Отново съм объркана (за кой ли път)

Тук ми стана много смешно. Защо трябва нечии родители да го гледат за уикенда? Моето дете никой не го е гледал за повече от няколко часа, това уикенд какво е...
  Няма да има и кой да ми помага за второто.
Даже и в началото като се роди пак ще си бъдем сами. Но не се оплаквам. Струва ми се, че тези с по двете баби около себе си и цялата рода, най-много се оплакват колко е трудно да гледаш дете. Аз не мисля, че е толкова трудно.

Категорично на 20 съм била толкова зряла, колкото и сега, на 27, когато ще родя и второто си дете. Ами аз преди доста години съм била много сериозен човек и съм се справяла с всякакви трудности. Това е строго индивидуално.

Добра идея, благодаря И без друго от темата едва ли нещо друго ще излезе.

Мда, и аз не държа някой да ми гледа детето нито през уикенда, нито през някакво друго време. Но така или иначе съм почти сигурна, че желаещи ще има, защото родителите на приятеля ми само чакат да заминем, че да им оставим кученцето. Едва ли детето ще го искат по-малко

Не знам къде учиш, ако е държавен университет - би трябвало да си осигурена, следователно да можеш да взимаш майчинските, а ако продължиш да учиш без да прекъсваш с малкото дете, освен майчинските, трябва да взимаш и стипендия. Поне при нас е така, за частните унита не знам как е. Което не убеждава моя мъж в моята правота

Мм, така вече не звучи зле. Университетът е държавен. В такъв случай би трябвало да вземам 160+18+стипендия (примерно към 50лв.)=228лв. Със заплатата от Практикер стават 478 лв., може и да успеем да свържем двата края някак с малко помощ от родителите.

Да, с повечко помощ от родителите ща свържете двата края.
Виж ако си решила да имаш бебе никой не може да те спре, а повечето, които ти казват, че е рано(вкл. и аз) го казват с добро чувство - да те посъветват, да те предпазят от прибързано взето решение и да ти покажат негативите(ако това е възможно в един форум).
Да, ще се справите, но с доста трудности, а защо е необходимо да е така като може и да е по-спокойно, по-лесно, по-добре и за вас и за бъдещото(живот и здраве) бебе.


Права си! Естествено, че ако има желание всеки ще се справи(по-трудно или по-лесно).

Аз и двата пъти съм забременявала непланувано и двата пъти не сме били в цветущо състояние, но сме се справили. Първият път още не бях започнала работа, токущо завършила и знам колко ни беше трудно.

Обаче Бухтичка говори за планирано бебе. Имайки предвид и другите условия при нея - не е завършила, без работа, приятелят й с не много доходна работа, разчитат на родителите доста - ами поне си струва да се замисли дали е необходимо да бърза.   

Бухтичке,защо не пробваш да не влизаш във форума поне един месец и да прецениш тогава дали желанието ти за бебе е още така силно? 
 

Защото форумът беше само причината, желанията ми вече нямат връзка с него.

Бухтичка, ако не работиш по трудов договор и нямаш най-малко 6 месеца осигурителен стаж, нямаш право на 160-те лева, а само на социална помощ за отглеждане на дете до 1г - 100лв. Това е само, ако дохода ви на член от семейството не надвишава 200лв/месец. Студентите се осигуряват от държавата само здравно, а това не е достатъчно за майчинството. Поразрови се в Майки (бъдещи и настоящи) - там момичетата обясняват и отговарят на въпроси.

Съвет за бебе не искам да давам - всеки знае себе си

А моят съвет е, ако и двамата съвсем осъзнато го искате това бебе, действайте. Не сте малки, ставаш на 20, докато стане,докато родиш ще си на 21...поне. Я се разрови да видиш колко майки има във фоума на по 21-22 години. Искам да те уверя, че животът не свършва, когато бебето се роди. Да, вярно е, че за да отидеш някъде се прави предварителна подготовка, понякога е много сложно, но пък си заслужава. Бебето определено е голям стимул, във всяко едно отношение. Преди да се роди малката мислех да си изкарам бакалавърската степен и да почна работа. Е, роди се, ама помислих, помислих и реших, че е по-добре да изкарам и магистратура...така ще имам по-добър шанс за работа, за по-добра реализация, защото имах дете, за което трябваше да осигуря най-доброто. Ако я нямаше малката нямаше да разсъждавам така. И мъж ми се амбицира и написа дипломна работа и я защити и завърши, преди да се роди Никол година и половина го отлага това нещо. Сега с второто...от сега се замислям, като завърша и поработя година-две, да запиша и докторантура, защото човек никога не трябва да се оставя на течението, а да се развива. Децата също са развитие, за мене специално. А това, наживей се, не знам какво...не го разбирам...Аз и сега си живея, да не съм умряла? Когато искаш, намираш начин. И за себе си, и за детето и за всичко. другото са оправдания. И още нещо, майчиния инстинкт се появява по различно време при всеки, при някой на 18, при други на 38, при трети никога.
За финансите...почти всички родители помагат, кой повече, кой по-малко. Някой не помагат, защото не могат, други, защото не искат - ама за тези, дето не искат можеш да прочетеш 1000 теми...а иначе тука всеки пише, как не е нормално да разчиташ на помощ от родителите. А според мене е. Аз бих помагала на децата ми, колкото мога и докогато мога. Сега имате нужда,помагат ви. Сед време те ще имат нужда и вие ще помагате, какво странно има в това?
Така че...мислете,мислете, ако сте сигуни в чувствата си един в друг и намеренията си занапред...действайте. Животът си тече, защо хубавите мигове трябва да се отлагат?

