Трябва ли да кажем истината...

  • 11 024
  • 83
  •   1
Отговори
12 окт. 2006, 12:56 ч.
  • В центъра на Вселената...
  • Мнения: 382
Скоро разбрах, че познат на родителите ми е болен от рак на белите дробове. Семейството му крие от него истинската диагноза и го замотват с някаква фалшива. На мен ми стана много чудно ,защо никой не му казва  newsm78 Дори и лекарите...Днес в "Искрено и лично" темата беше подобна.Там казаха, че пациента може да съди лекарите, ако го лекуват от болест, за която той не знае.Било незаконно.Влязох в спор с майка ми, според която В НИКАКЪВ случай не трябвало да се казва на човек, че е болен от рак.Аз съм на мнение, че е по-хуманно "осъденият" да не се залъгва, а да му се казва истната.Ами какво ще стане когато вече е на легло и тогава разбере...как ще се почувства...няма ли да съжалява, че не успял да направи някои неща...
Вие на какво мнение сте?

Последна редакция: чт, 12 окт 2006, 13:08 от SI*SA

# 1 12 окт. 2006, 12:57 ч.
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Напълно съм съгласна с теб. В края на краищата не е дете, възрастен човек е, който вероятно е научен да приема нещата такива, каквито са.

# 2 12 окт. 2006, 12:59 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 818
Трябва да се съобщава от лекаря на пациента всичко за здравословното му състояние.  Това, само роднините да знаят и тайно да оплакват болния ми се види нездравословно за всички. Трябва да се говори за болестта и да се вдъхва вяра. Или поне да се изживеят последните моменти по най-добрия начин... Понякога психическата нагласа върши чудеса, от тази гледна точка разсъждавам на първо място...

# 3 12 окт. 2006, 13:00 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Това беше коментирано вече... Една мама от чужбина писа, че там лекарят казва първо на пациента диагнозата, а той ако реши я споделя с близките си.
Всеки заслужава да знае истината, независимо каква е.

# 4 12 окт. 2006, 13:01 ч.
  • Мнения: 4 734
Хората са различни, някои биха искали да знаят истината, други не. Ако въпроса ти е принципен, да- според мен истината трябва да се казва на болния.

# 5 12 окт. 2006, 13:01 ч.
  • Стара Загора
  • Мнения: 72
Твърдо съм за казване на истината. Особено ако положението е сериозно. Според мен не е честно спрямо болния, да се крие истината за състоянието му.
Въпреки че аз самия не знам как бих могъл да кажа на мой близък, че е неизлечимо болен.

# 6 12 окт. 2006, 13:01 ч.
  • Мнения: 2 700
Категорично НЕ трябва да му се казва. Ако е възможна интервенция или определена терапия изискваща знанието на болния - ДА, защото това все пак ще отложи присъдата, но в противен случай КАТЕГОРИЧНО НЕ. Баща ми е с рак, досеща се за какво иде реч, но не смее да изрече истината на глас. НАДЕЖДАТА УМИРА ПОСЛЕДНА - ако знаеш, че си истински обречен искрицата живот ще загасне от само себе си.

# 7 12 окт. 2006, 13:06 ч.
  • София
  • Мнения: 3 421
 Аз пък не искам да ми се казва такава новина.
Ще се срина психически и дори малък шанс да имам ще го съсипя.

Един приятел пък иска да знае, за да го ударел на живот и да изживеел пълноценно последните си дни.

Разни хора...

# 8 12 окт. 2006, 13:10 ч.
  • Мнения: 1 986
  Разбира се,че трябва да се казва! Знаете ли какъв шок е за човек,който разбира последен,че е болен от тази неизлечима болест-та,той дори нямаше време за толкова много неща....Всеки има право да знае от какво е болен и колко му остава/не дай Боже Praynig/. Майка ми беше болна от рак,но не се отчая-бори се и победи! Защото знаеше!Ако всички бяха крили от нея,нямаше да е между нас....

# 9 12 окт. 2006, 13:10 ч.
  • Мнения: 53
Аз за себе си искам да знам. За да имам шанс да изживея оставащите дни пълноценно.
За останалите хора не мога да кажа обаче.

# 10 12 окт. 2006, 13:13 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: solaris в чт, 12 окт 2006, 13:01
Категорично НЕ трябва да му се казва.

 Shocked
Всеки има ПРАВО да знае какво се случва със здравето му!
Друг е въпросът дали иска. Ако той самият не желае да научава лоши новини - ОК.
А лекарят е ДЛЪЖЕН да информира пациентите си за реалното им състояние.

За другото има психолози.

# 11 12 окт. 2006, 13:14 ч.
  • Мнения: 5 622
Цитат на: РЕНИ в чт, 12 окт 2006, 13:00
Това беше коментирано вече... Една мама от чужбина писа, че там лекарят казва първо на пациента диагнозата, а той ако реши я споделя с близките си.



Да, така е. Но също така и там болният има доста по-големи шансове да оздраве( в смисъл да не е с летален изход болестта), защото здравната система е на много по-високо ниво. Прилаганото лечение също...Факт е, че там умират много по-малко раково болни, от колкто тук...Затова и лекарите в Бг не казват на болният, че е има рак, защото тук рак= на сигурна смърт! И за това е виновна и самата държава, че не може да осигури най-адекватното лечение.....


Какво да ви кажа там и тук е много, ама много различно, затова и подходът е различен. Съгласна съм да е така......до моментът, в който можем да се конкурираме с напредналите страни...

# 12 12 окт. 2006, 13:14 ч.
  • В центъра на Вселената...
  • Мнения: 382
Да, но сега възниква друг въпрос...Всички казват"Искам да знам, за да изживея пълноценно дните си" А при такава вест, дали можеш да живееш пълноценно...

# 13 12 окт. 2006, 13:15 ч.
  • Мнения: 88
Въпроса е много спорен. Аз съм го преживяла - свекърва ми беше оперирана и се разбра , че има напреднал стадии на болест , докато беше в болница не и казахме - изчаквахме подходящ момент.Когато я изписахме и казахме (защото трябваше да се предприеме незабавно лечение по най - бързия начин).Имаше роднини , които бяха много "загрижени " и ни казваха , че трябва да скрием истината - т.е да оставим нещата по течението - болестта да се развива и да не се лекува.Според мен трябва да се казва и да се говори за това , да се вдъхва вяра на човека , неотлъчно бяхме до нея.Много е лошо да знаеш нещо за толкова близък човек и да не го казваш , когато и казахме ни олекна и ни даде сили да се борим заедно.

# 14 12 окт. 2006, 13:17 ч.
  • Мнения: 2 700
Цитат на: Етиа в чт, 12 окт 2006, 13:06
Аз пък не искам да ми се казва такава новина.
Ще се срина психически и дори малък шанс да имам ще го съсипя.

Точно това имам предвид. Ако имаш шанс да се бориш - Да, но ако така или иначе си обречен по-добре да съхраниш и малката си надежда, че ще се оправиш.

Цитат на: milky_way в чт, 12 окт 2006, 13:10
Аз за себе си искам да знам. За да имам шанс да изживея оставащите дни пълноценно.

А как ще живееш пълноценно ако знаеш примерно, че никога повече няма да можеш да ядеш нищо от това, което искаш, че не можеш да пиеш това, което искаш, че не можеш да планираш така желаната екскурзия, например или каквото и да било друго, само защото тази диагноза ти дава примерно три месеца и т.н., и т.н.?

Цитат на: Reza в чт, 12 окт 2006, 13:13
Друг е въпросът дали иска. Ако той самият не желае да научава лоши новини - ОК.
А ти как бши разбрала той какво иска?

# 15 12 окт. 2006, 13:20 ч.
  • Мнения: 4 806
мисля, не, убедена съм, че първият човек, който трябва да научи страшната диагноза е самият човек.
Той, ако прецени, ще сподели и с близките.
В борбата за живот най-голяма роля може да изиграе психиката.
Солженицин е бил с такава диагноза.
Живял е в диспансер, най-вероятно за да си угасне там.
И е преборил страшната болест.
Дали, ако не знаеше какво му е, щеше да се случи това?
Шансът е минимален, но го има.
Колкото и да е малък, този шанс не е 0, а когато става дума за твоя живот ... е направо огромен.

# 16 12 окт. 2006, 13:24 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: solaris в чт, 12 окт 2006, 13:17
А ти как бши разбрала той какво иска?

Предполага се, че ако ми е близък ще сме си говорили за тези неща или най-малкото бих могла да предположа какво иска.

Цитат на: solaris в чт, 12 окт 2006, 13:17
А как ще живееш пълноценно ако знаеш примерно, че никога повече няма да можеш да ядеш нищо от това, което искаш, че не можеш да пиеш това, което искаш, че не можеш да планираш така желаната екскурзия, например или каквото и да било друго, само защото тази диагноза ти дава примерно три месеца и т.н., и т.н.?

Ще използвам тия три месеца за да покажа на хората около мен колко ги обичам ище се опитам да оставя хубав спомен.
Какво ям и пия едва ли ще ме вълнува особено.

# 17 12 окт. 2006, 13:30 ч.
  • Мнения: 2 700
Цитат на: Reza в чт, 12 окт 2006, 13:24
.......

Гарантирам ти, че това е само на теория. Дано да не ти се случва да го изпиташ лично. От всички тук пишещи в момента аз съм единствената, която точно днес за пореден път виках Бърза помощ ...
Когато навремето баща ми имаше друг рак, от който имаше спасение / това беше преди 10 години/ аз лично му го казах и се преборих за живота му. Днес има друг рак, хванат вече в нелечим стадий. Е, категорично твърдя, че е по-добре истината да НЕ се изрича. А за трите месеца, не болният е този, който ще мисли за другите, а близките му трябва да мислят за него и да му покажат любовта си

# 18 12 окт. 2006, 13:33 ч.
  • Мнения: 6 472
Ако ме бяхте питали преди два месеца щях да викаж съвсем кътегорично, че човека трябва да знае. Сега не съм сигурна, кое е по- добре..... Cry
Аз не съм сигурна, че искам да знам.....
Чичо в момнта е болен от рак. Не ми се иска дори да си помисля, че умира, но колкото и да съм оптимист ми е ясно, че трябва да стане някакво уникално невероятно чудо. Струва ми се ужасно да знаеш, че си болен и най- вероятно дните ти се броят на пръсти. Действа обезверяващо, депресиращо, отчайващо, безнадеждно.... Дори и да съществува някаква надежда, да се излекуваш, тя угасва в момента в който паднеш духом и се обезвериш. Подозирам че близките на въпросният човек, разчитат точно на тази мъничка искрица и не искат тя да загасне, като му кажат.

# 19 12 окт. 2006, 13:34 ч.
  • Мнения: 1 134
Смятам, че зависи от конкретния случай.
Принципно съм за правото на информираност, но когато се касае за много възрастен или много лабилен човек, не дай си Боже за дете... Тогава е различно...

# 20 12 окт. 2006, 13:35 ч.
  • Мнения: 6 472
Цитат на: solaris в чт, 12 окт 2006, 13:30
Цитат на: Reza в чт, 12 окт 2006, 13:24
.......

Гарантирам ти, че това е само на теория. Дано да не ти се случва да го изпиташ лично. От всички тук пишещи в момента аз съм единствената, която точно днес за пореден път виках Бърза помощ ...
Когато навремето баща ми имаше друг рак, от който имаше спасение / това беше преди 10 години/ аз лично му го казах и се преборих за живота му. Днес има друг рак, хванат вече в нелечим стадий. Е, категорично твърдя, че е по-добре истината да НЕ се изрича. А за трите месеца, не болният е този, който ще мисли за другите, а близките му трябва да мислят за него и да му покажат любовта си

Точно това имах предвид Sad За съжаление те разбирам много точно какво искаш да кажеш Cry Съжалявам за това, което изживявате в момента Cry

# 21 12 окт. 2006, 13:38 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: solaris в чт, 12 окт 2006, 13:30
А за трите месеца, не болният е този, който ще мисли за другите, а близките му трябва да мислят за него и да му покажат любовта си

Това в твърде индивидуално.
Не може на основата на един случай да обобщаваш какво трябва да се прави при всички.
Не би могла да знаеш как аз ще реагирам на подобна ситуация и какво бих искала да дам или получа.

Ако болният иска да знае истината, НИКОЙ няма право да я крие от него.
Това е някакво криворазбрано милосърдие.

