Интеграция на хората с увреждания или защо делим децата на болни и здрави

На мен ми се струва, че нещата се променят, и има все повече гласност и видимост на различните хора, и повече толерантност също. И тези, които смятат, че най-ценното на този свят е именно, че хората са различни, се увеличават също. Не децата са болни, то обществото боледува, но като правим една малка стъпка всеки ден, се доближаваме до това, което искаме за децата си.

Дидиа,съгласна съм с всичко друго,написано от теб,но това не мога да приема...
И в предния си постинг се опитах да обясня-защо...Нито аз,нито съпругът ми сме имали контакти преди с хора с увреждания.Не сме били възпитани да уважаваме техните чувства и нужди,но сме били възпитани да проявяваме човечност.И когато хора като нас попаднат сред обстоятелства,които ги задължават да приемат "другите",ние се учим и го правим.Когато в групата на сина ми има 3 такива дечица;когато подобно детенце дойде до мен и ми покаже рисунката си и се усмихне,нищо че не може да ми обясни,какво е нарисувало;когато учителката ми каже,че това детенце си играе много хубаво с моя син,а не го подръпва настрани,за да не ме притеснява;когато зная,че синът ми и занапред ще трябва да общува с такива деца,а по-късно и възрастни и аз нямам друг избор;когато...още много "когато"... Аз ще се науча,аз се уча,аз го приемам.Обстоятелствата го налагат и аз го приемам.Едно дете на 2-3 години е атакувано най-вече от две страни -семейството и училището/градината.Не е ли по-лесно едната страна да атакува съзнанието на детето,че то трябва да приема различните хора като нормални такива?Дори другата страна да го отхвърля,сигурна съм,след време децата започват сами да се замислят.Ако в училище има специални часове или дори с един монолог учителят нахлува в душите на децата и се опитва да ги учи да приемат "другите",то след време децата ни със сигурност ще поучават самите нас.Докато при възрастните е по-различно...Дори от хиляда страни да атакуваш един човек с изграден характер и разбирания,шансът да го промениш или да му въздействаш е много малък.
Не зная,дали съм разбрана правилно.Аз говоря като родител (и бивш учител) от другата страна.Мисълта ми е,че държавата трябва да наложи "обстоятелствата",а притиснати от определени обстоятелства хората се променят. 
И с volf не съм съгласна,че такива теми "избухват".Аз лично намирам много истина във всяко изписано мнение,което може би означава,че всички мислим по сходен начин,но явно не можем да облечем мислите си в правилните думи.
И не на последно място...Може би точно тази тема,формулирана като тема за интеграцията,имаше място в другите подфоруми...
При предишната тема се стигна до някакъв конфликт от неразбирането,не на хората,а на самата тема или заглавие...
Не ви познавам добре,но мисля,че има и тук много инициативни майки,които с помощта на родители от другите подфоруми биха могли да изготвят Петиция или Отворено писмо. Момичетата,включени в различни акции,ще ви помогнат.Но нещо трябва да се прави!Ако перифразираме библейския текст "Поискайте и ще ви бъде дадено!" ,може и да се стигне до някаква промяна.По принцип не съм оптимист,но си мисля,че ако започваме думите си не с "Ние нямаме...",а с "Ние искаме...",имаме повече шансове за успех във всяко начинание.

Чета ви и откривам,че всички сте прави!
За мен нашите деца не са "специални",а "уникални "и мисля ,че интеграцията им е процес,който се състои от много фактори.Вярно е,че ако още от откриването проблема се представи на родителите компетентно ,ако има психолог който да им помага самия родител ще може по-лесно да приеме заболяването,да говори за своите чувства,да споделя,да е наясно с алтернативите за лечение и вместо да изживява кошмар да насочи усилията си към лечението на детето.
Съгласна съм с Ниара,че ако тези деца са в масови училища децата ще ги приемат но важна роля играят и родителите.За съжаление възрастните трудно се променят.Милосърдието според мен или го имаш или го нямаш.Дали си такъв по характер или така са те учили няма значение.Ако аз реша да възпитам тази черта у детето си ще го направя и с личен пример и с приказка или нещо друго.Лошото според мен е ,че всички онези,които дърпат децата си от нашите,които търсят сапунки и материал за клюки са ограничени и егоисти ,кухи хора ама кухи отвсякъде.
Моето дете е с ген заб.и не може да яде повечето от храните предлагани по магазините затова приятели ни доставят от чужбина и знаете ли там издават такива спец.книжки написани по детски как например на РД присъства дете с РКУ и как да се поднесат ястия и за него и т.н.Хубаво е да има и такива разкази за деца ,от които те да научат ,че не всички са еднакви ,че всяко дете е уникално само за себе си ,че точно това което не може да ходи например пък има по-силна воля и борбеност и е достойно за възхищение .Заставам зад тази идея.Не съм талант но мога да сътворя нищичко.
За управляващите ще се въздържа-само ще кажа,че много ме е яд и съм бясна защото в един момент се оказва ,че ромите получават помощи за какво ли не и,а за интеграцията им ще си замълча....А колко майки ходят по мъките да обжалват да си вземат парите със задна дата по чл.43 май беше....
Трябва да има гласност за проблемите,трябва да има условия за хората с проблеми и те да са навън сред нас.Аз например не съм от перфектните домакини ,не се впечатлявам от реклама на прах например но виж рекламата за хора с психични отклонения ме кара да замирам и това което ме радва е ,че и дъщеря ми я харесва много-значи е стигнала до сърцето на 15год.момиче.
Права си пак Ниара,че ние сме тези които могат да променят нещата.Не успях да прочета защо в другия форум темата не е била разбрана но тук според мен са казани много истини,защото всяка е изстрадана.

