Публикувана: 12 окт. 2006, 12:56 ч.
Последно мнение: 13 окт. 2006, 13:09 ч.

Трябва ли да кажем истината...

11 025
83
1

# 75 12 окт. 2006, 21:45 ч.

Мнения: 948

Цитат на: The Sun в чт, 12 окт 2006, 21:34

Цитат на: SI*SA в чт, 12 окт 2006, 12:56

Скоро разбрах, че познат на родителите ми е болен от рак на белите дробове. Семейството му крие от него истинската диагноза и го замотват с някаква фалшива. На мен ми стана много чудно ,защо никой не му казва newsm78

Дори и лекарите...Днес в "Искрено и лично" темата беше подобна.Там казаха, че пациента може да съди лекарите, ако го лекуват от болест, за която той не знае.Било незаконно.Влязох в спор с майка ми, според която В НИКАКЪВ случай не трябвало да се казва на човек, че е болен от рак.Аз съм на мнение, че е по-хуманно "осъденият" да не се залъгва, а да му се казва истната.Ами какво ще стане когато вече е на легло и тогава разбере...как ще се почувства...няма ли да съжалява, че не успял да направи някои неща...
Вие на какво мнение сте?

ВСЕКИ е различен и ВСЕКИ приема новината по РАЗЛИЧЕН начин....само близките, които го познават знаят какво трябва да направят и как ще регира - понякога е по-добре да не се казват гласно неща, които и без това болният знае.....ако се отнася за мен - искам да знам ВСИЧКО, защото така ще знам срещу какво да се боря. Не бих простила на НИКОЙ да крие МОЯТА истина от МЕН Naughty

Подкрепям с две ръце. Peace

Същото важи и за мен. Hug

# 76 12 окт. 2006, 22:04 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Напълно подкрепям, че трябва да има адекватна психологическа помощ, след като на пациента му се обясни какво му е състоянието. Тук съм се сблъсквала с много хора болни от раки нито един не беше или е отчаян. Дава си ясна сметка за състоянието, знае какво го чака и е подготвен за всяка една стъпка от болестта. Имам съседка, която от 4 години се бори с рак на стомаха. Във всеки един момент беше наясно, че може да не спечели битката и въпреки това се подложи на всичко възможно. От първата минута има разговори с психолог / тук всъщност тази дейност се извършва от социални работници, учили и психология./ Сега положението й е доста тежко и въпреки това се бори. Но разговорите са много често % от оздравяването / дори и от други болести/

На моя братовчедка майка й почина преди няколко месеца и тя се беше отчаяла съвсем, защото никой не си беше направил труда да я осведоми какво ги чака. Ако някой си беше просто поговорил с нея, нямаше толкова безсилно да страда.

Ясно, че нещата не са като в чужбина, ама все още не мога да разбера какво правят младите хора, които завършват дадено образование / като психология например/. Къде е искрицата да променят нещо? Какво работят, като завършат? Имат ли желание наистина да научат професията си или са задоволени с наизустяването на н-книги, изкараните изпити и забрава на голяма част от нещата.Всичко е омагьосан кръг и някой все трябва да започне, ама кога ли ще е ?

# 77 12 окт. 2006, 22:51 ч.

Мнения: 1 002

Цитат на: solaris в чт, 12 окт 2006, 13:53

Не желая да споря с никой. Дано да не ви се случва, да го изпитате. Пак казвам, че ако има надежда е хубаво човекът да е информиран, но ако няма - не. Не забравяйте, че ракът не е само диагноза, а и болки, при това силни.

абсолютно те разбирам , защото съм го преживявала ..
хората просто не са се сблъсквали с това заболяване и не знаят , че има рак и рак - рак 4 степен няма лекуване
ако при рак 1 , 2 донякъде 3 степен има оправия
то рак в последна степен - е абсолютно безнадеждно , и никакви психолози и психотерепевти не помагат
състоянието на болния е много тежко - и физически , и психически , така че човек в това състояние едната надежда го крепи , нищо друго..
и истината само ще го убие по-бързо ...
на теб ти желая кураж

# 78 12 окт. 2006, 23:03 ч.

Мнения: 6 167

писах писах, ама не виждам смисъл.
всеки с болките си Peace

Последна редакция: чт, 12 окт 2006, 23:18 от Lennie

# 79 12 окт. 2006, 23:10 ч.

O.A.E./ Пазарджик
Мнения: 2 477

за мен е право на всеки да знае дали е болен и дали умира. за да изживее последните си дни така както би желал. болките няма да са по-леки, ако не знае......
верно е , че има случаи на хора излекували се със силната си воля и вяра. но как ще си помогне човек, ако не знае?
няма да забравя в предаване на Опра дадоха филм за една жена, която знаеше, че е неизлечимо болна. лекуваше се, но не знаеше колко й остава. имаше дъщеря на 3-4 години. за да я запомни и за да не я оставя без майка, дори само духовно, й беше записала десетки видео касети. в тях и записваше всичките си съвети за нея за всички аспекти от живота. така дъщеря и до сега, когато е вече 14, не е била съвсем сама и са й останали спомени за майка й.
колко много щяха да загубят, ако не приемаха действителността, която понякога е жестока, но трябва да се изживее пълноценно.

# 80 12 окт. 2006, 23:20 ч.

Мнения: 1 942

Незнам къде е истината ..
В моето семейство имаме 2-ма починали от рак. На единия му казахме почти веднага след като нас ни информираха. Срина се психически и искрено съжаляваме, че научи. Докато вярваше, че е "измислената" болест имаше кураж и желание за борба, а после само се сешташе и чуваше за починали от болеста. Почина след 3 операции и 2 години мъки.
Втория дълго време мислеше, че има язва на дванадесетопръстника /след като вече е бил до леглото на болен и починал от тази коварна болест предполагам, че може и да се е досещал/. Преди операцията научи истината и я прие "мъжката". Почина по време на операцията.
Лично аз ... бих искала да знам, за да е по-лесно на близките ми /няма да им се налага да измислят лъжи/ но си давам сметка, че това ще ме скапе окончателно.
Дано никога не разбера дали съм права Praynig

# 81 13 окт. 2006, 10:21 ч.

Мнения: 18

az sushto mislq, ce trqbva da se kaje istinata! ako na men mi se sluci podobno neshto bih iskala da znaq, za da moga do kolkoto e vuzmojno da vzema adekvatni merki......! vse pak medicinata malko ili mnogo napredna i ako bolestta e v ranen stadii bi moiglo da se napravi neshto newsm78

# 82 13 окт. 2006, 10:53 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Не знам за себе си, изобщо не мисля, че съм толкова желязна, че да понеса такава новина.
А за адекватната помощ изобщо не искам да говоря, че положението в БГ е толкова "адекватно", че дума да няма...
Свекърва ми почина от рак и няма да забравя борбата за лекарства от първа необходимост, какво да говорим за помощ от психолог... ooooh!

# 83 13 окт. 2006, 13:09 ч.

Мнения: 251

Здравейте. Не успях да изчета всички постинги, за което се извинявам, но искам да попитам защо всички си мислят, че болният, от когото се крие истината не се досеща за нея. Не мога да си представя човек, който изпитва физически.болки, който буквално е принуден да пие лекарства непрекъснато и който е по болниците през ден, да не усеща, че нещо не е в ред и нещата не са толова розови, колкото ти ги представят околните. А да не говорим за отчаяните и приглушени погледи и физиономии на близките на болния. Такова нещо не може да се скрие. За мен при такава ситуация всеки се прави, че всичко е наред, ама на всеки му е свита душата до пръсване. Затова не знам кое е по-правилно. Май да се каже, но пък както многократно беше казано зависи си до човека, който се е разболял и до неговите близки.

Препоръчани теми

Корпорация Сибирско здраве

5
На пазар

След операция на гърдата

Добър онкодерматолог в София

4ували ли сте за сибирско здраве?

Причина:

Причина: