За границите

Храним се на две места в къщи - трапезарията и хола. за момента понякога все още се храним с малкия разхождайки се, но постепенно свиква. 
Бос ходеше само лятото, когато беше най-топло - сега с чорапи, зимата - терлици или пантофи.
Не се храним в определен час - не успяваме.
За лягането също се водя по детето - до скоро около 22.00 часа, откакто е на Детска градина към 21.30.
Обличането е болен въпрос - .............
Играчките не разхвърля много, само когато имаме на гости някое друго дете, но държа поне да ми помага и да ги прибираме заедно.

Иначе - не му разрешавам да пипа печката, ножове / даже сам си казва "коки, няма абота пипа ножа" /, ютията, в разни шкафове ... За компютъра още не можем да стигнем до консенсус, но затова му сложих парола за влизане ...

Ааааа, не пречи на никого, но у нас (засега, с изключение само на детската, която ще изкара с мокет и тази зима, а после ще е с паркет) навсякъде има само паркет и теракот. На самата мен, когато съм боса, ми мръзнат краката, а и техните крачета стават ледени. Затова. 

Забравих още нещо за навън:
- не се взема (без позволение на мама) нищо от непознати хора, не се тръгва никъде с тях и подобни (изключение е, когато разни лелички ни помагат да се качим в рейсове и трамваи, но пък после им казваме заедно "Благодаря!" и "Чао.").

 

Ето така като си говорим общо всички са съгласни горе-долу с общата версия.Ама дайте примери да видим как всеки ги разбира нещата по различен начин.Кой какво би допуснал да направи детето му в среда,различна от домашната му?Или пък как ограничаването или по-скоро неограничаването се изявяват при общуването навън.Тогава нещата стават много по-живописни.Нали Isa?

Провокирана съм от другата тема.

Агресията и вандалщината принципно изключвам.

Ами пресен пример от сутринта.......ходихме в една обществена сграда по работа и детето искаше да хвърля едно шише с вода вътре във фоайето.........аз му казах, че тук не може, защото ще изплашим хората........но навън бих му дала и той си го знае........и ми вярва ...........не се съпротивлява, съгласи се и се успокои........а е само на 2

Това е по-скоро режим  
Режимът е много полезно нещо за по-емоционални и превъзбудени деца. Той им дава сигурност.
Вероятно всички в една или друга степен го ползваме. У дома има режим за приготвянето сутрин. За 30 минути две деца трябва да се измия, закусят, облекат и да получат 5 мин. игра или целувки. Ако не ползвам строго определен ред настава лудница  
От 15 септември въведох и краен час за лягане. Малко се намусиха, но децата имат нужда поне от 8 часа сън, а като лягат в 12 стават пребити.
Нормите се променят в зависимост от нуждите  /моите и на децата/
Но съм категорично против да ходят обути   Вкъщи няма килими /теракот и паркет/, но ходенето боси или с чорапчета е част от закалителната им програма.  

на мен не, но всички баби и дядовци първо за това се хващат - що е босо детето.
Естествено, че през зимата й слагам чорапи и пантофи, но като си свали пантофите, не я гоня като финикиец да си ги слага. И тя редовно е по чорапи.
И каквото не дай боже прихване - разстройство, хрема, абе каквото се сетиш, да чукна на дърво тя е била общо взето здраво дете - все е "от ходенето бос". Почвам да се чудя аз ли съм в грешка... ама и аз ходя боса, а нищо ми няма.

За храненето на маса и в уречен час... май съм му изпуснала края. Тя редовно не е гладна по времето за вечеря (към , но преди това към 6 е казала "гладна съм" и аз съответно съм й дала филийка, мляко, каквото има. Да не би да ни е късен часът за вечеря?   От друга страна в 6 е абсурд да се съберем всички.

Трислон, навън границата е ясна и проста - да не пречи на другите (неволно обърсване с кални обущета на леличките в тролея, пищене, неспазване на правилата за безопасност са най-честите причини да правя забележка - изключвам моментите на тръшканици).
Не ми се налага да правя забележка за вземане на чужди вещи, агресивно поведение, съзнателно рушене и пр. Не го прави.

Много ми се иска да въведа правило "като вървиш, не се спирай на всеки три крачки да умуваш, след което да се върнеш, да влезеш в магазина за дамски обувки от по 400 лв, да седнеш на меките табуретки и абсолютно да откажеш да излизаш". В деня, в който успея да прокарам тази директива, ще се напия с пияни вишни.

 

Абсолютно. Всички уж имаме приблизително еднакви правила, но накрая се оказва, че не е така... Има и друго: по-склонни сме да разрешим нещо в къщи отколкото в нечий чужд дом или на обществено място с мисълта да не се изложим.
Това последното според мен е най-трудно преодолимо.

Пример от миналата седмица.
Сменях си нет-доставчика и трябваше да отида да подпиша договор, а това става не в касите, а само в няколкото централни офиса. Отидох с децата и уж ги сложих да седнат, но те решиха да разхвърлят рекламни брошурки и да показват как правят "кълбета". Обясних им, че какичките работят и не бива да им пречим. Накарах ги да се извинят и да съберат брошурите, а после да помолят какичките за листчета и да си рисуват, докато мама приключи.
От историята на Додо  : имаме близо до детската кухня магазин за животни и те редовно се опитват да тропат по стъклото. Всеки път обяснявам, че така плашат малките кученца и ако тропат ще си тръгнем моментално и няма да ги оставя да им се радват.
Имам и случки с излизане от кожата, за което после се чувствах много гадно. Преди 10-тина дни пазарувахме с приятелка за яслата, но и тя беше с детенцето й и нямаше как да гони моите диванета, които при това бяха кисели и им се спеше. Решиха да се гонят из магазина и да се крият зад дрехите, а после и да разглеждат. Просто ги изгоних от магазина и ги оставих да ме чакат от външната страна на витрината (аз ги гледах пред стъклото, а приятелката ми също излезе навън). Ревнаха и се затръшкаха, но не им дадох да влязат повече и да обръщат всичко наопаки.
Вчера, в Рамстор, разкрещяха се, че искат да се возят на "клатушка". Обясних, че в магазин не се крещи и така пречат на останалите хора, иначе ще ни изгонят и няма да мога да им купя бисквитки, а и на "клатушката" няма да ни разрешат да се качим и да изчакат, докато напазаруваме. Седнаха в пазарската количка и не мръднаха, докато не купих всичко необходимо.
Опитвам се да намирам тънката граница между убеждение, награда и рестрикция, но понякога ми идва свръхсили да обяснявам и на двете.

Опитвам се да предвидя реакциите им.
Ако заедно с децата ми предстои да чакам в затворено помещение 1 час, ще тикна в чантата нещо за оцветяване, една-две колички. Ще направя всичко възможно да не си тикнат по джобовете скачащи топчета или воден пистолет  
На място се измислят игри - кажи обратната дума, направи смешна физиономия, кой ще стои най-дълго на един крак, дай бабо огънче, камък-ножица-хартия, верижка, маслинка, пържоли, повтори бързо и т.н. Изнасяме концерти на присъстващите / в този момент ги съжалявам, защото пея ужасно фалшиво  /.
Другата важна точка е предварителен избор на средата. Например бих отишла с децата на сватба или ресторант /естествено подготвена/, но не бих ги взела на родителска среща, на гости без други деца, на опера и пр., където ще се изнервят те, аз и всички присъстващи.

Доколко ако ограничавам детето си да не пипа произволно в магазини,да не цапа диваните на хората,където е на  гости,качвайки се с обувки върху тях,да прави нещо,ако изрично е предупредено за това с надпис на обществено място или е свързано с проява на уважение към нечий труд,е свързано с мисълта да не се изложим?Спорно?
Това за мен е възпитание в уважение и толерантност.

Много съм съгласна с мнението на Мам-Ам за предвидимостта на ситуациите,в които ще се наложи да попаднем с дете.Ако знаеш,че детето ти има силно влечение към късането на цветенца в градинките,ще избягваш посещението им,докато не се увериш,че мисленето е надделяло пред инстинктивния порив.

Повечето от тези правила се спазват. С малки доуточнения.
- Яде се на масата - там, където съм сервирала. Това може да е в хола на масата, в кухнята на масата или вън на масата, но на маса. Да се обикаля из къщата с храна, по улицата дъвчейки или из двора подмятайки храна не е разрешено. И с чаши не позволявам да се разхождат.
- Ходенето боси е позволено през лятото. Вече не е позволено.
- Храним се заедно. Не точно в определен час, но се изчакваме и се храним заедно. Или поне тези, които сме в наличност в момента. Не позволявам изпълнения от типа "ти яж сега, аз не съм гладна, после мама ще даде на мен, пък мама ще яде незнайно кога". Мама може и изобщо да не яде, но сядаме на масата всички и останалите се хранят. Това е. Мама не е кетъринг да слага, вдига и почиства след всеки по 3-4 пъти на ден.
- Ляга се в точно определен час, да. Държа да се спи минимум 8 часа. Като знам в колко се става сутрин, съобразявам часа на лягане с тези изходни условия. Ако не са спали 8 часа после не се говори с тях. Моите стават много рано, нямам време да ги будя бавно и полека и затова се ляга точно в определен час.
- Няма мрънкане каквото и да каже мама. Това е положението. Защото ако и мама се размрънка и ще стане страшно.
- Това последното е желателно, но не се спазва естествено. Но са подредени общо взето и много пазят.

Та тези правила за мен са напълно в реда на нещата. Що се отнася до границите... Не е допустимо да се правят неща, опасни за тях, а и за който и да било друг около тях; не е допустимо да издевателстват над мен - тръшкане, не-кане, няма-не; не е допустимо да се държат грубо; чистотата на езика също е задължителна. Мисля, че е това. Поне на първо четене.

Разбира се, различните ситуации предлагат и варианти, но най-общо казано това са границите.

Много по-лесно възприемат какво може да се прави, отколкото какво не може. Вместо да обясняваш да НЕ чукат по стъклото им предложи ДА имитират животните. Ако се включиш и ти - ефекта е гарантиран  

Аз мисля, че ограничаването навън не е точно свързано с "излагането" на родителя, просто пространството у дома си е наше пространство и се съобразяваме само със себе си. Навън така или иначе трябва да се съобразяваме и с други хора. Както и да го погледнем просто не може да не се съобразяваме с останалите хора и с някакви правила. Въпросът е къде е границата. Все пак човек не трябва да става роб на правила и общество. Мисля, че границата за всеки конкретен случай е различна. За мен максимата "Не правя нещо, което не искам на мен да ми направят" е много добра за отправна...
А за лягането, храненето и т.н. също мисля, че това е режим, както беше казала една мама и това е нещо полезно за децата и се прави от раждането им и не прави впечатление на никого...например времето за вечеря е любимо за всички, хапваме заедно, говорим си за деня и т.н.... Разбира се има и изключения, породени от обстоятелствата, но не виждам нещо страшно в това