За границите

Ъм...преди да пиша - дефинирай по-ясно, молим!

Граници има само за лошо отношение към околните и лимит на покупки.
Опитвам се да не го ограничавам.

Анда - от съседната тема ли ти дойде идеята?

Ето моите граници, които са взети от "Изкуството да бъдеш родител" едно към едно: 1. Ако поведението му е опасно за него и/или околните. 2. Ако е вандалско. 3. Ако ме дразни  . Това е.

Мога да поясня, че в ситуации потенциално опасни за нея понякога я оставям, но под зорко наблюдение. В ситуации опасни за околните не съм я хващала откакто я научих, че бебета не се пипат под никакъв предлог.
Абсолютно безкомпромисна съм по отношение на това да не я виждам. Винаги трябва да я виждам и ако ми изчезне от погледа повтарям поне по 5 пъти, че е опасно и не следва да го прави. Още не е съвсем обучена.

Вандалски прояви не е имала до сега, поне не и по моите разбирания. Знае, че на стените на баби се рисува /предстои й ремонт/, на стените в къщи не. Като разсипе нещо или се олее явно толкова пъти съм казвала "Няма нищо", че сега тя първа го казва. Събаря си чашата с мляко и веднага: "Няма нищо, мами, няма нищо." 

Що се отнася до това да ме дразни - рядко се случва - аз съм с биволско спокойствие, а когато се отнася до нея пък съвсем. Поне 3 пъти ми се е случвало да я оставя да се търкаля по пода на някой магазин и дори на алеята в парка. Сядам, чакам я да й мине яда и продължаваме там каквото сме правили. Ако се ядоса в къщи - уведомявам я, че аз съм в другата стая и я оставям. До 2 мин. е дошла при мен, а от скоро и ми казва "Мами гуш."

Не й се карам, не я поучавам, не я удрям... В повечето случаи се разбираме чудесно. Имам един само много фрапиращ случай как я отучих от пиенето на вода от басейна. Повтарях, обяснявах... уж казва "не" и пак пие. Накрая веднъж й казах, че ако я видя пак да пие вода от басейна ще я прибера. Пи, прибрах я и тя рева и се тръшка поне 30 мин. по часовник. От тогава обаче не е пила вода от басейна.

Денис е същия и ползва същия израз !
като направи нещо без да иска и сам казва "няма нищо, няма нищо". Научил го е от мен и си го повтаря
Иначе за границите ще помисля, ще формулирам и ще пиша пак

А!!! Ето това е всичко!!! Няма какво повече да добавя 

А "Изкуството да бъдеш родител" ми е любима книжка 

3. Ако с поведението си нарушава личното пространство и спокойствието на хората.

Не прави на другите това, което не искаш да правят и на теб.

Това са границите и за мен и за нея.

Абсолютно подкрепям! За нас е валидно най вече първото - между 1-4 години моят голям син непрекъснато правеше опити да се самоубие, не нарочно разбира се , просто така се изразяваше опознаването на света. Например да скача от най високото на катерушката , да пробва какво ще стане ако затвори вратата а ръката му е между вратата и пантата и т.н. Даже не искам да си спомням...

чудесно казано  напълно подкрепям

Еееееее, ама не може така всички да сте съгласни с мен 

Къде остава граница като - Да не пипа вещите на другите? Да не говори с непознати? Да не досажда на други хора? Да не взема играчките на децата? ...

Разширете малко понятията иначе защо споря по другите теми пък тук 

интересува ме колко мами прилагат граници като:

- яде се само в кухнята, на масата, седнала на стол
- не се ходи бос вкъщи
- яде се в точно определен час
- ляга се в точно определен час
- когато мама каже "обличаме се и излизаме", няма мрънкане
- преди да започнеш нова игра, прибери си играчките от предишната.


Аз не спазвам нищо от това, искам да разбера дали съм свръхлиберална и разглезваща, дали според вас ще има някаква полза да въведа ред по тези точки или е безсмислено на тази възраст (3г 8м).
...всъщност ще ми е много трудно за ходенето бос, защото аз само така си джапам.

Въпреки че съм с далеч по-малко дете от твоето, Анда, не спазвам нито една от тези граници.

Анда, това е друго

Дариа е на 2 и малко. Ляга се в точно опеределен час в 9 с малки изключения, когато е наложено от обстоятелствата. На обяд също се ляга в точно определен час +- 20 мин. Но тя е сънла и по принцип с удоволствие отива да спи. Нямаме драми, всичко се прави по някакъв ред.

В къщи нямаме много правила май   Но някак от самосебе си ядем в дневната, в спалните - не. Не съм го издигала като правило.

Играчките все още аз й ги прибирам основно като заспи. Обаче взех вече и аз да се замислям не е ли време да се оправя сама с тази задача...

Мисли за последствията от постъпките си!
През лятото може да тича бос из къщи, но през зимата не. Да си прибира играчките, защото някой може да ги настъпи и да ги счупи (от което той ще страда). Да не говори с непознати, защото освен добри, има и лоши хора, които могат да го наранят. Да си легне бързо, ако иска да има приказка. Да се държи добре с хората, ако иска и те да се държат така с него. И т.н.
Опитвам се да го накарам да мисли.

Ние нито едно....освен , може би , за ходенето бос из къщи.........причините са две- че се мие с препарати , въпреки моето недоволство..........и че настилката е теракот............но пак не се спазва на сто процента

Аз честно казано не мисля, че трябва да си чак толкова крайно последователен в забраните....мисля, че така се възпитава кон с капаци........той разбира че и аз имам настроения и така........знае как да работи баба си.......

Аз не му разрешавам да къса книги, да удря децата, да тича по улицата ( въпреки, че често няма коли ), да разхвърля дрехите от полицата ( до скоро му беше разрешено, но вече е голям ), .......това е за сега

Мисля , че и децата и възрастните , се чувстват много по-удобно , когато има ясно посочени и формулирани граници.Така се създават и умения за за самоконтрол и само дисциплина.В ДГ , когато децата са вече достатъчно големи и достатъчно дълго време са прекарали заедно , си изработваме правила на групата .Правим го заедно , децата дават свои предложения , записваме всичко и после ги поставяме на един голям постер в занималнята.Това , което е много важно е позитивната формулировка на правилата :Да не..... , а не- Не трябва , не може ....Ето част от правилата , които спазваме :Да не тичаме в занималнята ;Да не късаме книжките ,Да не чупим играчките ,Да не се удряме , Да използваме "вълшебните "думички ,Да не говорим по време на храна...Правилата променяме периодично или добавяме нови , според възрастта на децата , промяна в нагласите им , когато има конкретен повод или друга причина.И тъй като децата са създали или участвали в създаването на своите правила , ги спазват без проблем , а и се чувстват големи и значими , защото мнението им се зачита и уважава!

az ne mislq 1e ako e има определено време за лягане възпитавам кон с капаци
Анда,спазвам вси1ко от избореното от теб,особено 1 и 4,това за мен са добри навици и само в полза на детето и околните;хрупането на какво-ли-не-къде-ли-не е една от водещите при1ни зА затлъстяването при децата; недоспиването се води за риск за разстройства на настроението и пр
под забрани не разбирам- в леглото без ве1еря ако не направи еди-какво си..просто има правила ,спазваме ги ,ако не-повтарям докато ме 1уе и така..изброените "правила" важат за вси1ки ни до един у дома,децата не са изклю1ение,к и елиминира елемента на драма
Анна

А съм ги поставила в моята 3 точка
При нас не важат. Не съм се и сещала да ги поставя, защото и аз самата не ги спазвам. Може би за последното правя някакви мижави опити, но като цяло Лилия не е чак толкова разхвърляна, че да поставям такива правила. Когато е наизвадила повече играчки, й предлагам да й помогна в събирането на тези, с които не играе в момента.

