Идеята за интеграцията - не пропуснахме ли нещо?

Кате, съвсем права си. И аз съм си мислела за това. Какво да направим? Да пуснем нарочна тема или? Как си го представяш ти?
Аз, да си призная, веднъж много се разстроих четейки една тема за подфорумите, в които се влиза рядко. Всяка втора от пишещите споменаваше нашия форум. Това е и една от причините да съм леко притеснена как биха се отнесли. Дали няма да решат, че им завираме в очите нещо, от което те умишлено странят? Вероятно е глупаво да разсъждавам така, но...

Не толкова нарочна тема, колкото да не си мълчим.
В нашия подфорум се влиза рядко, защото тук нищо не пише за сватбата на Азис, за аналния секс или за силикона на фолк-певиците... Ако нямат деца с увреждане, хората не влизат тук.
Но това не значи, че не биха ни разбрали.
Те са майки като нас.
И ако с някое от децата им се случи нещо, те ще се тревожат и ще се борят също като нас.
Винаги има някой, дето ще се нацупи... но това не бива да ни спира.

Много пъти съм си мислила за това, но като погледна навън, деца които не приемат нашите са единици. Деца хулиганчета. С едно дете аз имах проблем и мисля, че все още го имам, но това дете има проблем то да се интегрира. Дете с тежко детство . Родители разведени и не му обръщат внимание. То дни наред е само и с подигравките си избива комплекси.  Дори беше бил моето, а разликата в годините им е 10.

Помните ли това:http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=121689.0

Вярно заглавието беше объркващо ,но темата така и не беше разбрана ,после авторката я прехвърли тук ,коментираше се 2 дни и до там.Е ,ще задам риторичен въпрос: Този път ,ще се разберем ли и въобще някой ще ни разбере ли?

Работата е там, че и аз нямам чак толкова време да се влючвам и в другите форуми, освен в този, където пък някак си се чувствам длъжна да прочета всичко и ако нещо знам, да си кажа. Пиша в останалите подфоруми, ако ми остане някакво време, ако темата ме заинтригува още със заглавието си или ако някой не ме насочи нарочно натам. Но пък защо да не се опитаме да поговорим с всички на някои основни теми, които ни вълнуват? Може да се окаже, че не е толкова лоша идея. Знам ли...

В Клюкарника има една тема 'Спешно ми трябват заешки ушички, ще се снимам в Плейбой" - оказва се, че става дума за благотворителен коледен базар.... но така лови повече читатели...

Децата приемат специалните деца - но малко по-късно възрастните им пообъркват представите. Затова си мисля, че трябва да се почне от майките.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=121689.0
нещо не ми излезе линка преди малко ето го сега

Аз ще ви споделя от какво се притеснявам,когато обсъждам проблемите с интеграцията на нашите деца .Много родители на деца без проблеми,когато разберат примерно,че Буби е с клапа,че е оперирана съвсем мъничка-на два месеца,започват да ме съжаляват-и мен,и детето.Разбирам,че повечето от тях го правят,защото си мислят,че така ми помагат и ме успокояват.Обаче вече не издържам да ми казват "горкото дете,какво ли е преживяло,ами вие,аз не бих издържала".Такива думи някак ме задушават и затова избягвам да обсъждам проблемите ни с доста хора.Зная,че не съм права,но така ги чувствам нещата.

А firebird добре че ми обърна внимание каква е темата. Аз чаках някакво съобщение за тази тема. Ако е същото това са майки от форумите, които събират пари за домовете с увредени деца. Една от ентусиастките я познавам и знам колко много прави. Тя дори миналата година накара племеницата ми да даде от нейните работи -любителски за коледния базар. Сега подсетих пламеницата ми тези дни, че наближава Коледа.

От една страна ни съжаляват...от друга страна хората ги е страх. Има една стара приказка "Когато мечката играе у съседите..." - не че е вярна в случая с нашите деца, но хората така възприемат нещата. Като се правят, че не забелязват, и коментират зад гърба, ни успяват да си внушат, че такива неща се случат само на "онези"...и така преборват страха си.
Ако се опитаме да включим проблема в ежедневието им ей така, м/у другото, ще бъде посрещнато със смесица от съжаление, уплах и неприязън. Да не казвам ужас и погнуса, въпреки че ще има и такива реакции.
Колкото и да ни се иска, няма го мисленето, което може да приеме едно хронично увреждане или заболяване нормално. Твърде дълго хората с проблемите на децата ни са живели out of sight, out of mind.

Разбира се, това е мое лично мнение...но някак си ми се струва, че съм много близо до истината

Какво да ви кажа, аз не съм сигурна, че мога в собственото си семейство да променя мисленето на хората в тази посока. Ето, днес например се разхождахме със сестра ми, която ми е на гости, и на площад "Славейков" минаха тумба цигани, единият  от които беше в някаква особена и разнебитена инвалидна количка. Сестра ми извърна поглед и каза нещо от сорта на"Ох, не мога да гледам такива неща, много ми става гадно" без да си дава сметка, че на нейния племенник много хора ще погледнат по същия начин. Вероятно в семейството ми вече ще гледат по различен начин на глухите деца и възрастни, но на тези с другите увреждания...Не знам. Това е въпрос на светоусещане, което ние, в България, явно трудно възприемаме.

Много добре си го рекла/написала в темата...
На мен примерно би ми било интересно да науча какво е мнението на майките в другите форуми , ако в групата на детето им се появи дете с увреждане?Мен колкото ме притеснява (за вбъдеще) поведението на учителите/лелките, толкова и на родителите даже в един момент повече на родителите, защото от тяхното поведение зависи как ще се държат останалите деца с нашите...
Честно да си призная аз още не намирам смелост спокойно да си разправям за проблема....но това е дълга тема.
Преди, когато бях от другата страна(нямах дете с увреждане) съм влизала няколко пъти тук.Четях и ревях, болеше ме главата, бях и бременна с второто.Мъжът ми, ми забраняваше да чета такива работи и да се разстройвам, а ето, че не след дълго се озовах и аз при вас, да го нареча -ирония на съдбата примерно.Сега почти не пиша в другите форуми, ако нещо много не ме интересува, понякога чета.....Та мисълта ми е , че никой не е застрахован от нищо, но в повечето случаи трябва да ти се случи та да го разбереш(говоря от личен опит).

Да, тази тема не беше разбрана, но мисля, че авторката просто не си е казала ясно тезата.
Ако беше почнала с това, което обясни по-късно, щяха да я разберат правилно.


Да, много често става така. Но се опитвай да им казваш, че Буби е дете като всички и има нужда от игра с деца. Тези хора не го казват от лошо, те просто си мислят, че така те успокояват. Казвай им направо, че и те биха направили същото за детенцето си.Да, това е темата, макар че в случая прекалено плейбойското заглавие ме караше да я заобикалям няколко дни, трябва да има мярка в интересните заглавия. 

Мисля, че всичко започва от майките, които гледат болни дечица. Ако те самите не изпитват притеснение това някой да ги погледне по различно, или със съжаление или желание да им се помогне, а се затаврят и затварят все повече до никъде няма да се стигне. Просто трябва да се наложите в обществото, защото децата ви са част от него, а не да ги държите затворени. В училището в което работя имаме и инвалид. Тя е една от най - добрите ни художнички. Никой не я гледа странно. А дори  и да я погледне по особено - какво от това, всякакви хора под слънцето. Мисля, че всеки човек е лесно раним и явно поради тази причина предпочитаме да капсуловаме болката си. От страх някой да не бръкне в раната, от страх някой да не я разчовърка...Все си мисля, че ако родителя е приел положението такова каквото е няма да има тревоги относно излизането от тази капсулация. А хората...хората сме различни. Говоря по принцип. Едни гледат със страх, други с разбиране, трети със съпричастност, четвърти с погнуса, пети със съжаление, шести със отвращение ако щете...НО в крайна сметка мили родители гледащи болни дечица, вие сте силни и смели хора, на които искрено се възхищавам и вярвам че целия този процес на интеграция зависи само и единствено от вас. Помнете това и не губете и частица от силата, която носите в себе си.   

Преди да се роди Боби, виждах децата с проблеми в нашия квартал - те са си същите и сега, но дали ги забелязвах.....по-скоро не. Защо? Не мога да отговоря на този въпрос. Дори сега. И тогава имаше акции за събиране на пари за операции на деца. Дали чувах за тях...да, дали се вслушвах ....по-скоро не. Когато бях 13-14 годишна живеех близо до помощно училище. Когато срещнех някое дете от там, си мислех колко е страшно ако това се случи на мен, а изобщо не помислях колко му е трудно на него. Егоистка ли съм била...може би, или може би просто е трудно да се поставиш на мястото на другиго и да го разбереш.
Някои от вас си спомнят, че пуснахме с Денат тема в майчинския форум за профилактичните прегледи при физиотерапевт. Темата беше внимателно обмислена, предъвкана и пусната в "удобен" за другите вид. Можете да се сетите какво стана.......отплува за една вечер. Сега се замислям....всъщност изписах толково много само за да кажа, може би няма да е лесно да излезем от този подфорум, но трябва да опитаме. Независимо дали ще ни разбират или съжаляват или отминават. А дори може би плюят. Винаги съществува риска от обратен на очаквания ефект, но все пак....Идеята да се обсъди интеграцията на деца с проблеми в масовите градини ми се струва отлична. Това е въпрос, засягащ всички родители....аз лично бих искала да зная какви са настроенията по този въпрос.

Няма нужда да говориш за проблема, ако не си готова за това.
Но ако някоя от нас има сходни проблеми и би могла да ти помогне, й пусни лично съобщение.
Човек минава през разни фази.
Отначало не иска да повярва, че му се случва.
Казва си - това не може да се случи, не и на мен, не и на детето ми...
После се пита "защо стана така" - "дали защото изпих глътка вино в 3 месец" "дали е от лекарството, което ми бяха предписали" и тем подобни...
Не се упреквай, това не е градивно.
Ако не беше чела в този подфорум, щеше да се упрекваш, защо не си чела, и да си мислиш, че си щяла да си по-подготвена. Такава е човешката психика.
После идва момента, в който решаваш да се бориш. Напук на институциите, на некадърните "специалисти", на "доброжелателите". И тук разбираш, че си по-силна, отколкото си очаквала. И продължаваш напред.
 

Другите родители - и мен ме вълнува този въпрос, точно затова искам да излезем от подфорума...

 firebird - Забравих да спомена, че си промених малко профила - бях dezho- пиша в темата за синдром на Даун.Така , че се познаваме .Имах впредвид да говоря с разни непознати или не толкова близки познати....

Da,Deja Vu.
Докато не се случи не разбираш за какво става въпрос.
Не искам да ни съжаляват,и не обичам да гледат опулено и продължително сина ми- понякога ми е идвало да се бия с хората
Предпочитам да обърнат глава.
Незнам как би могло да се промени мисленето на майките,след като дори и аз превключвах канала, за да не се разтройвам излишно

Аааа, да писали сме си още в дир.бг 
Тази смяна на никове сбърква бедния ми душевен мир... Но пък дава свобода...

dinka, абсолютно съм съгласна!
Не бива да се притесняваме от децата си.
Както ги показваме ние, така ще ги приемат околните.

Иначе... де да знам... В нашия клас имахме дете с белег от цепнатина на устната. Не му се разбираше много какво говори, но учителката ни така постави нещата, че никой не му се е подигравал. Участваше наравно в пакостите и после отиде в математическа гимназия.
По-късно се запознах с един младеж, който също беше роден с такава цепнатина. На него не му личеше, имаше незабележим белег и ясен говор. Ако не ми беше казал, нямаше и да зная, че имал този проблем и 4-5 операции. И неговият сериозен проблем в живота не беше цепнатината, а нещо съвсем друго.
Той казваше "Операциите и устната не са ме карали да се чувствам различен. Мисля, че се дължи на майка ми, която така е поставяла нещата, че да съм наравно с брат ми и другите деца"

Не съм си мислела, че сега, при всичките видеозони и прочее изследвания може да се случи. Но се случи. И това, че познавам такива хора, ми помогна да се справя с първия шок. Да си кажа - нима тези мои познати не са станали хора?

По повод и на писаното в другите теми си мисля дали да не направим нещо като групи за разходка - например майка на дете с видими увреждания и 2 разбиращи проблема майки, които да създават приятелска атмосфера и да се разхождат 1 път седмично заедно в парка, абе нещо като група за лобизъм.
Представям си, че на майката ще е много тежко да се изправи с всички погледи и въздишки, но си мисля, че ако са по-голяма компания, направена специално за нея ще бъде по-лесно. Хората трябва да видят, да се запознаят и да осъзнаят съществуването и че това са реални и много близки до тях съдби.

Със сестра ми си говорихме преди няколко дни. Аз имах съученичка с епилепсия и всички се грижехме за нея. Сестра ми пък е имала също с друго и тя ми каза, че много са я пазели да не се нарани. Винаги е имало такива хора и не мисля, че са пренебрегвани.


Просто има единици, които явно те имат нужда да избиват комплекси, които проста обиждат пък и не знаят как да се държат, като попаднат в такава ситуация

Много хубава тема, Firebird Напълно споделям мнението, че ще е добре, ако може поне малко да излезете от този подфорум. Аз чета тук, но почти не смея да пиша. Дори не мога да формулирам съвсем добре от какво се притеснявам – дали от това, че някой ще размаха пръст и ще каже „Абе ти какво знаеш, нали ти се е разминало?”, или друг ще реши, че го съжалявам и ще му стане неприятно, или от това, че мамите тук отдавна се познавате помежду си...

Споделям също, че част от усилието за интеграция трябва да дойде от самите вас. Наистина е трудно по простата причина, че тук никой никога не ни е показвал различието. В чужбина израстват с „Франклин”, нашето поколение израстна с „Бързи, смели, сръчни” (примерно). Знам и че често просто не ви е до това. Вярно е, че част от хората са си по природа „с капаци”. Но останалите хора се притесняват, просто защото наистина не знаят как да реагират и как ще реагирате вие. И за съжаление няма как да знаят, ако вие самите не им кажете.
На много от вас сигурно им е неприятно да ги разпитват, но от друга страна понякога съм се чудила дали няма да се приеме като липса на интерес, ако нищо не попитам - нали все пак трябва да се говори за нещо – когато се срещнат две майки, било в болницата, било на детската площадка, най-често си говорят за дечицата. На други им е неприятно да чуят, че някой се възхищава от тях, дори човекът да е съвсем искрен...
Или пък друга хипотетична ситуация, която някой спомена по-горе – ако в групата на детето ми се появи дете с увреждане. Честно, малко ще се притеснявам – моето дете да не го бутне, да не го нарани, да не го обиди – дали учителката ще е там да се намеси, дали майка му ще го приеме лично (защото принципно това може да се случи с всяко детенце) или ще се обиди и тя, ей такива работи...

Знам, че не го обяснявам много добре, това, което се опитвам да кажа е, че трябва поне мъъъничко да ни помогнете.

Как да стане точно тук във форума? Не знам. Мислейки по въпроса, се сетих за Бу -  не знам точно как го прави, но съм сигурна, че който и да попитате, ще знае, че е фенка на кърменето. Може би наистина трябва по-често да участвате в други форуми – „Нашите деца”, „Майки” примерно – убедена съм, че от време на време ще изникват благодатни теми за разговор, ако не искате да пускате специални. Аз лично бих приветствала и специални теми - дори част от хората да се подразнят, какво значение има - реално погледнато всяка тема дразни някого, който не иска, да не чете.

Аз също те приветствам за темата!
Съгласна съм, че това е въпрос, който засяга всички родители!
Трябва да говорите за тези неща и да помогнете на децата да се интегрират възможно най-добре.
Аз, подобно на Maria.St, не пиша във вашия подфорум, но редовно чета.

В една от детските градини, в която съм водила дъщеря ми по празниците, имаше момиченце с ДЦП в групата. Детето беше на същата възраст като останалите, но имаше придружител, който посещаваше градината заедно с нея. Направи ми силно впечатление отношението на учителките на миналогодишното коледно тържество. Те правеха всичко, за да се чувства детето спокойно и на място.    И не, защото детето не беше само. Личеше им, че го правят от душа.

Децата не играеха с него, защото състоянието му никак не позволяваше това , но дори те 4-5 годишните, се стараеха да не го пренебрегват.

Като вас-Мариа.Ст и Дивиана,
според мен са най-много 5% от майките,ако всички бяха като вас-лесно
Аз отговарям когато ни попитат -какво,защо.Но повечето майки като ни видят с количката- и бърз завой.
Затова си се разхождаме сами и не пречим на никого.И може би поради тази причина предпочитам и на мен да не ми се пречи.

Има много начини другите да разберат, че децата ви са като всички останали-със същите нужди, радости, желания, емоции.
И не са 5% майките, които могат да ви разберат. Аз нямам дете с увреждане и дори, честно казано, професията ми не предполагаше непременно да се сблъскам с кой знае колко сериозни проблеми, но направих СЪЗНАТЕЛЕН избор, в резултат на който се занимавам с деца с наистина тежки проблеми и това ми харесва. Освен това съм част от екипа на един портал, който е насочен към деца и лица с интелектуални затруднения и техните семейства, както и към дугите, които искат да ги разберат.
След години такъв опит смятам, че човек не може да се промени изведнъж, но също така знам, че никой не търси съзнателно конфронтация,но и почти никой няма да тръгне да търси информация за децата с увреждания ако не му дойде до главата. Именно поради тази причина информацията трябва да ги намери. Ако оставим на тяхното търсене, скоро няма да стане работата. Много добре разбирам размислите на Firebird и съм на мнение че трябва активност. Нали знаете за Мохамед и планината 
Също така мисля, че дори и да не е спечелен проектът, нищо не пречи без финансиране, само на доброволни начала, да проведем кампания. Ето например форума и сайта бг-мамма може да поеме тази инициатива заедно с други портали. Може и много друго да се направи.
Какво мислите за кампания със заглавие "Хайде да се запознаем!"?

Много хубава тема сте започнали!
Аз чета и пиша във всички останали подфоруми,може би ,защото дъщеря ми е голяма и от училището си е завързала нужните контакти и приятелства и по тоза причина на мен ми е спокойно.
В малко градче живеем и това много ни помага.Станислава има приятелки още от детската градина и никога не се е чувствала самотна.
Затова си мисля,че е много важно детето да посещава градина,или ако е по-голямо-училище,но да са масови.
Всъщност зависи и в каква степен е засегнато самото дете и с каква диагноза е,както беше казала Любознателна в една друга тема.
А идеята на логопед Зара много ми хареса!

Почвам отзад напред - в 20 СОУ, София, одобриха идеята ни за лекции, макар и със закъснение - и сега какво - и аз си мисля, че е добре да ги посетим, на доброволни начала, само не зная още какво точно да им се говори. Аз бих завела детето си и бих разказала някои от патилата ни, бих казала, че децата с увреждане не са виновни, нещо такова... даги накарам да съчувстват, вместо да се подиграват...

Кампания "Хайде да се запознаем" - звучи добре, но доколкото схващам тук възраженията на родителите, кампанииният характер на нещата кара хората да заобикалят... Докато ако има постоянно присъствие, по разни теми, тогава свикват с мисълта, че ни има.
Нещо като примера с Бу - не остана някой да не знае, че Бу популяризира кърменето.
Ако се подхване като кампания, трябва да се поднесе внимателно.

Предвид нещата, които са се случили с децата ни, ние живеем постоянно с болката, изпадаме на моменти в отчаяние и безизходица... Но ако търсим разбиране, може би трябва да покажем не болката, а радостта... Защото когато нашите дечица постигнат нещо, то е едно малко чудо. Нещо такова си мисля.

Да, имало е случаи, в които сме били "досадни". Пример - детенце не прохожда, но веднага 30 майки пишат "Не се тревожи, всяко дете е индивидуално, няма непроходило дете"... една от нас се обажда, че непроходили деца ИМА, и е хубаво да посетят невролог... няколко от успокояващите мърморят... но за две-три от децата, това посещение на невролог се оказва важно и необходимо... За жалост педиатрите са такива, че майките научават от форума за профилактичните прегледи при ортопед или за тънкостите при кърменето, и тн.

Винаги ще има хора, които ни заобикалят и гледат да не си развалят спокойствието. Но ние всъщност не искаме подаяния. Искаме само да кажем - децата ни не са заразни, вашето дете може да си поиграе заедно с тях.

Точно така firebird - трябва някак си информацията да се слее и да изглежда по-нататък нещо нормално.
Нормално нас ни приемт единствено ти:)-макар да не сме се виждали,но си говорим спокойно,Нина-нашия логопед и кръстницата на сина ми,но не защото ни е близка,а за съжаление преди нас вече познава две други близки семейства с подобни проблеми и това за нея е наистина ве4е нормално.
Не казвам 4е трябва -ужас не-повече семейства като нашето,но ако примерно бабите му!!!,съседите ни и вече по-големия обхват от случайни хора да не ни обръщат `специално` внимание,то тогава
вече ще сме `нормални`
По други форуми виждам изказвания,които са болшинство-`специалните ` деца да си стоят на `специални` места и да се грижат за тях подходящи специалисти.-това беше скоро в Моето бебе и преди време четох в Биберон.

Много,ама   наистина много искам да греша,но това е моят скромен опит с външния свят...

Не съм имала предвид стихийна кампания. От такива кампании ми се повдига. Имах предвид винаги да има информация, винаги да има присъствие.

нямам време да чета всичко
ще ви кажа моя "опит" - аз пиша и  в др части на форума - но спец. подбрани
но винаги съм казвала "моя подфорума за деца с проблеми"
ще споделя - трудно ми е да напиша "увреждания" - пиша "проблеми"
в повечето случаи получавам следните реакции - хората се правят, че не са прочели за подфорума, или хората стават по-внимателни и съпричастни - аз лично не се дразня от това, но съм убедена, че има майки на деца с проблеми, които биха изтълкували това човешко отношение погрешно - като съжаление
и най-накрая - има хора дето си заравят главата в пясъка - но това е рядкост
все пак ми се е случвало напр. за недоносени бебета да съветвам да се влезне при нас във форума и да се пита - и (резултата да е нулев - т.е. все едно не съм писала... поне едно мерси или "гледай си работата" би (свършило работа - ма не
е това са хора дето се правят, че ние не съществуваме

а за публичност - няма да помогне - темата ще отплува далече зад Биг брадъра, Призон не знам си какво и аналния секс
просто ще липсва интерес

здр дами,
1ета ви редовно по ред при1ини...
определено си зависи си от нас - ние години наред не излизахме никъде със сестра ми,не говорехме..аз някъде в гимназията обърнах поведението си и ..ще се смеете но си подбирах гаджетата по това как се държат с нея и не съм сбъркала ни един път..добре е да дадем шанс на света да види,да се нау1и,да приеме-иска се толерантност и от нас..
**
аз ли1но бих била внимателна с форума като цяло,които иска 1ете навсякъде ; за жалост се наслушах на много негативизми,но може пък в този слу1ай да помогне..

усмихвайте се,
Анна

А защо наистина в останалите подфоруми виждам толкова рядко вашите никове? Нима ние нямаме същите радости и страсти като останалите? Нашите специални дечица не са ни направили роботи, ние сме мислещи и чувстващи ЖЕНИ! Не намирам нищо неестествено в това, че в този подфорум не влизат хора без проблеми, така, както аз не виждам каква ми е работата във форум "осиновяване" например. Но когато стане дума в някоя тема, независимо в кой подфорум, аз не крия, че имам дете с проблем. Случвало ми се е няколко човека да ми напишат, че ми се възхищават (което не ме прави горда, просто те са далеч от проблема ми и не го разбират напълно) Според мен начина да приобщим децата си към света и света към тях е да говорим без притеснение за тях. Не очаквам някое дете да си играе с моето, просто защото Наталия дори няма да го удостои с поглед, а неадекватното й поведение с възрастта ще изглежда още по-неадекватно, но това не ме притеснява, за мен е важно да е сред хората.
anette1104, избора ти на гаджета със сигурност е бил правилен

Идеята е много добра. Има доста майки, които четат и в нашия форум, има доста, които го отбягват отдалеч и не мога да ги обвиня. Често казано дори и аз понякога нямам силите да чета всичко, толкова много болка има тук   Напълно нормална е и реакцията на някои майки, които Надето е описала, като им кажеш за подфорума и все едно не са прочели... Дори и да виждаш, че може би детенцето има проблем, първо ще предпочетеш да чуеш успокоителните думи, че е нормално, че има и други и т.н., а не евентуални потвърждения, че да, може би има проблем...
У доста хора има съпричастност, доста хора са узрели за интеграцията, но има и голяма доза страх, както са писали и по-нагоре - страх, ама да питам ли, да не се засегне, да се пази детето, до колко и т.н., може би първото е да помогнем да се преодолее този страх. Защото наистита децата в най-ранна детска възраст са отворени към различните, притесненията идват от родителите.
Надето е права, че ще липсва интерес - в Клюкарника, със сигурност  , но пък в Нашите деца? Мисля, че там е мястото на подобна тема...

Ако установим връзка с хората,които поддържат най-големите информационни сайтове в интернет например и им обясним идеята за информираност на обществото относно децата с увреждания, можем да поддържаме рубрики там.
Аз съм много против да се обособяват предавания за хора с увреждания, защото както сте забелязали, много голяма част от зрителите/слушателите, виждайки темата, никога няма да си направят труда да го гледат/слушат/четат....

Любознателна, и ти и Файърбърд имате и други деца, освен тези с проблем. Това автоматично ви поставя в малко по-различна категория родители от мен, например. Аз нямам какво толкова да кажа в останалите форуми. Нямам опит с нищо от нещата, които обикновено се обсъждат в
"Нашите деца", да кажем. Всичко при моето детенце се развива доста различно от връстниците му. Понякога аз самата не зная кое е нормално, кое не, та камо ли да съветвам някого за нещо. Рядко е имало тема, която да мога да обсъда с останалите родители, тъй като малко от нещата, които важат за Йоан, важат и за връстниците му. И все пак, винаги когато съм се чувствала сигурна в нещо съм го споделяла. Ама това са доста редки случаи. Пък темите за аналния секс в най-посещавания форум искрено не ме вълнуват, тях не мога да обсъждам.
Иначе, за това, дето ние не сме достатъчно отворени към останалите - не съм съгласна. Готова съм винаги да отговоря на всеки въпрос, който състоянето на Йоан предизвиква у някой, независимо дали е дете или родител, или любопитна баба. Не ме е срам и не го крия. Даже съвсем нарочно не му крия апарата и закачвам кутията му с батерии на най-горната дрешка, така че да се вижда. Честно да ви кажа, искам някой родител на площадката да ме попита и да поиска да му обясня . Децата не се впечатляват, но родителите веднага забелязват. И все пак, досега не ми се е случило някой да ме попита каквото и да било. Не мога дори за себе си да преценя това хубаво ли е или е лошо. Хората като че ли очакват от нас сами да си казваме всичко, ама честно да ви кажа малко налудно ми се струва да отида и ни в клин, ни в ръкав да кажа на някой, че Йоан не чува или пък нещо подобно.
Това, което си мисля е да направим нарочна тема с това име "Хайде да се запознаем", в която да поканим родителите да питат за всичко което някога са искали да питат, но не са посмяли, защото са се притеснявали и срамували или пък ако някога са питали, а не са им отговорили. Повечето родители са виждали деца с някакво увреждане, може би в квартала си имат такива деца, но не знаят как да подходят към родителите или към самото дете, нещо като опит да се представят различните увреждания и да се скъси разстоянието между "нас" и "тях". Нещо такова си мислех. Как ви се струва?

Момичета, идеята за информационната кампания не е замряла - продължаваме да мислим как да продължи и да търсим начини за финансирането и. Съжалявам, че нито аз нито Валя имаме много време, за да пишем повече, но определено се радвам, че общия ентусиазъм го има. Беше хубава идея и не трябва да я оставяме да умре...
А относно това как ни възприемат - да си кажа мнението -  хора всякакви. Ако съм красиво момиче - едни ще ми се възхитят, други ще кажат че многото хубост не е на хубаво, третите ще завидят и т.н. Затова сме различни хора... Няма как от общество, в което хората с увреждания са крити - да се превърнем с магическа пръчка в общество, в което човек в инвалидна количка е нещо нормално на пътя, спрях да смятам че това ще се случи бързо, но пък и не се отказвам - тъпа и упорита съм. Мисля си, че именно щом успяхме да реализираме този форум и вече сме толкова много мами - значи показахме, че искаме промяна, показахме че ни има... Вярвам, че и само със съществуването на нашия форум БГ-мамма е вече нещо различно.
В другите форуми просто не ми остава време да пиша..., но когато съм намирала такова и интересна тема с удоволствие съм се включвала. А и от много хора знам, че вече много майки ползват форума ни за да получат информация - това че не пишат не значи, че не четат и знам със сигурност, че за много от останалите майки сме били полезни.
Не ме бийте сега - знам, че не всичко е розово и още кооооооооолко има да се променя, знам и коментарите - чувала съм ги, ама пък и тъпо и упорито се боря за интегрирането на повече деца в градините и училищата. Та така - да си кажа и аз....
Йепе, аз да ти кажа, че пък си казвам - и да не ме питат гледам че им е интересно да знаят и аз започвам разговора, защото знам колко е неловко... и обикновено атмосферата се разчупва.

Това с интеграцията може би е по-трудно отколкото си го представяме. Имаше една тема за образованието в "Нашите деца". Имаше един протест заради един тест в градината, който щял да е разбираем, ако бил направен с цел да се съберат по-добрите деца. Ако се мисли така къде им е местото на тези, които изпитват интелектуални затруднения вследствие на увреждане? Е, дано неправилно съм разбрала, но по-добре вижте сами:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=123641.msg2301586#msg2301586

И аз ще се включа, защото въпреки че моята дъщеря не е видимо по-различни от останалите деца, тя също имат своите проблеми-алергия, астма, АД, чести ИПП, и така нататък.Все неща, които правят детството и по-трудно.Когато я пуснах на градина, трябваше да занеса списъка с храните които, не трябва да яде, да обясня че  кашля, но не е заразна, да помоля да и напомнят да пие вода, да забършат дъската на тоалетната преди да седне на нея и т.н И естествено ми беше болно когато получих отговор от една от госпожите , да си я гледам в къщи.Е да ама на нея и харесва да е сред деца, да играе с тях да учи песни и така аз не я спрях от градина. Започнах да говоря за проблемите и, първо със сестрата в градината, след това с госпожите, с майките които познавах.Обяснявах им че тя е като всички деца  играе , пее, танцува, обича шоколад и бонбони.
 Мисля, че трябва да говориме за проблемите на нашите деца за да им помогнеме да се интегрират възможно най-добре, и да накараме околните да ги приемат такива каквито са.Идеята за информацията наистина е  добра и все от някъде трябва да се започне, защо не именно от някой подфрум?

Как да не стоиме затворени като само в големите градове има някакви общества и центрове,където човек може да се опита да се интегрира,а после да интегрира и детето си.Още повече че има деца с увреждания и деца с увреждания.Как се интегрира дете което" не разбира".Как ще го разберат отаналите.Как аз да обесня какво иска,когато съм на края на силите и в повечето случаи не знам какво иска.

..hodим тук на едни походи за разли1ни каузи,после има пикник и всякакви хора се събират и си говорят,има обмяна на инфо и пр..плаща се минимална сума за регистрация к отива като дарение за каузата(мин.седмица вървяхме за Даун синдром изследвания,беше супер забавно,запознах се с много интересни хора)..
та понеже това навярно е сложно за организация-какво мислте само за пикник,това пари не струва никому,а може да се рекламира тук и на друго места евентуално за без много пари..
**
късемет с "нашите деца" ако решите да говорите там;аз ли1но имам не особено положителен опит,но и аз упорствам:)

Много болен въпрос В тези случаи интеграцията се ограничава май само с това, обществото да не извръща глава от такъв човек, да се отнася с разбиране. Хората са свикнали да приемат като човек с увреждане някой, който е в количка, но е общо взето увреждането му се ограничава с невъзможността му да ходи, няма ментални увреждания. И като че ли хората са по-снизходителни към тях.
Как да изляза с дете (а не мога да си представя след години), което крещи истерично и реве с часове докато обикалям магазините за да му избера обувки?!
 

Ох,наистина е така!
Сега се сещам за една случка .Една позната в един магазин си търсеше нещо,вече не се сещам какво беше и докато оглежда из магазина,детето и,което не знам с каква диагноза е,но от време на време буйства,хваща едно момиченце за плитката и го дърпа.Моята позната не е забелязала това и естествено не е реагирала,но бащата на момиченцето вижда това,идва до нея и И ЗАШЛЕВИЛ ЕДИН ШАМАР,ЗА ДЕТО НЕ СИ БИЛА ВЪЗПИТАЛА ДЕТЕТО! Тя разплакана си дръпнала детето и излязла от магазина.От изненадата не се сетила да му обясни,че детето не е лошо,а просто е болно.
И като ми разказа,на мен също ми стана много болно. После тя не смееше да влезе в магазин ,за да си купи нещо,а бабите на детето не искат да го гледат.
 

Безсловесна съм!?!?!?!!!!

Мисля, че хората за да се научат да проявяват нужното разбиране трябва да виждат такива деца. Как някои да възпитават у себе си отношение, като си живеят под вакуум или изобщо не се срещат с такъв тип хора. Знам че, интеграцията е бавен и труден процес. Всички трябва да сме съпричастни. Всички!

за да можеш да се интегрираш трябва да се чустваш добре в своя свят и после да се опиташ да навлезеш в света на другите,които са далече от твоите проблеми.Как да се чустваш добре като непрекъсната се сблъскваш с някакви бюрократични проблеми относно лекарствата на детето,относно обучението на детето,относно твоите елементарни нужди как да свържеш двата края,унижението че се молиш да станеш личен асистент,да ти изплатят някакви си помощи и на края какво - трябва да излезеш с вдигната глава и да кажеш моето дете.......................а другите имат проблем с боята за коса,с опашката на автомивката и бог знае още какво.Какво да правя аз при тези хора.Май тука във форума си ми е най-добре.

Наистина имам и друго дете, но то е доста по-голямо и е по-скоро млада госпожица, та много рядко пиша за нея...
Въпросът беше да пишем по другите форуми за специалните си деца. Примерно аз често обяснявам в кърмаческия какво значи бебето наистина да не може да се кърми, защото много често некадърни акушерки и прочее отказват майката с думите, че "с тия малки гърди нямало да може да кърми" и подобни изцепки... А в напредналите държави правят всичко възможно да се кърмят и бебоците с цепнатина на устната и/или небцето. Около 30% успяват да ги кърмят истински, други успяват, като мамата цеди с ръка, а бебето само преглъща кърмата.
За най-трудните случаи на майката зачисляват помпа, която имитира сукателните движения, за да не си загуби кърмата, а на бебето дават кърма с тръбичка,  която се излива в бузката му, а майката държи бебо на гърда, защото кърменето е не само хранене, а и връзка с майката.

Мисълта ми беше, като пишат за нещо, което има някаква връзка с нашите проблеми, да им напомняме, че ни има. Дали ще са темите за проходилката, за детската градина, или за профилактичните прегледи... Да не пропускаме Интернет като поле за изява.
Естествено, че който иска, ще пише, който не иска, няма да пише...

Гледах новините ,дадоха детска учителка ,останала без работа,направила детска градина в дома си.Групата ще е от 3 деца,и няма против да се грижи и за специалните деца.Ето така си представям интеграцията на моето дете.Каза че удоволствието струва 3.50лв на ден.

  уважавам такива хора!!!

Много пъти съм мислила по темата на firebird и защо не излизаме от форума, и защо когато излезем, е само да дадем съвет за проходилка или за дете, което още не се обръща или изправя. И защо съветите се приемат със страх, неразбиране и подозрение. За себе си ще кажа, че когато излезе проблема на Белослава и забавянето в двигателното й развитие, и влязох тук, всички ме приехте толкова топло и сърдечно, че си останах. Месеци наред не съм поглеждала в друг подфорум, защото бях уплашена и не исках да мисля за друго освен за проблема на детето. Но пък неразбиране от страна на майките, с които се познавах в парка не съм срещала. Напротив, те непрекъснато ни канеха на гости, детето ми беше сред децата. Вярно само тя лежеше, другите лазеха или ходеха, а даже бяха по- малки, кое й стъпи на главата, кое мине върху нея, но важното беше, че имаше контакт с деца и това й помогна. Пък аз на всеки разправях нашата история и за гимнастиката, още преди да ме попитат, и така никой не ме е гледал странно.
Като стана въпрос за интеграция, ще разкажа - при майка ми работи едно младо момиче с ахондроплазия. Всички много я харесват, защото бързо са разбрали, че е чудесен човек, добра, открита, с чуство за хумор и отзивчива. Говорила съм с нея и също бях впечатлена. Това ме кара да вярвам, че на хората им трябва просто малко време да свикнат и да разберат, че различните деца, всъщност не са толкова различни.

Всички деца понякога (по-рядко или по-често) се държат неадекватно. Нали затова са деца... Друг е въпросът, че у нас все още на много хора им се вижда странно, когато детето от най-ранна възраст не се държи като малък възрастен (това май също беше засегнато в темата, към която си дала линк по-горе).
Единственото, което не мога да си представя в случая, е как се пробват обувки на истерясало дете...........

Мисълта ми беше, че самите деца в зависимост от увреждането си поставят някакви ограничения, които не са свързани единствено с предвижването. Сега се говори най-вече за това, как хората с инвалидни колички да стигнат тук и там, което също е голям проблем, но за съжаление не е само това проблема, поведенческите са дори по-страшни.

Ското говорих с една детска учителка и я попитах какво мисли тя за децата с увреждания. Тя каза че е против такива деца да са заедно с другите, защото другите дечица им се подиграват. Даде ми пример с детенце с ДЦП, което било при тях в детската градина. Децата постоянно се подигравали с него и то се изнервяло ужасно.
От една страна е права - и за детето не е добре. От друга страна обаче...
Наистина много зависи от увреждането и какво значи интеграция.

А по повод на Бу и популяризирането на кърменето - и до ден днешен и е в подписа...
Може би и ние трябва да направим нещо такова.
Аз поне пиша или пишех в други подфоруми...

В събота мисля да правим детски празник на открито, стига да не вали. Заповядайте с децата!

А защо не пуснете тема в "Нашите деца", в която кратко и ясно да обясните каква реакция би била подходяща?

И аз си мислех за нещо като общ подпис за всички, които сме в този форум. Или общ аватар. Разбира се, за който иска, не задължително. Даже вече си мислех как ще накараме Реза да измисли нещо. Реза,   

Их, много ми хареса тази идея!

А къде ще е праника? Може ли линк към темата?

Иначе, за темата, тъкмо това обсъждаме. Дали е подходщо да се пусне нарочна тема по тези въпроси?

По този повод ще дам един пример: племенничката ми е напълно нормално и здраво дете в 6ти клас ,но с наднормено тегло ,та тя не е с увреждане ,но съучениците и я късат от подигравки и обиди ,е как тя да се интегрира в техния идеален свят,та нали е здрава .Спомням си когато аз бях ученичка също са ме обиждали,а и аз самата съм обиждала ,защото всички имаме своите различия, и моето различие не на всеки му харесва.Мисълта ми е ,че всъщност нашите деца си имат своите различия ,точно като другите,и точно ние ,техните родители трябва така да го приемем ,т.е. интеграцията е в нас самите.Незнам дали ме разбрахте ,но си мисля ,че докато ние не приемем децата си като нормални и не ги смесим с другите, няма кой да дойде и да каже :Абе я ела да ти интегрирам детето,пък било то с ДЦП или просто е дебеличко.Давам си сметка че моето невиждащо момиченце ще бъде тормозено ако я дам в нормално училище ,но това не ме притеснява ,защото се надявам това да я изгради като силен характер и да я направи способна сама да се справя с гадостите на живота,а аз ще и помогна доколкото мога да понесе удара.

Не е обмислен още, но по традиция се събираме до езерото с лилиите в Борисовата градина.

Ето, аз съм човек, който влиза всеки ден в "Нашите деца" и почти не надниква в този подфорум (струва ми се нередно, едва ли не нахално). Забелязах темата, като щракнах на "непрочетени теми". Ако в "Нашите деца" има тема от рода на "Каква реакция бихме предпочели", много майки ще я прочетат. Абсолютно е подходящо.
Откъде наистина може човек да знае как да се държи - към детето и към родителя? Към детето имаш някаква интуиция - топло, внимателно, като към своето. А към родителя? Дали трябва въобще да показваш, че забелязваш проблема, дали е лош тон да дадеш съвет за нещо си, да попиташ какво правят по въпроса?
Аз не смея да коментирам; може би греша. Вие ще ми кажете.

преди време имаше тема в Нашите деца. беше за децата с увреждания в масовите детски градини. имаше доста писано по въпроса. тогава се оказа, че всички са ЗА различни деца в масовите ДГ. имаше майки, които споделиха за такива дечица в групите на тяхните деца...но проблемът си стои - тук има множество примери за обратно отношение
хората често не знаят как да общуват с хората с проблеми, не знаят какво би ги обидило и предпочитат да не нагазват в тези води не защото са недобронамерени, а защото не са запознати с чувствителността на майките на такива деца. в този смисъл тема в Нашите деца/примерно/ би била полезна....си мисля аз...

Искате ли аз да пусна такава тема в "Нашите деца"?

Anda, аз съм ЗА.

           Аз също!

Ето, пуснах я! Ще се радвам да пишете. Можем да научим много!
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=129613.new#new

Браво,Анда!
И вижте само колко доброжелателно са настроени мамите от "Нашите деца"! Хайде, обяснете им как се чувствате 

Явно ние сами не знаем как да подходим към въпроса, трябва и нас да ни интегрират при другите майки
Това в рамките на шегата, идеята за темата е добра.


Тук опитаме до физическо и психическо здраве. По лесно се приема човек, който е в инвалидна количка, но може съвсем спокойно да общува, отколкото човек който е с изостанало умствено развитие...
За съжаление обществото се гради именно чрез общуване...
Думите са с много значени, днес нещо не ми е ден да се изразявам ясно, дано не съм обидила някого.
Исках да споделя нещо което ми стана интересно и донякъде неприятно всъщност.

За детските учителки, монетата има и друга страна. На самите тях им е много по-лесно, ако няма деца с увреждания, с които да трябва да съобразяват дейността си, и, логично, изтъкват всякакви аргументи. Този спор, уви, го има не само в Бг. Преди няколко месеца разпитвах баща ми, който е в Канада, за живота на децата с увреждания там. Бях разочарована да чуя, че и там учителите протестирали, защото искали отново да се отделят специалните деца от останалите, както е било преди години.

Това обаче ме навежда на друга мисъл - какво ще кажете и за една тема в "Родители в чужбина" - "Какво се прави за интеграцията на специалните деца" - всеки да сподели това, което вижда около себе си или е чувал по новините или лично е изживял. Може да изскочи някоя приложима идея, като тази на Anette например.

Идеята за единен подпис е чудесна, както и тази на Анда за тема в "Нашите деца", въпреки че едва ли ще се намери единен отговор на въпроса. Преди време тук имаше такава тема, ако не ме лъже паметта я беше пуснала Sweetkidsmamma, прочетох всички отговори по няколко пъти и много мислих по написаното. Ако някой я намери, може да я линк-не.

Анда, и аз нищо не съм чула за този празник 

: Maria.St  за съжаление си права.И въпросът въобще не опира до подигравките, според мен, а до това че нашите деца се нуждаят от повече внимание и грижи.Аз се сблъсках вече с този проблем - защо пускам дъщеря си на градина след като има проблеми?Ами пускам я защото искам да расте и играе като всички деца.И когато в една група има различно дете, отношението на останалите зависи изключително много от самите госпожи и от техния подход.От това как те ще съумеят да обединят децата и да намерят занимания които ще са полезни за всички.

както някой вече каза, децата се подиграват и на дебелите и на кльощавите и на тези, които заекват и на децата с очила...какво сега, всички те да не ходят на градина ли?! точно в това е ролята на учителя/и на родителя, разбира се/ - да се справи с подигравките, да покаже кое е добро и кое лошо, да бъде за пример как да се държим с "различните"...

още една майка, която чете, но не смее да пише.

много съм против да уча децата си на съчувствие към друго дете, защото говори бавно или не може да смята...
искам да се научат да уважават различните от себе си - различни като емоции, различни като физика, с различни възможности.
ще си позволя да напиша какво би било интересно за 8 годишната ми дъщеря:
- първо ще обясня с какво детето е различно, без да описвам патила
- ще разкажа на какво обича да играе, като спомена интересни подробности /например на щерката й беще много интересно да разбере как точно съм играла на криеница с патерици/
- ще опиша един негов ден
и ... диалог. стимулирайте децата да питат. често техните въпроси са съвсем различни от нашето виждане какво искат да знаят.
Тема в "Нашите деца" би била полезна.

Темата вече е факт. Дано само мйчетата на здрави деца не се стреснат от нашето "масирано присъствие" там и това не ги отблъсне.

          Нашите деца - "Как да комуникираме - диалог с родителите на деца с увреждания"

Не ми се искаше да го казвам, не ми се искаше да го мисля, не ми се искаше да е така, но е така:
много пъти се е писало, струва ми се за отношението на жената към евентуално увреден плод. Желанието да се разбере на всяка цена дали плодът е здрав, хилядите изследвания правени в тази насока и след това  - абортите, поради тази причина. Ето го отношението, то се вижда - "По-добре да го няма, да се махне и т.н. щом е увредено"
Не знам как ще прозвучат думите, надявам се никой да не се засегне от тях, но съм сигурна, почти 100%, че никоя мама от този форум не би си казала нещо от този сорт или по-скоро ако е знаела какво ще бъде детенцето й, не би го махнала още в зародиш. И фактът, че дечицата ви са с вас и до вас го доказва.
Но по другите форуми, не е точно така. Нека някой пусне тема( може и аз да го направя, но по-късно) в "Майки" "ако разберете че плодът ви е увреден ще го махнете ли или не"? е тогава ще си проличи отношението....
Май малко объркан ми стана постът, извинявам се.

Ooo, аз пък съм сигурна, че и тук, в този форум, и изобщо измежду родителите на деца с увреждания, има майки, които биха направили аборт, ако знаят, че плодът е тежко увреден. Не мисля, че това е особено показателно за отношението към децата с увреждания. Това е едно трудно решение, което е въпрос на ценностна система. Има хора, които биха избрали да спестят на детето си страданието, вярвайки, че това е най-отговорният избор. Има други, които биха го оставили, защото по един или друг начин вярват, че в страданието има някакъв смисъл, че са били избрани да се грижат за специално дете и т.н. Аз съм по-скоро от вторите, но пак казвам, решението е толкова тежко и зависи от толкова много неща, че ако трябва да съм честна, не смея да го заявя категорично............... Дано на по-малко хора им се налага да взимат такова решение 

О-па,аз май се издъних.Пуснах подобна тема в Клюкарника,преди да прочета всичко.?????

DOROTEIA, според мен си много далеч от истината...сигурен съм, че са единици тези майки, които са знаели за увреждането на детето си през първите месеци на бременността, когато са можели да направят аборт...и съм сигурен, че още по-малко са жените, които не биха направили аборт в такава ситуация.
Не случайно хора в рискови групи се подлагат на много сериозни ислядвания преди и по време на бременноста. Съпругата ми също си прави изледване, докато беше бременна с второто ни дете - ако резултатите бяха лоши, нямаше да го роди...

Здравейте, майчета   

За първи път пиша във вашия форум, но чета често. Аз не съм майка, но искам да изразя своето възхищение и уважение към вас и вашите деца. Никога не съм приемала проблемните деца за различни, не съм смятала, че трябва да бъдат изолирани.
Вие и те сте ЧАСТ от нас, от обществото, от форума. Не тръгвайте с мисълта, че трябва да се интегрирате, че сте отделна брънка.
Пожелавам ви много сила, щастие, топлина и сигурност, защото най-важното е, че вие обичате вашите деца, а те обичат вас. И сте горди, борбени майки, на малки и смели човечета.

 

Това дали някой би направил аборт ако знае че плодът е увреден няма общо с отношението към децата с увреждания според мен. Това зависи от твърде много фактори, зависи от това до колко се доверяваш на диагнози, до колко си за или против абортите по принцип, колко сериозна е диагнозата и дали е поправимо, дали един живот е пълноценен ако имаш наистина тежко заболяване, дали намираш разлика между душа и тяло.
Млако са хората които наистина искат да причинят това на децата си. Вярно че някои толкова искат деца, че са готови на всичко.
За това имаше интересна тема във форума за Родители преживели загуба.

Мами, аз не съм влизала във вашия форум, но се радвам, че попаднах на тази тема.
Много ви се възхищавам и ви подарявам    на всяка от вас.
Радвам се, че дъщеря ми има възможност да вижда различни деца и хора. В нашата ясла/ градина е виждала тъмнокожи деца ( за съжаление не са в нейната група, по-големи са), баба й ходи с две патерици, но не е контактувала с деца с проблеми (за мое съжаление). В квартала виждам мама с две деца. По-голямото (около 12-15г) е с колело-триколка (така ли се казва ). Не знам какъв му е проблема, явно двигателен, но има ли друго? какво?Дори не мога да допусна каква му е диагнозата (мога ли изобщо да говоря за ДИАГНОЗА?), а и да ми каже, аз не съм запозната със симптоми, развитие, възможности  По-малкото (7-10год) няма проблеми. Те обикновено тримата обикалят блоковете на разходка. Много пъти съм искала да я заприказвам, но не знам какво да кажа, не знам дали моята 2год. девойка може да се заиграе с нейните деца, на какво, как да й обясня на моята госпожица, а за разходка заедно мисля, че моята няма да издържи.

А по повод за интеграцията, ако изобщо трябва да се нарича така. Моята дъщеря беше с АБКМ, обриваше се и от кайсии и праскови дори на навършени 2год. Пуснах я на ясла от септември. Очаквах здравословно меню и бях много учудена от мекици и филии с течен шоколад в него. Не мисля, че са толкова полезни, дали заради пърженото ( свързвам го с гастрит) при мекиците, дали заради възможни алергии към шоколад, дали заради спорната полезност, дали заради все повече увеличаващия се процент на децата с наднормено тегло. Пуснах тема за това в Нашите деца - а една мама ми каза, че щом е с алергия има специализирани детски заведения. Ако някой се интересува ето я темата http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=128104.msg2395609#msg2395609 
Като знам как се увеличава броя на децата с алергии, скоро 2/3 (ако не и повече) детски заведения ще трябва да са само за алергични деца. Това го споменавам, не за да повдигна спор по темата (затова и помолих да бъде заключена), а за да кажа как лека хранителна алергия, изискваща само здравословно хранене беше причина да ни пратят в ъгъла на специален режим.

Искам и да ви разкажа за това как мен ме приеха, когато в 5 клас ме преместиха в друго училище. Аз носих очила с голям диоптър (направо лупи), носех шини (горни и долни) и имам голям белег от изгаряне на челото (придобит на 5 мес. възраст), с някой друг излишен килограм. Влязох в класната стая сама, без учител, който да ме представи като нова ученичка. Още на вратата момчета ме избутаха и дори дума не можах да кажа, че съм нова ученичка. След като успях да им обясня, не ми повярваха. Тази кофти представа за мен се допълни от добрите ми оценки ( зубър).  После седнах на последния чин сама, а при всяка възможност момчетата пред мен се обръщаха и ме плюеха. Подбутване, пренебрегване, спъване и открити подигравки си бяха в реда на нещата. Когато ме изпитваха устно свалях шините, за да могат да ме разбират учителите и ги оставях под чина. Веднъж ми ги взеха и си поритаха мач с тях, при което ги смачкаха непоправимо. Веднъж едно момче ме блъсна силно в коридора и представи нещата като инициирани от мен. Последва сбиване между нас двамата, но учител ни разтърва. Явно съм го изложила и той ме причака след училище, събори ме в гръб със спъване и ме нарита в бъбреците. В последствие намерих приятели, но с някои така и не се разбрахме.
С това признание исках да кажа, че без да имам сериозен проблем знам какво е да не те приемат. Затова ми се иска да възпитам толерантност към всеки различен при детето ми. Не заради разликите, а заради приликите. Именно защото вярвам, че приликите са повече.

А по повод за кампания - ако се представи по добър начин в рубриката Пази детето, на бТВ, в предаването на СКАТ - Биберон, да се повдигне въпроса по сутрешни блокове.

Това го спестете на детето си. Веднъж мама ми каза, че имам починало братче, и че съм третото й дете. Ако било оцеляло, мен не щяло да ме има. Много ме заболя.

Увредено дете се получава и при раждане. Моето първо дете пъпната връв му беше три пъти увита около врата. Слава богу, че беше със секцио, макар, че аз лично съм за нормалното раждане. А второто проблемите му дойдоха от преждевременното раждане и инфекцията. А правила съм си изследване амио.......... и кръвен ....... . Така че иследванията помагат, ама зависи и от ситуацията.

Ето линк за есенния празник, заповядайте!
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=129754.0

Исках да кажа, че имайки вече тези прекрасни дечица никоя от мамите не би казала, че предпочита да го е била махнала. И според мен отношението към увредения плод е много показателно, защото този плод е вече съществуващо реално дете. И това че е още в корема с нищо не го прави по-малко важно. Някой беше написал някъде в предните страници, че хората се страхуват да погледнат такива дечица, защото се страхуват да не им се случи и на тях, и живеят отбягвайки тази мисъл, а не би трябвало да е така. Защото може да се случи на всеки, и всеки трябва да е подготвен за такова нещо. Пуснах анкета в "майки" и виждам точно това което и очквах да видя. И верно , признавам си, че това е съвсем естествена реакция. Може би първата ми мисъл и на мен би ми била такава, особено ако съм бременна в момента. Но, Не сигурна съм в себе си, че каквото и дете да нося ще го обичам по един и същи начин. Ще го гледам по един и същ начин, ще се боря за него, ще го закрилям, ще съм до него колкото и нужда да има то от това.

пускам ви тази информация за проект, които иска коже да се включи:

Младежка Работилница за Театър

Те кани да станеш част от едно вълшебство, вълшебството на театъра.

Това е един проект в който ти можеш да участваш, ако си на възраст между 10 и 18 години.


Ние, екипът на този проект, вярваме, че всеки човек е различен и точно за това светът е прекрасен.
Това именно е причината, поради която искаме да работим заедно с теб. Защото ти или живееш в Дома за деца без родителски надзор или имаш някакво увреждане – физическо, слухово-говорно, зрително.
Ние вярваме, че ако ти искаш да създадеш своята приказка наяве, това не е важно. Стига да искаш да правиш изксутво.

Стани част от нас, и ще можеш да разажеш своята история
 като театрална случка;
да нарисуваш картина като част от спектакъл
и/или да станеш част от актьорите–разказвачи

В продължение на три месеца заедно ще правим своя театър
от А до Я.
Ще напишем текст,
ще нарисуваме, а после и направим декорите на спектакъла.
И на края, но не на последно място ще репетиреме и ще ГО изиграем пред публика
ЗА КОЛЕДА

На гърба на този лист, ще намериш една приказка, с която можеш да заявиш желанието си да работим заедно.
Моля те, напиши свой телефонен или GSM номер и/или e-mail, за да можем да се свържем с теб.

Младежка Работилница за Театър ще работи в съботните дни от 14.00 до 17.00 часа.

За контакт с нас:
Тел: 952 00 80;  GSM: 089 9 781 330;  e-mail: gattheatre@abv.bg
Кристиана

ПРОЕКТЪТ СЕ РЕАЛИЗИРА ПО ИНИЦИАТИВА НА СДРУЖЕНИЕ ГАТ И БЛАГОДАРЕНИЕ НА АСОЦИАЦИЯ “РОДИТЕЛИ”, Solidrité Laïque, FONPC И МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА ФРАНЦИЯ, ПО ПРОГРАМА PROCOPIL,“ФОНД ЗА ПОДКРЕПА НА ИНОВАТИВНИ ИНИЦИАТИВИ” НАШИ ПАРТНЬОРИ СА ДОМ НА КУЛТУРАТА КРАСНО СЕЛО И СДРУЖЕНИЕ УСЪРДИЕ

и още:
Малка приказка за МаРТ

„Единственото реално чудо, което е възможно да ни се случи, е да срещнем подходящите хора”
наш приятел
 



И такааа, да започнем да разказваме.

Имало едно време едно момче/момиче, което се казвало ..................................................................
Когато дошло в тази приказка то било на ............години.
А това момче/момиче попаднало в приказката, защото най-много от всичко искало в нея да му се случи...............................................................................................

Един ден в приказния свят се случило чудо. Явил се зъл магьосник, изключително изкусен майстор на зли чудеса. По законите на чудесата, Магьосникът обявил, че затваря училищата. Супер! Нооо,  както всеки знае – нищо в този свят не е перфектно. Със зла усмивка той прецакал всички компютри, забранил музиката, а приятелите изпозапратил надалеч, да извършват различни геройства. Ситуацията налагала спешна реакция. За да не се наложи на  ... да умре от скука, трябвало да се предприеме нещо. 

Единственото спасение било да се измисли най-голямата фантазия, която е ...
И тогава отново станало чудо – блеснали светкавици, гръмнали гръмотевици. Една врата се отворила и това била вратата на Вълшебната Работилница. Работилницата била пълна с млади хора, които отказали да се подчинят на злия Магьосник. Светкавиците идвали от вълшебните лампи на фантазията, а гръмотевиците – от неуморния труд на всички, които работили за тази приказка.
Едни рисували (какво?)..................................................................................................., други пишели (какво?)..........................................................................................., трети скачали, танцували, пеели (какво?) .........................................................................................., и какво ли още не се случвало там. И най-хубавото било, че всички правели това заедно!


Тази приказка е написана на ..............................(дата)

и още:

Покана
 
Сдружение ГАТ набира деца за участие в проект Младежка Работилница за Театър – МаРТ. Настоящият стана възможно благодарение на помощта на Асоциация “Родители”, Solidrité Laïque, FONPC и Министерството на външните работи на Република Франция, по програма PROCOPIL,“Фонд за подкрепа на иновативни инициативи” и е насочен към деца и младежи на възраст 10 – 18 години от различни дискриминирани групи. Проектът ще продължи до края на 2006 г. и ще се проведе в гр.София. Общият брой участници е 15. 

Целта на инициативата е  да се  предостави възможност на децата и младежите да участват в реален творчески работен процес, насочен към създаването на един общ финален спектакъл. Участниците ще работят заедно и в малки групи и всеки от тях ще има възможност да избере как да участва в създаването на общия спектакъл. В три работни ателиета (литературно, приложно, сценично) чрез неформално обучение, децата ще бъдат запознати с различни теоретични факти и събития от сферата на изкуствата и постепенно, чрез работа в процес ще създадат свой спектакъл. Темата за сюжет и основната линия на действието ще използват проблем, поставен от самите участници. По този начин участниците в проекта ще се превърнат в медиатори на собствените си проблеми, представяйки ги по различен и интерес начин пред аудиторията. Работата ще бъде организирана в малки  групи и ще даде възможност на всяко дете да изрази себе си с различни средства в създаването на общия сценичен продукт.

Групата за алтернативен театър (ГАТ) е уникална театрална формация, която интегрира  хора с физически увреждания в трудоспособна възраст чрез театралното изкуство. Това е първата подобна трупа в България, създадена през 2001 година като група по интереси. Днес Групата е самостоятелно юридически лице, с постоянен творчески екип и с редица проекти и представления, изиграни пред много публики.
От създаването си до сега, групата е реализирала редица проекти и представления играни в различни сценични и обществени пространства.
От 2004 г. насочихме вниманието си към децата и младежите посредством включването им в редица наши инициативи както като публика така и като участници.

Обръщаме се към Вас с молба да съдействие за популяризиране на идеята. Прилагаме и формуляр за кандидатстване. Срещите по проекта  ще бъдат в извън учебно време, удобно за всички участници. Първата среща на групата е насрочена за 30 септември.

Разчитаме на Вашето съдействие!

За информация и въпроси:
GSM: 0899 781-330
e-mail: gattheatre@abv.bg

25.09.2006 г.                С уважение:
София                   /Кристиана Бояджиева, ръководител на проекта/

Е, айде глупости сега......недей така чувствително да го даваш.......винаги е така........ако бяха решили да нямат деца, пак нямаше да те има

Е, да де, ама тогава нямаше да могат да му го кажат. И какво му е лошото на това да си чувствителен? (с извинение за офф-а).

DOROTEIA ....според мен една жена е длъжна да даде всичко от себе си, за да роди здраво дете, но ако то въпреки всичко се окаже, че има проблем, да даде всичко от себе си, за да го направи горд, щастлив, самостоятелен  гражданин............Иначе какъв е смисъла да не пушим , пием по време на бременността, да се храним здравословно, да се пазим, да се изследваме.........
Това, че всеки иска да роди дете без проблеми не ни прави лоши хора ........нито пък е показателно за отношението ни към специалните деца

По този въпрос няма смисъл, защото живота винаги ни е подарен........дори не е ясно кой точно ги решава тези неща, родителите или някой по- отгоре......така че   

DOROTEIA, не мисля че това е показателно за нищо друго, освен за това, че всеки иска да има здраво дете...освен това, което вече са написали по темата, искам да кажа, че никой не знае отговора на този въпрос, докато не му се случи лично на него. преди да родя и аз си мислех, че ще направя аборт при всички положения, ако плода е увреден...сега не съм особено сигурна...надявам се да не ми се налага да вземам такова решение, но си мисля, че не бих направила аборт, освен ако положението не  е изключително тежко. преди родя недоносено дете си мислех, че това са просто деца, които поседяват малко в кувьоз, защото не са готови да излязат...сега знам, че това не е така. често ме питат как съм издържала тези месеците, в които не се знаеше какво ще се случи с Ния. не мога да им обясня. защото само когато ти се случи разбираш, че можеш да издържиш и знаеш как да го направиш и няма книги, теории или разговори, кото да те подготвят за точно твоето преживяване. затова и хипотетичен отговор на тези въпроси, според мен, не съществува...

Идеята за интеграцията - не пропуснахме ли нещо?

ами с уважение към всички спорещи - аме пропуснахте да видите нещо, Катето тръгна за друго да пише в началото - та по -тоя повод хората ни подават ръка, вижте какво съм ви постнала, че ще избяга времето

nnnnina, до сега си мислех, че никой още не е намерил кураж и средства и възможности и любов към различните, за да направи подобно нещо.  Похвално е много малко да се каже. Както знаеш (и съвсем скоро ще видиш) ние сме още много мънички, но иначе бихме се включили с удоволствие. Дано има такива, които ще се възползват.

Темата се поизмести, но по форумите е така

Първоначалната ми идея беше - онова, което искахте да говорите по училищата, да го кажете тук, във форума...

Да си призная - нямам идея точно какво да кажа на децата в една лекция - защото интеграцията е процес, който се възпитава с течение на времето, а не урок, който се преподава за 40 минути... и точно за това са важни майките.

Може каките и батковците да се включат,Седман,
по-важното е че тези хора биха искали да го направят
е, не е лекция, ама е нетрадиционна форма