Чай

Обожавам чай, под всякаквите му разновидности и форми. Топъл, студен, хладък, пакетиран, насипен, билков, черен, плодов, подсладен, неподслазен...
Даже в момента съм на трета чаша Roоibos на Teekane!

В студеното време пия много, по литър на вечер Черен, с много лимон, колкото е по-кисел, толкова повече ме кефи Понякога и с мед, ако съм тръгнала да се разболявам.

Пия и даже съм любителка на чаените церемонии  .... е няма как да ги практикувам  ... Обожавам зелен чай и жасмин.. 
Сега обаче се въздържам ...

А баща ми някога пиеше ментов или липов чай с много мед и с краве сирене натрошно вътре....някой пробвал ли е ... аз сега като си направя и ми много мил спомен   

Обичам плодов с мед и лимонче.

Кафе не пия аз. За сметка на това, обаче пия чай. Плодов- не го долюбвам особено. Билков пия, ако няма друг. Обожавам черен чай с лимон, задължително 

Чай пия когато съм болна или когато ми е студено.
Но виж кафенцето по  си го обичам, особено ако е с мляко

Само ако е студ .

Отговорих със "само ако съм болна", но даже и тогава не го "уважавам" много.

Да.
Лятото студен, зимата топъл. Но задължително с лимонче.
Когато съм болна- с малко мед. Иначе не подслаждам, обичам да усещам аромата на билките.
Не харесвам плодов и черен чай. А също разните му там Мате и Ройбос.
Алергична съм към мащерка.
Никога не съм пила зелен чай. Веднъж съм пила грузински, едно гадже ми го направи за изтрезняване, направо ми подейства като тройна доза кофеин.
Обичам лайка, каркаде, мента. И един на фирма Биле/или Билка  / против простуда и грип. Ммм, страхотен е.

Да, пия.Обикновено билков с мед и малко прясно мляко

Ето и от мен някои неща за чая, които открих в нета:

Всички видове чай се получават от Camellia sinensis, вечнозелено храстовидно растение, достигащо до цело 60 фута в диво състояние (по груба сметка това са около 20 метра). Култивираният чай, обаче, се поддържа на височина около три фута. Съществуват на 3000 вида чай, всеки от които специфичен, ако не уникален. Наименоването и отглеждането им следва принципи, доста подобни тези на виното – както бордото е кръстено на региона Бордо във Франция, чаят асам носи името на регоина Асам в Индия, а кеемун – на китайския Кеемун. Също подобно на виното, чаят произлиза от един храст, а мястото на отглеждането му, спецификата на почвата и това как бива обработен определя аромата и вкусовите му характеристики.
Чаят се обира след всеки цъфтеж, като се вземат горните листа и пъпката на всеки филиз. Брането е задължително ръчно, а чрез различна обработка те са подходящи за получаването на който и да е от четирите типа чай – черен, зелен, “oolong”, или бял.
Черният чай е увяхнал, напълно ферментирал и след това изсушен. От него се получава наситена, кехлибарена напитка. Някои от най-популярните черни чаени разновидности са Английска закуска (English Breakfast) и Darjeeling.
Зеленият чай не ферментира. Той просто увяхва и след това се доизсушава. Неговият аромат и вкус са значително по-деликатни, а напитката е с бледозелено-златист цвят.
Видът Oolong, широко популярен в Китай, е само частично ферментирал, иначе подготовката му е близка до тази на черния. Както на вкус, така и на аромат, той е кръстоска между черен и зелен чай.
Белият чай се обработва най-леко. Този изключително рядък вид, характерен може би само за самия Китай, не ферментира, не се завива, а просто се оставя да увехне и се суши на пара.
По-известни видове търговски чай.
Английска закуска (English Breakfast). Прототипът на този може би най-популярен чай е изобретен преди повече от век от шотландския майстор Дрисдейл, в Единбург. И до ден днешен той се пакетира и продава просто като “чай за закуска”. Популярността му се дължи на манията на кралица Виктория към шотландското, където се намира дори и лятната и резиденция. Тъй или иначе, търговците в Лондон променили леко името му и го представили като “Английски чай за закуска”. Смес от избрани сортове черен чай, той съдържа и известно количество чай кеемун. Мнозина експерти смятат, че този сорт, примесен с мляко, придава неповторим вкус на “домашен уют”. Трябва да бъде предлаган с мляко или лимон, но никога не се сервират и двете. Особено в случая, когато гостът е пожелал мляко, тъй като лимонената киселина би пресякла млякото. Може да се използва и за приготовление на студен чай.
Ирландска закуска (Irish Breakfast). Ирландците винаги са били страхотни консуматори на чай, като при това го пият изключително силен. Според разпространена сред ирландците шега, “правилно приготвената чаша чай” е достатъчно силна, “да за да запрепуска мишка в галоп” (май и хуморът им е като чая..). И естествено, като ирландци, те смятат, че единствено тейните чайове са подходящи за пиене. Тоест, най-доброто остава в Китай за китайците, следващото веднага след него пристига директно в Ирландия, а третокачествените чайове са за английската маса. Ирландката закуска, със своя тръпчив вкус, като че е подходяща за пиене рано сутрин (с изключение на местните, разбира се, които я пият по цял ден). Обикновено е подбрана на основата на асам. Вкусът и е доста наситен, и се сервира с доста захар (захар, повтарям два пъти, за да го запомните - кубчетата са английски маниер) и мляко (мляко, никога сметана!). Сметаната е твърде тежка за чай и убива вкуса му. Млякото се сервира на стайна температура, никога студено, тъй като би охладило напитката твърде рязко.
Караван (Caravan). Този великолепен чай е създаден в имперска Русия. Поради нередовните доставки по скъпия и опасен маршрут, руските майстори също смесвали различните пристигащи сортове чай, наместо да ги продават отделно. Често се случвало да се комбинират дори черен китайски и черен индийски чай. Както ирландците, руснаците също го пият по всяко време на деня, макар и днес да се предпочита най-вече сутрин, или в елегантно следобедно меню. Сервира се с мляко и захар. Руснаците са пристрастени към доста, ако не и твърде сладкия чай, често прибавяйки мед и конфитюр към напитката, макар и това да променя оригиналния и вкус. Също могат да се предложат и лимонени резенчета.
Ърл Грей (Earl Grey). Ърл Грей (1764-1845) е реална историческа личност, при това премиер министър по времето на Уилям IV. Но е по-известен с чая, носещ неговото име. Легендата гласи, че сместа му е предоставена от китайски мандарин, търсещ влияние на запад. Силно ароматен чай, с лек нюанс на сладост, той е вторият най-популярен чай в света. Сервира се чист. Оригинално представлява смес от черни чайове и масло от ароматичната билка бергамот.

Аз много обичам да пия зелен чай и Ърл Грей чисти без захар или мед.
Билкови чайове също много обичам, набрани от родопските поляни и подсладени с мед.

Да, но студен

Като малка боледувах много често и постоянно ми даваха да пия чай и да си правя гаргара когато ме болеше гърло, затова не го обичам, особено чай от лайка

Гласувах с първата опция. Започвам деня си със зелен чай, подправен с джинджър, а следобяд съм на оолонг, бял или лайка. Зеленият, оолонга и бялият, ги вземам оригинални от китайските и японски магазини тук, а лайката си я запарвам сама. 

Бу, благодаря за хубавата информация относно бергамонта, както и на Теб- Синя Птичко, за различните видове чай/ но няма нищо за червеният- рообоа чай, него май само Синеочка го пийва, на мен ми е доста сладък, затова не го харесвам/. 

Дитта, имаш страшно съвестен за здравето си съпруг, дано успее да привлече в "зелената" кауза и красивата Си съпруга!

Жива и здрава да си за информацията
Значи, доколкото чета - има Ърл Грей с и без бергамот - щом се добавя бергамота, може би да има чай и без него.