Ами някак или не желая или не успявам да ги наложа
Нямаме много граници. По отношение на викове и крясъци - не ме впечатляват особено. Освен когато сме в автобуса и Калоян, който вече е почти на пет години говори на много висок глас.
Разбира се, всичко, което може пряко да ги нарани - ток в контактите, ютията, ножа и други от сорта не се пипат и те и не напират, защото знаят какви може да са последствията-обяснила съм им достатъчно достъпно и за възрастта и на двамата. Мисля, че всичко което има разумно и убедително обяснение децата са склонни да приемат за граница без излишен драматизъм и без някакви последствия върху развитието им. Разбира се, ако не е прекалено абстрактно за да си го представят де.

От тези ограничения прилагам само четвъртото. За излизането обикновено го питам иска ли да идем на разходка. Той обикновено иска. Ходи бос вкъщи за разлика от мен. Не сме имали проблеми, доста е кален. Ако наложа ограничение там, се опасявам да не се изнежи.

Иначе, забранено му е да пипа печката, ножа, контактите, да пъха пръсти зад вратата. Знае и понякога си го преговаря.  Навън внимавам да не наранява другите деца, да не им тегли неща от ръцете.

От изброените от теб правила спазвам само първото за яденето в столовата, и то откакто сложихме нов килим в хола и последствията от размазана храна или червен сок биха били сериозни. За ходенето бос - то е полезно, защо да го ограничавам? Освен ако са й студени краката, а се е заиграла. Яденето и лягането в определен час са ми невъзможни на самата мен, как да ги изисквам от нея. Бих искала да си прибира играчките, преди да мине към следващата игра - хубав навик, но рядко успявам да я убедя; още повече че и аз не го правя.

Но не е ли добре да се разграничат граници от правила? Смятам, че децата имат нужда от правила, по-лесно им е да се справят. И също смятам, че правилата трябва да имат смисъл и обяснение - например, не ходим боси у дома, защото... Не ядем в хола, защото...

от изброените само 2.не спазваме, защото не виждам причина да не ходи боса вкъщи 
за последното - е различно, но все още е малка ми се струва за това упражнение 

Но всичко останало мога да кажа че едва ли не от рождение правим  спането и яденето си е нарежим от както се е родила, няма драми когато е + или - 30 мин сменят се часовете със смяната на сезоните, но принципът остава  а че се яде само на масата - направо ме шашнахте че почти никой не не се храни на масата  ами къде тогава се хранят децата ви не разбирам 

А за излизането на вън - май аз съм тази която понякога мрънкам  тя е винаги готова

Изброените принципи обаче никога не съм приемала като граници, това е нормалното ежедневие, границите са от съвсем друго естество 

Хмммм, а аз си мислех, че съм от либералните, а спазвам част от тези неща.
Като цяло, правилата вкъщи са следните:
- това с яденето в кухнята (в хола на този етап се храним, когато имаме гости, но пролетта ще правим едно преустройство, с което в хола изобщо няма да се яде повече, а ще си има отделна столова за целта - тогава вече няма да има изключения);
- за ходенето боси - не ми е приятно, но пък им разрешавам по чорапи - аз също често ходя така;
- часове за ядене и спане нямат, но пък сами си наложиха момент за къпане - веднага след разходка вечер - ако се опитам да го отложа за след вечеря или да минем само с измиване - следва рев и "мамооо, чипи, чипи";
- излизаме по взаимно съгласие (ако не е по работа, защото ако се налага и да се тръшкат това е положението);
- играчките си стоят в дестката, ако ще да са разпръснати навсякъде, но не се разнасят из целия апартамент;
- не се рови из шкафовете, без мама да е разрешила;
- в спалнята се влиза само с мама (ако ги оставя, могат да скачат цял ден по леглото или да лежат между възглавниците и да гледат телевизия);
- всеки спи в собственото си легло - изключение е, когато някой е болен (имахме последните 1-2 месеца проблем по спазването на това правило, но нещата се нормализираха постепенно);
- не се пипат опасните предмети (печка, ножове и др.) и не се късат цветя от саксиите;
- не се правят разни опасни неща (по преценка на мама) - например, не се дърпа уредбата от секцията (колкото и да искат музика, трябва да ме извикат), защото може да им падне на главите; не се катери по перилата на балкона, защото от там се пада; не се мажат кремовете на мама, защото всичко става мазно, а и може да се изприщят и подобни;
- да вика може само мама, когато е ядосана  .

Навън:
- за дрехи и обувки се съобразявам с техните желания;
- не нося никого, за да няма сърдити;
- в сила е правилото "не прави на някого това, което не искаш да сторят и на теб".

У нас не става въпрос за неядене на маса, а за неядене в кухнята. Имат си детска маса в хола, на която ядат, ако искат да ядат там. Те обаче сами предпочитат да се хранят около нас в кухнята. Естествено на масата. Но то е защото ние сме там, не са ни виждали цял ден и не е като някакво задължение- даже ми е странно такова задължение или граница или както го наричате. Просто ми е неестествено да ги карам да правят нещо- ако искат го правят, ако не искат- не. Питам, предоставям избор  и право на решение. Говорим и обсъждаме- с баткото, а малката слуша и се включва в разговора до колкото и както може. Също я питам иска ли да излезе, да яде, да спи, да пишка, да я целуна. Абе имаме си приказка с нея Баткото е ясен- той също ме пита за разни неща, аз казвам може или не може, той при всички положения се тръшка, ако му откажа нещо, но факт е, че не мога да изпълня всичките му желания. Учим се в движение  и той и аз. Важното е да имам основателни аргументи за отказ. Дори да не ги приеме веднага, с времето ги обмисля и се съгласява или примирява. Как да му обясня например, че не мога да му купя някакъв акумулаторен джип за 300 лв и колко са 300лв? На малката пък хич не мога да и обясня, но факт е, че не може да получават всичко. Границите май се поставят от обстоятелствата при нас, а не целенасочено...Не знам дали е правилно, но пък се разбираме. Събирането на играчките ни е мъка, но след порядъчно количество обяснения баткото се прежалва да прибере две- три, а малката нали е будаличка още гледа какво правя аз и прибира всичко Тя е интуитивна и с нея не се налага да обяснявам надълго кое как се прави или да и поставям граници. Сама разбира кое може и кое - не.

Преди забранявах хиляда неща.От доста време се опитвам да я оставям сама да се оправя.Навън   забранявам да седи на камъни,да тича по улицата където има коли,да взима неща от непознати или да тръгва с тях.У нас забраните са повече-не ходи боса,не пипай ножовете,вклучената печка и от сорта.Забранено и е да се кара на жената,която я гледа /скоро установихме че го прави/ ,както и да прави забележки на възрастните/най-вече на баща си и то познайте защо/.Не  я ограничавам за спане,храна,игри-ааа,да -бях забранила да пише  по стените,компутъра,телевизора,мебелите Но то си беше период и отмина

Когато обядва или вечеря е на масата, но ако похапва може и на крак в някоя от стаите. Не я карам да си прибира играчките от предишната игра, но тя е още малка и игрите и преливат от една в друга.   Няма точен час за лягане и ядене, приблизителни са. Лятото ходеше боса. Когато излизаме, винаги и давам малък толеранс за да се натутка и намрънка...                 я

Добре де, защо е забраната да се ходи бос в къщи? На кого пречи това?

