Озадачи ме предложението на Ezhko. Ако правилно съм го разбрала, то е майка, която иска да даде имената си на децата си, да остане самотен родител и да възпрепятства бащата да си припознае децата и съответно да им бъде баща де юре. Та какво е виновен бащата в случая и защо точно той трябва да го отнесе?
Сега изведнъж се оказва, че бил родител де юре.
Говоря за твоето предложение, Ежко по принцип вече не го удостоявам с друго, освен с игнор, та не знам какво е предложил.
- споделих как се почуствах аз при първата ми бременност, преди доста вече години, когато за пръв път се сблъсках с въпросните правила. При второто дете вече бях психически подготвена, не че ми е станало по-приятно или приемливо. Такова ми беше усещането. Не генерализирам и не твърдя, че и другите майки се чувстват така.
