Ако смея да обобщя до тук - хората, които само теоретизират са ЗА казването на истината. Хората, които са се сблъскали реално с този проблем в повечето случаи са ПРОТИВ казването на истината. 
- Публикувана: 12 окт. 2006, 12:56 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2006, 13:09 ч.
Трябва ли да кажем истината...
На мен ми се струва нереално и неестествено всички около мен да знаят от какво съм болна, само аз като последен глупак да незнам. Незнам и какво би ми помогнало това Може би защото живея вече доста години в чужбина съм и отвикнала, че има изобщо такава възможност- цялата рода да знае, само болният не. Тук лекарската тайна е на голяма почит и лекарят, ако има нещо да казва, има право да го каже само и единствено на пациента си, с изключение на непълнолетните, разбира се, и на такива, които не могат да се грижат сами за себе си.
С две думи- абсолютно ЗА истината, иначе си е чиста лъжа и то към най-близките
Може би защото живея вече доста години в чужбина съм и отвикнала, че има изобщо такава възможност- цялата рода да знае, само болният не. Тук лекарската тайна е на голяма почит и лекарят, ако има нещо да казва, има право да го каже само и единствено на пациента си, с изключение на непълнолетните, разбира се, и на такива, които не могат да се грижат сами за себе си.С две думи- абсолютно ЗА истината, иначе си е чиста лъжа и то към най-близките
Съгласна съм, че за подобни неща обобщенията не важат.
Аз бих искала да знам, ако съм болна... Искам да ми го каже лекар, а аз да преценя на кого да кажа за болестта си.
Дано никога не ми се налага да съм пред подобна дилема, ще се съобразявам с индивидуалността на човека, за когото се отнася. Има хора, които, само с научаването на подобна новина, вече се предават... Какво лечение оттам нататък?! Каква психологична помощ?!
Година и половина крихме от баба и дядо за болестта на правнука им. Така преценихме. И знам, че никога не бих им казала подобна диагноза, ако се наложи... На тях не.
Аз бих искала да знам, ако съм болна... Искам да ми го каже лекар, а аз да преценя на кого да кажа за болестта си.
Дано никога не ми се налага да съм пред подобна дилема, ще се съобразявам с индивидуалността на човека, за когото се отнася. Има хора, които, само с научаването на подобна новина, вече се предават... Какво лечение оттам нататък?! Каква психологична помощ?!
Година и половина крихме от баба и дядо за болестта на правнука им. Така преценихме. И знам, че никога не бих им казала подобна диагноза, ако се наложи... На тях не.
Всичко си зависи от човека! Има хора,които не обичат да чуват въобще лоши неща, а какво остава за такива сериозни диагнози.
Имам роднини, които си отидоха от този свят научавайки в последния момент,че умират от рак! Незнам! Но може би въпроса стой както с многото други сериозни въпроси - напр. едно семейство решава да каже на детето си,че е осиновено, а друго семейство - не го прави.
За себе си и мой близък - незнам как бих реагирала. Всичко опира до конкретния случай и човек!
Имам роднини, които си отидоха от този свят научавайки в последния момент,че умират от рак! Незнам! Но може би въпроса стой както с многото други сериозни въпроси - напр. едно семейство решава да каже на детето си,че е осиновено, а друго семейство - не го прави.
За себе си и мой близък - незнам как бих реагирала. Всичко опира до конкретния случай и човек!
Ако смея да обобщя до тук - хората, които само теоретизират са ЗА казването на истината. Хората, които са се сблъскали реално с този проблем в повечето случаи са ПРОТИВ казването на истината.
Смея да твърдя, че не можеш да знаеш кой с какво се е сблъсквал.
Твърдо ЗА пациента да зна е какво му има. И всички са длъжни да му съобщят. Може би не веднага и не в прав текст, може би първо трябва да му намекнат, да подготвят за новината...но трябва да му кажат колкото се може по-скоро.
Или обратния вариант - болния знае, но крие от близките си. И за това съм против. Малко или много колкото по-рано се знае лошата вест, толкова повече време имаш да свикнеш с нея.
А за конкретния случай: права си, но мисля, че ти най-малко трябва да се бъркаш. В смисъл ако отношенията ти позволяват кажи на близките му, че е редно да го уведомят, но ти не го "информирай". Или най-добре недей се бърка.
П.П. Жалко за човека (който и да е той)
Или обратния вариант - болния знае, но крие от близките си. И за това съм против. Малко или много колкото по-рано се знае лошата вест, толкова повече време имаш да свикнеш с нея.
А за конкретния случай: права си, но мисля, че ти най-малко трябва да се бъркаш. В смисъл ако отношенията ти позволяват кажи на близките му, че е редно да го уведомят, но ти не го "информирай". Или най-добре недей се бърка.
П.П. Жалко за човека (който и да е той)
Всичко зависи от човека насреща. Някои го приемат и започват да се борят, а други се отчайват и се отказват от борбата. На дядо ми му откриха рак началото на 2003 г. Беше в крайна фаза. Не му казахме цялата истина и той до последно се бореше. Почина вкъщи през 06.2005 г., не познавайки какво е това морфин. Мисля си, че ако знаеше щеще да са предаде почти веднага.
За себе си също не бих искала да зная, т.к. това ще ме срине съвсем и само ощеповече ще натоваря близките си.
За себе си също не бих искала да зная, т.к. това ще ме срине съвсем и само ощеповече ще натоваря близките си.
Ако смея да обобщя до тук - хората, които само теоретизират са ЗА казването на истината. Хората, които са се сблъскали реално с този проблем в повечето случаи са ПРОТИВ казването на истината.
Смея да твърдя, че не можеш да знаеш кой с какво се е сблъсквал.
Обобщението ми е на база писаното дотук. Няма претенциите да е представителна извадка.
Каква ти е базата?
Това, че не съм написала никаква лична история ли?
Не е много достоверно
Това, че не съм написала никаква лична история ли?
Не е много достоверно
На база дадената информация по темата. Ако ти си спестила инфо, няма как да бъде отчетено. Не мога да гадая какво има в главата ти.
Това беше коментирано вече... Една мама от чужбина писа, че там лекарят казва първо на пациента диагнозата, а той ако реши я споделя с близките си.
Всеки заслужава да знае истината, независимо каква е.
Всеки заслужава да знае истината, независимо каква е.
много е трудно когато се сблъскаш с такъв проблем. Майката на съпруга ми почина от рак на панкреаса без да знае, че е болна от рак - просто заспа.
преди 3 месеца също от рак почина свако ми. той знаеше и се беше ПРИМИРИЛ, че ще умре. НЯМАШЕ мотивация да се бори, беше изнервен, отчаян. много е трудно. Според мен, ако е в начален стадий и може да се лекува - нека да си знае потърпевшия, но ако е напреднал, има разсейки, и все пак някой дава някаква надежда - по-добре да не знае, защото това само съсипва човека! Все пак е много индивидуално. Ако е силна личност, много мотивиран и борбен човек - е по-добре да знае, но това е болест, от която много малко хора са се измъкнали и всеки човек знае какви са последствията от рака. Аз за себе си твърдя, че ако ми се наложи да решавам такава дилема - няма да кажа истината.
преди 3 месеца също от рак почина свако ми. той знаеше и се беше ПРИМИРИЛ, че ще умре. НЯМАШЕ мотивация да се бори, беше изнервен, отчаян. много е трудно. Според мен, ако е в начален стадий и може да се лекува - нека да си знае потърпевшия, но ако е напреднал, има разсейки, и все пак някой дава някаква надежда - по-добре да не знае, защото това само съсипва човека! Все пак е много индивидуално. Ако е силна личност, много мотивиран и борбен човек - е по-добре да знае, но това е болест, от която много малко хора са се измъкнали и всеки човек знае какви са последствията от рака. Аз за себе си твърдя, че ако ми се наложи да решавам такава дилема - няма да кажа истината.