Разочарована от себе си

Винаги ме е изумявала тази женска обсесия с 'чувствата на мъжа' ... имал ли чувства, нямал ли чувства .. пълни глупости. Ето тази сутрин ядох баница с боза и познайте какво изпитах чувства и към баницата и към бозата. Мъжете сме нормални хора и постоянно имаме чувства, но сме възпитани да ги подтискаме от ранна възраст. Мъж, който изразява чувства си открито се счита за слаб .. или поне това ни се набива от детската градина.

Към авторката съвета ми е да се научи да прави разлика между 'експресивност' на чувствата и тяхното 'съществуване'. Например, кафе машината в хухнята няма чувства, но мъжете имат, кучетата имат, децата и т.н.

Ако си присъствал на разговор между малки момиченца в детската градина, ще разбереш.
Още от 4 годишни започват да обсъждат чувства и отношения. Това ни е заложено, защото явно природата го счита за изключително важно нещо, при отглеждането на поколение. Все пак чувствата не са нищо друго, освен химични реакции, в мозъка.

В живота на човек, не мислите и събитията, а чувствата които те събуждат са тригър за действие

"Много ми помагаше за много неща, имахме хубави моменти, нежен и спокоен (даже прекалено спокоен),но винаги нещо куцаше, не споделяше чувствата си, нещо да имахме спор и се сърдеше с дни, не оценяше жестовете които правих за него, трябваше все да му напомням, че е възпитано да каже поне едно благодаря."

аз не знам ама все си мисля, че не е бил готов за семейство, плюс това не е държал може би толкова на вас.

Съгласна. И аз съм от онези, които си изразяват емоциите по-сдържано. Съответно с експресивен типаж не бих си паснала. Противоположностите може да се привличат, но не са подходящи за трайни отношения.

Чак да си разочарована от себе си... Щом си имала импулс, имала си и основание. Уважавай чувствата си.

Има разлика между мъж, който не говори за чувствата си (повечето, и така си е в реда на нещата) и мъж, който абсолютно отказва да комуникира с жената до себе си за общите им проблеми, който не проявява никаква емпатия и интерес към нейния вътрешен свят и състояние. Ако той поне малко или поне веднъж е водил задълбочен разговор с нея относно тревогите й, общите им мечти, представи за живота, то според мен тя би се чувствала по-сигурна. Да, не мисля, че трябва да изискваш благодарност, когато правиш нещо за другия, огава не го правиш за него, а за себе си. Но поне някаква форма на комуникация е нужна, за да просъществува която и да е връзка. Няма и проблем емоционален с по-хладен човек да са заедно, ако въпреки тожа имат общ език и добра комуникация. Дори често това помага на връзката, защото единият дава повече топлина, инициира израз на емоция, а другия балансира в трудни моменти.

Аз и мъжа ми сме точно огън и лед, но само пред другите хора, вкъщи сме си на едно ниво емоционалност, просто с различни качества на характера и се балансираме. Той дори ми е казвал, че ако аз съм камък като него, ще си мълчим и ще умре от скука, той искрено обича темпераментността ми, а аз искрено се възхищавам на неговата рационалност и го обичам точно И заради тези му качества. Най-важното е, че въпреки различията на каквото и да се дължат те, имаме общ език и си споделяме всичко, отваряме се един към друг такак както пред никого иначе. Ето тук е разковничето, а не дали двамата обичат да говорят за чувства... То в цялото ми семейство, в което партньорите са си заедно от дестеки години, единия винаги е по-дръпнат от другия. Няма двама с един характер, които да са заедно. :Д

И на мен ми прави впечатление, че много хора не правят разлика между емоционално обран човек и такъв, който отказва да се "включи" активно във връзката и да поеме някаква отговорност към човека, чието време и ресурс консумира.
Ако някой постоянно сигнализира, че нещо не е наред, че не се чувства добре, явно трябва да се обърне внимание. Не знам, за мен, на такива хора или не им пука, което отговаря на въпроса на авторката за чувствата му, или просто са кухи и нямат никаква представа какво се очаква от тях в една връзка.

