Публикувана: 12 окт. 2006, 12:56 ч.
Последно мнение: 13 окт. 2006, 13:09 ч.

Трябва ли да кажем истината...

11 027
83
1

# 30 12 окт. 2006, 14:00 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Цитат на: Клер в чт, 12 окт 2006, 13:54

За съжаление и аз говоря от горчив опит - докато не знае човек е спокоен, после става страшно!

Става страшно, защото не знаем как да посрещнем подобна новина.
А въпросите ти са много правилни, но не ги задаваш на когото трябва.
Peace

solaris и на мен не ми се спори.
Просто не може да се обощава.
Има хора, които биха искали да знаят и никой няма право да крие от тях състоянието на собсвеното им здраве.
Мисля, че това няма какво да се обсъжда.

# 31 12 окт. 2006, 14:09 ч.

София
Мнения: 2 846

Цитат на: Reza в чт, 12 окт 2006, 14:00

А въпросите ти са много правилни, но не ги задаваш на когото трябва.
Peace

Въпросите ми са по-скоро риторични. Идеята ми е не да ми дадеш отговор, а да осъзнаеш, че мнението ти за психологическата помощ е само пожелателно, а не реалистично. Мисля, че отговорите ни по темата трябва да са адекватни на днешните български реалности, а иначе на теория може да си пишем всичко. Peace

# 32 12 окт. 2006, 14:16 ч.

Мнения: 3 098

Мисля,4е трябва да му кажат.
Има ли шанс,трябва да се лекува и да се бори с вси4ки сили.
Няма ли шанс,поне да си изживее отатъка от дните,така както би искал.

# 33 12 окт. 2006, 14:20 ч.

Мнения: 6 472

Мм да, тук говорим за реален човек и реален проблем, а не за хипотетична ситуация.
Реза точно за конкретния случай не съм съгласна за психологическата помощ. Първо не съм сигурна, че в България има адекватна такав. Казвам го съвсем отговорно, като човек, на който му се е наложило в последните години да се сблъсква с това съсловие. Вторият проблем е че лечението на рака включва доста смазващи химиотерапии и лъчетерапии. Точно в този момент не мисля, че някой ще намери сили да ходи и на психолог.

Абе съгласна съм в едно - обобщения в случая не могат да се правят и при всички е различно.
Щом близките на въпросният човек са преценили, че така е по- добре за него, значи са преценили ситуацията. Не мисля, че някой външен човек има право да намесва и казва.

# 34 12 окт. 2006, 14:21 ч.

Мнения: 2 040

Разбира се, че трябва ... колкото и да е болезнена истината, лекарят трябва да уведоми пациента ... с всички подробности за болестта ..
Гаранция трудно се осмисля такова нещо, още повече когато се отнася до самия човек, но по- добре да знае какво го чака, отколкото да живее в лъжа .. Peace

# 35 12 окт. 2006, 14:22 ч.

Мнения: 1 243

Майката на баща ми почина преди години от рак на панкреаса. Не и казаха,че е тежко болна,излъгаха я ,че има жълтеница,защото симпртомите са подобни...Жената почина без да разбере...просто заспа!
Майката и бащата на майка ми починаха от рак в адски мъки - задушиха се. И двамата знаеха тежката присъда. Знаеха какво ги очаква. Понякога си мисля,че не е трябвало...Истината така много ги обезвери,така ги отчая,че те загубиха всякаква мотивация за борба с болестта.Виждаха около себе си нехайното отношение на лекарите и се отчайваха.

Не знам кое е правилното,но ако мога да спестя мъките на човек,когото обичам,ако не му кажа истината-бих го направила...Поне няма всеки ден да минава с мисълта дали това не е последният ден,в който ни вижда Cry

# 36 12 окт. 2006, 14:23 ч.

Мнения: 539

А ако няма шанс???
Аз също до скоро даже не се бях замисляла. Бях категорична, че болният трябва да знае. Но как да кажеш на 73 годишна жена, че има рак с разсейки навсякъде, а ако я оперират сърцето и няма да издържи... Та тя без да знае от какво е болна само повтаря, че скоро ще умре, а ако знае ще си иде за отрицателно време.
Когато ти дойде до главата почваш да мислиш по различен начин.

# 37 12 окт. 2006, 14:29 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Писах, писах и го затрих:)

С две думи сега.
Адекватната психологична помощ може да дойде отвсякъде.
От книга, приятел, близък...от разговор със себеси ако щеш.
Разбира се, може и да не дойде.

Проблемът е, че малко се говори за тези неща. Всеки си връзва червения конец, заключва пръсти и целува някоя икона и е "предпазен".
Глупости.
Смъртта е част от живота и е добре да мислим за нея като за нещо нормално.
Ако човек има настойката, че иска да знае кога ще умре, за да може да свърши нещо, което иска - никой няма право да крие това от него.
Може да звучи брутално, но ако ме чакат нечовешки болки, предпочитам да знам, за да си помогна преди да са ме сполетяли.

В случая - ако човекът е такъв - трябва да му се каже.

# 38 12 окт. 2006, 14:32 ч.

Мнения: 959

Твързо ЗА съм.Освен правото на информираност,човек може да иска да каже нещо последно на близките си,да се сбогува с тях.Когато на моята баба й казаха,че е болна от рак и я оперираха тя нито за миг не се предаде и отчая-напротив,стана още по-жизнена и енергична,готова да изживее подобаващо,каквото и остава.Всичко си е до психиката на човек,най-лесното е да се предадеш и да легнеш да мреш.

# 39 12 окт. 2006, 14:46 ч.

Мнения: 6 472

Цитат на: Reza в чт, 12 окт 2006, 14:29

Смъртта е част от живота и е добре да мислим за нея като за нещо нормално.
Ако човек има настойката, че иска да знае кога ще умре, за да може да свърши нещо, което иска - никой няма право да крие това от него.
Може да звучи брутално, но ако ме чакат нечовешки болки, предпочитам да знам, за да си помогна преди да са ме сполетяли.

В случая - ако човекът е такъв - трябва да му се каже.

Реза винаги съм възприемала смъртта като част от живота. Само дето когато преди 1 месец се появиха съмнения за рак на гърдата, главата ми се изпразни. Казах си че каквито и да са изследванията ще се боря заради децата си.После прочетох статистиките и вярвай ми, без да са потвърдили диагнозата направо се отписах. Представих си децата ми как растат без майка, как точно когато най- много им трябвам аз няма да съм там, как ще пропусна първите думи на Мартина и първата несподелена любов на Виолина.... Света изведнъж се промени и всичките ми убеждения вече не бяха толкова убедителни. Диагнозата не се потвърди, но аз все още се чувствам куха. Не съм сигурна точно колко сили за борба ще намеря в себе си, ако се изправя още веднъж пред това нещо, само че този път опасенията се окажат реални. Накак си философските ми виждания за живота много бързо се изпариха...

# 40 12 окт. 2006, 14:53 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Цитат на: Luluto в чт, 12 окт 2006, 14:46

Не съм сигурна точно колко сили за борба ще намеря в себе си, ако се изправя още веднъж пред това нещо, само че този път опасенията се окажат реални. Накак си философските ми виждания за живота много бързо се изпариха...

ОК
Не разбирам това какво общо има с написаното от мен.

# 41 12 окт. 2006, 14:58 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Аз предпочитам да знам (ако съм болна).
Има хора, които не биха искали да знаят. То е като за изневярата. Колко пъти съм чела изказвания тук: "Предпочитам да не знам". То си е до човека.

# 42 12 окт. 2006, 15:01 ч.

Мнения: 1 753

Не дай си Боже да се случва, но бих искала да знам ако ми се случи. Трябва да знам, за да мога в последните си дни да се отдам на децата си, да попътувам на разни места... Така си мисля сега...

# 43 12 окт. 2006, 15:04 ч.

Мнения: 1 455

Не знам кое е по правилното решение,но навремето баба ми почина от рак.След което се оказа,че и дядо ми е болен,а той беше рухнал от загубата на баба ми.Тогава майка ми и сестра и решават да не му кажат.Доктора им казал,че ще живее максимум 5 години,но дядо ми така и не разбра.След осем години почина,но от инсулт,просто беше преборил рака.И досега си мисля,че ако беше разбрал за болестта,щеше да рухне,не знам..,може би зависи от човека.

# 44 12 окт. 2006, 15:07 ч.

Мнения: 145

Аз преживях такова нещо преди време с майка ми и дори пуснах тема тук точно по същата причина. Тогава решихме да не й казваме истината и заради това тя е жива. Не искам никой да ангажирам с моето мнение, вярно е, че зависи от самия човек и всеки случай е индивидуален. В нашия случай беше много важно тя да бъде мотивирана да живее и да не се срива пхихически, защото имаше надежда да се оправи. Ако обаче тя знаеше истината, нямаше да се бори така и щеше да живее с мисълта, че е обречена. Дано никога не ви се случва да бъдете пред такава дилема и да ви се налага да взимате такива решения. Сега майка ми се възстановява много добре и едва сега с баща ми й разказахме как точно са стояли нещата. Тя самата каза: "Вие сте ми спасили живота с това, че не сте ми казали нищо и че по никакъм начин не ми показахте колко съм зле." Така, че няма рецепта затова как да се постъпи в такава ситуация. Важно е да познаваш достатъчно човека и да знаеш дали истината ще му помогне или не. Ако обаче положението му е наистина безнадеждно и няма дори минимален шанс за възстановяване, тогава смятам, че болният трябва да разбере.

Препоръчани теми

Корпорация Сибирско здраве

5
На пазар

След операция на гърдата

Добър онкодерматолог в София

4ували ли сте за сибирско здраве?

Причина:

Причина: