С кого сте споделили

Аз май съм човека който най-малко може да ти каже нещо различно.
Аз лично не съм казала на никой. Никой не знае дори че правим бебе    Имам чувството че няма да мога да споделя с никой

Няма място да се чувствате по този начин - на първо място е минало пренебрежимо малко време, на второ не са ви установени фатални заболявания  и на трето да не би това да е някаква срамна болест.За съжаление чувството на срам и непълноценност са следствие на печалния ни български манталитет.Всякакви чинки, лели, були се надпреварват да подпитват по наи- просташки начин и човек малко или много се влияе...Дори като сме бременни не смеем да кажем до не знам кои си месец или пък да купим нещо за нероденото бебе.Хората на запад си обзавеждат детски стаи от 2-3 месец на бременността..........Да не говорим после какви дивотии следват - червени конци против уроки, дрехите на детето не трябвало да стоят на простора през нощта ............
През 2001 преживях един мисед , последван от спешен кюртаж и зверско възпаление.Лекувах се 2 месеца и после 2 год. не можах да забременея.Само благодарение на това, че съм с доста жилава психика оцелях и успях да забременея.Естествено имах и огромната подкрепа на мъжа ми.
Аз съм на мнение, че по този въпрос трябва много да се говори и дискутира, а не всичко да се трупа дълбоко в съзнанието.Всеки знае, че преодоляването на какъвто и да било проблем започва с говоренето за него.
Да не съм ви чула повече да се срамувате , защото наистина няма за какво.
Успех ви желая

ами и аз не мога да ти дам умна идея - само знам, че е гадничко... ние сме женени от 3 години и още сме сами

Аз понеже винаги съм си знаела че имам проблем явно не се притеснявам толкова. Е не ходя с табелка....вижте ме ние правим опити и за сега не става. Вярно ние сме женени от няма и година и натискът на разни различни хора не е толкова голям.


Ох да Мамо Кенга това с дрехите на простора е най-голямата от всички глупости.В част от останалите има някакъв смисъл (подчертавам някакъв), но за дрехите беше че не трябвало, защото щели да дойдат таласъми ли, вещици ли...не помня точно....

Аз като се омъжих с мъжа ми решихме да изчакаме с детето и като мина година свекървата и майка ми много се бяха разтревожили и започнаха да ме тормозят да отида на лекар.А ние просто се пазехме
После след като решихме минаха 9 месеца ,докато забременея.
Сега пък като забременях втори път,смятахме да им кажем към 3-я месец,но като се разбра че има проблем моят мъж без да ме пита им казал.И те почнаха да подпитват постоянно,а на мен хич не ми беше до разговори-единият път лекарят казва "всичсо е наред",след седмица  точно обратното.Не исках и да знаят за кюртажа,но вече нямаше как.Като отивах в болницата свекървата ме успокои че изобщо не боляло Да не съм искала пълна упойка И после все ми разправяше че тя имала 2 спонтанни аборта ,т.е. кво съм се затръшкала,да не съм единствена
Мамо Кенга,като чета постинга ти изпадам в паника
Моята ситуация е подобна-мисед,кюртаж,възпаление...Плашиш ме

Не беше приятно, но пък вече си имам 4 мес.бебеса - теодора, която е причина да  забравя 2-та месеца огромен гърч.

Ами аз лично с никой дори не съм и споделила, че се опитвам да забременея. Естественно само кандидат татко и бъдещ съпруг знае.    
За сега не смятам за необходим да информирам когото и да било. А за по-нататък ще видим .

Здравейте!
Като прочетох всички мнения и ме сви стомаха ! Наистина съчувствам на всички, които имат проблеми и пак си мисля, че можеше и аз да бъда в същото положение, което се надявам за вас искрено да е възможно за  най-кратко време!
Ние с бъдещия татко и тогава още приятел (лятото на 2003г) решихме да си правим бебе и  си мислехе, че изобщо няма да даваме каквито и да било обяснения на родителите. После като стана работата веднага им съобщихме ( огромна радост )!
Но пък такива неприятни подпитвания за бебе са ужасни     ! Това е толкова лично, че бих отрязала ВСЕКИ, който подхвъля разни от сорта -Кога ще се появи внучето? или Няма ли още бебе?!!!!    
Дори сега, когато съм бременна някои роднини ми пожелават разни глупости, най-сърдечно няколко души ми пожелаха
момче(!) или пък дават бабешки съвети (супер отживелици), да не купувам нищо за бебето предварително (аз правя точно обратното-бих ли оставила всичко на случайността-или на бабите в най-важния момент от живота ми?!!) Или пък да подновим имената на свекър и свекърва ми?!
 Изобщо не трябва да се дава информация на роднини, защото следват куп глупости. Всичко трябва да решават и правят родителите!

И нас все ни подпитват... всъшност, майка ми не пита. Но свекървата и свекъра, а и многобройните плодовити сестри на мъж ми не ме оставят на мира.
Добре че поне свекървата живеят на далече та не трябва да я слушам...

А пък най зле е жената на брата на мъж ми (каква ли ми се пада?). Бяхме на гости при една от сестрите на мъж ми (май трябва да уточня. че са общо 7 деца родени от една майка и баща) и те след кафето седнаха да клюкарстваме. И веднага въпросът беше зададен: А вие кога ще си направите и второ? На мен ми причерня пред очите, когато невестата на брата на мъж ми започна да обяснява МОЯТ проблем... все едно аз и бях дала право да обяснява защото аз самата не мога. Значи идеше ми да я хвана и удуша. Тя нито знае нещо за моя проблем нито нищо.
Аз се опитах да обясня как са нещата, тя започна да ме прекъсва и коригира (дали в живота си е държала биберон в ръка???) все едно е голяма специалистка по бебета и забременяване.
Та ако номерът стане и забременея, ще си държа устата запушена, няма да издавам на никой... Като се роди, тогава да научат. На тез нашите семейните и дума вече няма да казвам за проблемите си. Свекървата с тез 7 деца надали би разбрала какво е да имаш проблеми да забременееш... пък и нали ми е свекърва, а аз съм и снаха... Вечната игра на куче и котка!

точно казано. много е неприятно постоянно да ти задават такива въпроси, а да се чувстваш като престъпник, защото е минало толкова време от сватбата , а няма бебе.
освен това напоследък новото е да питат майка ми не е ли станала баба.
не разбирам как може сватбата да се свързва с бебе веднага?
аз лично не разбирам как на някой познат или роднина му влиза в работата какви са ни взаимоотношенията и правим ли бебе или не.
сега само като пиша и се ядосвам

явно аз съм "ударила кьоравота" както се казва. Моята свекърва хич не ми е наблизо...а и не си прави труд да ми звъни...като казвам че не ми звъни имам предвид почти никога. Ако иска да пита нещо...или "да ни чуе" както тя казва, звъни на съпруга на мобилния. Иначе майка ми се интересува. Но аз съм свикнала да говоря много с нея...та не ми е проблем, когато пита.

Теди, понякога има и такива родители, които си мислят, че правят най-доброто за нас. Иначе ми се струва, че ако споделя с приятели ще получа прекалено съжаление и съвети да се успокоя и да не мисля, а те не са ми от полза.
майка ми в началото постъпваше като щрауса, само успокой се има време, докато един ден не ми писна и не и казах, че така не може да ми е подкрепа и предпочитам само да ме изслушва.
сега като пиша тези неща, осъзнавам колко малко споделям вече с нея затова, някак си това, че отрича проблема менакара да и казавам само ако съм на лекар или на изследване.
в клубовете ми е много приятно, защото хората имат подобни проблеми и срещам разбиране, но ми се иска хората да осъзнаят, че трябва да си променят отношението към хората с проблеми

На мен пък свекървата ми беше казала да захвърля "тия дантелени истории" и да нося истински гащи,то това на какво приличало,ако искам деца
Абе и така може да е,ама е твърде лично за да и позволя да ми се бърка!

Иви, тя от къде знае какви гащи носиш? (глупав въпрос де... няма нужда да отговаряш ако не искаш)

ето един много хубава статия по въпроса.
Етикетът на безплодието
най много ми харесва пасажа за успокоението. замислям се да я принтна и да я раздам насам натам

Статията е много хубава, но ми се струва, че все още не можем да употребяваме думата "безплодие"

От известно време се чудя дали да ви кажа за моята съседка, но все ме е страх да не би да отчая още повече някого! Все пак накрая реших да го направя, за да видите че винаги има надежда! Та моята съседка е женена от 15 години и след 13 години ходене по лекари си роди прекрасно момиченце и то заченато нормално.  Така че действайте по въпроса и не се притеснявайте излишно. Стискам палци за скорошен резултат!  

Такива случаи има ужасно много и за тях няма конкретно обяснение.Наша клиентка осинови 2 сестрички и след 1 година забременя и роди близначки - сега и е доста нанагорно.Това е наи-фрапантния случаи ,за които съм чувала.

Но пък представяш ли си как се радва с толкова деца в къщи! Мисля че грижите си заслужават!

да права си, но малко дълго се пише, етикет при двойки, които опитват да имат бебе и не се получава и са  се шашнали [/color]

Fun, както казах в една друга тема, без да обиждам никого, но не мога да си представя да чакам 15 години за бебе. знам,ч е това е един от лошите слуачи, но аз и сега съм под огрмно напрежение

Ами живеем заедно и тя ми вижда прането

wa_wa,точно затова се чудех дали да го напиша, но като видях че някои си мислят за стерилитет...Пак искам да кажа че не искам да подтискам никого и се надявам скоро време да се радвам и аз с вас на хубави новини!!!

Fun, не се притеснявай, на мен лично учудващо не ми действат такива истории, защото се познавам и знам, че ще предприема мерки, защото не мога да чакам толкова дълго време

Стискам палци на всички!

И въпрек че с никого не сме споделяли, че правим опити да си имаме бебче ( а и все още не сме женени) чуйте какво ми сервира сестра ми (с две години е по-малка от мен).

Знаеш ли вика каквъв сън сънувах снощи    
И аз - какъв.
Тя - ами че след две години неуспешни опити да забременееш сте си осиновили детенце.  
И после как започнала да ме успокоява, че е рано още за осиновяване, че трябва да ходим на изследвания и т. н  

Предствям си ако кажем на семействата си че правим опити и не става ...........  

Таня, и аз съм сънувала,че осиновявам.А като родих сънувах,че давам дъщеря си за осиновяване - беше голям кошмар!!!!Явно подсъзнанието си работи....

Мили майчета - от любопитство влязох точно в този форум и така ми е болно като чета вашите редове..... Искам само да ви дам кураж, че всичко ще е наред и да не се притеснявате излишно,но когато някой има вече деца, а ти говори, да не се притесняваш, сигурно много ви ядосва.....
Сега и аз ще се върна назад във времето и ще ви споделя нещо...Вече всички мой приятелки имаха (или бяха бременни) деца. Дори и жената на наши добри приятели беше току що забременяла ( а вече бяха женени от 5г.) и аз като научих и за нея се раздрах от рев, че аз не мога да забременея.... А аз представете си вече съм била бременна, но още не съм знаела. Така, след една много тежка бременност( страшно много повръщах и ми беше много лошо-свали 3-4кг през първите месеци) родих прекрасно мимиченце. После си я гледахме и радвахме-тя много често боледуваше(имаше болни сливици и следваха ангини,след ангини) и аз си останах в къщи с нея!!!. Да обаче чувствах една празнота - все едно съм само наполовина майка - тайничко си мечтаех и аз за второ дете. Къде от страх(нали казах за тежката бременност), къде от това, че щерката си боледуваше често и си беше трудно с нея, не се навивах 3-4г. Но после рещихме и ние да опитаме да си имаме дете. Забременях от раз-отидохме на гости у нашите и с най-тържесвен тон обявихме предстоящото събитие....Само след 1 седмица прокървих - оказа се "кухо яйце" и всичко ми се срина пред очите...Разбира се имах си едно дете и то ме утешаваше, но който го е преживял знае, че жената страда въпреки всичко. И сега вече имах едно наум-не само да забременееш, а трябва и да го износиш това бебе. Последваха месеци на дълбок размисъл-дали пак да се опитаме-дали да си останем само с едно дете.....Обаче се преборих със страха и след като оздравях( бях болна от бронхопневмония) направихме опит отново.... Урааа, сега вече стана-доктора каза, че се развива нормално и няма място за притеснение. Аз обаче си имах едно на ум - с никого не се събирах... на никого не казахме и така до 6-7м. когато вече ми пролича и нямаше начин вече да не се каже.Така се роди и нашият син...
Значи - първото което искам да кажа на вас мили момичета е -намерете си подходящ гинеколог - много е важно лекаря да е добър професионалист, но още по-важното е да е ЧОВЕК, преди всичко, защото ако няма диалог - нищо не се получава и отчаянието взема връх. Дано всички вие се сдобиете с поне по едно прекрасно същество от вашата утроба и никога да не страдате вече!!!
Също много е важно да се установи имате ли овулация - аз забременях от един път, защото УСЕЩАМ ОВУЛАЦИЯТА СИ. Даже си мисля,че нещо имам, та ми е така болезнена, но не съм ходила от както родих на лекар. Чувам че се продават в аптеките тестове - не съм ползвала и нямам сведения дали са добри, но вие може да опитате!!!
И не на последно място-подрепата е много важно нещо-аз я имах и от страна на моите родители и от страна на мъжът ми и може би затова преодолях нещата по-леко!!!
Искам да не обръщата внимание на никакви въпроси и подмятания по ваш адрес-това е нещо толкова лично и съкровенно, че никой няма право да влиза в тази територия!!!
Бъдете много силни и смели, мили момичета - аз вярвам в успеха ви!!!
Прегръщам и целувам всяка една от вас и  й пожелавам моят късмет и дано никога вече няма сиви облаци над вашите глави!!!
С обич ви пращам и по една целувка от моите ангелчета!!!

Иви, ти за кого ги носиш тези дантелени гащи? За себе си и мъж ти или за свекървата си? Остави я да говори... Тя сигурно ти завижда... по нейно време надали са имали такива финни дантели  


Мене знаете ли кое най- много ме вбесява? Ще ви кажа!

Нали си имаме едно дете... И като спомена че вече сума ти време правиме второ и веднага някой каже: Е да, ама нали вече си имате едно...

Та какво от това, че имаме едно? Едно може би не стига!


Искам да благодаря на Шани за окураженията. Много сърдечни прегръдки и поздрави на семейството ти. Да сте живи и здрави всичките!

Благодаря, Шани!

Права си за всичко, знам че е от опит, за съжаление е изстрадано, но е написано от сърце!

Затова горещо те поздравявам, от сърце наистина!

Преди да се оженим тихичко ме подлудяваха (най-често майка ми) със сравнително тактични въпроси кога ще се оженим - макар че беше ясно, че ще се, рано или късно. Около мен приятели ходеха по 5-6 години и никой нищо, а мен само ме разпитваха. Решхме да правим бебе 2 месеца след сватбата, и казахме на родителите след това. Така избегнахме въпроси 'Как ще се справите" и т.н. - тогава съпругът ми печелеше много малко, а аз никак.
След няколко месеца искаме да правим второ (дано успеем лесно, макар че чета, че вторите стават по-трудно), и пак няма да кажем на никого. Какво става в съпружеската спалня е работа само на съпрузите. Иначе ще има въпроси от типа, "Ама то първото ти е още малко, как ще се оправите" и подобни.
Казвам само след това, и слушам само себе си, а не разни врели-некипели.
Успех, момичета!

е,то е ясно
айде,сега всички нищим моите гащи  
Абе тя просто никога не е виждала такива и си мисли че светът свършва до хоризонта

съгласна съм с тебе! и ние правим така - обясненията ще им дойдат като след дъж качулка!
тъпото е, че така избягваме само част от въпросите... то като има любопитни... спасение няма

На нас двамата родителите ни знаят, че опитваме, едно наше много близко приятелско семейство, с които сме през ден заедно - също. Но така обяснително си говоря само с вас.   Никой не ме подпитва особено, така че няма проблеми в това отношение. Проблемът е, че трети месец не става Има хора, чиито въпроси за интимния ти живот ужасно те дразнят, а с други усещаш, че можеш за споделиш - в този смисъл не винаги е досадно, зависи как подходят към теб и към темата.

Повечето момичета тук знаят,че ние с мъж ми опитваме от почти 5 години и нищо не става.Е,ако не броим двата спонтанни аборта,които все пак са ми някакво успокоение,че мога да забременявам.
Мисълта ми е,че аз не крия от никого.Имам предвид от абсолютно никого.Когато ме попитат мислим ли за деца аз си казвам,че имаме малко проблеми и затва засега не става.Иначе близкото ми обкръжение е наясно с нещата.Говорим си напълно открито и свободно на тая тема и никой не ме подпитва постоянно.Трябва да ви кажа,че съм доволна че решихме да не крием проблема.Аз не се чувствам недъгъва и болан,за да ме е срам да споделя.Освен това така усещам голяма подкрепа от близки и роднини.
Общо взето съм на мнение,че ако искаме да променим закоравялото мислене на обществото ни трябва да говорим за това.Хората трябва да знаят,че ние не сме болни и определено не сме заразни.Така може би един ден ще ни разберат и няма да гледат на нас като на нещо различно.
И аз като Мама Кенга оцелях след абортите благодарение на жилавта си психика,но и благодарение на пълната подкрепа на хората около мен.Не ми е приятно да виждам неизказани въпроси и съжаление в погледите на другите и затова говоря с тях и те не се чувстват неудобно да ме питат за разни неща.
Много е важно самите ние да не се срамваме от това и да не мислим за себе си като за различни.Така и другите ще приемат това което ни се случва и няма да ни съжаляват.
Доста дълго стана ама знам,че вие ще ми простите отплесването.

От моето цяло обкръжение само майка ми знае. Баща ми или е тактичен човек и не пита или си мисли, че сме решили по-нататък да се опитваме  Иначе нетактични въпроси чувам от всякъде (в смисъл от хора извън семейството) и страшно много им се нервирах. Обаче сега реших, че няма смисъл... Тя простотията по хората ходи  и те какво са виновни, че не се усещат? Да взема сега да им обяснявам смисъл няма...  Те нека да си питат, пък аз няма да им казвам и така  

А иначе най-много се дразнех, когато кажех на някой, че ще се женим (или че вече сме се оженили) и следваше въпроса "Да не сте изфабрикували някое бебе?"        Нима трябва да се забременее и после да се жени човек?????

Бащата на мъжа ми е истински дзвер. Опитва се да ни раздели откакто сме се запознали(дори още не бяхме гаджета). Мразя го и в червата си. 7 години не мога да намеря за какво да си говоря с него - все за нещо се е надул. И изведнъж на сватбата изневиделица - била съм другата му дъщеря, да съм му викала татко и вече сме приятелчета(да бе да). Един ден докато пътуваме нанякъде с Васето, него и истинската му дъщеря той ни в клин ни в ръкав почва да коментира, че искал бебета да гледа вече....., какво чакаме, додога ще се мотаеме и т.н. Решавам да отговоря с лека шега, че белким се усети че не точно с него ще обсъждам тази тема(или която и да е) и казвам
- еми като толкова искаш - направи си (той е на около 66 год.)

После Васил ми каза, че му се бил оплакал, че много съм го засегнала и обидила с нетактичните си и груби забележки. Бил се почувствал много зле от изказването ми      - просто без коментар.

Казала съм на хората с който може да се говори човешки - а от него ако можех и като забременея и като родя бих скрила.

А пък свекървата на сестра ми като роди първото(имам най-страхотния племенник на света - моята утеха за това че все още нямам свои деца) взе да и говори за нищо на света да не ражда пак, защото второто щяло да бъде с още повече алергии и от първото. При нея било така. Сестра ми е женена за по-алергичния брат, на никой не е умрял от това. Добре че сестра ми така я чу, та слеващия месец чакам още един племенник. Дано да е такъв сладур като първия, но няма как да не е - нашто си е най-убаво.

А иначе разни подпитвания и мене ме докарват до лудост - хората нямат ли си друга работа. И онези погледи към корема около сватбата и още повече след нея.

Според мен трябва да се споделя с близките хора това, което ни притеснява и измъчва. Нали от тях идва подкрепата и любовта, която ни помага да продължим напред и да не се отчайваме. На мен са ми правели сравнително малко намеци за бебе, понеже сме женени от 1 година, а живеем заедно от 3, но аз ги пускам да минават покрай ушите без никакво внимание. Обикновенно отговорям, че сме още малки за такива работи, незнаем как стават и те спират да питат. След спонтанния аборт и двете майки (моята и свекито) пристигнаха веднага да ни видят. Те живеят далеч от нас и се виждаме много рядко, та няма как да досаждат много   Постараха се да ни утешат и да ни помогнат - говориха с нас, плакаха с нас....... нали затова сме семейство. Татковците са друга работа - нашите незнаеха как да се държат, но не досаждаха и не задаваха излишни въпроси (даже подаръци бяха донесли). Сега мога да говоря за това с 2-3 най-близки приятелки, не смятам за нужно да го обсъждам с повече хора. Забелязвам, че гледат да ме развеселяват, да ме водят на интересни места, говорят спокойно с мен за това, което ни се е случило, дават съвети Друг никой не ме разпитва и тормози. Сигурно няма и да ни питат повече, понеже всички знаеха, че съм бременна. Та съвета ми е да допускате само стойностни хора до болките си, тези които ви обичат и не ви зареждат с негативизъм и отрицателни емоции. Някой беше казал, че не ти е приятел този, които ти дава рамо когато плачеш, а този, който не те кара да плачеш. Та ако има злобни, нетактични, прости, дребнави и т.н. хора около вас - на всичките им дайте по един символичен ритник (може и истински), усмивка и всичко хубаво.

Аз почти от самото начало казах на майка ми,снаха ми(тя ми е повече приятел отколкото друго..) и на две приятелки.Но всички комшии големи приказки приказват зад гърба ни-ялова съм била,какво съм чакала,така било като сме живеели без брак и т.н.Аз също смятам,че трябва да се сподели болката с някого,но този форум е истинско богатство-като споделиш тук и ти олеква.Само едно знам-ние ще бъдем страхотни майки,защото сме искали толкова много това дете,че не можем да бъдем други.

Хич на никой не съм казвала и нямам намерение да казвам. Това си е моя работа и не искам никой да ми се меси. Не че нещо ме е срам, напротив изобщо не ми пука ама на никой не му влиза в работата.
За мен е по приятно да споделям с вас и в един американски форум. Поне срещам разбиране.

3дравей гост.И3винявам се 3а не3нанието,но би ли ка3ала какво о3на4ава абра3ио и 3а какво по принцип се прави?

Tozi gost sam az osven ako pak ne sam se lognala;-) Abrazioto predstavliava nesto kato abort samo deto ne si bremenna. Pak e s upoika i se pravi po sastia nachin - separiranoto abrazio. Pravi se kogato imash samnenia za nesto vatre v matkata ili na matochnata shiika. Stava za 5 min i si tragvash po zivo po zdravo. Na men citonamazkata mi beshe stanala 3 grupa i napraviha probno abrazio.Slava bogu rezultata beshe dobar i sega sam pak 1 grupa.

Moят начин е следният. Казвам директно:"Много искаме да имаме деца, опитваме се, но явно имаме някакъв проблем". Не разбирам за какво се криете, пощипвате и се чувствате виновни, сякаш сте извършили престъпление. По този начин само предизвиквате още повече шушукане и подпитване. Ние имаме едно семейство, което са ни приятели, но нямат деца от 5-6 години.Нищо не кават. Мълчат все едно няма нищо, но това предизвиква у хората и у мен желание да разбера, аджеба искат ли деца, не искат ли. Тази тема никога не се повдига и е много тъпо. Все пак близките ни и приятелите ни обичат и мисля, че имат право да знаят какво става с нас. При мен тактиката действа. Никой ме не пита "какво ново?, какво става?"и пр. даже се опитват да не задават въпроси. Аз ги информирам. Така, че мили мои момичета, носете си хубавите дрехи, живейте си живота, защото тези години няма да се върнат. Поне аз така правя. Това, че съм семейна не ми пречи да излизам с приятели, приятелки, да ходя по купони и всичко останало.

Абе права си, ама нали знаеш, че в психиката на нас, българите, са залегнали разни стари поверия от времето на нашите баби, като например, че не е хубаво да се говори за нещо преди да е станало реалност... Аз, например, точно за това си имам едно на ум, преди да тръгна да споделям с приятели и роднини колко много искаме деца с приятеля ми. Ще кажете, че това са бабини деветинини... ама по-добре човек да се съобразява с подобни ирационални усещания, от колкото после постоянно нещо да го гложди дали, аджеба, нещата не вървят именно заради предварителното огласяване на намеренията ни.

Освен това, си е и малко неприятно след това като почнат да ти искат отчет до къде стигнахте, защо още не става, да подмятат, че не "работим" достатъчно, и т.н. Сякаш в такива моменти хората почват да бързат повече и от нас.

А другата причина да се притеснявам да споделям е фактът, че не сме женени. Мен самата това не ме смущава, но има хора, които веднага ще почнат да мелят колко важен за децата е бракът, колко по-добре за мен самата ще е, и т.н. Да не говорим, че ще има и такива, които ще почната да ме убеждават, че деца без брак е безбожие, аморално и пр.

Все пак не казвам, че не съм споделила с никого... ама даже и малкото хора, с които споделих, вече ми се виждат твърде много

Много точно изказване.Аз вече писах,че и аз така правя.Просто смятам,че няма от какво да се срамувам.Не съм болна нито недъгъва.Просто при нас става по-трудно отколкото при други хора.В това няма нищо ненормално,за да го премълчавам и да се срамувам.
Трябва да ви кажа,че ми е доста по-леко на душата от факта,че близките и приятелите ни знаят и ни подкрепят.Така чувствам,че не съм сама в трудностите.

Abe kvo da kaja mantalitet balgarski na moita svatba tetkata na maja mi kaza pred vsi4ki da vnimavam da ne stane belia i da ne pia mnogo i da pysha abe ostanaxme kat gramnati zashtoto na toia etap bebe ama voobshte ne beshe vav planovete ni daje svekarvata koiato e lubimata kaka i se skara zashtoto se po4yvstva mnogo nelovko. Posle kat ne se rodi vav o4akvanite priemlivi granisi razbirase za tetki i pro4ie po4naxa saveti i t.n. dori sveki mi kaza da ida na lekar i da ne se pritesniavam e tia zabremeniala edva na 4etvartata godina, abe neiskaxa da poviarvat 4e za men i maja mi bebeto v tozi moment beshe vav faza iz4akvane prosto se pazexme az zavarshvax toi sashto posle malko pôrabotixme stapixme si na krakata i 4ak togava reshixme da pravim bebe.

Аз сега ( за третото ) съм казала на майка ми ( баща ми почина преди две години ,  иначе и той щеше да знае ) , на децата , на етърва ми - Зъхи ( а и девер ми знае), на свекърва ми ,  на две близки приятелки и това е . Само на мъж ми не съм казала      

Сигурно се шегуваш.

Е,ама разбира се че се шегува де.
То без мъж не стават тия работи.
Трябва да знаят и татковците няма как.

Съвсем сигурно   !
То да беше първо да не се шегувам , ама за третооо...  

Cool. Аз действам за първо и затова и аз така