Тема, която можете и да не четете...

# 30 13 окт. 2006, 13:09 ч.

Мнения: 1 134

Благодаря, че разбрахте дори по - добре и от мен разбърканите ми мисли.
За различните мнения - не се сърдя, напротив - вероятно именно тях съм търсила.
Защо и как се получава така, че посвещаваш целия си живот на някого, а той никога не го е искал от теб...

# 31 13 окт. 2006, 14:20 ч.

Мнения: 1 413

За съжаление съм съгласна с Василиса - човек трудно вижда грешките във възпитанието на децата си...а моята свекърва я гледам как носи на родителите си, както никога не е носила в нашия дом - за сина и внуците си, не за мен...и ми става жал че не обича сина и внуците както родителите си.

# 32 13 окт. 2006, 16:22 ч.

Мнения: 6 315

MamaZ, моят отговор на въпроса ти се крие в една песен (имам си момченце и всеки път като я чуя ми се плаче) както и в убеждението, че не бива да се посвещаваме напълно и да се жертваме и да губим своята идентичност. Не е просто никак, но поне се опитвам.

А Шани е казала това, което мисля и аз за хората, които последни ни изпращат. На мен ми беше болно когато на погребението на баща ми дойдоха сигурно около 100 души, а почти никой не му се обаждаше...

# 33 13 окт. 2006, 17:22 ч.

Мнения: 539

Много тъжна тема. И аз се разплаках.
Съжалявам за загубата ти.
Аз лично ценя близките си хора и се старая да ги разбирам и да им прощавам. Момичета, не бъдете толкова критични и по-често прощавайте грешките на близките си.

# 34 14 окт. 2006, 16:31 ч.

София
Мнения: 6 743

Колко си права само Sad

Ще се сещам всеки път за написаното когато се ядосам на някого.

# 35 14 окт. 2006, 17:11 ч.

София
Мнения: 2 967

Гъжно и отчаащо, но изпълнено с истина..., от която боли, много боли

# 36 14 окт. 2006, 17:16 ч.

Мнения: 498

тъжно е.....но такъв е живота, не точно такъв какъвто го виждаме или ни се иска да го видим
аз затова се и опитвам да се уча да не чакам отникъде нищо- така поне винаги мога и да бъда приятно изненадана

# 37 15 окт. 2006, 00:39 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

MamaZ подкрепям размислите ти Thinking

и аз винаги съм се стремяла да накарам враждуващите да си простят,защото идва един миг , в който вече е безмислено сърденето..остава горчилката в душата!Макар и трудно е хубаво да се прощава,но със същата увереност бих казала,че небива да се раздаваме и жертваме там,където нито ни забелязват ,нито ни признават.

Причина:

Причина: