- Публикувана: 18 септ. 2006, 14:15 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2006, 10:20 ч.
Чай
Бергамот (Citrus aurantium bergamia – Rutaceae)
Бергамотово масло се нарича маслото, добивано от кората на плодовете на горчивото портокалово дърво, което се смята за донесено от Христофор Колумб от Канарските острови в Новия свят. Сега то се отглежда специално заради маслото си във и около Калабрия в Южна Италия и Сицилия; по-малки области с насаждения има в Африка, по-специално в Брега на слоновата кост. Дърветата са много по-дребни от останалите членове на семейство Цитрусови, достигат едва 4,5 метра (15 фута) и се смятат за хибрид на портокала. Малките жълтеникави плодове са крушовидни и се берат от декември до февруари. Някога били известни и с името бергамотови круши, което подсказва вероятния произход на названието – от турското бег-армуди, „бейска круша”. Бергамотовият портокал не бива да се бърка с червения бергамот (пчелен балсам, Осуегов чай, Monarda didyma), който е тревисто многогодишно растение. Името на билката обаче вероятно е заимствано от портокала, тъй като уханието на билковите цветове много прилича на това на портокала и на неговото масло.
Във Франция бергамотовото масло се използва от шестнайсети век и се споменава в множество стари ръкописи и книги за билките.
Етеричното масло
Описание: Маслото се извлича както това на портокала, чрез пресоване или отделяне на кората, без да се докосва бялата вътрешност или сърцевина. Маслото изтича от разкъсаните клетки в гъба, която се изстисква над контейнер. В своята книга Тропическо растениевъдство и градинарство (1935), Х. Ф. Макмилан казва, че „ са необходими около 1000 кори за получаването на 30 унции масло, което обикновено се оценява на 35-50 цента на фунт в зависимост от чистотата си”.
Маслото има красив смарагдовозелен цвят с деликатен подправъчен лимонов аромат.
Основни съставки: Качественото масло съдържа до 50 процента линалил ацетат; другите съставки са: бергамотин, бергаптен, d-лимонен и линалоол.
Опасности: Поради съдържанието на бергаптен и бергамотин етеричното масло трябва да се използва много внимателно, когато се нанася външно. Тези два фурокумарина увеличават свойството на кожата да произвежда меланин, затова бергамотът често влиза в състава на препаратите за добиване на слънчев тен, но фурокумарините често са отговорни за свръхпигментацията на кожата, когато се излага на слънце (понякога само на светлина при известни обстоятелства), и могат да предизвикат злокачествени изменения. Ето защо бергамотът е много опасно масло за включване в препарати за слънчев тен, особено при сегашния бум на кожни меланоми и рак. Аз винаги съм била предпазлива с него, но най-вече при много светла кожа и при хора с големи бенки.
ПРИЛОЖЕНИЕ
При заболявания
Бергамотът се използва в ароматерапията главно заради своите антисептични свойства и изследванията на много терапевти доказват, че по ефективност той не отстъпва на лавандулата. Аз лично не го препоръчвам в козметиката (поради посочените по-горе причини), но антисептичните му свойства и прекрасният му мирис могат да се използват за ароматизиране на дома. Добавете няколко капки от етеричното масло в купа с гореща вода или капнете малко масло върху парче марля близо до радиатора в топла стая. Подменяйте на всеки няколко часа.
В кулинарията
Плодът не става за ядене, но кората се изсушава и се използва в хранително-вкусовата индустрия (виж нероли); освен това се захаросва и се използва в сладкарството. Етеричното масло е прочуто с това, че придава неповторимия аромат на чая „Ърл Грей”.
Други приложения
Бергамотовото масло намира широко приложение в козметичната индустрия за ароматизиране на сапуни, парфюми и лосиони за след бръснене. Все пак дори в подобна минимална концентрация то може да предизвика свръхпигментация на кожата.
Божке-ей, полудях с този бергамот.
Ето какво интересно намерих специално за Ърл Грей (на англ.):
http://memory-alpha.org/en/wiki/Talk:Bergamot_tea
Бергамотово масло се нарича маслото, добивано от кората на плодовете на горчивото портокалово дърво, което се смята за донесено от Христофор Колумб от Канарските острови в Новия свят. Сега то се отглежда специално заради маслото си във и около Калабрия в Южна Италия и Сицилия; по-малки области с насаждения има в Африка, по-специално в Брега на слоновата кост. Дърветата са много по-дребни от останалите членове на семейство Цитрусови, достигат едва 4,5 метра (15 фута) и се смятат за хибрид на портокала. Малките жълтеникави плодове са крушовидни и се берат от декември до февруари. Някога били известни и с името бергамотови круши, което подсказва вероятния произход на названието – от турското бег-армуди, „бейска круша”. Бергамотовият портокал не бива да се бърка с червения бергамот (пчелен балсам, Осуегов чай, Monarda didyma), който е тревисто многогодишно растение. Името на билката обаче вероятно е заимствано от портокала, тъй като уханието на билковите цветове много прилича на това на портокала и на неговото масло.
Във Франция бергамотовото масло се използва от шестнайсети век и се споменава в множество стари ръкописи и книги за билките.
Етеричното масло
Описание: Маслото се извлича както това на портокала, чрез пресоване или отделяне на кората, без да се докосва бялата вътрешност или сърцевина. Маслото изтича от разкъсаните клетки в гъба, която се изстисква над контейнер. В своята книга Тропическо растениевъдство и градинарство (1935), Х. Ф. Макмилан казва, че „ са необходими около 1000 кори за получаването на 30 унции масло, което обикновено се оценява на 35-50 цента на фунт в зависимост от чистотата си”.
Маслото има красив смарагдовозелен цвят с деликатен подправъчен лимонов аромат.
Основни съставки: Качественото масло съдържа до 50 процента линалил ацетат; другите съставки са: бергамотин, бергаптен, d-лимонен и линалоол.
Опасности: Поради съдържанието на бергаптен и бергамотин етеричното масло трябва да се използва много внимателно, когато се нанася външно. Тези два фурокумарина увеличават свойството на кожата да произвежда меланин, затова бергамотът често влиза в състава на препаратите за добиване на слънчев тен, но фурокумарините често са отговорни за свръхпигментацията на кожата, когато се излага на слънце (понякога само на светлина при известни обстоятелства), и могат да предизвикат злокачествени изменения. Ето защо бергамотът е много опасно масло за включване в препарати за слънчев тен, особено при сегашния бум на кожни меланоми и рак. Аз винаги съм била предпазлива с него, но най-вече при много светла кожа и при хора с големи бенки.
ПРИЛОЖЕНИЕ
При заболявания
Бергамотът се използва в ароматерапията главно заради своите антисептични свойства и изследванията на много терапевти доказват, че по ефективност той не отстъпва на лавандулата. Аз лично не го препоръчвам в козметиката (поради посочените по-горе причини), но антисептичните му свойства и прекрасният му мирис могат да се използват за ароматизиране на дома. Добавете няколко капки от етеричното масло в купа с гореща вода или капнете малко масло върху парче марля близо до радиатора в топла стая. Подменяйте на всеки няколко часа.
В кулинарията
Плодът не става за ядене, но кората се изсушава и се използва в хранително-вкусовата индустрия (виж нероли); освен това се захаросва и се използва в сладкарството. Етеричното масло е прочуто с това, че придава неповторимия аромат на чая „Ърл Грей”.
Други приложения
Бергамотовото масло намира широко приложение в козметичната индустрия за ароматизиране на сапуни, парфюми и лосиони за след бръснене. Все пак дори в подобна минимална концентрация то може да предизвика свръхпигментация на кожата.
Божке-ей, полудях с този бергамот.
Ето какво интересно намерих специално за Ърл Грей (на англ.):
http://memory-alpha.org/en/wiki/Talk:Bergamot_tea