Дъщеря ми е на 4г. и смятам, че е достатъчно голяма и мислеща вече, за да мога да нарушавам подобни правила.
Храни се прилично на масата, справя се с влица и нож, държи се "на ниво" пред гости и в ресторанти. Ноооо идва неделя и се мотаем по пижами, ядем в леглото, гледайки анимации, правим заедно сладкиши и после тя яде с пръсти директно от формата за печене - щастлива и доволна...
За останалите неща е подобно положението. Радвам се, че детето ми усеща само границите и знае кога можем да му отпуснем края, кога наистина бързаме и трябва да се приготви без хленчене, кога е студено и трябва да е облечена и кога можем спокойно да шляпаме в локвите с навити крачоли.
Вкъщи се спазват железни правила единствено що се отнася до отношенията с околните.

Храним се на две места в къщи - трапезарията и хола. за момента понякога все още се храним с малкия разхождайки се, но постепенно свиква. 
Бос ходеше само лятото, когато беше най-топло - сега с чорапи, зимата - терлици или пантофи.
Не се храним в определен час - не успяваме.
За лягането също се водя по детето - до скоро около 22.00 часа, откакто е на Детска градина към 21.30.
Обличането е болен въпрос - .............
Играчките не разхвърля много, само когато имаме на гости някое друго дете, но държа поне да ми помага и да ги прибираме заедно.

Иначе - не му разрешавам да пипа печката, ножове / даже сам си казва "коки, няма абота пипа ножа" /, ютията, в разни шкафове ... За компютъра още не можем да стигнем до консенсус, но затова му сложих парола за влизане ...

Ааааа, не пречи на никого, но у нас (засега, с изключение само на детската, която ще изкара с мокет и тази зима, а после ще е с паркет) навсякъде има само паркет и теракот. На самата мен, когато съм боса, ми мръзнат краката, а и техните крачета стават ледени. Затова. 

Забравих още нещо за навън:
- не се взема (без позволение на мама) нищо от непознати хора, не се тръгва никъде с тях и подобни (изключение е, когато разни лелички ни помагат да се качим в рейсове и трамваи, но пък после им казваме заедно "Благодаря!" и "Чао.").

 

Ето така като си говорим общо всички са съгласни горе-долу с общата версия.Ама дайте примери да видим как всеки ги разбира нещата по различен начин.Кой какво би допуснал да направи детето му в среда,различна от домашната му?Или пък как ограничаването или по-скоро неограничаването се изявяват при общуването навън.Тогава нещата стават много по-живописни.Нали Isa?

Провокирана съм от другата тема.

Агресията и вандалщината принципно изключвам.

Ами пресен пример от сутринта.......ходихме в една обществена сграда по работа и детето искаше да хвърля едно шише с вода вътре във фоайето.........аз му казах, че тук не може, защото ще изплашим хората........но навън бих му дала и той си го знае........и ми вярва ...........не се съпротивлява, съгласи се и се успокои........а е само на 2

Това е по-скоро режим  
Режимът е много полезно нещо за по-емоционални и превъзбудени деца. Той им дава сигурност.
Вероятно всички в една или друга степен го ползваме. У дома има режим за приготвянето сутрин. За 30 минути две деца трябва да се измия, закусят, облекат и да получат 5 мин. игра или целувки. Ако не ползвам строго определен ред настава лудница  
От 15 септември въведох и краен час за лягане. Малко се намусиха, но децата имат нужда поне от 8 часа сън, а като лягат в 12 стават пребити.
Нормите се променят в зависимост от нуждите  /моите и на децата/
Но съм категорично против да ходят обути   Вкъщи няма килими /теракот и паркет/, но ходенето боси или с чорапчета е част от закалителната им програма.  

на мен не, но всички баби и дядовци първо за това се хващат - що е босо детето.
Естествено, че през зимата й слагам чорапи и пантофи, но като си свали пантофите, не я гоня като финикиец да си ги слага. И тя редовно е по чорапи.
И каквото не дай боже прихване - разстройство, хрема, абе каквото се сетиш, да чукна на дърво тя е била общо взето здраво дете - все е "от ходенето бос". Почвам да се чудя аз ли съм в грешка... ама и аз ходя боса, а нищо ми няма.

За храненето на маса и в уречен час... май съм му изпуснала края. Тя редовно не е гладна по времето за вечеря (към , но преди това към 6 е казала "гладна съм" и аз съответно съм й дала филийка, мляко, каквото има. Да не би да ни е късен часът за вечеря?   От друга страна в 6 е абсурд да се съберем всички.

Трислон, навън границата е ясна и проста - да не пречи на другите (неволно обърсване с кални обущета на леличките в тролея, пищене, неспазване на правилата за безопасност са най-честите причини да правя забележка - изключвам моментите на тръшканици).
Не ми се налага да правя забележка за вземане на чужди вещи, агресивно поведение, съзнателно рушене и пр. Не го прави.

Много ми се иска да въведа правило "като вървиш, не се спирай на всеки три крачки да умуваш, след което да се върнеш, да влезеш в магазина за дамски обувки от по 400 лв, да седнеш на меките табуретки и абсолютно да откажеш да излизаш". В деня, в който успея да прокарам тази директива, ще се напия с пияни вишни.

 

Абсолютно. Всички уж имаме приблизително еднакви правила, но накрая се оказва, че не е така... Има и друго: по-склонни сме да разрешим нещо в къщи отколкото в нечий чужд дом или на обществено място с мисълта да не се изложим.
Това последното според мен е най-трудно преодолимо.

Пример от миналата седмица.
Сменях си нет-доставчика и трябваше да отида да подпиша договор, а това става не в касите, а само в няколкото централни офиса. Отидох с децата и уж ги сложих да седнат, но те решиха да разхвърлят рекламни брошурки и да показват как правят "кълбета". Обясних им, че какичките работят и не бива да им пречим. Накарах ги да се извинят и да съберат брошурите, а после да помолят какичките за листчета и да си рисуват, докато мама приключи.
От историята на Додо  : имаме близо до детската кухня магазин за животни и те редовно се опитват да тропат по стъклото. Всеки път обяснявам, че така плашат малките кученца и ако тропат ще си тръгнем моментално и няма да ги оставя да им се радват.
Имам и случки с излизане от кожата, за което после се чувствах много гадно. Преди 10-тина дни пазарувахме с приятелка за яслата, но и тя беше с детенцето й и нямаше как да гони моите диванета, които при това бяха кисели и им се спеше. Решиха да се гонят из магазина и да се крият зад дрехите, а после и да разглеждат. Просто ги изгоних от магазина и ги оставих да ме чакат от външната страна на витрината (аз ги гледах пред стъклото, а приятелката ми също излезе навън). Ревнаха и се затръшкаха, но не им дадох да влязат повече и да обръщат всичко наопаки.
Вчера, в Рамстор, разкрещяха се, че искат да се возят на "клатушка". Обясних, че в магазин не се крещи и така пречат на останалите хора, иначе ще ни изгонят и няма да мога да им купя бисквитки, а и на "клатушката" няма да ни разрешат да се качим и да изчакат, докато напазаруваме. Седнаха в пазарската количка и не мръднаха, докато не купих всичко необходимо.
Опитвам се да намирам тънката граница между убеждение, награда и рестрикция, но понякога ми идва свръхсили да обяснявам и на двете.

