Алкохолик

Добре е, че сте се разделили. За него нищо не може да направите, за себе си се погрижете. Имате ли брак, деца. Ако да работете в посока развод. Алкохолът няма да го остави но и животът си е негов. Дори да го обичате още, за съжаление няма да има бъдеще връзката ви.

Имаме дете и главно заради него предприех тези стъпки. Имаме и брак, но в момента нямам възможност да подам молба за развод. Просто не проумявам как човек с образование, работа и уреден живот може да се срине до състояние на безпомощно и безмозъчно вегетиране.

Не само е възможно, дори не е особено рядко явление. Първият ми съпруг почина от алкохолизъм, на 42 години. Зарежи и стой на дистанция, имаш дете и бъдеще, не можеш да помогнеш и на него, съжалявам..

Баща ми е проблемен по друга причина, не е алкохолик. Майка ми не е намерила сили да се разведе с него, къде от обич, къде заради нас, къде от срам. От позицията ми на голям човек, израснал в проблемно семейство, считам това за много голяма грешка. И тя и ние(две сестри) сме изстрадали още и край няма. Нищо не може да се направи, когато човек реши да се прецаква сам. А вярвам сте опитали. Бъдете силна. Не правете грешката да давате още шансове. Дано се случи чудо и спре да пие но това е почти нереалистично.
(Аз ходих на психолог защото виждам грешките в поведението на баща ми. Едновременно изпитвам чувства на вина, безразличие, яд към него. Та пред психолога казах: майка ми е силна, цял живот го търпи и дори още го обича, а психологът ме попари, че майка ми не е силна, слаба е, щом не е намерила сили да го напусне ида поеме отговорност за собственото си и за нашето психично здраве.)

Много тъжна история.
За съжаление на такъв човек може да се помогне, само ако той го иска. Ама да го иска, да го иска, не само на думи, но и на действия. Да търси целенасочено помощ, да признава грешките си, да поема пълна отговорност.

Ако само казва, че ще се промени, но не виждаш резултат, или виждаш само малки стъпки, колкото да те "омилостиви", значи не е готов за промяна. Приказки как ще се промени и съжалява не трябва да се приемат, а само действия, осъзнатост, без оправдания, а с поемане на пълна отговорност.

За съжаление са малцина тези, които наистина успяват да се откачат от зависимостите си. Повечето си остават така до живот.

Подходете с голяма доза скептизицъм, че той ще се промени. Има вероятност, но не е голяма. Колкото и жестоко да звучи, мислете първо за себе си и за детето и го оставете него. Понякога това им помага - да останат сами, а не постоянно да бъдат дондуркани (това е мечешка услуга).

Съжалявам наистина за ситуацията, звучи кошмар. Но е важно Вие да се чувствате добре и сравнително спокойна.

Споделете, "само" пиенето ли е проблемът? Има ли побоища, обижда ли Ви, обвинява ли Ви за неуспехите си? Чувствате ли се манипулирана и сякаш винаги става на неговото?

Това, че той е в криза и е нещастен, не означава и Вие да сте. Не бъркайте любовта с някакви прекомерни саможертви. Важно  е всеки да се грижи за себе си. Вие, за своето благополучие, а той за това да спре пиенето. Не приемайте себе си за морално отговорна да му помагате непрестанно, ако ще и да сте съпрузи от 100 години.

Съчувствам за неприятната ситуация. Бъдете силна!

Какво значи споделена къща??

Правилно сте постъпили, безнадеждно е, що такива са нещата.
Ако той не иска да си помогне, никой не може да го спаси. Минах през това след 20 години компромиси,  разбрах, че след постоянните обещания нищо не се променя, а годините минават, почнах да се мразя, че живея такъв мизерен живот.
 Развода беше най хубавото нещо, което съм направила за себе си.
Животът продължава, големи хора сте, всеки да тръгне по своя път и да живее, както намери за добре.
Не можем да мислим за тях, след като самите те не си дават ни най малка сметка  каква болка причиняват системно на семействата си.
Кураж.

Къща, в която живеят различен на брой хора, всеки ползва стая и споделят обща кухня и санитарни възли. Съквартиранти, които си делят наема. Популярен начин за преживяване на емигранти, които не могат да си позволят самостоятелно жилище.

И въпреки това още го мислиш и се тревожиш за него?! Аз бих сменила ключалките и да си плюя в пазвата, че най-после ще спя спокойно. Да си сърба попарата, която е надробил. Никакво съчувствие нямам към такива хора. Те не са съпрузи, не са бащи. Те са каца без дъно, в която само наливат.

Ужас. Значи е насилник. Те много обичат да изкарват другите "луди", докато те самите правят най-ужасни неща и никога не са виновни и никога не поемат отговорност. Настройват децата срещу майките, винаги имат оправдание за всяка лоша постъпка, винаги искат "шансове", но никога не се променят.

Според мен много добре си се ориентирала към развод с него. Бъди силна. Майките обикновено печелят в съда правата. Щом злоупотребява с вещества, няма начин да се присъдят на него правата.

Да позная ли, че в началото всичко беше розово, после постепенно се обърнаха нещата? И се чудите, къде отиде "добрия", "романтичен" мъж? То никога не го е имало... Подмамил ви е... Това е много типично за цикъла на насилието - добри периоди, редуващи се с лоши, тънка манипулация така че винаги да стане "на неговото", редовно да ви обвинява и да се чувствате длъжна, и все вие сте сгрешила,а той невинно агънце..

Като се приберете в България е добре да поговорите с "Анимус".В държавата където сте, би трябвало също да има безплатна помощ за жени, пострадали от насилие. Вие сте във връзка с емоционално насилие и тормоз, а като ви чета има и физическо насилие.

Чудесно е, че сте толкова смела и сте решила да излезете от тези отношения! Потупайте се по рамото.. не всички успяват да излязат от този ад, Вие сте смела, че сте се решили!

Алкохолизма не се лекува, без самия човек да го е поискал. Каквото и да направите - и да се молите, и да плачете, и да си тръгвате от него, той няма да спре да пие. За съжаление и аз съм израснала с баща алкохолик. Почина от друга болест, но не мога да съм сигурна дали не беше следствие на алкохола. Дни наред без храна и вода - дори шофираше в това състояние. Нищо не можахме да направим за да спре.

Разделили сте се физически, но ти емоционално не си се разделила още с него - време е, не става веднага. Знам, че не е лесно, но при алкохолиците е така - ако те не са поискали да се лекуват, просто няма как да им се помогне - правилно си взела решение да се отделиш от него. Само да пият и да не ядат е характерно за алкохолиците. Добре е да си подготвена, наистина . Кураж.

13 години са много време и ти вероятно си много привързана към него въпреки всичко. Отиди на терапия, когато можеш.

Чашата прелива,идва момент в който наистина няма да ви пука дали е жив,дали е ял,дали работи, какво мислят другите хора за него....Аз давах шансове неколкократно,но в крайна сметка се разведохме.Година след това твърди,че се е изчистил и прави опити да се представи в най-добра светлина,но в мен нещо се счупи,не го искам, защото не му вярвам.Загуби ли се доверието, уважението и обичта,няма смисъл,за никой!Нито за него,нито за вас,нито за децата!Всеки по пътя си.

Авторке, предприеми действия за развод, че може да те завлече един път.

И си избий от главата грижа и внимание, за 13 години си си платила лептата.

Намери сайта АлАнон. Потърси инфо за съзависими. Ще ти помогне. На мен ми помогна. Преди дори не знаех какво значи да си съзависим. И не подозирах, че съм.
  Непрекъснатите мисли за него - пил ли е? Или не? какво прави? Как е? Докато бяхме заедно: Как ще се прибере? Ще има ли скандал или направо ще заспи?
  Това мислене за него -  забравяш себе си, забравяш децата си, е съзависимост. Трябваше ми година да се откача. И все още не съм съвсем - от 2 години сме разделени. Не сме разведени.

Премести се надалече, не му казвай къде сте и го забрави докато се разведете. Детето голямо ли е?

Хм, странно...авторката не спомена ли, че бил човек с образование, работа и уреден живот, а се оказва, че живее с куп съквартиранти, вероятно защото не може да си позволи наема. Авторке това пак заради пиенето ли?

Каза също така, че са в чужбина. В Англия и Германия (някои провинции) това е популярен начин за живеене за много сами хора, защото плащане на наем за цял апартамент е непосилно. Живеят много хора в една къща.

В чужбина и алкохолът е по-скъп. Как си го набавя, ако не работи?

В Англия сме. Бяхме си уредил живота доста добре. Живеем под наем в самостоятелна къща. Мъжът ми работеше, а аз следвам в университет и си гледам детето. В момента всичко е разсипано. Той не е ходил на работа повече от две седмици и най-вероятно ще го уволнят. Изнесе се на квартира в къща, в която живеят и други съквартиранти и честно казано, изобщо не знам как плаща. На нас не ни помага с пари. Много е скъп алкохолът тук и той дава всичките си пари, за да си го набави.

Misi_36, кураж. Надявам се, че сте успеете да го преодолеете бързо. Не мислете как се справя той, как плаща и прочие. По-добре планирайте следващите си стъпки с детето, университета, финансовите си постъпления, разходите, които имате с детето. Ако той не помага с наема и сметките, вероятно ще се наложи сериозна промяна.

А хората с които живее не се ли оплакват от него или през тях не буйства? Предполагам съвсем скоро ще му свършат парите и тогава какво? Подозирам, че ще почне от теб да иска или не дай боже да краде от съквартирантите. Не те съветвам да му даваш, колкото и да ти е жал. Няма ли начин да го заведеш на психолог? Ако го изгонят от квартирата, има ли възможност да го настанят в някакъв приют за бедни(не знам дали има  такива там) на поне да не е под открито небе?

Съжалявам за това, което ти се случва. Не пишеш в коя държава сте. Фактът, че сте женени те прави отговорна за неговите дългове, състояние. На някои места могат да те осъдят за бездействие и неоказване на помощ на човек в лошо здравословно състояние. Провери как стоят нещата там, където живеете!

Има организации, институции, които могат да помогнат в случая и когато им пишеш или им се обадиш се счита, че си изпълнил гражданския и съпружески дълг. Можеш да се обадиш в полицията и да обясниш притесненията ти. Възможно Е той да бъде принудително настанен в психиатрия ако се сметне, че представлява заплаха за здравето и живота, собствените си и/или тези на околните. Във Франция, например има специален телефон за помощ с домашно насилие или ескалиращия, конфликтни ситуации в дома по време на COVID  карантинните. Има Alcoholics Anonymous  в UK.

Разбирам, че искаш детето да има баща, но то баща отдавна няма. Не пишеш колко е голямо. Ако е малко и той умре, може и да го забрави. Неприятно Е, но такъв е живота.

Не се притеснявай усилено за пияндето. Някои откарват с десетилетия. Гледай да си здрава и мисли първо за себе си.

В пияндето надежда няма. Никаква.

Невена, в Англия са. Има начини, особено тук, да получи помощ и да се справи със ситуацията. Няма да е бързо и лесно, бо се налага.

https://www.nhs.uk/live-well/alcohol-support/?tabname=alcohol-facts

Тук има линкове към организации.

Обаждане на Джипито му, пред поне двама свидетели. Това за да се знае, че е опитала да помогне.

Инструктиране на съквартирантите да звънят на номера на спешна помощ, който едно време беше 999, след ЕО 112 и сега не го зная какъв е при  най-малкото съмнение, че е припаднал, паднал, умрял.

За съжаление Западът не успява да се справи с алкохолизма, в смисъл ако човек не се усети сам. В Англия няма механизъм за натиск над такива хора, освен ако не извършат престъпление. Тъжно е.

Момичета, много благодаря за отговорите и подкрепата. Особено полезен ми беше коментарът за съзависимостта на близките на алкохолика. Дотук аз направих и невъзможното, за да се справя, но когато човек няма желание да се бори с алкохола, няма спасение. Три пъти съм викала полицията, за да го озаптява, четири пъти - линейка, защото при падаше от алкохолно опиянение. Нашият GP е уведомен и той ме насочи към организация, която може да му помогне да се лекува. Принудително няма как да го вкарам в психиатрия, защото законът го защитава. Щом има капацитет да откаже лечение, никой не може да го принуди. Освен това, обстановката сега е усложнена от твърдия локдаун и многото болни от корона вируса.

Ами направила си достатъчно. Не смяташ ли, че е време сега да обърнеш внимание на себе си и на детето?

Направила си достатъчно. Направо побеснявам, когато чуя за такива хора - имаш жена и дете и не се бориш с проблема. Детето поне не му ли е достатъчен стимул на този човек? Хайде, остави парите, които заминават за порока (а би трябвало да са семеен ресурс).. Такъв пример ли ще му остави за баща, за родител? Точно сега детето се изгражда като личност и добрият пример му е жизненоважен. Толкова хора-развалини познавам, съсипани от собствените си родители. Да е сам на света и никой да не зависи от него - да се самоубива като иска. Като ти е горчив животът - не вгорчавай и този на другите.

И аз имам такъв човек в семейството - дядо ми по майчина линия, с по принцип  ужасен характер, е имал и МНОГО тежко пиянство. Чувала съм и за побоища. Тогава е било друго време и "какво ще кажат хората" почти са го имали за неписан закон. Сега никой няма времето, желанието и нервите да си пропилява живота със слаби хора и много правилно.

Има го и другият момент - самата зависимост като наследственост. Много съм се притеснявала лично през годините дали тази и онази склонност при мен не е от това. Може да избие във всичко - алкохол, хазарт, вредни храни... Защо не се мисли навреме за тези неща?

Има толкова тежко болни хора, които се борят с държавата, обществото, личните физически пречки, но накрая си извоюват почти нормален живот, работят, създават семейства, възпитават деца. Та, за алкохолиците и другите зависими трудно мога да намеря оправдание, че сами се увреждат и страдат невинни покрай тях.

Много сила ти пожелавам! При първия възможен момент - развод и внимателно провери за вякакви дългове и риска да се наложи ти и детето нещо да изплащате. Никакво връщане при такъв и само ако положи усилия и иска да е баща - редовни контакти с детето.

Авторке, кураж!
Той сигурно скоро ще се върне в България, тук алкохолът е евтин и ще може да пиянства на воля. Гледай как ще си уредиш живота с детето, защото сигурно сама трябва да плащаш наем, сметки и всичко. Дано имаш вече работа. Не се връщай в никакъв случай с него. Дори в някой момент да се наложи да си дойдеш, не с него. Че тук съвсем ще закъсате.

Вече са ти дали добри съвети. Обърни се към фондации, организации и потърси психологическа и морална подкрепа първо за теб и и за детето ти. Не случайно не написах "детето ви", а "детето ти". Можеш да се опиташ и да му помогнеш, като се свържеш с организация за лечение на алкохолици, но никоя организация, дори и в уредена държава като Великобритания не може да помогне на човек, който не осъзнава и не признава проблема си. Мисли първо за себе си и и за детето. Вие сте си най-важните. Не пишеш колко голямо е детето, но ако бракът ви е бил 13 години, сигурно е достатъчно голямо, за да разбира, затова потърси психологическа помощ и за него. Не се чувствай виновна и не се оставяй да ти вменява вина. Ти си на първо място майка.
Второ и много важно - не отлагай развода! Вече ти писаха, че докато сте в брак си солидарно отговорна за негови дългове, заеми и кредити. И в България е така. Спасението е развод и то веднага! Ако нямаш пари за адвокат във Великобритания, обърни се към такъв в България, той ще те насочи какво да правиш или потърси фондация за жени, пострадали от домашно насилие, те дават безплатни правни съвети.
Трето - заедно с развода предприеми стъпки за уреждане на издръжка на теб и на детето ви. Колкото и да пие, щом е с образование, все ще го осъдят на някаква издръжка и ще трябва да я плаща. Ако не дай Боже се спомине, предприеми стъпки за уреждане на наследствена пенсия за детото. Дано не се стигне до там, на както го описваш, не е невъзможно.
Четвърто - потърси възможности за стипедии за майки студентки.
И пето - никакво събиране с него, нито във Великобритания, нито в България.
Успех и кураж!

Момичета, много благодаря за подкрепата. В крайна сметка, след двадесет и пет дни непрекъснат запой, мъжът ми се озова в интензивно отделение в болницата. Оживя и този път, но мисля, че няма никакво намерение да се лекува. Той просто иска да пие. Ние ще оцелеем все някак си. Вече съм започнала да събирам пари за развод. Благодаря отново! Вашите коментари и съвети наистина страшно много ми помогнаха.

Сама виждаш. Децата, лудите и пияните Господ ги пази дето се казва. Но близките на лудите и пияните живи да ги ожалиш.
Горе главата, животът продължава, някъде те чака щастие с друг партньор.

Сама виждаш, че този човек е опасен и вреден за самия себе си, та камо ли да се грижи за жена и дете. Спасявайте се докато е време и надалече. Видях, че детето ти е на 11, крехка възраст, пази го да не става свидетел на подобни извращения като почти едномесечен запой. Ще се справите и горе главата.

Миси36, съжалявам за случилото се и се моля да стане чудо. Успех то желая и щастие оттук нататък. И много пари да ти купят останалото.