С кого сте споделили

Иви, тя от къде знае какви гащи носиш? (глупав въпрос де... няма нужда да отговаряш ако не искаш)

ето един много хубава статия по въпроса.
Етикетът на безплодието
най много ми харесва пасажа за успокоението. замислям се да я принтна и да я раздам насам натам

Статията е много хубава, но ми се струва, че все още не можем да употребяваме думата "безплодие"

От известно време се чудя дали да ви кажа за моята съседка, но все ме е страх да не би да отчая още повече някого! Все пак накрая реших да го направя, за да видите че винаги има надежда! Та моята съседка е женена от 15 години и след 13 години ходене по лекари си роди прекрасно момиченце и то заченато нормално.  Така че действайте по въпроса и не се притеснявайте излишно. Стискам палци за скорошен резултат!  

Такива случаи има ужасно много и за тях няма конкретно обяснение.Наша клиентка осинови 2 сестрички и след 1 година забременя и роди близначки - сега и е доста нанагорно.Това е наи-фрапантния случаи ,за които съм чувала.

Но пък представяш ли си как се радва с толкова деца в къщи! Мисля че грижите си заслужават!

да права си, но малко дълго се пише, етикет при двойки, които опитват да имат бебе и не се получава и са  се шашнали [/color]

Fun, както казах в една друга тема, без да обиждам никого, но не мога да си представя да чакам 15 години за бебе. знам,ч е това е един от лошите слуачи, но аз и сега съм под огрмно напрежение

Ами живеем заедно и тя ми вижда прането

wa_wa,точно затова се чудех дали да го напиша, но като видях че някои си мислят за стерилитет...Пак искам да кажа че не искам да подтискам никого и се надявам скоро време да се радвам и аз с вас на хубави новини!!!

Fun, не се притеснявай, на мен лично учудващо не ми действат такива истории, защото се познавам и знам, че ще предприема мерки, защото не мога да чакам толкова дълго време

Стискам палци на всички!

И въпрек че с никого не сме споделяли, че правим опити да си имаме бебче ( а и все още не сме женени) чуйте какво ми сервира сестра ми (с две години е по-малка от мен).

Знаеш ли вика каквъв сън сънувах снощи    
И аз - какъв.
Тя - ами че след две години неуспешни опити да забременееш сте си осиновили детенце.  
И после как започнала да ме успокоява, че е рано още за осиновяване, че трябва да ходим на изследвания и т. н  

Предствям си ако кажем на семействата си че правим опити и не става ...........  

Таня, и аз съм сънувала,че осиновявам.А като родих сънувах,че давам дъщеря си за осиновяване - беше голям кошмар!!!!Явно подсъзнанието си работи....

Мили майчета - от любопитство влязох точно в този форум и така ми е болно като чета вашите редове..... Искам само да ви дам кураж, че всичко ще е наред и да не се притеснявате излишно,но когато някой има вече деца, а ти говори, да не се притесняваш, сигурно много ви ядосва.....
Сега и аз ще се върна назад във времето и ще ви споделя нещо...Вече всички мой приятелки имаха (или бяха бременни) деца. Дори и жената на наши добри приятели беше току що забременяла ( а вече бяха женени от 5г.) и аз като научих и за нея се раздрах от рев, че аз не мога да забременея.... А аз представете си вече съм била бременна, но още не съм знаела. Така, след една много тежка бременност( страшно много повръщах и ми беше много лошо-свали 3-4кг през първите месеци) родих прекрасно мимиченце. После си я гледахме и радвахме-тя много често боледуваше(имаше болни сливици и следваха ангини,след ангини) и аз си останах в къщи с нея!!!. Да обаче чувствах една празнота - все едно съм само наполовина майка - тайничко си мечтаех и аз за второ дете. Къде от страх(нали казах за тежката бременност), къде от това, че щерката си боледуваше често и си беше трудно с нея, не се навивах 3-4г. Но после рещихме и ние да опитаме да си имаме дете. Забременях от раз-отидохме на гости у нашите и с най-тържесвен тон обявихме предстоящото събитие....Само след 1 седмица прокървих - оказа се "кухо яйце" и всичко ми се срина пред очите...Разбира се имах си едно дете и то ме утешаваше, но който го е преживял знае, че жената страда въпреки всичко. И сега вече имах едно наум-не само да забременееш, а трябва и да го износиш това бебе. Последваха месеци на дълбок размисъл-дали пак да се опитаме-дали да си останем само с едно дете.....Обаче се преборих със страха и след като оздравях( бях болна от бронхопневмония) направихме опит отново.... Урааа, сега вече стана-доктора каза, че се развива нормално и няма място за притеснение. Аз обаче си имах едно на ум - с никого не се събирах... на никого не казахме и така до 6-7м. когато вече ми пролича и нямаше начин вече да не се каже.Така се роди и нашият син...
Значи - първото което искам да кажа на вас мили момичета е -намерете си подходящ гинеколог - много е важно лекаря да е добър професионалист, но още по-важното е да е ЧОВЕК, преди всичко, защото ако няма диалог - нищо не се получава и отчаянието взема връх. Дано всички вие се сдобиете с поне по едно прекрасно същество от вашата утроба и никога да не страдате вече!!!
Също много е важно да се установи имате ли овулация - аз забременях от един път, защото УСЕЩАМ ОВУЛАЦИЯТА СИ. Даже си мисля,че нещо имам, та ми е така болезнена, но не съм ходила от както родих на лекар. Чувам че се продават в аптеките тестове - не съм ползвала и нямам сведения дали са добри, но вие може да опитате!!!
И не на последно място-подрепата е много важно нещо-аз я имах и от страна на моите родители и от страна на мъжът ми и може би затова преодолях нещата по-леко!!!
Искам да не обръщата внимание на никакви въпроси и подмятания по ваш адрес-това е нещо толкова лично и съкровенно, че никой няма право да влиза в тази територия!!!
Бъдете много силни и смели, мили момичета - аз вярвам в успеха ви!!!
Прегръщам и целувам всяка една от вас и  й пожелавам моят късмет и дано никога вече няма сиви облаци над вашите глави!!!
С обич ви пращам и по една целувка от моите ангелчета!!!