Опитвам се да предвидя реакциите им.
Ако заедно с децата ми предстои да чакам в затворено помещение 1 час, ще тикна в чантата нещо за оцветяване, една-две колички. Ще направя всичко възможно да не си тикнат по джобовете скачащи топчета или воден пистолет  
На място се измислят игри - кажи обратната дума, направи смешна физиономия, кой ще стои най-дълго на един крак, дай бабо огънче, камък-ножица-хартия, верижка, маслинка, пържоли, повтори бързо и т.н. Изнасяме концерти на присъстващите / в този момент ги съжалявам, защото пея ужасно фалшиво  /.
Другата важна точка е предварителен избор на средата. Например бих отишла с децата на сватба или ресторант /естествено подготвена/, но не бих ги взела на родителска среща, на гости без други деца, на опера и пр., където ще се изнервят те, аз и всички присъстващи.

Доколко ако ограничавам детето си да не пипа произволно в магазини,да не цапа диваните на хората,където е на  гости,качвайки се с обувки върху тях,да прави нещо,ако изрично е предупредено за това с надпис на обществено място или е свързано с проява на уважение към нечий труд,е свързано с мисълта да не се изложим?Спорно?
Това за мен е възпитание в уважение и толерантност.

Много съм съгласна с мнението на Мам-Ам за предвидимостта на ситуациите,в които ще се наложи да попаднем с дете.Ако знаеш,че детето ти има силно влечение към късането на цветенца в градинките,ще избягваш посещението им,докато не се увериш,че мисленето е надделяло пред инстинктивния порив.

Повечето от тези правила се спазват. С малки доуточнения.
- Яде се на масата - там, където съм сервирала. Това може да е в хола на масата, в кухнята на масата или вън на масата, но на маса. Да се обикаля из къщата с храна, по улицата дъвчейки или из двора подмятайки храна не е разрешено. И с чаши не позволявам да се разхождат.
- Ходенето боси е позволено през лятото. Вече не е позволено.
- Храним се заедно. Не точно в определен час, но се изчакваме и се храним заедно. Или поне тези, които сме в наличност в момента. Не позволявам изпълнения от типа "ти яж сега, аз не съм гладна, после мама ще даде на мен, пък мама ще яде незнайно кога". Мама може и изобщо да не яде, но сядаме на масата всички и останалите се хранят. Това е. Мама не е кетъринг да слага, вдига и почиства след всеки по 3-4 пъти на ден.
- Ляга се в точно определен час, да. Държа да се спи минимум 8 часа. Като знам в колко се става сутрин, съобразявам часа на лягане с тези изходни условия. Ако не са спали 8 часа после не се говори с тях. Моите стават много рано, нямам време да ги будя бавно и полека и затова се ляга точно в определен час.
- Няма мрънкане каквото и да каже мама. Това е положението. Защото ако и мама се размрънка и ще стане страшно.
- Това последното е желателно, но не се спазва естествено. Но са подредени общо взето и много пазят.

Та тези правила за мен са напълно в реда на нещата. Що се отнася до границите... Не е допустимо да се правят неща, опасни за тях, а и за който и да било друг около тях; не е допустимо да издевателстват над мен - тръшкане, не-кане, няма-не; не е допустимо да се държат грубо; чистотата на езика също е задължителна. Мисля, че е това. Поне на първо четене.

Разбира се, различните ситуации предлагат и варианти, но най-общо казано това са границите.

Много по-лесно възприемат какво може да се прави, отколкото какво не може. Вместо да обясняваш да НЕ чукат по стъклото им предложи ДА имитират животните. Ако се включиш и ти - ефекта е гарантиран  

Аз мисля, че ограничаването навън не е точно свързано с "излагането" на родителя, просто пространството у дома си е наше пространство и се съобразяваме само със себе си. Навън така или иначе трябва да се съобразяваме и с други хора. Както и да го погледнем просто не може да не се съобразяваме с останалите хора и с някакви правила. Въпросът е къде е границата. Все пак човек не трябва да става роб на правила и общество. Мисля, че границата за всеки конкретен случай е различна. За мен максимата "Не правя нещо, което не искам на мен да ми направят" е много добра за отправна...
А за лягането, храненето и т.н. също мисля, че това е режим, както беше казала една мама и това е нещо полезно за децата и се прави от раждането им и не прави впечатление на никого...например времето за вечеря е любимо за всички, хапваме заедно, говорим си за деня и т.н.... Разбира се има и изключения, породени от обстоятелствата, но не виждам нещо страшно в това

В градския трансорт му давам да дупчи билета , сядаме до прозореца и непрекъснато обсъждаме всичко отвън........докато се усети и сме пристигнали.......даже не иска да слизаме

Но от градинките му давам да къса цветя.........къде другаде ще види такива цветя...телефончета, теменужки, рози, невени, незабравки.........е, не берем букети, но по едно- две според мен няма проблем........защото понякога трябва да разкъсаш нещо, за да го видиш и усетиш по- добре, да го смачкаш, стриеш, помиришеш.......говоря за цветя

Ядем на всички маси вкъщи, понякога и в леглото........лягаме когато е уморен и виждам, че му се спи.........яде когато е гладен, но общо взето е на време........ако е по- рано давам плод или чаша мляко, за да оталожим глада до обяда
 ( който обикновено се готви през това време )..........гледам горе- долу да спазвам часа за хранене, защото до сега ( вече 1 година и половина ) все  се опитвам да го уточня и съобразя с неговите нужди.......мисля, че сме стигнали оптималния вариант.....но никога не съм твърда........мърдаме с 30- 40 мин. напред- назад..............обличаме се с дрешки по негов избор
( естествено измежду два варианта ), тогава се чувства важен и не мрънка, че го обличам............винаги иска да излизаме, няма вариант да не иска ........играчките са разпилени из къщата.........няма прибиранката.......пък и той е малък да го карам да си ги събира..........

Определено в случая не бих го направила, защото на витрината има основно хамстерчета (зариват се в талашита) и малки кученца (обикновено спят сгушени). Резултатйт ще е 2 шушулки - легнали на пода пред магазина и скимтящи като кученца  .
Вариантът с "Как казва кучето, котето, как скача зайчето и т.н." го преминахме и сега имитират буквално чуждите действия, ако ги накарам.

На гости важат правилата от вкъщи:
- не се рови по шкафовете;
- не се пипат чуждите неща без позволение;
- не се крещи;
- не се разнася храна нагоре-надолу;
- общо взето, съобразяваме се с реда у домакините.
Дори с гордост мога да кажа, че миналия месец бяхме за 4 дни на гости у моята кръстница и децата се държаха много добре. Не съм поставяла никакви забрани, просто се държаха като вкъщи (единственото счупено беше рамката на една снимка) и разхвърляни наоколо играчки.

Аз съм въвеждала подобни ограничения и смятам, че има ефект.
- Яде се където и когато се сервира / 99% от случаите това е на масата в трапезарията и само 1% при изрична уговорка и по изключение в хола пред телевизора/
- В къщи се ходи обут, с изключение на летните жеги, когато всеки се съблича както реши
- През седмицата се ляга до 21,30 часа / с изключение на гости/, а в петък и събота вечер се седи до по-късно
- Аз съм нервак и проблемът с излизането не е съществувал - каквото кажа е ставало без обяснения
- Това с прибирането и до днес се боря, но ефектът е 50%, т.е. ако е в добро настроение го прави без да я подсещам, но се случва и да повтарям многократно.

Смятам, че всеки от малък трябва да знае, че има задължителни неща, които се случват независимо от желанието ни. Така ще е по-лесно бъдещето.