Не можах да изчета всички мнения, за съжаление , но когато имам време ще го направя- чудесно описвате всичко? Искам да ви споделя моите дерзания:
 Сина ми е изостава сериозно с експресивната реч, т.е - всичко разбира но говори като 2-3г. Проблемите са ни много, сега няма да ги описвам! Вече е на 5 г. и за връсниците му става понятно че той говори различно! Въпреки това намира си начини да общува и да се сприятелява с децата! Вчера на една детска площадка момиченце ме попита- " Той защо говори така лошо бългаски"?  Стана ми хем смешно от искрения въпрос , хем болно! Не намерих думи да и отговоря- казах само- "още не го е научил добре"
Осъзнавам , че това ще се случва все по често - как малкото дете да разбере защо другарчето му говори като бебе?  А и сина ми започва да се притеснява , и да се усеща че е различен? А когато ми зададе въпроса - защо аз съм така - какво да му отговоря?

   Вярно е и още как.Когато родителите не проявяват отрицателно отношение децата възприемат по същия начин.Ако не покажеш на детето си предаването по телевизията и не му обясниш ,а превключиш канала какво е разбрало то ???Има модели на поведение,които се усвояват и след това трудно се пречупват и променят.Промяната трябва да започне у всеки от нас,а не да разчитаме някой ,някъде да научи децата ни.Малката играе с деца,майките им я приемат напълно спокойно и изобщо не коментират,децата играят с нея по същия начин.В ДГ една майка направи коментар,точно 2 минути след това детето "обясняваше" на останалите,но техните майки явно не са говорили по този начин и децата не приеха поведението му.Получи се обратния ефект това дете остана само и получи квалификацията "ти си лош".Това е,колкото и да не сте съгласни - понаблюдавайте как играят и експериментирайте - ще видите резултата.

Волф, и аз забелязвам силна промяна у теб и все повече ми харесват постингите ти - като дух и като внушение! Страхотен си!

А думите на Стругацки са прекрасни! 
P.S. Само едно нещо не ти харесвам - че не си регистриран!  Моля те, регистрирай се!

Наистина ще е по-добре да си регистриран. От нас ли те е страх?

Волф, а аз се сещам за това
"Трябва да направиш от лошото добро, просто защото няма от какво друго да го сътвориш"
е това е чужда мисъл - на на Стругатски

и Волф сещам се за това как в най-привидно закоравялата душа се среща любов към ближния и състрадание - когато тази до болка изстрадала душа има дете - защото децата дори когато носят болка с любовта към тях - те пак ни облагородяват и не ни позволяват да слезнем под едно ниво на човечност, след което губим и себе си и смисъла да съществуваме!

не бях се замисляла, че повечето тук сме сталкери, търсещи лек за своята Маймунка...

мисля, че Волф беше споделил, че пише от работат - а там има някакви проблеми с регистрацията - май няма право да качва никакви програми... та затова не е регнат

ясно.

Оопс, Волф, извинявай! Няма проблем и така да е... Само дето не можем да ти пращаме лични съобщения

Абсолютно! Чудесно казано!   

Днес си говорим с дъщеря ми (13 год.)
Разказвам й за едно детенце, което не говори, но е по-голямо от нашия Насе.
Тя казва: "Милото детенце, дано проговори, защото в училище ще му се смеят. На Златина й се подиграват, защото има астма"
Аз (подскачам): "Защо й се подиграват, астмата е сериозно нещо!"
Тя: "Защото са идиоти".

Ми, това е... Истината, изтърсена от детските уста. Идиот е оня, който се смее на чуждата болест.