях с детето в София и ходех къде ли не с количкита се възползват от съоръженията за инвалиди и ми правеше впечатление... Примерно в метрото на някои спирки има асансьори, но на централната спирка на ЦУМ не видях такова нещо. Това не може да се поправи с разговори. За това смятам че от държавата трябва да се почне. А не че прехвърляме отговорността на някой друг.
А за медиите - защо да не използваме разпространената и лесно достъпна днес медия? Много майки споделят как тук във форума или в интернет са намерили помощ.

Да и аз съм една от тях,но като казах че не ни трябва кампания нямах предвид изобщо, а че ще е хубаво първо да има деца като нашите в парковете ,за да може когато се подхване кампания обществото да си каже -Ами да ще помагаме особено когато моето дете има две такива приятелчета в градинката.А и аз не бих нарекла кампанията-рекламна ,а информационна
Иначе си права ,нещо изместихме темата и май аз съм една от виновните

Catnadeen,не от кафето,ами от жегите ще да е!

                  Аз ли нещо не съм в час ,но като чуя ДЪРЖАВАТА ми иде да завия на глас.Хайде,убедете ме какво прави ТАЗИ държава изобщо за децата?Да не говоря за по-специалните случай.Какво е осигурила?Всеки вика то българите чакат на държавата,а трябва сами да работят.Защо ли от моите познати няма седнал и скръстил ръце ,чакащ на държавата - нито един.Тичат и работят на две места и време за децата си нямат.Току що прочетох мнението на Чавдаров за работно време след 16.30 /може и да бъркам точния час,но това са подробности/ не ми се търсят линкове и ще цитирам по памет ,дано не сгреша :..когато направленията по НЗОК станат равни или по-големи от частното плащане ще го организирам....Пак се извинявам ако цитата не е точен,но със сигурност смисъла е този.Това ако не е цинизъм здраве му кажи.Ние говорим за ОТНОШЕНИЕ на общество,на родители,на деца и т.н.Баем си тук за плакати и медии /аз лично мога да ви осигуря каквато щете медия и поле за изява/ а завеждащия клиниката дори не е помислил колко ЦИНИЧНО звучи неговата констатация.Това грижа ли е?Отношение ли е?АЗ НЕ ГО РАЗБИРАМ - значи на частно с плащане - може,а по ЗК с работа на две смени - не може защото е по-евтино и хайдееее да печелим.Знаете ли защо се разделихме с нашата рехабилитаторка?Страшно доволни бяхме от нея и резултатите са повече от добри.Няма обаче никога да забравя 2004 НГ как тя каза : "И да даде господ да имаме повече работа"Имате ли представа как се почувствах и как повече не можех да я гледам,камо ли да я търпя и да и плащам.Но ми светна пред очите ние сме просто добър источник на доходи ,за някои категории здравни работници ,а ето днес моето мнение за прословутата клиника се потвърди и то от шефа и.Зная,че някои от вас ще се възмутят от мен и мнението ми,но аз също бях обект на чист "рекет" точно там.
                  За ваше успокоение ще кажа,че аз ЛИЧНО не разчитам на тази държава ЗА НИЩО,не сме ходили на ТЕЛК,РЕЛК или каквито и да са там.Не ми трябват мизерните им стотинки и съжалявам,че не мога да ги преотстъпя на хора,които имат нужда.Нито тези,нито от здравните ни осигуровки,с които си се развива чист бизнес без грижа за никой, ама за никой.Познавам лично шефа на Агенцията за социално подпомагане /даже сме роднини/ и докато той е там съм наясно с "отношението на държавата".Споменах вече ,че съм мнителна,но имам пълни основания за това.
                Как да има инвалидни колички по улиците,че те изпоизгазиха бабите и дядовците от старческия дом на кръстовището до нас, та какво остава за хората ,които трудно се придвижват.На колко опашки ви отстъпиха ред,или място?На мен ми казаха,че може да съм си сложила възглавница и това за 1/2 кг череши.Примери колкото щете.Да променим децата без да променим себе си.Пълни глупости - това изобщо не става.Детето възприема поведението на най-близките си хора и къде и как ,и кой ще го промени ,ако те останат същите.Какво телевизията ли ще му повлияе,плаката ли,или сълзите на майките .Даже няма да ги забележи.
                Извинявам се,че може и да съм объркала някъде словореда,но съм бясна когато чета подобни теми.А в ушите ми "гърми" ...може и да пише с лявата ръка....или в другия случай......Е,че какво толкова може и с едно око.....При това са "близки" хора.За чуждите да не говорим,ама хич не искам.
                Слушам,слушам за тази интеграция,а когато само се опитах да помогна най-малкото беше :Имаш ли представа как се гледа такова дете?Не искам да кажа как обаче се говореше пред майката.За съжаление вече нямам розови очила твърде грубо ми ги смъкна живота.Не зная дали трябва непременно да съм с черни,но за момента трудно ги сменям.
                Поздрави.  

Държавата  - това са също хора, но управляващи
А е излишно да казвам, че тях също са ги възпитавали
Всичко идва от възпитанието и от личния пример, но пък и нали трябва от някъде да се тръгне.. тръгва се от семейството, от обкръжението и се върви нагоре в йерархита на общиството

"Вики и мама", не си много права - почва се с личния пример и от един човек, и така лека полека се увеличават нещата. Но се почва от някъде, ане се чака да стане изведнъж чудо и всички накуп да се осъзнаят! ВСЕКИ трябва да участва в промяната - от засегнатите, до тези дето не ги интересува... Хората не издват на митинг щото мислят "ми кво мога да направя сам аз, или ние - двама, трима..."... Не знам дали съм те разбрала правилно или не, но поне постовете ти звучат като тези хора... а аз все си мисля, че ако не почнем от нас самите - то от къде ли въобще да почваме??? И ако ние самите не сме готови да погледнем дали има някаква вина и лично в нас - то какво да искаме от другите..... А иначе винаги съм считала това дето го написах - че интеграцията на децата почва от ТЕХНИТЕ родители /от тези дето не отиват на поход или митинг, но иначе негодуват, от тези дето чакат промяната да стане сама и да е само в околните/.

Дидиа, това е болна тема за държавата - но е лбесно да кажеш ДЪРЖАВАТА...всъщонст това са хора като теб и мен и проблема е в БЪЛГАРСКИЯ манталитет и възприемане на света! И ти го знаеш, но просто като се замисля и ми иде да вия - защото изход не виждам - ние хората казваме "държавата да е промени", тея дето са "държавата" - казват "ми те хората да се променят"... порочен кръг и не виждам изход, но заради децата ми трябва да има - иначе жалко че съм ги създала...

Не можах да прочета всички мнения,но искам да кажа че различно е не само моето детето,различна съм и аз.Аз не мога да се интегрирам в обществото,камо ли да интегрирам детето.То е с увреждания,които няма как да не го отдалечават от нормалния живот който водят другите деца.Тогава какво искам аз.Има една приказка хем ме боли,хем ме сърби.Искам да се науча да живея,а както се вижда неуспявам.

catnadeen ,мисля че с теб говорим едно и също ,но по различен начин,или ти не си ме разбрала или аз не разбирам последният ти пост 

сигурно си права -