В градския трансорт му давам да дупчи билета , сядаме до прозореца и непрекъснато обсъждаме всичко отвън........докато се усети и сме пристигнали.......даже не иска да слизаме
Но от градинките му давам да къса цветя.........къде другаде ще види такива цветя...телефончета, теменужки, рози, невени, незабравки.........е, не берем букети, но по едно- две според мен няма проблем........защото понякога трябва да разкъсаш нещо, за да го видиш и усетиш по- добре, да го смачкаш, стриеш, помиришеш.......говоря за цветя
Ядем на всички маси вкъщи, понякога и в леглото........лягаме когато е уморен и виждам, че му се спи.........яде когато е гладен, но общо взето е на време........ако е по- рано давам плод или чаша мляко, за да оталожим глада до обяда
( който обикновено се готви през това време )..........гледам горе- долу да спазвам часа за хранене, защото до сега ( вече 1 година и половина ) все се опитвам да го уточня и съобразя с неговите нужди.......мисля, че сме стигнали оптималния вариант.....но никога не съм твърда........мърдаме с 30- 40 мин. напред- назад..............обличаме се с дрешки по негов избор
( естествено измежду два варианта ), тогава се чувства важен и не мрънка, че го обличам............винаги иска да излизаме, няма вариант да не иска ........играчките са разпилени из къщата.........няма прибиранката.......пък и той е малък да го карам да си ги събира..........
Но от градинките му давам да къса цветя.........къде другаде ще види такива цветя...телефончета, теменужки, рози, невени, незабравки.........е, не берем букети, но по едно- две според мен няма проблем........защото понякога трябва да разкъсаш нещо, за да го видиш и усетиш по- добре, да го смачкаш, стриеш, помиришеш.......говоря за цветя
Ядем на всички маси вкъщи, понякога и в леглото........лягаме когато е уморен и виждам, че му се спи.........яде когато е гладен, но общо взето е на време........ако е по- рано давам плод или чаша мляко, за да оталожим глада до обяда
( който обикновено се готви през това време )..........гледам горе- долу да спазвам часа за хранене, защото до сега ( вече 1 година и половина ) все се опитвам да го уточня и съобразя с неговите нужди.......мисля, че сме стигнали оптималния вариант.....но никога не съм твърда........мърдаме с 30- 40 мин. напред- назад..............обличаме се с дрешки по негов избор
( естествено измежду два варианта ), тогава се чувства важен и не мрънка, че го обличам............винаги иска да излизаме, няма вариант да не иска ........играчките са разпилени из къщата.........няма прибиранката.......пък и той е малък да го карам да си ги събира..........
: имаме близо до детската кухня магазин за животни и те редовно се опитват да тропат по стъклото. Всеки път обяснявам, че така плашат малките кученца и ако тропат ще си тръгнем моментално и няма да ги оставя да им се радват.
.
Само мога да препоръчам книгата "Позитивно възпитание на децата в предучилищна възраст" за по-големите , че то с "границите" се почва по-раничко... 
) 
Защо не разрешавате на децата да ровят в шкафове. Аз умирам от кеф. Даже като направихме новата си кухня бях оставила един шкаф празен за да се крият вътре и да си слагат техни си съкровища. Но загубиха интерес и аз си го напълних. Просто гледам на долните рафтове да няма опасни неща- ножове, боклуци, препарати. Оставям ги да ровят и в гардероба. Във всяка къща има по едно чекмедже със супер интересни джунджурии и навсякъде, където съм била на гости децата имат достъп до такова чекмедже. Ако домакинът не желае да му се рови, а децата скучаят - тръгваме си набързо- така де - на всички трябва да им е приятно, а ако на децата и домакина не им е приятно, значи е безмислено да гостуваме. 