# 22 12 окт. 2006, 13:40 ч.
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Соларис, съжалявам...

Свекър ми почина от рак. Докато го залъгвахме /по молба на свекърва ми/, той се чувстваше добре и изпълняваше предписанията. В момента, в който разбра /от външни хора/ - той рухна и си отиде за два месеца...

За мен, по принцип, по-приемливо би било да ми кажат. Но, не дай Боже, ако ми се случи - не съм сигурна дали ще искам.

# 23 12 окт. 2006, 13:40 ч.
  • Мнения: 83
Мисля ,че не трябва да се казва!Баща ми ,когато се разболя от рак, доктора му го казал и потвърдил ,че шансът му да живее е минимален! CloseТова го срина психически и бързо се предаде на гадната болест! Cry

# 24 12 окт. 2006, 13:40 ч.
  • София
  • Мнения: 2 846
Според мен зависи от човека - един ще се амбицира да се бори за живота си, друг ще се отчая. Лично аз не бих казала на повечето от близките си, защото мисля, че така е по-добре за тях. Смятам, че психиката на болния трябва да се пази, докато има надежда, че може да се оправи.

# 25 12 окт. 2006, 13:40 ч.
  • София
  • Мнения: 15 467
Цитат на: solaris в чт, 12 окт 2006, 13:01
ако знаеш, че си истински обречен искрицата живот ще загасне от само себе си.
Не е така! Когато на 42 години ми казаха, че имам рак на щитовидната жлеза с метастази в лимфните възли, бях уплашена само три дни, после се окопитих и се борих да се излекувам.Аз предпочитам да знам какво ме очаква.

# 26 12 окт. 2006, 13:42 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: Клер в чт, 12 окт 2006, 13:40
Смятам, че психиката на болния трябва да се пази, докато има надежда, че може да се оправи.

Това става с адекватна психологична помощ, не с пазене на тайни.

# 27 12 окт. 2006, 13:42 ч.
  • Мнения: 3 323
Бих искала да знам диагнозата. Не мога да кажа сега дали и как ще я понеса , но трябва да знам какво ще се случи.
Има хора с лабилна психика които дори биха посегнали на себе си, тогава вината  се стоварва върху близките, които и без това се чувстват ужасно .

# 28 12 окт. 2006, 13:53 ч.
  • Мнения: 2 700
Цитат на: Reza в чт, 12 окт 2006, 13:42
Това става с адекватна психологична помощ, не с пазене на тайни.

Да, бе! Как не се бях сетила да потърся психоаналитик, който да обясни адекватно трите възможни летални изхода...

Не желая да споря с никой. Дано да не ви се случва, да го изпитате. Пак казвам, че ако има надежда е хубаво човекът да е информиран, но ако няма - не. Не забравяйте, че ракът не е само диагноза, а и болки, при това силни.

# 29 12 окт. 2006, 13:54 ч.
  • София
  • Мнения: 2 846
Цитат на: Reza в чт, 12 окт 2006, 13:42
Цитат на: Клер в чт, 12 окт 2006, 13:40
Смятам, че психиката на болния трябва да се пази, докато има надежда, че може да се оправи.

Това става с адекватна психологична помощ, не с пазене на тайни.

Извинявай, но говориш теоретично. И къде точно да получи един българин такава адекватна псохологическа помощ? Колко такива специалисти има, според теб? И как точно може да си позволи една такава подкрепа един средностатистически българин? Имаш ли представа колко взима на сеанс Мадлен Алгафари, примерно, казвам я като известно име, без да знам дали работи с болни от рак хора?

За съжаление и аз говоря от горчив опит - докато не знае човек е спокоен, после става страшно!

# 30 12 окт. 2006, 14:00 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: Клер в чт, 12 окт 2006, 13:54
За съжаление и аз говоря от горчив опит - докато не знае човек е спокоен, после става страшно!

Става страшно, защото не знаем как да посрещнем подобна новина.
А въпросите ти са много правилни, но не ги задаваш на когото трябва.
 Peace

solaris   и на мен не ми се спори.
Просто не може да се обощава.
Има хора, които биха искали да знаят и никой няма право да крие от тях състоянието на собсвеното им здраве.
Мисля, че това няма какво да се обсъжда.

# 31 12 окт. 2006, 14:09 ч.
  • София
  • Мнения: 2 846
Цитат на: Reza в чт, 12 окт 2006, 14:00

А въпросите ти са много правилни, но не ги задаваш на когото трябва.
 Peace


Въпросите ми са по-скоро риторични. Идеята ми е не да ми дадеш отговор, а да осъзнаеш, че мнението ти за  психологическата помощ е само пожелателно, а не реалистично. Мисля, че отговорите ни по темата трябва да са адекватни на днешните български реалности, а иначе на теория може да си пишем всичко. Peace

# 32 12 окт. 2006, 14:16 ч.
  • Мнения: 3 098
Мисля,4е трябва да му кажат.
Има ли шанс,трябва да се лекува и да се бори с вси4ки сили.
Няма ли шанс,поне да си изживее отатъка от дните,така както би искал.

# 33 12 окт. 2006, 14:20 ч.
  • Мнения: 6 472
Мм да, тук говорим за реален човек и реален проблем, а не за хипотетична ситуация.
Реза точно за конкретния случай не съм съгласна за психологическата помощ. Първо не съм сигурна, че в България има адекватна такав. Казвам го съвсем отговорно, като човек, на който му се е наложило в последните години да се сблъсква с това съсловие. Вторият проблем е че лечението на рака включва доста смазващи химиотерапии и лъчетерапии. Точно в този момент не мисля, че някой ще намери сили да ходи и на психолог.

Абе съгласна съм в едно - обобщения в случая не могат да се правят и при всички е различно.
Щом близките на въпросният човек са преценили, че така е по- добре за него, значи са преценили ситуацията. Не мисля, че някой външен човек има право да намесва  и казва.

# 34 12 окт. 2006, 14:21 ч.
  • Мнения: 2 040
Разбира се, че трябва ... колкото и да е болезнена истината, лекарят трябва да уведоми пациента ... с всички подробности за болестта ..
Гаранция трудно се осмисля такова нещо, още повече когато се отнася до самия човек, но по- добре да знае какво го чака, отколкото да живее в лъжа ..  Peace

# 35 12 окт. 2006, 14:22 ч.
  • Мнения: 1 243
Майката на баща ми почина преди години от рак на панкреаса. Не и казаха,че е тежко болна,излъгаха я ,че има жълтеница,защото симпртомите са подобни...Жената почина без да разбере...просто заспа!
Майката и бащата на майка ми починаха от рак в адски мъки - задушиха се. И двамата знаеха тежката присъда. Знаеха какво ги очаква. Понякога си мисля,че не е трябвало...Истината така много ги обезвери,така ги отчая,че те загубиха всякаква мотивация за борба с болестта.Виждаха около себе си нехайното отношение на лекарите и се отчайваха.

Не знам кое е правилното,но ако мога да спестя мъките на човек,когото обичам,ако не му кажа истината-бих го направила...Поне няма всеки ден да минава с мисълта дали това не е последният ден,в който ни вижда  Cry

# 36 12 окт. 2006, 14:23 ч.
  • Мнения: 539
А ако няма шанс???
Аз също до скоро даже не се бях замисляла. Бях категорична, че болният трябва да знае. Но как да кажеш на 73 годишна жена, че има рак с разсейки навсякъде, а ако я оперират сърцето и няма да издържи... Та тя без да знае от какво е болна само повтаря, че скоро ще умре, а ако знае ще си иде за отрицателно време.
Когато ти дойде до главата почваш да мислиш по различен начин.

# 37 12 окт. 2006, 14:29 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Писах, писах и го затрих:)

С две думи сега.
Адекватната психологична помощ може да дойде отвсякъде.
От книга, приятел, близък...от разговор със себеси ако щеш.
Разбира се, може и да не дойде.

Проблемът е, че малко се говори за тези неща. Всеки си връзва червения конец, заключва пръсти и целува някоя икона и е "предпазен".
Глупости.
Смъртта е част от живота и е добре да мислим за нея като за нещо нормално.
Ако човек има настойката, че иска да знае кога ще умре, за да може да свърши нещо, което иска - никой няма право да крие това от него.
Може да звучи брутално, но ако ме чакат нечовешки болки, предпочитам да знам, за да си помогна преди да са ме сполетяли.

В случая - ако човекът е такъв - трябва да му се каже.

# 38 12 окт. 2006, 14:32 ч.
  • Мнения: 959
Твързо ЗА съм.Освен правото на информираност,човек може да иска да каже нещо последно на близките си,да се сбогува с тях.Когато на моята баба й казаха,че е болна от рак и я оперираха тя нито за миг не се предаде и отчая-напротив,стана още по-жизнена и енергична,готова да изживее подобаващо,каквото и остава.Всичко си е до психиката на човек,най-лесното е да се предадеш и да легнеш да мреш.

# 39 12 окт. 2006, 14:46 ч.
  • Мнения: 6 472
Цитат на: Reza в чт, 12 окт 2006, 14:29

Смъртта е част от живота и е добре да мислим за нея като за нещо нормално.
Ако човек има настойката, че иска да знае кога ще умре, за да може да свърши нещо, което иска - никой няма право да крие това от него.
Може да звучи брутално, но ако ме чакат нечовешки болки, предпочитам да знам, за да си помогна преди да са ме сполетяли.

В случая - ако човекът е такъв - трябва да му се каже.

Реза  винаги съм възприемала смъртта като част от живота. Само дето когато преди 1 месец се появиха съмнения за рак на гърдата, главата  ми се изпразни.  Казах си че каквито и да са изследванията ще се боря заради децата си.После прочетох статистиките и вярвай ми, без да са потвърдили диагнозата направо се отписах. Представих си децата ми как растат без майка, как точно когато най- много им трябвам аз няма да съм там, как ще пропусна първите думи на Мартина и първата несподелена любов на Виолина.... Света изведнъж се промени и всичките ми убеждения вече не бяха толкова убедителни. Диагнозата не се потвърди, но аз все още се чувствам куха. Не съм сигурна точно колко сили за борба ще намеря в себе си, ако се изправя още веднъж пред това нещо, само че този път опасенията се окажат реални. Накак си философските ми виждания за живота много бързо се изпариха...

# 40 12 окт. 2006, 14:53 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: Luluto в чт, 12 окт 2006, 14:46
Не съм сигурна точно колко сили за борба ще намеря в себе си, ако се изправя още веднъж пред това нещо, само че този път опасенията се окажат реални. Накак си философските ми виждания за живота много бързо се изпариха...

ОК
Не разбирам това какво общо има с написаното от мен.

# 41 12 окт. 2006, 14:58 ч.
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Аз предпочитам да знам (ако съм болна).
Има хора, които не биха искали да знаят. То е като за изневярата. Колко пъти съм чела изказвания тук: "Предпочитам да не знам". То си е до човека.

# 42 12 окт. 2006, 15:01 ч.
  • Мнения: 1 753
Не дай си Боже да се случва, но бих искала да знам ако ми се случи. Трябва да знам, за да мога в последните си дни да се отдам на децата си, да попътувам на разни места... Така си мисля сега...

# 43 12 окт. 2006, 15:04 ч.
  • Мнения: 1 455
Не знам кое е по правилното решение,но навремето баба ми почина от рак.След което се оказа,че и дядо ми е болен,а той беше рухнал от загубата на баба ми.Тогава майка ми и сестра и решават да не му кажат.Доктора им казал,че ще живее максимум 5 години,но дядо ми така и не разбра.След осем години почина,но от инсулт,просто беше преборил рака.И досега си мисля,че ако беше разбрал за болестта,щеше да рухне,не знам..,може би зависи от човека.

# 44 12 окт. 2006, 15:07 ч.
  • Мнения: 145
Аз преживях такова нещо преди време с майка ми и дори пуснах тема тук точно по същата причина. Тогава решихме да не й казваме истината и заради това тя е жива. Не искам никой да ангажирам с моето мнение, вярно е, че зависи от самия човек и всеки случай е индивидуален. В нашия случай беше много важно тя да бъде мотивирана да живее и да не се срива пхихически, защото имаше надежда да се оправи. Ако обаче тя знаеше истината, нямаше да се бори така и щеше да живее с мисълта, че е обречена. Дано никога не ви се случва да бъдете пред такава дилема и да ви се налага да взимате такива решения. Сега майка ми се възстановява много добре и едва сега с баща ми й разказахме как точно са стояли нещата. Тя самата каза: "Вие сте ми спасили живота с това, че не сте ми казали нищо и че по никакъм начин не ми показахте колко съм зле." Така, че няма рецепта затова как да се постъпи в такава ситуация. Важно е да познаваш достатъчно човека и да знаеш дали истината ще му помогне или не. Ако обаче положението му е наистина безнадеждно и няма дори минимален шанс за възстановяване, тогава смятам, че болният трябва да разбере.