Хем нежен, хем няма чувственост, а защо се очаква “благодаря” за всеки жест? Жест е любов, трябва ли да се благодари( за всичко)? Това ли е целта?

И на мен авторката ми идва прекалено емоционална с уклон към истерия, но това си е нейния характер.Просто този мъж не е бил подходящ.Ако децата са и приоритет,и има репродуктивни проблеми,няма много време.това ,че някои жени раждат без проблем на 40-42г,не значи ,че всички ще могат.

Играем си на понятия. Нежен не значи със способност за комуникация, може да е нежен и да не може да комуникира добре. Не  значи и емпатия(способността да се поставиш на мястото на другия, интерес към вътрешния му свят и желание да го разбереш).
Емпатията е предпоставка за способността за комуникация, а нежността е само вид израз на комуникация, която сама по себе си може да е с повредена структура. Както един директен, недипломатичен и дори импулсивен човек може да има добре развита способност за комуникация, така и един резервиран, тих, нежен може да има. Но може и да я няма тази способност.

Освен емпатията, предпоставка за способноста да комуникираш на прилично ниво е и способността да можеш сам да разбираш чувствата си, да можеш поне минимално и в подходящ момент да ги изразиш. Неговото поведение с мълчание с дни наред, сърдене, нежелание да се говори след спор и отбиване на всяко нейно притснение като мрънкане и едва ли не че е луда, показва точно незрялост, липса на връзка със собствения му свят, неспособност да изрази в нужен момент тези свои чувства, вероятно дори не може да ги нарече, което само потвърждава неспособността му за общуване на база на разказа на авторката. Не говорим да става поет, но за една връзка е нужна поне малко зрелостта да кажеш какво точно те притеснява, да искаш да го обсъдиш, да се интересуваш какво притеснява другия.

Ами не, не е било само за това. Мъжът не е имал същите намерения за тези взаимоотношения като твоите. Не е имал същата цел. За него вашите взаимоотношения са били нещо съвсем различно от това, което са били за теб.
Помагал бил,  добър бил. Ами то има и жени, които се държат по този начин към мъже, но това не означава че с всички тях искат да създават семейство.
Ако мъжът имаше изобщо някакви чувства към теб, ти нямаше да търсиш доказателства за тях. Нямаше да имаш съмнения дали изобщо ги има и какви са те. Обаче ти си очаквала той да се подчини на твоята идея за семейство. Оценила си го като подходящ за такова, именно защото си смятала че ще е добър /неконфликтен, безропотно подчиняващ се/ съпруг и баща. Но нещата не са били взаимни. И за твой късмет са приключили по-навреме.

Ако обърна ситуацията и се поставя на негово място, бих си тръгнала много много по-рано, отколкото той го е направил.

Е, ако другият е ежедневно мрънкащ и “притеснен” от нещо... Колко да се обсъжда.

Аз също, но не съм мъж. Не казвам, че всички са еднакви, но аз поне познавам само мъже, които не инициират раздяла, чакат (подтикват) жената да го направи и да поеме отговорността.

То няма значение дали сме жени или мъже. Става въпрос за отношение, поведение, очаквания, взаимодействие.
Става въпрос за това в каква посока единият иска и оказва натиск да върви връзката и в каква посока другият.

В този случай има много илюзии, много натиск, много разминавания, манипулации...

В случая имаме разминаване между очакванията на авторката и реалността.
Но не знаем дали наистина човекът не е показвал никакви чувства или не ги е показвал по желания от авторката начин.
За много хора един грижовен жест е достатъчен да разкрие някакви чувства, друг иска да му се лигавят с обръщения като "милоооо", "зайче-байче" и всякакви други подобни, както и всеки ден по 10 пъти да чуват "обичКам те".