И аз имам такъв човек в семейството - дядо ми по майчина линия, с по принцип ужасен характер, е имал и МНОГО тежко пиянство. Чувала съм и за побоища. Тогава е било друго време и "какво ще кажат хората" почти са го имали за неписан закон. Сега никой няма времето, желанието и нервите да си пропилява живота със слаби хора и много правилно.
Има го и другият момент - самата зависимост като наследственост. Много съм се притеснявала лично през годините дали тази и онази склонност при мен не е от това. Може да избие във всичко - алкохол, хазарт, вредни храни... Защо не се мисли навреме за тези неща?
Има толкова тежко болни хора, които се борят с държавата, обществото, личните физически пречки, но накрая си извоюват почти нормален живот, работят, създават семейства, възпитават деца. Та, за алкохолиците и другите зависими трудно мога да намеря оправдание, че сами се увреждат и страдат невинни покрай тях.
Много сила ти пожелавам! При първия възможен момент - развод и внимателно провери за вякакви дългове и риска да се наложи ти и детето нещо да изплащате. Никакво връщане при такъв и само ако положи усилия и иска да е баща - редовни контакти с детето.