Идеята за интеграцията - не пропуснахме ли нещо?

DOROTEIA, според мен си много далеч от истината...сигурен съм, че са единици тези майки, които са знаели за увреждането на детето си през първите месеци на бременността, когато са можели да направят аборт...и съм сигурен, че още по-малко са жените, които не биха направили аборт в такава ситуация.
Не случайно хора в рискови групи се подлагат на много сериозни ислядвания преди и по време на бременноста. Съпругата ми също си прави изледване, докато беше бременна с второто ни дете - ако резултатите бяха лоши, нямаше да го роди...

Здравейте, майчета   

За първи път пиша във вашия форум, но чета често. Аз не съм майка, но искам да изразя своето възхищение и уважение към вас и вашите деца. Никога не съм приемала проблемните деца за различни, не съм смятала, че трябва да бъдат изолирани.
Вие и те сте ЧАСТ от нас, от обществото, от форума. Не тръгвайте с мисълта, че трябва да се интегрирате, че сте отделна брънка.
Пожелавам ви много сила, щастие, топлина и сигурност, защото най-важното е, че вие обичате вашите деца, а те обичат вас. И сте горди, борбени майки, на малки и смели човечета.

 

Това дали някой би направил аборт ако знае че плодът е увреден няма общо с отношението към децата с увреждания според мен. Това зависи от твърде много фактори, зависи от това до колко се доверяваш на диагнози, до колко си за или против абортите по принцип, колко сериозна е диагнозата и дали е поправимо, дали един живот е пълноценен ако имаш наистина тежко заболяване, дали намираш разлика между душа и тяло.
Млако са хората които наистина искат да причинят това на децата си. Вярно че някои толкова искат деца, че са готови на всичко.
За това имаше интересна тема във форума за Родители преживели загуба.

Мами, аз не съм влизала във вашия форум, но се радвам, че попаднах на тази тема.
Много ви се възхищавам и ви подарявам    на всяка от вас.
Радвам се, че дъщеря ми има възможност да вижда различни деца и хора. В нашата ясла/ градина е виждала тъмнокожи деца ( за съжаление не са в нейната група, по-големи са), баба й ходи с две патерици, но не е контактувала с деца с проблеми (за мое съжаление). В квартала виждам мама с две деца. По-голямото (около 12-15г) е с колело-триколка (така ли се казва ). Не знам какъв му е проблема, явно двигателен, но има ли друго? какво?Дори не мога да допусна каква му е диагнозата (мога ли изобщо да говоря за ДИАГНОЗА?), а и да ми каже, аз не съм запозната със симптоми, развитие, възможности  По-малкото (7-10год) няма проблеми. Те обикновено тримата обикалят блоковете на разходка. Много пъти съм искала да я заприказвам, но не знам какво да кажа, не знам дали моята 2год. девойка може да се заиграе с нейните деца, на какво, как да й обясня на моята госпожица, а за разходка заедно мисля, че моята няма да издържи.

А по повод за интеграцията, ако изобщо трябва да се нарича така. Моята дъщеря беше с АБКМ, обриваше се и от кайсии и праскови дори на навършени 2год. Пуснах я на ясла от септември. Очаквах здравословно меню и бях много учудена от мекици и филии с течен шоколад в него. Не мисля, че са толкова полезни, дали заради пърженото ( свързвам го с гастрит) при мекиците, дали заради възможни алергии към шоколад, дали заради спорната полезност, дали заради все повече увеличаващия се процент на децата с наднормено тегло. Пуснах тема за това в Нашите деца - а една мама ми каза, че щом е с алергия има специализирани детски заведения. Ако някой се интересува ето я темата http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=128104.msg2395609#msg2395609 
Като знам как се увеличава броя на децата с алергии, скоро 2/3 (ако не и повече) детски заведения ще трябва да са само за алергични деца. Това го споменавам, не за да повдигна спор по темата (затова и помолих да бъде заключена), а за да кажа как лека хранителна алергия, изискваща само здравословно хранене беше причина да ни пратят в ъгъла на специален режим.

Искам и да ви разкажа за това как мен ме приеха, когато в 5 клас ме преместиха в друго училище. Аз носих очила с голям диоптър (направо лупи), носех шини (горни и долни) и имам голям белег от изгаряне на челото (придобит на 5 мес. възраст), с някой друг излишен килограм. Влязох в класната стая сама, без учител, който да ме представи като нова ученичка. Още на вратата момчета ме избутаха и дори дума не можах да кажа, че съм нова ученичка. След като успях да им обясня, не ми повярваха. Тази кофти представа за мен се допълни от добрите ми оценки ( зубър).  После седнах на последния чин сама, а при всяка възможност момчетата пред мен се обръщаха и ме плюеха. Подбутване, пренебрегване, спъване и открити подигравки си бяха в реда на нещата. Когато ме изпитваха устно свалях шините, за да могат да ме разбират учителите и ги оставях под чина. Веднъж ми ги взеха и си поритаха мач с тях, при което ги смачкаха непоправимо. Веднъж едно момче ме блъсна силно в коридора и представи нещата като инициирани от мен. Последва сбиване между нас двамата, но учител ни разтърва. Явно съм го изложила и той ме причака след училище, събори ме в гръб със спъване и ме нарита в бъбреците. В последствие намерих приятели, но с някои така и не се разбрахме.
С това признание исках да кажа, че без да имам сериозен проблем знам какво е да не те приемат. Затова ми се иска да възпитам толерантност към всеки различен при детето ми. Не заради разликите, а заради приликите. Именно защото вярвам, че приликите са повече.

А по повод за кампания - ако се представи по добър начин в рубриката Пази детето, на бТВ, в предаването на СКАТ - Биберон, да се повдигне въпроса по сутрешни блокове.

Това го спестете на детето си. Веднъж мама ми каза, че имам починало братче, и че съм третото й дете. Ако било оцеляло, мен не щяло да ме има. Много ме заболя.

Увредено дете се получава и при раждане. Моето първо дете пъпната връв му беше три пъти увита около врата. Слава богу, че беше със секцио, макар, че аз лично съм за нормалното раждане. А второто проблемите му дойдоха от преждевременното раждане и инфекцията. А правила съм си изследване амио.......... и кръвен ....... . Така че иследванията помагат, ама зависи и от ситуацията.

Ето линк за есенния празник, заповядайте!
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=129754.0

Исках да кажа, че имайки вече тези прекрасни дечица никоя от мамите не би казала, че предпочита да го е била махнала. И според мен отношението към увредения плод е много показателно, защото този плод е вече съществуващо реално дете. И това че е още в корема с нищо не го прави по-малко важно. Някой беше написал някъде в предните страници, че хората се страхуват да погледнат такива дечица, защото се страхуват да не им се случи и на тях, и живеят отбягвайки тази мисъл, а не би трябвало да е така. Защото може да се случи на всеки, и всеки трябва да е подготвен за такова нещо. Пуснах анкета в "майки" и виждам точно това което и очквах да видя. И верно , признавам си, че това е съвсем естествена реакция. Може би първата ми мисъл и на мен би ми била такава, особено ако съм бременна в момента. Но, Не сигурна съм в себе си, че каквото и дете да нося ще го обичам по един и същи начин. Ще го гледам по един и същ начин, ще се боря за него, ще го закрилям, ще съм до него колкото и нужда да има то от това.

пускам ви тази информация за проект, които иска коже да се включи:

Младежка Работилница за Театър

Те кани да станеш част от едно вълшебство, вълшебството на театъра.

Това е един проект в който ти можеш да участваш, ако си на възраст между 10 и 18 години.


Ние, екипът на този проект, вярваме, че всеки човек е различен и точно за това светът е прекрасен.
Това именно е причината, поради която искаме да работим заедно с теб. Защото ти или живееш в Дома за деца без родителски надзор или имаш някакво увреждане – физическо, слухово-говорно, зрително.
Ние вярваме, че ако ти искаш да създадеш своята приказка наяве, това не е важно. Стига да искаш да правиш изксутво.

Стани част от нас, и ще можеш да разажеш своята история
 като театрална случка;
да нарисуваш картина като част от спектакъл
и/или да станеш част от актьорите–разказвачи

В продължение на три месеца заедно ще правим своя театър
от А до Я.
Ще напишем текст,
ще нарисуваме, а после и направим декорите на спектакъла.
И на края, но не на последно място ще репетиреме и ще ГО изиграем пред публика
ЗА КОЛЕДА

На гърба на този лист, ще намериш една приказка, с която можеш да заявиш желанието си да работим заедно.
Моля те, напиши свой телефонен или GSM номер и/или e-mail, за да можем да се свържем с теб.

Младежка Работилница за Театър ще работи в съботните дни от 14.00 до 17.00 часа.

За контакт с нас:
Тел: 952 00 80;  GSM: 089 9 781 330;  e-mail: gattheatre@abv.bg
Кристиана

ПРОЕКТЪТ СЕ РЕАЛИЗИРА ПО ИНИЦИАТИВА НА СДРУЖЕНИЕ ГАТ И БЛАГОДАРЕНИЕ НА АСОЦИАЦИЯ “РОДИТЕЛИ”, Solidrité Laïque, FONPC И МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА ФРАНЦИЯ, ПО ПРОГРАМА PROCOPIL,“ФОНД ЗА ПОДКРЕПА НА ИНОВАТИВНИ ИНИЦИАТИВИ” НАШИ ПАРТНЬОРИ СА ДОМ НА КУЛТУРАТА КРАСНО СЕЛО И СДРУЖЕНИЕ УСЪРДИЕ

и още:
Малка приказка за МаРТ

„Единственото реално чудо, което е възможно да ни се случи, е да срещнем подходящите хора”
наш приятел
 



И такааа, да започнем да разказваме.

Имало едно време едно момче/момиче, което се казвало ..................................................................
Когато дошло в тази приказка то било на ............години.
А това момче/момиче попаднало в приказката, защото най-много от всичко искало в нея да му се случи...............................................................................................

Един ден в приказния свят се случило чудо. Явил се зъл магьосник, изключително изкусен майстор на зли чудеса. По законите на чудесата, Магьосникът обявил, че затваря училищата. Супер! Нооо,  както всеки знае – нищо в този свят не е перфектно. Със зла усмивка той прецакал всички компютри, забранил музиката, а приятелите изпозапратил надалеч, да извършват различни геройства. Ситуацията налагала спешна реакция. За да не се наложи на  ... да умре от скука, трябвало да се предприеме нещо. 

Единственото спасение било да се измисли най-голямата фантазия, която е ...
И тогава отново станало чудо – блеснали светкавици, гръмнали гръмотевици. Една врата се отворила и това била вратата на Вълшебната Работилница. Работилницата била пълна с млади хора, които отказали да се подчинят на злия Магьосник. Светкавиците идвали от вълшебните лампи на фантазията, а гръмотевиците – от неуморния труд на всички, които работили за тази приказка.
Едни рисували (какво?)..................................................................................................., други пишели (какво?)..........................................................................................., трети скачали, танцували, пеели (какво?) .........................................................................................., и какво ли още не се случвало там. И най-хубавото било, че всички правели това заедно!


Тази приказка е написана на ..............................(дата)

и още:

Покана
 
Сдружение ГАТ набира деца за участие в проект Младежка Работилница за Театър – МаРТ. Настоящият стана възможно благодарение на помощта на Асоциация “Родители”, Solidrité Laïque, FONPC и Министерството на външните работи на Република Франция, по програма PROCOPIL,“Фонд за подкрепа на иновативни инициативи” и е насочен към деца и младежи на възраст 10 – 18 години от различни дискриминирани групи. Проектът ще продължи до края на 2006 г. и ще се проведе в гр.София. Общият брой участници е 15. 

Целта на инициативата е  да се  предостави възможност на децата и младежите да участват в реален творчески работен процес, насочен към създаването на един общ финален спектакъл. Участниците ще работят заедно и в малки групи и всеки от тях ще има възможност да избере как да участва в създаването на общия спектакъл. В три работни ателиета (литературно, приложно, сценично) чрез неформално обучение, децата ще бъдат запознати с различни теоретични факти и събития от сферата на изкуствата и постепенно, чрез работа в процес ще създадат свой спектакъл. Темата за сюжет и основната линия на действието ще използват проблем, поставен от самите участници. По този начин участниците в проекта ще се превърнат в медиатори на собствените си проблеми, представяйки ги по различен и интерес начин пред аудиторията. Работата ще бъде организирана в малки  групи и ще даде възможност на всяко дете да изрази себе си с различни средства в създаването на общия сценичен продукт.

Групата за алтернативен театър (ГАТ) е уникална театрална формация, която интегрира  хора с физически увреждания в трудоспособна възраст чрез театралното изкуство. Това е първата подобна трупа в България, създадена през 2001 година като група по интереси. Днес Групата е самостоятелно юридически лице, с постоянен творчески екип и с редица проекти и представления, изиграни пред много публики.
От създаването си до сега, групата е реализирала редица проекти и представления играни в различни сценични и обществени пространства.
От 2004 г. насочихме вниманието си към децата и младежите посредством включването им в редица наши инициативи както като публика така и като участници.

Обръщаме се към Вас с молба да съдействие за популяризиране на идеята. Прилагаме и формуляр за кандидатстване. Срещите по проекта  ще бъдат в извън учебно време, удобно за всички участници. Първата среща на групата е насрочена за 30 септември.

Разчитаме на Вашето съдействие!

За информация и въпроси:
GSM: 0899 781-330
e-mail: gattheatre@abv.bg

25.09.2006 г.                С уважение:
София                   /Кристиана Бояджиева, ръководител на проекта/

Е, айде глупости сега......недей така чувствително да го даваш.......винаги е така........ако бяха решили да нямат деца, пак нямаше да те има

Е, да де, ама тогава нямаше да могат да му го кажат. И какво му е лошото на това да си чувствителен? (с извинение за офф-а).

DOROTEIA ....според мен една жена е длъжна да даде всичко от себе си, за да роди здраво дете, но ако то въпреки всичко се окаже, че има проблем, да даде всичко от себе си, за да го направи горд, щастлив, самостоятелен  гражданин............Иначе какъв е смисъла да не пушим , пием по време на бременността, да се храним здравословно, да се пазим, да се изследваме.........
Това, че всеки иска да роди дете без проблеми не ни прави лоши хора ........нито пък е показателно за отношението ни към специалните деца

По този въпрос няма смисъл, защото живота винаги ни е подарен........дори не е ясно кой точно ги решава тези неща, родителите или някой по- отгоре......така че   

DOROTEIA, не мисля че това е показателно за нищо друго, освен за това, че всеки иска да има здраво дете...освен това, което вече са написали по темата, искам да кажа, че никой не знае отговора на този въпрос, докато не му се случи лично на него. преди да родя и аз си мислех, че ще направя аборт при всички положения, ако плода е увреден...сега не съм особено сигурна...надявам се да не ми се налага да вземам такова решение, но си мисля, че не бих направила аборт, освен ако положението не  е изключително тежко. преди родя недоносено дете си мислех, че това са просто деца, които поседяват малко в кувьоз, защото не са готови да излязат...сега знам, че това не е така. често ме питат как съм издържала тези месеците, в които не се знаеше какво ще се случи с Ния. не мога да им обясня. защото само когато ти се случи разбираш, че можеш да издържиш и знаеш как да го направиш и няма книги, теории или разговори, кото да те подготвят за точно твоето преживяване. затова и хипотетичен отговор на тези въпроси, според мен, не съществува...

Идеята за интеграцията - не пропуснахме ли нещо?

ами с уважение към всички спорещи - аме пропуснахте да видите нещо, Катето тръгна за друго да пише в началото - та по -тоя повод хората ни подават ръка, вижте какво съм ви постнала, че ще избяга времето