Харесва ми мнението на Klemy. И е много истинско написано.

Възрастта невинаги има значение. Човек и на 100 години може да не е готов.

Аз родих на 30 години, макар винаги да съм смятала, че най-добрата възраст, чисто физиологично, е 24-25 години. Много исках и все уговарях моя приятел, но той все не беше готов. После и парите все не ни стигаха и все си намирахме причина. Накрая стигнах до извода, че човек никога не е напълно готов за родител. А и ако чакам да имам достатъчно пари и собствено жилище, то не знам кога ще мога да имам дете и дали тогава няма да +е късно. Много мисли са минали през главата ми за годините, в които чаках да станем "готови". Все претеглях "ЗА" и "ПРОТИВ". Накрая се получи така, че изпаднах в депресия - имах стабилна връзка от 10 години, намерих си добра работа с прилично заплащане и осигуровки върху цялата сума, а моментът все не беше подходящ. Родителите ми започнаха да ми намекват, да мърморят, познати и приятели все ни питаха какво става и все ни подмятаха: "Хей, семейство, кога ще ви женим?" Аз се усмихвах и казвах, че съм малка още, но отвътре ме гореше. Започнах да моля приятеля ми поне да ми направи тази услуга, а после ако не иска да носи отговорност, може да се разделим. Той ми каза, че съм луда и той не бил кон за разплод. Почувствах се много глупаво. Мислех си, че ако се разделим, защото аз искам дете, а той - не, то едва ли скоро ще срещна друг мъж, който да е съгласен да има деца. А и мъжете много се плашат от такива жени. После Александър замина на морето да работи за 2 седмици, които се превърнаха в 2 месеца. Когато се върна, ме изненада направо с действия. Попитах го какво става, а той ми отговори, че много е мислил и много съм му липсвала и вече е готов да стане баща.
Така започнаха нашите опити. След около 5-6 месеца най-после имаше резултат. Не посрещнах новината особено радостно. Просто си помислих: "Най-после, а сега какво?"
Бременността ми беше сравнително спокойна, но когато наближи времето, си дадох сметка, че до този момент аз все още съм възприемала нещата като приказка. Осъзнах, че връщане назад няма да има и ако нещо не се получи, не мога да направя рекламация и оставам свързана с това дете завинаги. Тогава осъзнах огромната си отговорност и важността на ситурацията.

Ти и само ти можеш да решиш какво да правиш. Парите не са всичко, но се оказва че имат огромно значение за отношенията в семейството после. Баба ми казва: "Когато нямането влезе през вратата, любовта излиза през прозореца". Повярвай ми, много е вярно. Откакто съм родител, предимно парите са ми в главата, а любовта е много назад. Понякога саже си мисля, че я няма. Но и този период отминава, ако и двамата сте наясно и се подкрепяте.
Всяка възраст си има предимствата и недостатъците.
Каквото и решение да вземеш, успех.

Няма да споря, но мисля че  е по-повърхностно да отхвърлиш нещо като невярно, само  базирано на  личният ти опит.
Много се съмнявам, че майчински инстинкт може да се събуди във форум или от приказки на другите. ПО-скоро може да го събуди мъж,  с който си дълбоко свързан...

Няма  място за абсолютно никаква аналогия между теб и момичето. На 29, приказно омъжена и с едно дете- най-нормално е да поискаш още едно. Но да не живееш с мъж "постоянно", а почти... което включитлно говори и нещичко за връзката, да те издържат родителите и ти неистово да искаш бебе  и някъде там се подразбира, че в Университета не ти е добре.... аз не знам как по точно да  каквото казах и преди. Момичето има за какво да мисли, но най-вероятно ще приеме, че за сега е по-добре да изчака, но това няма да й реши проблема и след време, но вече с бебе, ще устанви че иска нещо друго така неистово, ЗАщОТО ДА СЕ ФИСКИРАш ВЪРХУ НЕщО, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА ИМАш Е ХУБАВ НАчИН ДА НЕ ТИ СЕ НАЛАГА ДА МИСЛИш КАКВО ИМАш. И дали това, което имаш е това, което искаш!

Birdy, истината понякога боли, нали знаеш, както и че хората мразят да я чуват, ама по внимателно от това, не мога да я поднеса 

Пак казвам, майчинския инстинкт е нещо МНОГО силно, природата е намерила начин да ни накара да създаваме потомство. Не виждам какво толкова неестествено е Бухтичка да го почувства на 20 години?! Сега пак ще дам пример със себе си, но аз родих първото си дете на 19г. и сама се грижех за него едновременно работех и учех. Когато има желание, на всичко се намира начин! И мен така ме плашеха, ще ви е много трудно, няма да се справиш, да си майка и домакиня е непосилно бреме....бля, бля.... Да, ама се справих! Имам 12 годишен брак и три родени деца!!! Така, че да търсиш под вола теле, няма смисъл, понякога нещата са много по-прости и не трябва насила да ги усложняваме. Едно момиче иска да стане майка - какво по-нормално от това?!

Jaly, моля те, ползвай "проверка на правопис" поста ти е ужасен, чак не се чете!

Не търся под вола теле, казвам какво мисля и никой не е длъжен дори да го чете, а още по малко да мисли върху него. Никой не може да ме убеди, че майчинския инстинкт на една жена ще се събуди, понеже е чела в бебешки форум или пък приятелките й народили деца.
Аз никъде не коментирам възрастта на Бухтичка,  мен това, че  е на 20 изобщо не ме притеснява, а само фактът ,че някъде между редовете успях да прочета това, което вече съм написала.
Няма по-нормално от това да иска да стане майка, но някак не останах с впечатление, че и другата страна така настойчво иска бебе, може би защото живеят "почти заедно", или този полъх на скука и не особено доволство от ученето....както и да е, имах мнение казах го, момичето да мисли ако иска:)
Писах с дъщеря ми, която натиска клавиатурата заедно с мен, но може и да съм неграмотна, освен че съм повърхностна

И аз мисля, че форумът е основната причина за желанието ти. Освен това ти мислиш само за това и все повече и повече си го навиваш на пръста.

Като учаща ще ти дават 100лв. За какво мислиш ще ти стигнат? За два пакета хубави памперси............ а какво ще яде бебето, а ти, а когато е болно, защото бебетата боледуват, а лекарствата за бебета са доста склъпи.....а обувки, дрешки, играчки.....знаеш ли как боли да гледаш детето ти с какво желание е вперило поглед в някоя играчка, а ти не можеш да си позволиш да му я вземеш, а дете от "нямане" не разбира...... много повече, отколкото сега те боли,  че "е рано".......

Стига с тези приказки, че финансите не са важни - много са важни! Ако всичко е наред - окей, дрешки се износват, родителите ти с триста зора няма да ви оставят гладни, обаче ако не е.....

Освен това с раждането на дете живота ти няма да стане "безкрайна приказка" - да, много е хубаво, защото любовта на майката е голяма, а знаеш ли защо е токова голяма - защото, ако не беше никоя майка нямаше да издържи на еоционалното, физическо, психическо и морално натоварване. За това е толкова силна любовта на майката - защото дете се гледа трудно.

Грижата за детето не започва с неговото раждане - заочва преди това. Помисли каква майка ще му осигуриш......защото ще мине време и ти ще трябва да почнеш работа, детето ще порастне и ще иска до себе си уверена, удовлетворена и реализирана майка, с която да се гордеее, няма само да се гушката, като първите месеци.....

Освен това да изчакаш още малко, не е като да чакаш цяла вечност..... а и е редно да се съберете да поживеете заедно с приятеля ти, а не "почти", защото разликата е огромна, а често стресът от появата на бебето разделя дългогодишни, стабилни връзки - е обратното също го има....

Съжалявам, ако звуча обидно, но желанието ти ми изглежда необмислено, прибързано и безотговорно.Ти планираш да имаш дете, за което средства ще дават родителите ти.......повярвай ми, липсата на пари наистина е нещо страшно! Тея приказки, е дете се гледа без пари...хич не ги слушай, всъщност да, без пари можеш само да го "гледаш".....буквално....