Tozi gost sam az osven ako pak ne sam se lognala;-) Abrazioto predstavliava nesto kato abort samo deto ne si bremenna. Pak e s upoika i se pravi po sastia nachin - separiranoto abrazio. Pravi se kogato imash samnenia za nesto vatre v matkata ili na matochnata shiika. Stava za 5 min i si tragvash po zivo po zdravo. Na men citonamazkata mi beshe stanala 3 grupa i napraviha probno abrazio.Slava bogu rezultata beshe dobar i sega sam pak 1 grupa.
- Публикувана: 19 фев. 2004, 16:38 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2004, 11:55 ч.
С кого сте споделили
Moят начин е следният. Казвам директно:"Много искаме да имаме деца, опитваме се, но явно имаме някакъв проблем". Не разбирам за какво се криете, пощипвате и се чувствате виновни, сякаш сте извършили престъпление. По този начин само предизвиквате още повече шушукане и подпитване. Ние имаме едно семейство, което са ни приятели, но нямат деца от 5-6 години.Нищо не кават. Мълчат все едно няма нищо, но това предизвиква у хората и у мен желание да разбера, аджеба искат ли деца, не искат ли. Тази тема никога не се повдига и е много тъпо. Все пак близките ни и приятелите ни обичат и мисля, че имат право да знаят какво става с нас. При мен тактиката действа. Никой ме не пита "какво ново?, какво става?"и пр. даже се опитват да не задават въпроси. Аз ги информирам. Така, че мили мои момичета, носете си хубавите дрехи, живейте си живота, защото тези години няма да се върнат. Поне аз така правя. Това, че съм семейна не ми пречи да излизам с приятели, приятелки, да ходя по купони и всичко останало.
Абе права си, ама нали знаеш, че в психиката на нас, българите, са залегнали разни стари поверия от времето на нашите баби, като например, че не е хубаво да се говори за нещо преди да е станало реалност... Аз, например, точно за това си имам едно на ум, преди да тръгна да споделям с приятели и роднини колко много искаме деца с приятеля ми. Ще кажете, че това са бабини деветинини... ама по-добре човек да се съобразява с подобни ирационални усещания, от колкото после постоянно нещо да го гложди дали, аджеба, нещата не вървят именно заради предварителното огласяване на намеренията ни.
Освен това, си е и малко неприятно след това като почнат да ти искат отчет до къде стигнахте, защо още не става, да подмятат, че не "работим" достатъчно, и т.н. Сякаш в такива моменти хората почват да бързат повече и от нас.
А другата причина да се притеснявам да споделям е фактът, че не сме женени. Мен самата това не ме смущава, но има хора, които веднага ще почнат да мелят колко важен за децата е бракът, колко по-добре за мен самата ще е, и т.н. Да не говорим, че ще има и такива, които ще почната да ме убеждават, че деца без брак е безбожие, аморално и пр.
Все пак не казвам, че не съм споделила с никого... ама даже и малкото хора, с които споделих, вече ми се виждат твърде много
Освен това, си е и малко неприятно след това като почнат да ти искат отчет до къде стигнахте, защо още не става, да подмятат, че не "работим" достатъчно, и т.н. Сякаш в такива моменти хората почват да бързат повече и от нас.
А другата причина да се притеснявам да споделям е фактът, че не сме женени. Мен самата това не ме смущава, но има хора, които веднага ще почнат да мелят колко важен за децата е бракът, колко по-добре за мен самата ще е, и т.н. Да не говорим, че ще има и такива, които ще почната да ме убеждават, че деца без брак е безбожие, аморално и пр.
Все пак не казвам, че не съм споделила с никого... ама даже и малкото хора, с които споделих, вече ми се виждат твърде много
Цитат на: Теодора
Moят начин е следният. Казвам директно:"Много искаме да имаме деца, опитваме се, но явно имаме някакъв проблем". Не разбирам за какво се криете, пощипвате и се чувствате виновни, сякаш сте извършили престъпление. По този начин само предизвиквате още повече шушукане и подпитване. Ние имаме едно семейство, което са ни приятели, но нямат деца от 5-6 години.Нищо не кават. Мълчат все едно няма нищо, но това предизвиква у хората и у мен желание да разбера, аджеба искат ли деца, не искат ли. Тази тема никога не се повдига и е много тъпо. Все пак близките ни и приятелите ни обичат и мисля, че имат право да знаят какво става с нас. При мен тактиката действа. Никой ме не пита "какво ново?, какво става?"и пр. даже се опитват да не задават въпроси. Аз ги информирам. Така, че мили мои момичета, носете си хубавите дрехи, живейте си живота, защото тези години няма да се върнат. Поне аз така правя. Това, че съм семейна не ми пречи да излизам с приятели, приятелки, да ходя по купони и всичко останало.
Много точно изказване.Аз вече писах,че и аз така правя.Просто смятам,че няма от какво да се срамувам.Не съм болна нито недъгъва.Просто при нас става по-трудно отколкото при други хора.В това няма нищо ненормално,за да го премълчавам и да се срамувам.
Трябва да ви кажа,че ми е доста по-леко на душата от факта,че близките и приятелите ни знаят и ни подкрепят.Така чувствам,че не съм сама в трудностите.
Abe kvo da kaja mantalitet balgarski na moita svatba tetkata na maja mi kaza pred vsi4ki da vnimavam da ne stane belia i da ne pia mnogo i da pysha abe ostanaxme kat gramnati zashtoto na toia etap bebe ama voobshte ne beshe vav planovete ni daje svekarvata koiato e lubimata kaka i se skara zashtoto se po4yvstva mnogo nelovko. Posle kat ne se rodi vav o4akvanite priemlivi granisi razbirase za tetki i pro4ie po4naxa saveti i t.n. dori sveki mi kaza da ida na lekar i da ne se pritesniavam e tia zabremeniala edva na 4etvartata godina, abe neiskaxa da poviarvat 4e za men i maja mi bebeto v tozi moment beshe vav faza iz4akvane prosto se pazexme az zavarshvax toi sashto posle malko pôrabotixme stapixme si na krakata i 4ak togava reshixme da pravim bebe.
Браво на Теодора и renci. И аз като тях си го казвам и то дори и когато не ме питат. Че бебеправенето в момента е важна част от моята личност, защо да го премълчавам 
: Понякога мои близки като че ли се очудват, че говоря за това. Ами това ме вълнува това си говоря. Няма нищо срамно, че не става, а и не живея по времето на баба ми, че да робувам на разни теми табута. И още нещо - в началото като не говорих и ме питаха за бебе ми беше честно казано кофти. Ама вече не, направо им затварям уститата като кожа "ами действаме, ама не става, дай някой съвет ако можеш".
: Понякога мои близки като че ли се очудват, че говоря за това. Ами това ме вълнува това си говоря. Няма нищо срамно, че не става, а и не живея по времето на баба ми, че да робувам на разни теми табута. И още нещо - в началото като не говорих и ме питаха за бебе ми беше честно казано кофти. Ама вече не, направо им затварям уститата като кожа "ами действаме, ама не става, дай някой съвет ако можеш".