# 45 12 окт. 2006, 15:18 ч.
  • София
  • Мнения: 2 846
Ако смея да обобщя до тук - хората, които само теоретизират са ЗА казването на истината. Хората, които са се сблъскали реално с този проблем в повечето случаи са ПРОТИВ казването на истината. newsm78

# 46 12 окт. 2006, 15:22 ч.
  • Мнения: 3 880
На мен ми се струва нереално и неестествено всички около мен да знаят от какво съм болна, само аз като последен глупак да незнам. Незнам и какво би ми помогнало това newsm78 Може би защото живея вече доста години в чужбина съм и отвикнала, че има изобщо такава възможност- цялата рода да знае, само болният не. Тук лекарската тайна е на голяма почит и лекарят, ако има нещо да казва, има право да го каже само и единствено на пациента си, с изключение на непълнолетните, разбира се, и на такива, които не могат да се грижат сами за себе си.
С две думи- абсолютно ЗА истината, иначе си е чиста лъжа  и то към най-близките

# 47 12 окт. 2006, 15:23 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 327
Съгласна съм, че за подобни неща обобщенията не важат.

Аз бих искала да знам, ако съм болна... Искам да ми го каже лекар, а аз да преценя на кого да кажа за болестта си.

Дано никога не ми се налага да съм пред подобна дилема, ще се съобразявам с индивидуалността на човека, за когото се отнася. Има хора, които, само с научаването на подобна новина, вече се предават... Какво лечение оттам нататък?! Каква психологична помощ?!

Година и половина крихме от баба и дядо за болестта на правнука им. Така преценихме. И знам, че никога не бих им казала подобна диагноза, ако се наложи... На тях не.

# 48 12 окт. 2006, 15:42 ч.
  • София
  • Мнения: 13 206
Аз съм на мнение, че това си е работа на близките му. Ако питаш за конкретния случай... Ако става дума за мен лично мисля, че бих искала да знам, а не някой вместо мен да решава дали да ми каже... за незаконно, не знам дали е незаконно...

# 49 12 окт. 2006, 16:04 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Лекар<-->пациент (да си кажат и майчиното мляко)
адвокат<--> клиент (важи същото от горните скоби)

Колкото до конкретния случай - не си бутай гагата, там дето не трябва.

# 50 12 окт. 2006, 16:09 ч.
  • Мнения: 11 607
Всичко си зависи от човека! Има хора,които не обичат да чуват въобще лоши неща, а какво остава за такива сериозни диагнози.

Имам роднини, които си отидоха от този свят научавайки в последния момент,че умират от рак! Незнам! Но може би въпроса стой както с многото други сериозни въпроси - напр. едно семейство решава да каже на детето си,че е осиновено, а друго семейство - не го прави.

За себе си и мой близък - незнам как бих реагирала. Всичко опира до конкретния случай и човек!

# 51 12 окт. 2006, 16:11 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: Клер в чт, 12 окт 2006, 15:18
Ако смея да обобщя до тук - хората, които само теоретизират са ЗА казването на истината. Хората, които са се сблъскали реално с този проблем в повечето случаи са ПРОТИВ казването на истината. newsm78

Смея да твърдя, че не можеш да знаеш кой с какво се е сблъсквал.

# 52 12 окт. 2006, 16:13 ч.
  • Мнения: 1 517
Твърдо ЗА пациента да зна е какво му има. И всички са длъжни да му съобщят. Може би не веднага и не в прав текст, може би първо трябва да му намекнат, да подготвят за новината...но трябва да му кажат колкото се може по-скоро.
Или обратния вариант - болния знае, но крие от близките си. И за това съм против. Малко или много колкото по-рано се знае лошата вест, толкова повече време имаш да свикнеш с нея.
   А за конкретния случай: права си, но мисля, че ти най-малко трябва да се бъркаш. В смисъл ако отношенията ти позволяват кажи на близките му, че е редно да го уведомят, но ти не го "информирай". Или най-добре недей се бърка.

П.П. Жалко за човека (който и да е той)  Praynig

# 53 12 окт. 2006, 16:22 ч.
  • София
  • Мнения: 276
Всичко зависи от човека насреща. Някои го приемат и започват да се борят, а други се отчайват и се отказват от борбата. На дядо ми му откриха рак началото на 2003 г. Беше в крайна фаза. Не му казахме цялата истина и той до последно се бореше. Почина вкъщи през 06.2005 г., не познавайки какво е това морфин. Мисля си, че ако знаеше щеще да са предаде почти веднага.
За себе си също не бих искала да зная, т.к. това ще ме срине съвсем и само ощеповече ще натоваря близките си.

# 54 12 окт. 2006, 16:30 ч.
  • София
  • Мнения: 2 846
Цитат на: Reza в чт, 12 окт 2006, 16:11
Цитат на: Клер в чт, 12 окт 2006, 15:18
Ако смея да обобщя до тук - хората, които само теоретизират са ЗА казването на истината. Хората, които са се сблъскали реално с този проблем в повечето случаи са ПРОТИВ казването на истината. newsm78

Смея да твърдя, че не можеш да знаеш кой с какво се е сблъсквал.

Обобщението ми е на база писаното дотук. Няма претенциите да е представителна извадка. Peace

# 55 12 окт. 2006, 16:37 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Каква ти е базата?
Това, че не съм написала никаква лична история ли?
Не е много достоверно Simple Smile

# 56 12 окт. 2006, 16:43 ч.
  • София
  • Мнения: 2 846
Цитат на: Reza в чт, 12 окт 2006, 16:37
Каква ти е базата?
Това, че не съм написала никаква лична история ли?
Не е много достоверно Simple Smile

На база дадената информация по темата. Ако ти си спестила инфо, няма как да бъде отчетено. Не мога да гадая какво има в главата ти. Grinning

# 57 12 окт. 2006, 16:51 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Така де:)
Обощенията не са това, което са:)
Всичко е индивидуално.

Не бих отишла да изтреса на втория братовчед на учинайка ми, че е болен от рак, но за себе си искам да знам и ако някой си помисли да ми го спести, като умра ще се превърна в полтъргайст и жална му майка:)
  bouquet

# 58 12 окт. 2006, 16:59 ч.
  • Мнения: 281
Цитат на: РЕНИ в чт, 12 окт 2006, 13:00
Това беше коментирано вече... Една мама от чужбина писа, че там лекарят казва първо на пациента диагнозата, а той ако реши я споделя с близките си.
Всеки заслужава да знае истината, независимо каква е.

АБСОЛЮТНО СЪМ СЪГЛАСНА! Peace

# 59 12 окт. 2006, 17:03 ч.
  • Мнения: 497
много е трудно когато се сблъскаш с такъв проблем. Майката на съпруга ми почина от рак на панкреаса без да знае, че е болна от рак - просто заспа.
преди 3 месеца също от рак почина свако ми. той знаеше и се беше ПРИМИРИЛ, че ще умре. НЯМАШЕ мотивация да се бори, беше изнервен, отчаян. много е трудно. Според мен, ако е в начален стадий и може да се лекува - нека да  си знае потърпевшия, но ако е напреднал, има разсейки, и все пак някой дава някаква надежда - по-добре да не знае, защото това само съсипва човека! Все пак е много индивидуално. Ако е силна личност, много мотивиран и борбен човек - е по-добре да знае, но това е болест, от която много малко хора са се измъкнали и всеки човек знае какви са последствията от рака. Аз за себе си твърдя, че ако ми се наложи да решавам такава дилема - няма да кажа истината.

# 60 12 окт. 2006, 17:31 ч.
  • Мнения: 6 315
Всичко е до човек, но според мен не бива да се крие. Поне аз не бих искала да крият от мен подобна диагноза.

Цитат на: Шани в чт, 12 окт 2006, 16:04
Лекар<-->пациент (да си кажат и майчиното мляко)
адвокат<--> клиент (важи същото от горните скоби)

Колкото до конкретния случай - не си бутай гагата, там дето не трябва.

Права си Simple Smile.

# 61 12 окт. 2006, 17:37 ч.
  • Мнения: 6 909
Цитат на: Reza в чт, 12 окт 2006, 13:13
Цитат на: solaris в чт, 12 окт 2006, 13:01
Категорично НЕ трябва да му се казва.

 Shocked
Всеки има ПРАВО да знае какво се случва със здравето му!
Друг е въпросът дали иска. Ако той самият не желае да научава лоши новини - ОК.
А лекарят е ДЛЪЖЕН да информира пациентите си за реалното им състояние.
Съгласна съм с Реза. Човек трябва да знае какво му има. Ако наистина не знае добре, но да го лъжат с фалшиви диагнози (особено лекари) е много грозно и неетично.

# 62 12 окт. 2006, 17:45 ч.
  • Варна
  • Мнения: 974
Мисля че почти във всяко семейство по някакъв начин присъства тази ужасно коварна болест! И в моето я имаше.....
Много близък за мен човек се разболя, беше ужасно.....след като всички разбрахме  диагнозата, беше тежко и безсмислено и много много тъжно....само че ако той не знаеше с какво се сблъсква, и какво го очаква и каква е прогнозата той нямаше да е между живите!!
Слава на Бога днес той е жив и здрав!! Това е благодарение на неговата силна воля, той искаше да живее и се бори. Разбира се и благодарение на много и на брой кадърни лекари!!
Но ако човек не знае срещу какво се изправя няма шанс да го победи!

Но не съм сигурна дали ти си човека който трябва да му каже.

# 63 12 окт. 2006, 17:50 ч.
  • Мнения: 27 524
Преди време и аз питах същото и тук във форума казаха Не, да не казвам. Та в този смисъл лекарят и близките трябва да решат ще казват или не. Не е ваша работа вие да казвате. Иначе не може да се каже лесно ДА, да се казва или НЕ, не трябва... Много е сложно, индивидуално, зависи от толкова много неща...тук черно и бяло няма...

# 64 12 окт. 2006, 17:53 ч.
  • Мнения: 1 547
Много малко хора имат силата да устоят духом на такава вест. Повечето се предават - поне повечето от тези, които аз съм виждала. Моята статистика за преборване с рака е в полза не незнаещите. Влизаш в болница, зле си, правят ти куп изследвания, страхуваш се ужасно... после някой ти казва, че за жалост е злокачествен... Единици събират сили да продължат. Докато в другия случай облекчението и надеждата вършат чудеса - виждала съм го с очите си, изпитвала съм го. Та така, "за" благородната лъжа съм.

# 65 12 окт. 2006, 20:11 ч.
  • София
  • Мнения: 1 043
Не знам. Баща ми живя 9 години с диагнозата "рак на кожата". Знаеше от самото начало и това го съсипа психически. Мислеше, че всеки ден му е последен. И това не е живот, честно да ви кажа. Все още нямам отговор на този въпрос. Може би зависи от болния, дали ще може да понесе истината.

# 66 12 окт. 2006, 20:14 ч.
  • Мнения: 822
Лично за мен,пълноценно изживените оставащи дни не са аргумент...Човек трябва да изживява всеки ден пълноценно,защото утре примерно може да си отиде при катастрофа и пак няма да му остане време да покаже или направи много неща....Всяко утро би трябвало да се събуждаме с мисълта,че ако този ден е последен,ще го приемем със спокойствието,че най-малкото сме дарявали достатъчно обич...
По темата...Лекарите бяха категорично против,да казваме истината на баща ми.Не зная,дали истината щеше да промени нещо...Зная,че той сам усещаше смъртта и в същото време искаше страшно много да живее,до последно...Хората,предусещащи края си,имат един особен,мътен отенък в очите си...

# 67 12 окт. 2006, 20:21 ч.
  • Мнения: 4 978
Цитат на: небесна красТавица в чт, 12 окт 2006, 12:59
Трябва да се съобщава от лекаря на пациента всичко за здравословното му състояние.  Това, само роднините да знаят и тайно да оплакват болния ми се види нездравословно за всички. Трябва да се говори за болестта и да се вдъхва вяра. Или поне да се изживеят последните моменти по най-добрия начин... Понякога психическата нагласа върши чудеса, от тази гледна точка разсъждавам на първо място...

Каква вяра, КрасТавичке?! Изживях го със собствената ми майка. Въпросът е, дали когато знаеш, че човека е обречен и това са последните му дни, да му кажеш. Аз не посмях да се изправя срещу майка си и да й кажа "Няма да живееш". И в мига, когато тя сама го разбра, просто се предаде, легна и зачака края. Това е...

Последна редакция: чт, 12 окт 2006, 20:30 от Ineto

# 68 12 окт. 2006, 20:23 ч.
  • Мнения: 6 167
баща ми знаеше диагнозата си, беше опериран и до последно вярваше, че е излекуван и, че се възстановява.

през последните му месеци имаше разсейки и тн не ми се говори, опитаха втора операция, беше на операционната маса, но намеса  беше невъзможна.
лекарят ни каза, че му остава малко.

след това го лъгахме, че е имало операция и че тя е успешна.

за да ви шокирам още повече , лекарят ни написа фалшива епикриза.
защото баща ми беше интелигентен човек и първо за това попита след операцията.
последните си месеци той прекара 'възстановявайки се.'

той беше под 45 килограма и много слаб от всички интервенции, които се наложи да изтърпи.
единодушно семейството му, майка ми , аз ,брат ми и дядо ми решихме, че той не трябва да знае какво предстои.
не си мислете, че смъртта идва, като изненада.
когато човек умира, той знае това.вижда се в погледа им. в изречени понякога думи.

но надеждата, самозаблудата им помага да преживяват деня , да се хранят, да гледат телевизия , да говорят с децата си и тн.


пожелавам на всички , които не говорят от собствен опит и  са така категорични в правото на пациента , никога реално да не изпитат тежестта на подобен избор.

# 69 12 окт. 2006, 20:28 ч.
  • Мнения: 2 407
Ние скрихме от дядо ми и мисля, че за него бе по добре.Мир на праха му Sad

# 70 12 окт. 2006, 21:06 ч.
  • Spain
  • Мнения: 3 750
 това което про4етох тук (в постингите ) ме накара по съвсем друг на4ин да погледна на нещата .. но все пак .. спонтанния ми отговор -(преди да ви про4ета ) - не мисля 4е 4ужд 4овек трябва да го каже ,  но този 4овек трябва да знае ! трябва ! и това е .. толкова много неща може би иска да направи .. толкова много неща ще е искал да каже .. мисля 4е не е правилно да го скриват от него ....

# 71 12 окт. 2006, 21:19 ч.
  • София
  • Мнения: 3 991
Аз бих искала да знам. Но не мисля, че е твоя работа, дистанцирай се!

# 72 12 окт. 2006, 21:25 ч.
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Цитат на: Lennie в чт, 12 окт 2006, 20:23
не си мислете, че смъртта идва, като изненада.
когато човек умира, той знае това.вижда се в погледа им. в изречени понякога думи.

но надеждата, самозаблудата им помага да преживяват деня , да се хранят, да гледат телевизия , да говорят с децата си и тн.


пожелавам на всички , които не говорят от собствен опит и са така категорични в правото на пациента , никога реално да не изпитат тежестта на подобен избор.


 Cry Cry Cry
Много тежка тема, нямаше и да се включвам, но след това, което написа Lennie не мога...
Истината е точно такава.
Преживяла съм го, три пъти Cry.
И още един път онова, неочакваното.
Човек може да бъде и много силен, и много слаб.
Но ако има нужда от надежда, тя не трябва да му се отнема.
И в единия, и в другия случай за близките е еднакво тежко Sad.

# 73 12 окт. 2006, 21:34 ч.
  • Мнения: 8 917
Цитат на: SI*SA в чт, 12 окт 2006, 12:56
Скоро разбрах, че познат на родителите ми е болен от рак на белите дробове. Семейството му крие от него истинската диагноза и го замотват с някаква фалшива. На мен ми стана много чудно ,защо никой не му казва  newsm78 Дори и лекарите...Днес в "Искрено и лично" темата беше подобна.Там казаха, че пациента може да съди лекарите, ако го лекуват от болест, за която той не знае.Било незаконно.Влязох в спор с майка ми, според която В НИКАКЪВ случай не трябвало да се казва на човек, че е болен от рак.Аз съм на мнение, че е по-хуманно "осъденият" да не се залъгва, а да му се казва истната.Ами какво ще стане когато вече е на легло и тогава разбере...как ще се почувства...няма ли да съжалява, че не успял да направи някои неща...
Вие на какво мнение сте?
ВСЕКИ е различен и ВСЕКИ приема новината по РАЗЛИЧЕН начин....само близките, които го познават знаят какво трябва да направят и как ще регира - понякога е по-добре да не се казват гласно неща, които и без това болният знае.....ако се отнася за мен - искам да знам ВСИЧКО, защото така ще знам срещу какво да се боря. Не бих простила на НИКОЙ да крие МОЯТА истина от МЕН Naughty

# 74 12 окт. 2006, 21:44 ч.
  • Мнения: 8 917
Виж и това Peace:

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=rak&Number=1945015179 … part=all&vc=1

# 75 12 окт. 2006, 21:45 ч.
  • Мнения: 948
Цитат на: The Sun в чт, 12 окт 2006, 21:34
Цитат на: SI*SA в чт, 12 окт 2006, 12:56
Скоро разбрах, че познат на родителите ми е болен от рак на белите дробове. Семейството му крие от него истинската диагноза и го замотват с някаква фалшива. На мен ми стана много чудно ,защо никой не му казва  newsm78 Дори и лекарите...Днес в "Искрено и лично" темата беше подобна.Там казаха, че пациента може да съди лекарите, ако го лекуват от болест, за която той не знае.Било незаконно.Влязох в спор с майка ми, според която В НИКАКЪВ случай не трябвало да се казва на човек, че е болен от рак.Аз съм на мнение, че е по-хуманно "осъденият" да не се залъгва, а да му се казва истната.Ами какво ще стане когато вече е на легло и тогава разбере...как ще се почувства...няма ли да съжалява, че не успял да направи някои неща...
Вие на какво мнение сте?
ВСЕКИ е различен и ВСЕКИ приема новината по РАЗЛИЧЕН начин....само близките, които го познават знаят какво трябва да направят и как ще регира - понякога е по-добре да не се казват гласно неща, които и без това болният знае.....ако се отнася за мен - искам да знам ВСИЧКО, защото така ще знам срещу какво да се боря. Не бих простила на НИКОЙ да крие МОЯТА истина от МЕН Naughty
Подкрепям с две ръце. PeaceСъщото важи и за мен. Hug

# 76 12 окт. 2006, 22:04 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Напълно подкрепям, че трябва да има адекватна психологическа помощ, след като на пациента му се обясни какво му е състоянието. Тук съм се сблъсквала с много хора болни от раки нито един не беше или е отчаян. Дава си ясна сметка за състоянието, знае какво го чака и е подготвен за всяка една стъпка от болестта. Имам съседка, която от 4 години се бори с рак на стомаха. Във всеки един момент беше наясно, че може да не спечели битката и въпреки това се подложи на всичко възможно. От първата минута има разговори с психолог / тук всъщност тази дейност се извършва от социални работници, учили и психология./ Сега положението й е доста тежко и въпреки това се бори. Но разговорите са много често % от оздравяването / дори и от други болести/

На моя братовчедка майка й почина преди няколко месеца и тя се беше отчаяла съвсем, защото никой не си беше направил труда да я осведоми какво ги чака. Ако някой си беше просто поговорил с нея, нямаше толкова безсилно да страда.

Ясно, че нещата не са като в чужбина, ама все още не мога да разбера какво правят младите хора, които завършват дадено образование / като психология например/. Къде е искрицата да променят нещо? Какво работят, като завършат? Имат ли желание наистина да научат професията си или са задоволени с наизустяването на н-книги, изкараните изпити и забрава на голяма част от нещата.Всичко е омагьосан кръг и някой все трябва да започне, ама кога ли ще е ?   

# 77 12 окт. 2006, 22:51 ч.
  • Мнения: 1 002
Цитат на: solaris в чт, 12 окт 2006, 13:53

Не желая да споря с никой. Дано да не ви се случва, да го изпитате. Пак казвам, че ако има надежда е хубаво човекът да е информиран, но ако няма - не. Не забравяйте, че ракът не е само диагноза, а и болки, при това силни.
абсолютно те разбирам , защото съм го преживявала ..
хората просто не са се сблъсквали с това заболяване и не знаят , че има рак и рак -  рак 4 степен няма лекуване
ако при рак 1 , 2 донякъде 3 степен има оправия
то рак в последна степен - е абсолютно безнадеждно , и никакви психолози и психотерепевти не помагат
 състоянието на болния е много тежко - и физически , и психически , така че  човек в това състояние едната надежда го крепи , нищо друго..
и истината само ще го убие по-бързо ...
на теб ти желая кураж

# 78 12 окт. 2006, 23:03 ч.
  • Мнения: 6 167
писах писах, ама не виждам смисъл.
всеки с болките си Peace

Последна редакция: чт, 12 окт 2006, 23:18 от Lennie

# 79 12 окт. 2006, 23:10 ч.
  • O.A.E./ Пазарджик
  • Мнения: 2 477
за мен е право на всеки да знае дали е болен и дали умира. за да изживее последните си дни така както би желал. болките няма да са по-леки, ако не знае......
верно е , че има случаи на хора излекували се със силната си воля и вяра. но как ще си помогне човек, ако не знае?
няма да забравя  в предаване на Опра дадоха филм за една жена, която знаеше, че е неизлечимо болна. лекуваше се, но не знаеше колко й остава. имаше дъщеря на 3-4 години. за да я запомни и за да не я оставя без майка, дори само духовно, й беше записала десетки видео касети. в тях и записваше всичките си съвети за нея за всички аспекти от живота. така дъщеря и до сега, когато е вече 14, не е била съвсем сама и са й останали спомени за майка й.
колко много щяха да загубят, ако не приемаха действителността, която понякога е жестока, но трябва да се изживее пълноценно.

# 80 12 окт. 2006, 23:20 ч.
  • Мнения: 1 942
Незнам къде е истината ..
В моето семейство имаме 2-ма починали от рак. На единия му казахме почти веднага след като нас ни информираха. Срина се психически и искрено съжаляваме, че научи. Докато вярваше, че е "измислената" болест имаше кураж и желание за борба, а после само се сешташе и чуваше за починали от болеста. Почина след 3 операции и 2 години мъки.
Втория дълго време мислеше, че има язва на дванадесетопръстника /след като вече е бил до леглото на болен и починал от тази коварна болест предполагам, че може и да се е досещал/. Преди операцията научи истината и я прие "мъжката". Почина по време на операцията.
Лично аз ... бих искала да знам, за да е по-лесно на близките ми /няма да им се налага да измислят лъжи/ но си давам сметка, че това ще ме скапе окончателно.
Дано никога не разбера дали съм права  Praynig

# 81 13 окт. 2006, 10:21 ч.
  • Мнения: 18
az sushto mislq, ce trqbva da se kaje istinata! ako na men mi se sluci podobno neshto bih iskala da znaq, za da moga do kolkoto e vuzmojno da vzema adekvatni merki......! vse pak medicinata malko ili mnogo napredna i ako bolestta e v ranen stadii bi moiglo da se napravi neshto  newsm78 .

# 82 13 окт. 2006, 10:53 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Не знам за себе си, изобщо не мисля, че съм толкова желязна, че да понеса такава новина.
А за адекватната помощ изобщо не искам да говоря, че положението в БГ е толкова "адекватно", че дума да няма...
Свекърва ми почина от рак и няма да забравя борбата за лекарства от първа необходимост, какво да говорим за помощ от психолог...  ooooh!

# 83 13 окт. 2006, 13:09 ч.
  • Мнения: 251
Здравейте. Не успях да изчета всички постинги, за което се извинявам, но искам да попитам защо всички си мислят, че болният, от когото се крие истината не се досеща за нея. Не мога да си представя човек, който изпитва физически.болки,  който буквално е принуден да пие лекарства непрекъснато и който е по болниците през ден, да не усеща, че нещо не е в ред и нещата не са толова розови, колкото ти ги представят околните. А да не говорим за отчаяните и приглушени погледи и физиономии на близките на болния. Такова нещо не може да се скрие. За мен при такава ситуация всеки се прави, че всичко е наред, ама на всеки му е свита душата до пръсване. Затова не знам кое е по-правилно. Май да се каже, но пък както многократно беше казано зависи си до човека, който се е разболял и до неговите близки.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата