Алкохолик

Добре е, че сте се разделили. За него нищо не може да направите, за себе си се погрижете. Имате ли брак, деца. Ако да работете в посока развод. Алкохолът няма да го остави но и животът си е негов. Дори да го обичате още, за съжаление няма да има бъдеще връзката ви.

Имаме дете и главно заради него предприех тези стъпки. Имаме и брак, но в момента нямам възможност да подам молба за развод. Просто не проумявам как човек с образование, работа и уреден живот може да се срине до състояние на безпомощно и безмозъчно вегетиране.

Не само е възможно, дори не е особено рядко явление. Първият ми съпруг почина от алкохолизъм, на 42 години. Зарежи и стой на дистанция, имаш дете и бъдеще, не можеш да помогнеш и на него, съжалявам..

Баща ми е проблемен по друга причина, не е алкохолик. Майка ми не е намерила сили да се разведе с него, къде от обич, къде заради нас, къде от срам. От позицията ми на голям човек, израснал в проблемно семейство, считам това за много голяма грешка. И тя и ние(две сестри) сме изстрадали още и край няма. Нищо не може да се направи, когато човек реши да се прецаква сам. А вярвам сте опитали. Бъдете силна. Не правете грешката да давате още шансове. Дано се случи чудо и спре да пие но това е почти нереалистично.
(Аз ходих на психолог защото виждам грешките в поведението на баща ми. Едновременно изпитвам чувства на вина, безразличие, яд към него. Та пред психолога казах: майка ми е силна, цял живот го търпи и дори още го обича, а психологът ме попари, че майка ми не е силна, слаба е, щом не е намерила сили да го напусне ида поеме отговорност за собственото си и за нашето психично здраве.)

Много тъжна история.
За съжаление на такъв човек може да се помогне, само ако той го иска. Ама да го иска, да го иска, не само на думи, но и на действия. Да търси целенасочено помощ, да признава грешките си, да поема пълна отговорност.

Ако само казва, че ще се промени, но не виждаш резултат, или виждаш само малки стъпки, колкото да те "омилостиви", значи не е готов за промяна. Приказки как ще се промени и съжалява не трябва да се приемат, а само действия, осъзнатост, без оправдания, а с поемане на пълна отговорност.

За съжаление са малцина тези, които наистина успяват да се откачат от зависимостите си. Повечето си остават така до живот.

Подходете с голяма доза скептизицъм, че той ще се промени. Има вероятност, но не е голяма. Колкото и жестоко да звучи, мислете първо за себе си и за детето и го оставете него. Понякога това им помага - да останат сами, а не постоянно да бъдат дондуркани (това е мечешка услуга).

Съжалявам наистина за ситуацията, звучи кошмар. Но е важно Вие да се чувствате добре и сравнително спокойна.

Споделете, "само" пиенето ли е проблемът? Има ли побоища, обижда ли Ви, обвинява ли Ви за неуспехите си? Чувствате ли се манипулирана и сякаш винаги става на неговото?

Това, че той е в криза и е нещастен, не означава и Вие да сте. Не бъркайте любовта с някакви прекомерни саможертви. Важно  е всеки да се грижи за себе си. Вие, за своето благополучие, а той за това да спре пиенето. Не приемайте себе си за морално отговорна да му помагате непрестанно, ако ще и да сте съпрузи от 100 години.

Съчувствам за неприятната ситуация. Бъдете силна!

Какво значи споделена къща??

Правилно сте постъпили, безнадеждно е, що такива са нещата.
Ако той не иска да си помогне, никой не може да го спаси. Минах през това след 20 години компромиси,  разбрах, че след постоянните обещания нищо не се променя, а годините минават, почнах да се мразя, че живея такъв мизерен живот.
 Развода беше най хубавото нещо, което съм направила за себе си.
Животът продължава, големи хора сте, всеки да тръгне по своя път и да живее, както намери за добре.
Не можем да мислим за тях, след като самите те не си дават ни най малка сметка  каква болка причиняват системно на семействата си.
Кураж.

Къща, в която живеят различен на брой хора, всеки ползва стая и споделят обща кухня и санитарни възли. Съквартиранти, които си делят наема. Популярен начин за преживяване на емигранти, които не могат да си позволят самостоятелно жилище.

И въпреки това още го мислиш и се тревожиш за него?! Аз бих сменила ключалките и да си плюя в пазвата, че най-после ще спя спокойно. Да си сърба попарата, която е надробил. Никакво съчувствие нямам към такива хора. Те не са съпрузи, не са бащи. Те са каца без дъно, в която само наливат.

Ужас. Значи е насилник. Те много обичат да изкарват другите "луди", докато те самите правят най-ужасни неща и никога не са виновни и никога не поемат отговорност. Настройват децата срещу майките, винаги имат оправдание за всяка лоша постъпка, винаги искат "шансове", но никога не се променят.

Според мен много добре си се ориентирала към развод с него. Бъди силна. Майките обикновено печелят в съда правата. Щом злоупотребява с вещества, няма начин да се присъдят на него правата.

Да позная ли, че в началото всичко беше розово, после постепенно се обърнаха нещата? И се чудите, къде отиде "добрия", "романтичен" мъж? То никога не го е имало... Подмамил ви е... Това е много типично за цикъла на насилието - добри периоди, редуващи се с лоши, тънка манипулация така че винаги да стане "на неговото", редовно да ви обвинява и да се чувствате длъжна, и все вие сте сгрешила,а той невинно агънце..

Като се приберете в България е добре да поговорите с "Анимус".В държавата където сте, би трябвало също да има безплатна помощ за жени, пострадали от насилие. Вие сте във връзка с емоционално насилие и тормоз, а като ви чета има и физическо насилие.

Чудесно е, че сте толкова смела и сте решила да излезете от тези отношения! Потупайте се по рамото.. не всички успяват да излязат от този ад, Вие сте смела, че сте се решили!

Алкохолизма не се лекува, без самия човек да го е поискал. Каквото и да направите - и да се молите, и да плачете, и да си тръгвате от него, той няма да спре да пие. За съжаление и аз съм израснала с баща алкохолик. Почина от друга болест, но не мога да съм сигурна дали не беше следствие на алкохола. Дни наред без храна и вода - дори шофираше в това състояние. Нищо не можахме да направим за да спре.

Разделили сте се физически, но ти емоционално не си се разделила още с него - време е, не става веднага. Знам, че не е лесно, но при алкохолиците е така - ако те не са поискали да се лекуват, просто няма как да им се помогне - правилно си взела решение да се отделиш от него. Само да пият и да не ядат е характерно за алкохолиците. Добре е да си подготвена, наистина . Кураж.

13 години са много време и ти вероятно си много привързана към него въпреки всичко. Отиди на терапия, когато можеш.