С кого сте споделили

Иви, ти за кого ги носиш тези дантелени гащи? За себе си и мъж ти или за свекървата си? Остави я да говори... Тя сигурно ти завижда... по нейно време надали са имали такива финни дантели  


Мене знаете ли кое най- много ме вбесява? Ще ви кажа!

Нали си имаме едно дете... И като спомена че вече сума ти време правиме второ и веднага някой каже: Е да, ама нали вече си имате едно...

Та какво от това, че имаме едно? Едно може би не стига!


Искам да благодаря на Шани за окураженията. Много сърдечни прегръдки и поздрави на семейството ти. Да сте живи и здрави всичките!

Благодаря, Шани!

Права си за всичко, знам че е от опит, за съжаление е изстрадано, но е написано от сърце!

Затова горещо те поздравявам, от сърце наистина!

Преди да се оженим тихичко ме подлудяваха (най-често майка ми) със сравнително тактични въпроси кога ще се оженим - макар че беше ясно, че ще се, рано или късно. Около мен приятели ходеха по 5-6 години и никой нищо, а мен само ме разпитваха. Решхме да правим бебе 2 месеца след сватбата, и казахме на родителите след това. Така избегнахме въпроси 'Как ще се справите" и т.н. - тогава съпругът ми печелеше много малко, а аз никак.
След няколко месеца искаме да правим второ (дано успеем лесно, макар че чета, че вторите стават по-трудно), и пак няма да кажем на никого. Какво става в съпружеската спалня е работа само на съпрузите. Иначе ще има въпроси от типа, "Ама то първото ти е още малко, как ще се оправите" и подобни.
Казвам само след това, и слушам само себе си, а не разни врели-некипели.
Успех, момичета!

е,то е ясно
айде,сега всички нищим моите гащи  
Абе тя просто никога не е виждала такива и си мисли че светът свършва до хоризонта

съгласна съм с тебе! и ние правим така - обясненията ще им дойдат като след дъж качулка!
тъпото е, че така избягваме само част от въпросите... то като има любопитни... спасение няма

На нас двамата родителите ни знаят, че опитваме, едно наше много близко приятелско семейство, с които сме през ден заедно - също. Но така обяснително си говоря само с вас.   Никой не ме подпитва особено, така че няма проблеми в това отношение. Проблемът е, че трети месец не става Има хора, чиито въпроси за интимния ти живот ужасно те дразнят, а с други усещаш, че можеш за споделиш - в този смисъл не винаги е досадно, зависи как подходят към теб и към темата.

Повечето момичета тук знаят,че ние с мъж ми опитваме от почти 5 години и нищо не става.Е,ако не броим двата спонтанни аборта,които все пак са ми някакво успокоение,че мога да забременявам.
Мисълта ми е,че аз не крия от никого.Имам предвид от абсолютно никого.Когато ме попитат мислим ли за деца аз си казвам,че имаме малко проблеми и затва засега не става.Иначе близкото ми обкръжение е наясно с нещата.Говорим си напълно открито и свободно на тая тема и никой не ме подпитва постоянно.Трябва да ви кажа,че съм доволна че решихме да не крием проблема.Аз не се чувствам недъгъва и болан,за да ме е срам да споделя.Освен това така усещам голяма подкрепа от близки и роднини.
Общо взето съм на мнение,че ако искаме да променим закоравялото мислене на обществото ни трябва да говорим за това.Хората трябва да знаят,че ние не сме болни и определено не сме заразни.Така може би един ден ще ни разберат и няма да гледат на нас като на нещо различно.
И аз като Мама Кенга оцелях след абортите благодарение на жилавта си психика,но и благодарение на пълната подкрепа на хората около мен.Не ми е приятно да виждам неизказани въпроси и съжаление в погледите на другите и затова говоря с тях и те не се чувстват неудобно да ме питат за разни неща.
Много е важно самите ние да не се срамваме от това и да не мислим за себе си като за различни.Така и другите ще приемат това което ни се случва и няма да ни съжаляват.
Доста дълго стана ама знам,че вие ще ми простите отплесването.

От моето цяло обкръжение само майка ми знае. Баща ми или е тактичен човек и не пита или си мисли, че сме решили по-нататък да се опитваме  Иначе нетактични въпроси чувам от всякъде (в смисъл от хора извън семейството) и страшно много им се нервирах. Обаче сега реших, че няма смисъл... Тя простотията по хората ходи  и те какво са виновни, че не се усещат? Да взема сега да им обяснявам смисъл няма...  Те нека да си питат, пък аз няма да им казвам и така  

А иначе най-много се дразнех, когато кажех на някой, че ще се женим (или че вече сме се оженили) и следваше въпроса "Да не сте изфабрикували някое бебе?"        Нима трябва да се забременее и после да се жени човек?????

Бащата на мъжа ми е истински дзвер. Опитва се да ни раздели откакто сме се запознали(дори още не бяхме гаджета). Мразя го и в червата си. 7 години не мога да намеря за какво да си говоря с него - все за нещо се е надул. И изведнъж на сватбата изневиделица - била съм другата му дъщеря, да съм му викала татко и вече сме приятелчета(да бе да). Един ден докато пътуваме нанякъде с Васето, него и истинската му дъщеря той ни в клин ни в ръкав почва да коментира, че искал бебета да гледа вече....., какво чакаме, додога ще се мотаеме и т.н. Решавам да отговоря с лека шега, че белким се усети че не точно с него ще обсъждам тази тема(или която и да е) и казвам
- еми като толкова искаш - направи си (той е на около 66 год.)

После Васил ми каза, че му се бил оплакал, че много съм го засегнала и обидила с нетактичните си и груби забележки. Бил се почувствал много зле от изказването ми      - просто без коментар.

Казала съм на хората с който може да се говори човешки - а от него ако можех и като забременея и като родя бих скрила.

А пък свекървата на сестра ми като роди първото(имам най-страхотния племенник на света - моята утеха за това че все още нямам свои деца) взе да и говори за нищо на света да не ражда пак, защото второто щяло да бъде с още повече алергии и от първото. При нея било така. Сестра ми е женена за по-алергичния брат, на никой не е умрял от това. Добре че сестра ми така я чу, та слеващия месец чакам още един племенник. Дано да е такъв сладур като първия, но няма как да не е - нашто си е най-убаво.

А иначе разни подпитвания и мене ме докарват до лудост - хората нямат ли си друга работа. И онези погледи към корема около сватбата и още повече след нея.

Според мен трябва да се споделя с близките хора това, което ни притеснява и измъчва. Нали от тях идва подкрепата и любовта, която ни помага да продължим напред и да не се отчайваме. На мен са ми правели сравнително малко намеци за бебе, понеже сме женени от 1 година, а живеем заедно от 3, но аз ги пускам да минават покрай ушите без никакво внимание. Обикновенно отговорям, че сме още малки за такива работи, незнаем как стават и те спират да питат. След спонтанния аборт и двете майки (моята и свекито) пристигнаха веднага да ни видят. Те живеят далеч от нас и се виждаме много рядко, та няма как да досаждат много   Постараха се да ни утешат и да ни помогнат - говориха с нас, плакаха с нас....... нали затова сме семейство. Татковците са друга работа - нашите незнаеха как да се държат, но не досаждаха и не задаваха излишни въпроси (даже подаръци бяха донесли). Сега мога да говоря за това с 2-3 най-близки приятелки, не смятам за нужно да го обсъждам с повече хора. Забелязвам, че гледат да ме развеселяват, да ме водят на интересни места, говорят спокойно с мен за това, което ни се е случило, дават съвети Друг никой не ме разпитва и тормози. Сигурно няма и да ни питат повече, понеже всички знаеха, че съм бременна. Та съвета ми е да допускате само стойностни хора до болките си, тези които ви обичат и не ви зареждат с негативизъм и отрицателни емоции. Някой беше казал, че не ти е приятел този, които ти дава рамо когато плачеш, а този, който не те кара да плачеш. Та ако има злобни, нетактични, прости, дребнави и т.н. хора около вас - на всичките им дайте по един символичен ритник (може и истински), усмивка и всичко хубаво.

Аз почти от самото начало казах на майка ми,снаха ми(тя ми е повече приятел отколкото друго..) и на две приятелки.Но всички комшии големи приказки приказват зад гърба ни-ялова съм била,какво съм чакала,така било като сме живеели без брак и т.н.Аз също смятам,че трябва да се сподели болката с някого,но този форум е истинско богатство-като споделиш тук и ти олеква.Само едно знам-ние ще бъдем страхотни майки,защото сме искали толкова много това дете,че не можем да бъдем други.

Хич на никой не съм казвала и нямам намерение да казвам. Това си е моя работа и не искам никой да ми се меси. Не че нещо ме е срам, напротив изобщо не ми пука ама на никой не му влиза в работата.
За мен е по приятно да споделям с вас и в един американски форум. Поне срещам разбиране.

3дравей гост.И3винявам се 3а не3нанието,но би ли ка3ала какво о3на4ава абра3ио и 3а какво по принцип се прави?