Аз книги как да възпитавам детето си не чета, но съм съгласна с MamaZ. Не забранявам всичко на дъщеря си - това е тирания! Преценявам опасността за нея, оставям я под строг контрол. И ако се държи лошо с другите - това й го забранявам.
Забранявам също неща, които не са полезни за нея. Например: свекър ми я научи да яде бонбонки и тя постоянно иска. Е, давам й, но не може цял ден само това да яде (гледам да я ограничавам до 3-4 на ден)
Иначе: позволявам й да се цапа навън, да се рови в калта (ако не цапа и други деца).

Когато ходим на гости му показвам, че трябва да се съобразяваме с домакина, дори да има странни изисквания, които вкъщи ги нямаме

Ако аз не правя нещо, не карам и дъщеря си. Т.е. аз не ям в точно определен час - не карам и нея. За спането също. За мястото на ядене .... ами манджа ядем само в кухнята, но дреболии (солети, чипс, бонбонки ....) яде навсякъде. За излизането тя е винаги готова - нямам проблем!

Там е работата,че при нас в къщи може да се рови в чекмеджета,да се крещи понякога,да се разнася храна понякога,да се шляпа с мокри джапанки из коридора,да се скача по леглото,а на гости не винаги може.И е добре детето да знае защо.И да се научи да мисли,да развива интелект.Обикновенно според мен се гради в общуването.То не е някаква забрана или правило.То е изграден начин на общуване и диалог.

 
Това го забарвих - и аз така!

Абсолютно подкрепям.  

Здравейте и от мен . Мноооого "болезнена" за мен е темата така че няма да влизам в подробности  Само мога да препоръчам книгата "Позитивно възпитание на децата в предучилищна възраст" за по-големите , че то с "границите"  се почва по-раничко...
Успех на всички ентусиазирани мами (особено с хиперактивни момчета като моето )

  Защо не разрешавате на децата да ровят в шкафове. Аз умирам от кеф. Даже като направихме новата си кухня бях оставила един шкаф празен за да се крият вътре и да си слагат техни си съкровища. Но загубиха интерес и аз си го напълних. Просто гледам на долните рафтове да няма опасни неща- ножове, боклуци, препарати. Оставям ги да ровят и в гардероба. Във всяка къща има по едно чекмедже със супер интересни джунджурии и навсякъде, където съм била на гости децата имат достъп до такова чекмедже. Ако домакинът не желае да му се рови,  а децата скучаят - тръгваме си набързо- така де - на всички трябва да им е приятно, а ако на децата и домакина не им е приятно, значи е безмислено да гостуваме.  

Най - важното за мен е да се научи на уважение. За целта проявявам същото и към нея.
Пример от това лято:
Разхождаме се по една улица, ядем палачинки и тя започва да къса хартиената чинийка, след като е изяла нейната. Знам за тази й "манийка" напоследък - да прави възможно най - малки парченца от нещо, което е подходящо за целта. Знам също така, че ще си ги събере след това. Напомням й го и тя потвърждава.
И така - седим на една пейка, говорим си и я оставяме да се радва на творенията си, които се сипят в краката й. Изведнъж от един двор излиза яростна баба и започва да крещи - "къде му е възпитанието на това дете, как може да прави такива боклуци" и пр.
Съпругът ми спокойно казва : "Тя ще си ги събере!"
Но, бабата продължава. Следва среиозен спор и т.н.
Радостното и важното за мен в случая бе, че дъщеря ми оцени доверието ни в нея и беше щастлива, че сме я защитили. Оценките на другите не ме интересуват.

Аааа, ние също имаме един празен кухненски шкаф за криене и съм оставила празен пода на гардероба им (Кика дори обича да си взема там завивките и да си полягва на скришно). Обаче... не си представям да ги оставя да бърникат навсякъде (умирам от ужас, ако съм изпрала, изгладила, подредила и нагънала дрехите в нашия гардероб и те ги извадят /това е и въпрос на хигиена/; същото важи и за шкафа с обувки, а пък за тези с книгите/имам хубава библиотека и ми се иска след някоя и друга година да имат какво да четат/ и разните чинии, тенджери и т.н. /нали ще трябва по 10 пъти на ден да мия една и съща чиния, защото са готвили вътре салата от листенца на куклите си или нещо подобно/ откачам).
За мен е въпрос на възпитание да ги науча кое е редно и кое не още отсега. Примерно, в шкафа на баща им има важни документи, проекти, учебници и т.н. и не мога да ги оставя да рисуват по тях, докато в техния шкаф има листа и моливи - да правят каквото искат).
Т.е. границата пак е там, където никой не навлиза в личното пространство на другия.
А и в тяхната стая си имат гардероб, секция с детски книжки, шкаф и кош с играчки - с изключение на шкафа с чистото спално бельо - могат да се ровят навсякъде.
 

бях качила всичко важно и чупливо нагоре, на недостъпни места - документи, лекарства, камерата, чиниите, снимки и т.н.
Сега малко по малко свалям надолу. Всички непотребни листи вкъщи с неизписана една страна се рециклират на рафтчето с хартия за рисуване, рязане и т.н., откъдето може да си дърпа и ползва на воля.
Чиниите ги свалих преди 3 дни, вече няма опасност да ги вади и троши.
Лекарствата, документите и камерата остават нависоко.
Книгите - особено нейните книги - са на достъпни места, като периодично проверявам дали може да си извади която поиска (като са сложени легнали, не става).

Ако имаше как да кача компютъра на някой шкаф и да ходя там да пишааааааа... защото сега за малко да стана, и тя се е приготвила да гледа Елмо, Дора, Франклин... който е героят на деня.

Първия провалил се родител (че и полуграмотен  , на Вие с членовете ), макар всичките граници за които сте споменали да са били и в моите приоритети, макар детето ми като малко да е било 1000% послушно и добро. Не знам пубертет, осъзнаване или му е "дошло времето", но всичко е с рогата напред и така и не се установява диалог м/у нас. Приемам съвети от други майки на 9 годишни. Аз бях до тук... 

За малкия ми син не знам какво да споделя, освен, че е като сянка на сестра си и всичко се копира 1:1 от нея. А тя, че не е "цвете", вярвам разбрахте всички. С 2 думи - пълна какафония в нас. 
Оплаках се 

Та Анде - правилата (границите) не са това, което са! Нямам какво друго да кажа  , след 9г. стаж, като родител.

Същото е и при нас.
А за последното - купихме DVD и по филмче, две на ден се гледат вече там- преди на копютъра ги гледаха и ставаше страшно. Не могат и двамата да се наместят пред компа, карат се, бутат се. С два компютъра сме у дома и понякога и те не ни стигат на тримата. Та мъжа ми мъкне и служебния лаптоп като има работа.  

Шани, запиши я на някакъв спорт.........там учат на постоянство, дисциплина, пък и ще сио изкарва енергията извън къщи

- яде се само в кухнята, на масата, седнала на стол - Това се получава от само себе си. Всички ядем заедно.
- не се ходи бос вкъщи - Гледам да го спазвам. Но живеем в къща и ходенето бос в кухнята и коридора наистина не е добре. Виж в нейната стая- проблем няма.
- яде се в точно определен час- С +/-30 мин го спазвам. С правото да пропуска ядене, ако  иска
- ляга се в точно определен час- Тук обаче съм почти безкомпромисна. В 13.30 на обед и в 21.30 (+/-15-тина мин ) заминаваме към нейната стая. Може да заспи и след 1 час, но знае, че вече трябва да си е леглото. Дори няколко пъти този месец каза, че няма да спи следобед, но знае, че между 13.30 и 16 ще си лежи или чете нещо.
- когато мама каже "обличаме се и излизаме", няма мрънкане- Това не го спазвам, но нашите излизания са само за нейна разходка. Ако каже, че не иска да излиза, а иска да рисува в къщи- няма проблем.
- преди да започнеш нова игра, прибери си играчките от предишната.- Опитвам се от скоро да го прилагам. Примерно- ще гледаме филмче, когато си събереш моливите от пода.


Явно ще си взема и аз тази книга, щом има толкова положителни мнения за нея

Последното важи и при мен.
Много се тутка по улиците, но пък и ние рядко вървим, така че не ми е проблем. Предвижваме се с кола, ако вървим пеша значи сме излязли на разходка и я оставям да си се влачи и мотка.

така е по принцип, но аз се плаша от Големия спорт: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=127306.20

а се оказва, че и клонинг ми е нужен.

Отделила съм едно шкафче в кухнята с безопасни вещи, в което да си рови, докато аз мия и готвя на спокойствие. Счупи навремето една стъклена купичка, но направих от това урок: "Внимавай с това. То е от стъкло. Като онази купичка, която счупи. Спомняш ли си? Може да нараниш някого."
За книгите знае още откакто взе да се изправя: "Това са книгите на мама. Твоите са на онази лавичка."
От същия период е и дружбата с цветята. Галя ги пред него. и казвам: "Това са цветя. Те не се късат, а се милват или миришат."
Засега не сме имали проблем с тези вещи вкъщи, на гости или в градинката.

Шани,
имате ли сред роднини и познати тийнейджърка, която харесваш? Някое умно, добро и оправно момиче, което би могла да помолиш да й бъде нещо като наставница (е, казано с други думи)?
Според мен момата ти има нужда да се потопи в своя си свят, да играе малко по неговите правила и критерии, да оспори авторитета ти, който е бил вся и все - тъкмо защото е бил такъв и тя няма опит извън него.

Миаля, че е изпуснала всички шансове за големия спорт..........

Границите най-общо Isa ги е формулирала чудесно. Всичко може да влезе в някоя от тези три категории.

А по-конкретно границите при мен са:
абсолютни граници :
1. Не се ходи никъде без мама.
2. На улицата се върви или за ръка, или от вътрешнтата страна и до мен.
3. Слуша се само мама. Ако аз не разреша нещо, то не се прави независимо кои и колко деца го правят.

Разтегливи граници (допускат отклонение при нужда):
- ляга се не по-късно от 22ч
- преди да излезем, прибери си играчките (преди да започнеш нова игра -това майка ми понякога го казва, защото я дразни под обсипан с играчки, мен-не)  
- не се хабят мокри кърпички, тоалетна хартия, салфетки, вода..
- не се улива пода с вода

За другите граници на Анда:
- яде се само в кухнята, на масата, седнала на стол - не.
- не се ходи бос вкъщи - не. Лятото-да, като застудее - не (ама не слуша). Ходеше и боса по улиците лятото.
- яде се в точно определен час - не. Яде се 3 пъти дневно.
- когато мама каже "обличаме се и излизаме", няма мрънкане - Е това ми е огромен проблем. Все има друго виждане за облеклото. Или се заиграва с нещо в последния момент. Фръцвам се и и` казвам, че тръгвам, а тя като се оправи да заключи и да отиде сама на ясли. Разпищява се и дотичва. Но защо все да стигаме до това? Тук ако някой ми даде съвет

Някои неща стоят на високо, но всичко ако желае може да разгледа внимателно. Препарати и лекарства са достъпни, но знае за какво са и не ги пипа.

Темата ми допада много, но сега нямам време за дълги обяснения
Чакайте по-късно включване

Като прочетох заглавието на темата и веднага се ситх за една книга- "Да възпиташ син". Авторът говори за гриниците  /огради ги нарича/, които поставяме на детето, като разглежда подобно кога и как да ги използваме съгласно възрастта на детето. Разделя ги на пет вида, накратко ето неговото обобщение:
- словесни уговорки- рядко се налага напомняне като и двете страни проявявт стремеж да спазват уговорките.

- ограда от колове - няпомнянето е достатъчно за да се спазват ограниченията, наложени от родителите. Детето от време на време чувства нужда да прескача оградата и затова има нужда от леки последствия и договаряне.

- гумена стена - не може да си поставя само ограниченията, затова някой друг ги определя вместо него. Нуждае се от нещо , от което да отскача за да се чувства в безопасност и да ес научи на отговорност. Последствията са с по-голямо въздействие.

-тухлена стена - необходими са строги последствия за да се спазват ограниченията. Има нужда от"оформяне" иначе ще изпадне в беда или ще се изложи на опасност.

- железни решетки- риск за самия себе си или за някой друг .

В този смисъл тезиинтересува ме колко мами прилагат граници като:
- яде се само в кухнята, на масата, седнала на стол
- не се ходи бос вкъщи
- яде се в точно определен час
- ляга се в точно определен час
- когато мама каже "обличаме се и излизаме", няма мрънкане
- преди да започнеш нова игра, прибери си играчките от предишната са някакви правила, които ние опитваме да наложим, според традициите и стила на семейство. Някой от тях са просто за улеснение, а други с цел възпитаване на отговорност. Аз не прилагам голяма част от тях, защото такъв е стилът в моето семейство, няма такова нещо като ядене и сън под час или пък на определено място. Аз не го правя и не мисля, че трябва да го налагам на децата си. Задължения и правила обаче трябва да има, за всеки член - според възрастта му.Например, който яде извън кухнята сам си прибира чинията и остатъците от храната.

Олее, много дълго стана.
А ние по принцип за границите ли говорим или за всекидневните правила, които налагаме на децата си?

- яде се само в кухнята, на масата, седнала на стол
- не се ходи бос вкъщи
- яде се в точно определен час
- ляга се в точно определен час
- когато мама каже "обличаме се и излизаме", няма мрънкане
- преди да започнеш нова игра, прибери си играчките от предишната


Това като в казарма ми звучи...ако се спазва стриктно

Не знам колко е възпитателно, но ние почти всяка сутрин ядем бонбона шоколадова, която иначе не й давам и така тръгва. Всеки път носим и някоя играчка, която да чака в шкафчето.

ами... не знам, преди няколко дни една приятелка с доста по-голяма дъщеря ми говореше колко добре се чувствали децата, като им поставиш граници.
И понеже аз граници от рода на "не пипай в контакта, не удряй хората" съм поставила, замислих се дали нямаше предвид "режим" от този тип, за който все говори майка ми.

Когато бях малка, наистина се ядеше винаги на масата, след като си си измил ръцете, цялото семейство е седнало и някой каже "приятен обяд"(вечеря, закуска). След вечеря ни пращаха в леглото, а с ужас си спомням как трябваше да си подреждам бюрото и играчките (под вдигащо се легло от момента, в който преляха от кошовете си.

От една страна... наистина съм се чувствала стабилна и сигурна, ако и да съм мрънкала доста. Вселената да се продъни, тези правила си важат... тоест чувствала съм, че има някакъв ритъм и че нашите контролират ситуацията (ако и да не е било така).
От друга страна... от момента, в който излязох от вкъщи, съм живяла без пантофи, без час за хранене, час за лягане, с трохи пред компютъра и доста разхвърляно. Този режим не ме е възпитал, де.

И на мен са се опитвали да ми налагат режими, но дойде един момент, в който бурно се разпротестирах и отказах да живея под режими.......и до сега ги мразя и ми е много трудно сега с детенце , защото за да свърша всичко ми се налага да спазвам режим.......направо умирам

Животът на детето се организира общо взето по начин, по който се организира животът на родителите. Аз не съм дисциплиниран човек и в моя живот нещата не стават по час, ето защо не стават по час и в живота на Ивета ( 2 и половина г.) Извън нещата, които са цитирани от книжката за родители, се старая да поставям такива граници, че след време, когато порасне, да преминат в доверие и приятелство. Мисля, че съм една забавна и либерална мама, която е склонна да лудува, танцува и играе с детето си, но не приемам тръшкания и опити за налагане.

Пак опираме до това, че децата са различни. Може би подходът трябва да е съобразен с темперамента и характера на детето. Едно хиперактивно дете наистина има нужда от по- строги,  да ги наречем правила, а не граници. Най- малкото за да не се нарани, а и се чувства по- сигурно. Докато едно по- плахо дете може би трябва да бъде насърчавано да участва в по- динамични игри или със състезателен характер за да добие по - голяма увереност. Да прекрачва някои граници. От друга страна има деца, които до една възраст просто попиват околния свят. Не проявяват видим интерес към опасни места и занимания. Родителят решава, че те са едни прекрасни деца, които не се нуждаят от поставяне на граници или правила. Спор няма- вероятно наистина са прекрасни деца, но в един момент избухва тяхната същност. Всеки човек има нужда да се доказва и когато дойде този момент за тези привидно затворени деца, те не виждат правилата, защото такива никога не е имало. Те с едно закъснение започват да добиват някакъв социален опит, но да кажем, че това се случи в пубертета- изключително неподходящ момент. Мисля, че затова е добре родителите да преценяват темперамента и талантите на децата си и да определят някакви рамки според самото дете. Ако е нужно детето да се насърчава да изявява дарбите и способностите си, за да не избухват като вулкан( в неподходящ момент) и да са в неправилна посока. Да го насърчи да излиза от вглъбението си, защото всички знаем колко се радваме на самостоятелните деца- те се справят блестящо с всичко, но ...не общуват. Те не искат книжка- те си я взимат, те не искат някой да им я чете- те си я четат, те не искат някой да им пусне филмче, те го правят сами. Но в цялото това действие няма общуване. Много често чувам от мои познати как детето(от 0 до 3 години примерно) си играе самичко, може да стои само с часове и това е повод за гордост... Мисля, че такива деца имат нужда да се вмъкваме в самостоятелните им игри и да ги насърчаваме да ги споделят с нас, да се изявяват. Те също имат нужда от граници или правила, но за да ги научат трябва да общуват.
Много сложно стана и май се поотвлякох от темата. Извинявам се за което..

Точно така си е. Аз докато съм живяла при нашите съм спазвала жесток режим. ОСНОВНО чистене всяка събота и неделя на цялата къща, подреждане - всичко трябваше да е под конец - дрехи, учебници, играчки... След като се каже Лека нощ е са загасят лампите се забраняват всякакви приказки... и т.н.

като си излезнах... елате и вижте... в къщи цари творчески хаос, обаче ни е екстра  

 Анда, сега и аз ще ти споделя как е унас и какво мисля, а ти сама решавай как да постъпиш...За мен винаги е било хубаво да има ред или поне НЯКАКЪВ РЕД.Не че съм прекалено педантична, но просто трябва да има определена организация, за да е по дабре на всички, но...дали се получава е отделен въпрос!Ама както е казал Н.Хайтов “Едно е да искаш, друго е да можеш, а  трето и четвърто да го направиш.”(може и да не е точен цитатът).Аз например съм против похапването и яденето постоянно, ама моя син точно това прави.Като излезем на двора и...стой та гледай!Нали сме на село, всичко което му попадне на пътя се пробва.Доматите дори сам ходи и ги къса(на година и четири е!).Та какъв ти режим за яденето!!!За спането също не спазваме стриктен час – един път му се доспи по-рано, друг път пък като се разиграе...Какви ти граници.Да ти кажа за мен граница е силна дума и бихя употребила само когато става въпрос за живота на детето.Другото са правила и правилца (май за по-голямо удобство на родителите...)Двете страни трябва взаимно да се нагодят.Ти налагаш правилата.ТО “налага” своите и най накрая се стига до компромисен вариант.Това, което при мен е правило, при теб въобще може да не се получи.А що се отнася до самите деца и правилата, то най-малкото от психологическа гледна точка трябва да се избягва всичко, което започва с “НЕ”(Не прави така, Не отивай там...и т.н.)Защото така са устроени, че като им кажеш “НЕ”, те точно това отиват да направят!(забраненият плод...)Всичко трябва да се получи НА ИГРА – това е основната им дейност на най-малките.Така че ако не се касае за живота на детето, то всичко останало “трябва да става в движение”(за налагането на границите и правилата де!)Чао и успех с налагането (или НЕНАЛАГАНЕТО) на грандиозни граници!         

Спазвам "лабав" режим т.е. детето хем да се чувства сигурно и спокойно и да не ми се налага всеки път да се разправям и обяснявам за ежедневните процедури, хем да изпитва отвреме навреме удоволствието от нарушаването му Т.е. правила има, но те се нарушават при повод /а поводи се намират/. Освен това стигнах до извода, че не винаги е нужно да се мотивирам за дадено правило. След като сто пъти й обясних, че вече ще ляга в 20.30 защото на другия ден трябва да стане в 6.30 и да учи почти цял ден, сведах обясненияята до защото така трябва и защото аз съм решила. И това май го възприе по-лесно .

Границите трябва да са малко и на място.
Да са свързани с изброените от Иса мотиви.
Колкото по-малко, толкова по-лесно, и за майката и за детето.
- на масата не се говори, не се танцува и не се пее
- яде се само на масата (в малки изключения купичка с нарязан плод пред телевизора)
- в къщи се ходи бос (по чорапи) или по пантофи (според сезона - лятото даже съвсем боси)
- играчките по възможност се прибират преди да се почне нова игра.
-  яде се в приблизително точни часове (изискване задължително за каката)
- лягане в определен час (+- половин час)
Това по зададените въпроси от Анда.
Граници за другите неща поставям така - Ако на теб самата (самия) не ти харесва нещо, то не го прави на другия.

Харесвам стратегията на МамаЗ- Не прави това, което не искаш другите да правят на теб.

Също - ОПИТВАМ СЕ да спазваме следните правила:
1. Да се яде на масата, седнал - понякога се получава.
2. Яде се горе долу в определени часове
3. Играчките - пнякога успявам да го накарам да ги прибере, но ако видя голямо упорство от негова страна - не упорствам и аз.
4. Лягането - ужас! Вечер горе долу се справям, но в събота и неделя следобяд не мога по никакъв начин да го накарам да заспи.
И още - склонна съм когато сме вкъщи или сами двамата да му разрешавам повече неща. Пред хора, на гости съм доста строга - страх ме е да не се изложи.
Знам със сигурност, че правила ТРЯБВА  да има - за да знае, че и в живота ги има и да се научи от малък да спазва някакви граници.

Привет!Напълно сам съгласна с вас.Правилата са си правила те са закон в нашето семейство по този повод,аз сам написала на голям лист правила които трябва да спазва моята принцеса.За целта той е залепен в детската и стая,ако нещо не ми хареса поведението и я оставям да си ги припомни.Те не са по различни от тези които описахте.Доста строго но не си хабя вече нервите.

По принцип се храним в хола, тъй че и Калина яде там. Вечер, когато сме се събрали цялото семейство, сядаме на голямата маса за хранене, през деня я храня на малката масичка. Когато ръфа бисквити или нещо подобно, не я заставям да стои само в хола или кухнята, разхожда се навсякъде...

Всички ходим боси, само зимата й обувам пантофи.

