ДВОЙКА- УЖАС

Ще следя темата с интерес!

Аз съм била учителка в България. Според мене - не се конфронтирай, но разбери защо учителката е направила точно така. Млада ли е? Опитна ли е? За първи път ли има среща с дете, което финансово не може да си позволи учебно помагало? Дали дисциплината в класа при тази учителка е добра? Отчитам факта, че учебната година в България е започнала преди има-няма две седмици, и все още е може би в сила тамошното правилото, че трябва "да им вземеш страха от самото начало, иначе ще ти се качат на главата". Има ли самото училище правилник за това кога се пише двойка, кога забележка, кога се провежда разговор с родител? В техникума, в който аз работех, правилникът беше закачен в учителската стая, и поне в началото за някои неща съм била наясно - в случая не бих писала двойка, защото така се оценяват знания, и това ни беше подчертавано. Имах и страхотен директор, при когото не се притеснявах да вляза и да питам какво се прави, ако стане еди какво си (за разлика от някои колеги, които слухтяха пред вратите на по-младите дали има дисциплина, та после да докладват, че еди кой си не се справя).
Не изключвам вероятността учителката вече да съжалява за случилото се. Класът може би също е реагирал възмутено. Надявам се да намерите някакво решение, от което на всички ви да олекне.
Най-важното според мене на този етап е да разбереш дали с тази учителка може да се говори нормално, и дали е писала тази двойка съзнателно или просто се е изтървала "от глупост". Ако е закоравял кадър и двойката е писана с чисто съзнание, че така трябва, можеш да отправиш оплакване до някое по-голямо началство. Но ако на жената вече й е кофти, можете да се разберете някак, например да изпита дъщеря ти, която ще е достатъчно добре подготвена за шестица. Учителката да наблегне от какво значение е шестицата, и че тя анулира миналото. Не си спомням да е имало писано правило, че срочният и годишният успех трябва да са непременно средни аритметични. Но въпреки гафа си мисля, че учителката не трябва да губи авторитета си - от това ще загуби дисциплината в класа, съответно ще е в ущърб и на дъщеря ти.

мога само да кажа браво на дъщеря ти    харесвам такива деца!

Блажка, хубаво изказване, но не за бълбгарските учители. И какво означава учителката да съжалява за гафа си, да не губи авторитет и ала - бала. Тя не е разляла чаша вода без да иска на пода. Това е сериозна постъпка. Но, за съжаление, заети единствено с мисълта за парите, учители нищо друго не мислят, не се усъвършенстват, а огромното свободно време, което им се подарява го пилеят. Друг е въпросът дали изобщо капацитетът им достига да продължат да се усъвършенстват. Как така няма да помисли какво прави. Значи детето може да се мъчи, пък учителката "на вижте тя може да страда, милата".
Ми да вземе детето да и се извини, че благодарение на него, тя е излезла извън контрол и сега милата се мъчи в страданията си, а?
Айде майката да напише какво е станало, моля.

Ще следя с интерес

Подкрепям!! Не оставяй някакви иззлобели даскали да си изкарват на децата за всевъзможните си неизпълними прищевки. Спомням си, че и аз единствената си двойка получих в шести клас и пак по най-тъпия начин и колко зле се чувствах.

Това е още един фрагмент от картинката на нашето мило родно образование. Някакви пълни патици и бездушни същества, мразещи детето ти, трябва да го открехват на любов и уважение към науката. 
Е, обясни на детето си, че това е долна никаквица, дето с втвърденото си отношение към детето ти избива собствените си комплекси.
Но с какъв интерес ще бъдат учени после уроците по този предмет!? ИСКАМ ДА ТЕ ПРЕДУПРЕДЯ, ЧЕ ПРИРОДОТО В ШЕСТИ КЛАС Е ОТВРАТИТЕЛНО. Може да ви се наложи цяла година цялото ви семейство да учите природо. Наистина обърни внимание на психическото състояние на детето ти. Миналата година моята дъщеря беше два месеца в депресия, защото точно нейната класна я засече без униформа и я прати при директорката да я запише, пък то патето наистина отишло.

Да вземе дневника и да си задраска двойката. 

