нямаме много правила, само няколко, които са най- важни за мен:
1. ограничен е в действията, които са опасни за здравето и живота му. все пак контактите са обезопасени с тапи, въпреки че е забранено да се бърка в тях (с кламери!) ;когато пресичам улицата заедно с него, задължително ме държи за ръка, а когато тича - не се отдалечава прекалено много от мен. просто е задължително да го виждам, а и той да вижда мен;
разговори с непознати никак не толерирам, напоследък започнах да му обяснявам, че с непознати не се говори и нищо не се взима от тях. това правило е много важно. мога да се скарам с непознат, който ми заговаря детето, независимо какво желае да му каже (или пък почерпи)
2. да не тормози децата, с които контактува, да не посяга да удря първи, в това отношение нямам проблем с него, не се бие
3. да не говори на диалекта на госпожата или лелята в детската градина, много държа да изговаря думите така, както ги изговарям и аз и да не копира действията на другите (най-вече просташките)
4. когато сме на гости се спазват правилата на домакинята, когато сме магазин - спазват се правилата в магазина (ако има указатели)
вкъщи може да прави почти всичко: играчките не се подреждат никога, освен когато се мете с прахосмукачка, няма определена стая за играчки-навсякъде са, дори в кухнята ; няма час за хранене , нито за сън. не бих провалила разходката , защото е време за следобеден сън, може да се скача по спалнята и да се рисуват стените, може да се яде пред телевизора или изобщо да не се яде, не изисквам да си мълчи в автобуса, стига да не пищи, но песен може да си пее
наказанията могат да бъдат различни:
да не му прочета книжка преди сън
да не му пусна филмче
да не стоя в стаята заедно с него
да го плесна по дупето
да не отидем навън
да не поканим на гости приятелите му
1. ограничен е в действията, които са опасни за здравето и живота му. все пак контактите са обезопасени с тапи, въпреки че е забранено да се бърка в тях (с кламери!) ;когато пресичам улицата заедно с него, задължително ме държи за ръка, а когато тича - не се отдалечава прекалено много от мен. просто е задължително да го виждам, а и той да вижда мен;
разговори с непознати никак не толерирам, напоследък започнах да му обяснявам, че с непознати не се говори и нищо не се взима от тях. това правило е много важно. мога да се скарам с непознат, който ми заговаря детето, независимо какво желае да му каже (или пък почерпи)
2. да не тормози децата, с които контактува, да не посяга да удря първи, в това отношение нямам проблем с него, не се бие
3. да не говори на диалекта на госпожата или лелята в детската градина, много държа да изговаря думите така, както ги изговарям и аз и да не копира действията на другите (най-вече просташките)
4. когато сме на гости се спазват правилата на домакинята, когато сме магазин - спазват се правилата в магазина (ако има указатели)
вкъщи може да прави почти всичко: играчките не се подреждат никога, освен когато се мете с прахосмукачка, няма определена стая за играчки-навсякъде са, дори в кухнята ; няма час за хранене , нито за сън. не бих провалила разходката , защото е време за следобеден сън, може да се скача по спалнята и да се рисуват стените, може да се яде пред телевизора или изобщо да не се яде, не изисквам да си мълчи в автобуса, стига да не пищи, но песен може да си пее
наказанията могат да бъдат различни:
да не му прочета книжка преди сън
да не му пусна филмче
да не стоя в стаята заедно с него
да го плесна по дупето
да не отидем навън
да не поканим на гости приятелите му