Не яде в точно определен час - ако сутринта е закусила малко по-късно, се измества и храненето й през деня - говорим за нещо от сорта на половин час.

Лягането може да се каже, че става в точен час, по простата причина, че тогава й се доспива, а не защото аз настоявам.

За обличането и излизането никога не е имало мрънкане, напротив - не може да свари да си носи сандалите...

Играчките й са из цялата къща, но затова пък вечер ги прибираме заедно, а понякога тя поема инициативата и прибира всичко сама.

1. Досега не съм срещнала читав и съвестен тийн. Пък за колко по-зле от нея съм виждала...  Не ми се говори
2. Има резон въвъ втората част от постта ти, но как ще премина през този интервал от време?! Пък и предстоят "по-дълбоки" години на пубертетство... 

Та няма универсални правила, норми и граници. Това, което днес е факт - утре е съвсем нова реалност. Кой би могъл да предположи, че детето ми, което беше малък ангел (и всички ми завиждаха за нея) ще стане този непокорен и нечуващ никого индивид.
Успех на всички родители и мирни и послушни деца 

Любимата ми тема... 

Единственото, което не подлежи на ограничаване у нас, човешките същества, е въображението, емоцията и мисълта. Във всичко друго сме ограничени до безкрай. От това изхождам при възпитанието на децата си - поставям граници почти навсякъде и изисквам да ги спазват, защото вярвам, че така ще ги науча да живеят комфортно в света на рамките, но в същото време ще разполагат с най-съществената свобода - да мислят и да чувстват. Колкото могат.

Това, че като възрастни сме отхвърлили ограниченията, налагани ни от родителите, нищо не означава. Те са си свършили работата - научили са ни на дисциплина, подредили са мислите ни, оформили са ценностната ни система... когато тези граници вече не са ни нужни, защо да не се освободим от тях... Към днешна дата някои от нещата, които съм учила в училище, се явяват тотално безполезни за мен, но не - макар и да не ползвам тези знания сега, те са тренирали паметта и мозъка ми, когато е трябвало.

В тоя ход на мисли, какво правя аз... Децата ми от бебета са на стриктен режим - ядат и спят в определени часове. Няма рождени дни, няма гости, няма Нови години... лягат в 9 и толкоз. След известен период от време те сами започват да го изискват - синът ми в 21.30 казва "Не е ли вече късно, искам да си лягам", а сутрин ме събужда с целувка и с "Хайде, мамо, стани да ми дадеш закуска." Къщата ни не е пригаждана към децата, а те към нея /с изключение на детската стая, разбира се/. Могат да пипат определени за тях шкафове в кухнята, да ровят в отделени за тях саксии, да гледат ТВ в определен час и така... Звучи подтискащо, но не е  С обувки по леглата не може, по стените не се рисува, храна не се разнася из къщи, не се чупи нищо и така... тези неща дори не съм ги обмисляла, струват ми се въпрос на елементарна битова култура. Ако нещо такова се случи, почистваме заедно - ясно е колко може да чисти 2-годишно дете, но му давам там да търка с една гъба... не може да очаква друг да поправя поразиите му. Когато някой вкъщи спи, всички пазим тишина... Всеки яде това, което има - или ядеш тази конкретна супа, или не ядеш... сандвич вместо супа не може. В чужда къща, в банка, в магазин и т.н нищо не се пипа без позволение, нито се крещи. Казва се "здравей" и "чао" задължително. Деца не се удрят, клони не се чупят, чужди играчки не се взимат без разрешение. И така нататък, списъкът е доста дълъг... 

Не само те се съобразяват с нас, естествено - усилията са двустранни. Не ми се е случвало да изляза с децата навън и да седнем на кафене, например, дори цигари не си вземам... Правим каквото те искат, бягаме, люлеем се, търкаляме се - прибираме се гроги от игри...
"Ще се изцапаш, ще се изпотиш, ще се удариш" - е такива неща не казвам никога - оставям го да се окаля като прасе, принципно предупреждавам за опасност от удряне/падане и напомням да внимава, но ако настоява... ми, пада. Като дойде ред за неговите филмчета, му давам така любимите гризки /само тогава/ и с таткото кротуваме, докато си изпълни ритуала и после ни преразкаже историята за 1237 път. Споделяме с децата това, което се случва в ежедневието ни /независимо, че не всичко разбират/, искаме мнение, задаваме въпроси. Непрекъснато питаме "какво ти харесва, какво мислиш за това", предлагаме алтернативи, между които да се избира. Отделяме много време за книжки, разговори и фантазии. /Синът ми беше на 2г и 3м., когато предложи сега да не ходим с колата до банката, а да минем отгоре по дърветата, после заплаши баща си, че ще се скрие в облаците, ако не получи дъвка веднага./

И така... отплеснах се доста. Само ще обобщя, че за мен границите са жизнено необходими за здравата психика на децата. Всяка майка трябва да намери правилния начин за налагането им, но не позовавайки се на разни книжки и брошурки, а на собственото си дете. Моето изглежда щастливо от света, който обитава. Дано след 20 години пак да мога да твърдя същото...

Много хубава тема!

При нас има доста правила и те се спазват, макар да търпят уговорки и изключения. Абсолютно съм убедена във важността на правилата, особено за хиперактивни деца като сина ми. От там тръгва и за малката, защото тя копира абсолютно всичко. Примери има много. Вики трудно прекъсва игрите/заниманията си. Затова макар да не познава часовника знае кога се ляга, кога се тръгва за градина и знае, че след определеният час вече не може да иска нищо повече от нас, да се връща за играчки и т.н защото всички закъсняваме. Работи много добре да си планира времето (ето разговора от тази сутри: мамо, искам първо да се облека, после да ми сложиш спрея в носа, да ми приготвиш бисквитки и да ги сложиш в пликче", казано 30 мин преди времето за тръгване, изпълнихме всичко стриктно и бяхме доволни). Спазването на режим също е с изключителна важност за него, иначе би му било трудно да подреди деня си. Вероятно трябва да познавате този тип темперамент, за да го разберете, може би за други деца не е така. Да, храним се предимно в кухнята в приблизително сходно време, но днес бяха загледали едно предаване за роботи и по изключение вечеряхме в хола. И т.н. Все още имаме проблеми в пазенето от колите, но работим по въпроса (средно 1 път седмично имаме голяма разправия по въпроса, но това е сред най-строгите правила). Разбира се навън, на площадката и т.н. са позволени много неща като тичане, търкаляне в тревата, катерене и т.н Не ме притеснява да се изцапат, стига да не се прави нарочно (голям проблем имаме с това!).
Знаят, че и ние големите спазваме правила (често акцентираме върху тях, например като шофираме), така че това е начина да се живее сред хора.
Дано всеки умее да уцелва правилният подход за детето си, това е най-важното.

 Аз съм в положението  на на Шани... Имаме правила, заедно сме ги писали, гласували сме ги след много обсъждане и пазарене, но... Има голямо "НО", децата се променят, много по-трудно можеш да убедиш 8 годишен хлапак, че правилата са за негово добро! Дъщеря ми е на 2г, гледам я много по-либерално от брат и на тази възраст, еее детето просто си е подредено и дисциплинирано! Дори да забравя някое правило или реша да го наруша, тя веднага ме вкарва в пътя!
Анда, аз на приятеля-наставник казвам КОРЕКТОР! Защото аз по цял ден да нравоучителствам и без плюнка да остана от обяснения , ако на вън (средата ) е в разрез с моите приказки, какво ще стане?! Та за това сега съм се превърнала в хрътка, в търсене на КОРЕКТОР!