Точно така - родителят е основен авторитет. Или поне би трябвало. Но вижте какво става и в тази ситуация. Детето предложило да си справи само. Браво! Супер похвално! Аплодисменти! И на майката също! И тука искам да кажа, че не съм иронична, а направо саркастична. Гадното е, че и аз съм изпадала в същото положение. Поставена в ролята на някой, който е само слушател, някой, с който просто е споделено. Мисля, че детето възпира майка си не защото е уверено в собствените си сили, а защото е уверено, че намесата на майката няма да промени нещата към по-добро, а ще ги влоши. Съжалявам за облекчението, което изпитва тази майка. Съжалявам и за своето собствено облекчение, когато съм чувала тия думи от устата на дъщеря си. Нещата са доведени до там, че при всякакви подобни ситуации, на нея й е гласувано пълното доверие тя да се справи сама!
Но сега ще нарисувам едно малко по-апокалиптична и образна картина: Детето на 13 години. Тринайсетгодишен житейски опит, в който то за първи път се изправя срещу неправдата в живота и научава своя горчив урок, че родителят почти не разполага с механизми за въздействие в подобни ситуации и то е самичко срещу възрастния човек, учителят, обигран в много подобни ситуации, напълно самозабравил се и убеден в своята недосегаемост. Доста неравностойно - не мислите ли?
И какво му остава на родителят все пак. Освен, че е оставил детето си да се справя само, той трябва да си изкриви душата и да говори хубави работи по адрес на очевидно нехубав човек. Е, ми няма да стане! След като чисто физически е само, нека поне да знае, че има моралната подкрепа на родителя зад гърба си. Ако в този момент предадеш детето си и застанеш на страната на несправедливата учителка, ще дойде момент, в който да изгубиш доверието на детето си. А това е нещо много важно за запазване в трудната възраст на пубертета. Тогава изкуствено запазеният авторитет на учителка със съмнителни професионални качества, отдавна задгърбена, дори в друго учебно заведение няма да ти помогне.

Даруся просто ме е изпреварила. Просто обучението става по помагала и трябва да се купят, няма начин. Всеки има затруднения, аз също, но децата се обучават по програма, която изисква това.


За съжалени се изсипват много пъти грозни думи и обиди за преподавателите - и резултатите след това са отчайващи. Не защитавам съответната учителка, не знам как точно е протекло всичко.
Другото което е - понякога децата гледат да снемат вината от себе си и обвиняват другите. Не обвинявам в лъжа, но много родители смятат, че познават децата си, а те се представят с друга светлина в училище. И много често децата от страх преиначават истината.
Повтарям, нито оправдавам учителката, нито обвинявам детето . Казвам само какво се случва много често.

E добре де "долна никаквица" е много пресилено. "Пълна патица" пък е обида към горките птички. Но си е чиста истина и тук е моментът да кажем, че истината е горчива, но не е отровна. И колкото по-често наричаме нещата с истинските им имена, толкова по-скоро ще тръгнем към подобряване - когато твърдението, че учителите са "бездушни" и често мразят децата няма да са верни. А дотогава желая успех на всички родители и на себе си, които сме в мелачката на системата. Желая успех и на всички учители, които са решили да бъдат други - хора, достойни за уважение, които се борят с истински достойнства за уважението на децата, а не по силата на положението си.

Ето - отново стигаме до това, че диалогът родител-учител не може да се случи. И какво - вие също сте хора, но когато сгрешите аз не мога да дойда и да ви потърся сметка за действията ви. Че кой говори за грубост. Но тука е налице една крайна мярка - двойката вече е написана. Не просто е налице предупреждение, забележка, сигнал до родителя, а направо двойка. Бих казала доста грубо. Човек реагира най-крайно, когато е притиснат в ъгъла и действията му са ограничени от времето и ситуацията. Т.е. - като се обърне колата - пътища много. Ние тука може да изпишем и пет кофи с мастило, а тая даскалица до края насрока, колкото и шестици да прибави към двойката, накрая все ще се изчислява средното аритметично.
Lss, ЗлаВещица, много умело и професионално се хванахте за лайтмотива за "грубостта" и това изключително много ви помогна да заобиколите проблема. И бих казала че типично по учителски тертип се опитвате да внушите, че детето нещо прикрива и едва ли не лъже за да се защити, а в същност е много виновно.
Учителите си държат така, сякаш не работят с деца. Крайно време е да разберат, че ако една счупена чаша може да се изхвърли и да се замени с нова, то една пречупена психика носи травмите за цял живот. Учителите нямат самосъзнанието на сеячи, засаждащи благородни семена с добър бъдещ плод, за да бъдат благославяни.
Кое в тоя случай не е ясно. Двойка има ли - има. За липса на знания ли е написана - не. Правилата нарушени ли са - да. Изобщо правила има ли - спорно е.