Разочарована от себе си

  • 12 486
  • 346
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 350
Изчетох само първата страница от коментарите.
Не успях да разбера, защо ти е нужна връзка, в която вечно ти да си виновната, вечно да се мъчиш да не стъпиш накриво и вечно да си поставена в ситуация да заслужиш нечия любов.
Да, има вероятност никога да не срещнеш МЪЖА, има вероятност никога да нямаш дете, или пък да си самотна майка, заченала от някой серсемин.
Но всичко това е просто защото животът е такъв.
А ти си си такава, каквато си - не можем да се променяме цял живот за да угодим на някого.
Просто, поначало не е трябвало да губиш време ценно време от живота си в неудовлетворяващи и безперспективни  връзки, в които ти очевидно не си била ТЯ, а просто ''нещо да има там''. Можело е това време да бъде използвано за твое личностно израстване чрез развиване на някакви умения и т.н.
Разбира се, не те познавам - може и да си перфектна във всяко отношение, но това са поне съветите, които бих дала един ден на дъщеря си.
Не мисля, че си сбъркала - той просто не те е обичал.
Останалото - Ксения, Сноу уайт 12 и други потребителки са ти го написали вече.
Дерзай!

# 61
  • Мнения: X
Във взаимоотношенията рационалните най-много грешат.
Мислят, мислят и накрая вземат решение без оглед чувствата и после се чудят защо уж всичко е наред, но feels wrong.
Истината се крие в едно решение, а те си мислят, че има няколко.
И най-правдивия индикатор за истината са чувствата.
Живота ми ще мине в сеир колко много грешат рационалните (най-често мъже и младите, които още не знаят колко дълго, понякога цял живот, може да отеква едно истинско чувство) и как после се влачат като сенки.
Има и грешки, резултат от чувства и емоции, но по-големите грешки за мен идват от рационализирането.

# 62
  • София
  • Мнения: 24 839
Има основни неща, които са важни и трябва да са в синхрон, за да може човек да направи компромиси за маловажните.
За мен, непреодолима пречка е, вследствие спор, независимо как завършил, "милото" да млъкне като.........и да го чакам  с дни да се отсърди.
А, да го заговоря и да не ме отрази, си е направо отворена врата и кой- откъдето е.

# 63
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Въпросът е да чувстваш силно, да познаваш себе си, да не се страхуваш от чувствата си, но да умееш да се събереш и когато реагираш и говориш с човека отсреща, да е рационално и спокойно, защото другото е неуважително и крие рискове от големи наранявания и недоразумения

Само да кажа, че го знам от опит, естествено Simple Smile

Последна редакция: ср, 10 фев 2021, 12:43 от Роузи

# 64
  • София
  • Мнения: 24 839
Човек с нормални емоции, няма как да говори спокойно винаги.
И да се събират, и да не се събират, емоционалните хора изразяват емоциите си- с жестове, с повишаване на тон.......
За емоционалните, отговорът с тих и равен тон, с който ги убеждават как не са прави, е плесница и нарочно действие, заучено в онези курсове за овладяване на разговора и налагане на своето темпо при преговори .

# 65
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Това е въпрос на възпитание отново, или самовъзпитание.

# 66
  • Мнения: 2 638
ММ се сърди по цяла вечер, ако го ядосам и мълчи. Отначало се стъписвах, пооосле почнах да не отдавам значение, говорех си, даже си отговарях вместо него Stuck Out Tongue Winking Eye ще кажете, че съм мръднала, ама като спрях да отдавам значение на мълчанието, той поспря и да го практикува.
Има основни неща, които са важни и трябва да са в синхрон, за да може човек да направи компромиси за маловажните.
За мен, непреодолима пречка е, вследствие спор, независимо как завършил, "милото" да млъкне като.........и да го чакам  с дни да се отсърди.
А, да го заговоря и да не ме отрази, си е направо отворена врата и кой- откъдето е.

# 67
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
А за мен е много добро- по- добре да млъкне, отколкото да ти каже неща, за които няма връщане назад

# 68
  • Варна
  • Мнения: 14 554
Обичаш го със странностите му. Но той те е игнорирал. Как си представяш баща на децата си от апатичин мъж? Ако е имал чувства или сериозни намерения би ти дал шанс или простил.
Мисля, че отчаянието ти е лош съветник. Имаш проблеми, но не бива да проектираш мечтите си на всеки мъж. Ако сте семейство, с деца и сериозни казуси каква подкрепа ще получиш?
Мисля, че и двамата сте с особенности в характера. Желание и страст не са достатъчна спойка за семейство.

# 69
  • София
  • Мнения: 24 839
Това е въпрос на възпитание отново, или самовъзпитание.



Възпитание и самовъзпитание да не показвам емоциите си?
Т. е., да се държа изкуствено и да не бъда себе си?
Не е за мен това- харесвам си се емоционална и не бих се променила, и не бих търпяла нещо, което не само не ми харесва, а приемам за обидно пренебрежение.

# 70
  • INFJ
  • Мнения: 9 483
Е, ако другият е ежедневно мрънкащ и “притеснен” от нещо... Колко да се обсъжда.

Явно докато се реши въпросът или просто докато се прекрати връзката. Ако всеки ден усещаш, че човека не е на същата вълна като теб, е нормално да все да буташ разговорите и настроенията в тази посока. Най-нормалната реакция на света е да търсиш отговори, когато ти пука и искаш тази връзка да продължи.

# 71
  • Мнения: 2 638
Това с очакванията. Ако аз очаквам нещо от теб, значи ли, че и ти го очакваш от себе си? Приемаме, че не, а виновен ли си за същото? Не.

Имаше една приказка за магарето, дето тъкмо го научили да не яде, па то взело, че умряло.

# 72
  • Мнения: 787
Лесно се дава акъл отстрани, но според мен добре е станало. Другото би било агония с години.

# 73
  • Мнения: 920
Явно докато се реши въпросът или просто докато се прекрати връзката. Ако всеки ден усещаш, че човека не е на същата вълна като теб, е нормално да все да буташ разговорите и настроенията в тази посока. Най-нормалната реакция на света е да търсиш отговори, когато ти пука и искаш тази връзка да продължи.
Обаче заинтересоваността и желанието връзката да продължи и да се развива трябва да са взаимни, двустранни.
Ако човекът отсреща не е на същата вълна, единственото правилно решение е да си тръгнем. Ако имаме достойнство и самоуважение, разбира се.
Ако ги нямаме - ще бутаме, ще притискаме, ще показваме емоционална нестабилност, докато тотално отблъснем човека отсреща и докато напълно го убедим, че не сме един за друг.

# 74
  • Мнения: 2 638
А, не. Не давам акъл, че и без това ми е кът. Агонията щяла да продължи, ако момъкът беше останал, както се е надявала.
Лесно се дава акъл отстрани, но според мен добре е станало. Другото би било агония с години.

Общи условия

Активация на акаунт