Мъжът ми се държи странно

Имам двуцифрено съжителство (ХХ години) и двуцифрен брак (ХХ-3 години), и за толкова време се е случвало какво ли не. И той да обещава, но да не прави ремонти, и да не ме изслушва, и да казва нещо, от което на мен да ми се струва, че не ме уважава. Или той да смята нещо, а да не е така. Няма как да се решат тези разногласия, ако не се говори. Казваш, веднага. Говорите. Разправяте се. Кой какво казал, пък кой какво си помислил. И се разбирате, стигате до нещо. И пак, и пак, колкото пъти трябва.

Та, много се радвам за авторката, че е започнала да си говори с мъжа си. Може да не тръгне от раз по мед и масло, но ако тя помни какви изисквания има и ако не допуска докато говорят, той да си чати по телефона - ще се разберат.
Не разбирам съфорумките, които пишат, че двама души не могат да се разберат, принципно, щом веднъж е имало неудовлетвореност. Могат. Иначе нямаше да е останал нито един брак.

Лина,

Рядко пиша в бг-мама, но твоята тема ми е близка. И разбирам напълно умората, раздразнението ти, неудовлетвореността, самотата, по цял ден мрънкане, памперси и кочина за оправяне, и накрая човекът, който би трябвало да ти даде час - два глътка, идва уморен и изнервен от работа, не защото е толкова скапан реално, а защото не му се занимава с битовизми и бебе (със съвсем друго настроение се прибира като има уговорка за спорт или приятели). Опитваш се да си изплачеш мъката, и получаваш няколко шамара и квалификации от хора, които или имат точно 0 деца, или нямат никакъв опит с такъв тип съпружески отношения.

Съпругът ми има донякъде сходно поведение (по отношение помагането вкъщи и с бебето). След първото дете толкова ми беше писнало, че бяхме на крачка от раздяла. И аз четях как трябвало да бъде, как трябва да изисквам да се включва, да помага, къде съм гледала като съм го избирала и т.н. Е, дойде 3тата година и той преоткри детето си - отделяше много време за игри и забавления заедно, време, в което аз бях "свободна", справяше се с целодневните грижи (докато съм в командировка) и т.н. Нещата между нах се оправиха и нормализираха.

Мислех, че с второто нещата ще са различни, но не - минаваме през същата криза. Просто той не усеща бебето както аз, не знае какво да го прави. Паникьосва се, че животът му приключва с бебето, няма да има 1 мин за себе си, край със спорта, екскурзиите, почивките и т.н.

Ще ти кажа какво работи и не работи при нас (в различните етапи):

1. Наехме детегледачка, която и пооправя вкъщи и започнах работа - невероятно облекчение за всички. Това, че се отделях временно от залепеното мрънкащо бебе и се върнах сред здравомислещи пълнолетни и се справях добре и професионално, и като родител едновременно ми върна самочувствието, ангажира ме мисловно и  определено намали напрежението.
    
2. Детето беше записано на кухня - край на ежедневното готвене по Х манджи

3. Вечеря отвън - никой няма да умре, ако се поръча храна за вечеря

4. Наконти се и го прелъсти и той ще си разбере грешката - НЕ РАБОТИ. Еми съжалявам - няма как да съм недоспала, изнервена , раздразнена и в същото време да го играя много влюбена и възбудена.

5. Накарай го да поема половината от дом. задължения - НЕ РАБОТИ. Както една потребителка беше писала по-нагоре - един човек или го прави или не го прави, карането обикновено е свързано с много нерви и напрежение. И аз съм чела тук "така трябва да е, ако не превъзпиташ муньо, шут". Моят подход е друг - човек има и силни, и слаби страни, не се опитвай да го променяш, просто намери решение на слабостите. И моето решение е чистачка (или помощ от детегледачката) - не е склонен да чисти, но е склонен да плаща друг да чисти.

6. Накарай го да поема половината отговорност с бебето - при мен това НЕ РАБОТИ. В момента поема голяма част от задачите покрай голямото дете, но при бебето аз съм главната действаща сила. Ако му го дам за малко и остана вкъщи (да свърша евентуално нещо), след 10 мин детето ми е върнато, защото "ме търси". Затова
1) давам му го и излизам - фризьор, маникюр, приятелки, друг ангажимент (ако искаш просто да се разходиш или да поседиш на пейка в парка, измисли по-скоро ангажимент, защото нали, майката няма нужда да почива, нали детето спи през деня);  
2) давам му го да го изведе, за да поизчистя вкъщи или да посвърша каквото искам

7. Почивка с бебето и майка ти е добре дошла за всички - еми да, искам до мен да има човек, който ИСКА да си играе / да се погрижи за бебето повече от 15 мин. Щом татко му не го усеща така, търся варианти. А така и бабата има повече време с внучето.

8. Когато спестяваш на партньора ставане през нощта, грижи и т.н., това НЕ СЕ връща реципрочно - просто партньорът го приема за даденост. Но НЕ МОЖЕШ да накараш на сила някой да го прави (да се вкл. на 50%), ако не го иска - всичко тогава ще се случва не с желание, а много изнасилено, с цупене, физиономии, разправии.

9. Дългите разговори ми се получават най-добре като оставя децата на някого и ние излезем - на ресторант, на разходка в парка, някъде. Така напрежението е спаднало, главата ти се е проветрила, ако го хванеш за ръка, гушнеш го и хормоните ще заиграят и съответно ти самата ставаш по-кооперативна, не толкова наежена... а и докато се разхождате, няма как да си гледа в тел, таблета или ТВто.

Не затваряй темата - има няколко много смислени съвета и може да е полезна на други. И спокойно игнорирай (дори не чети) постове от хора, които нямат грам опит, но са много вещи по всички въпроси.

Бебето е страшно голяма промяна, за която никой не си дава сметка и не може да си е представи, докато не му се появи. Отговорността, изтощението, липстата на каквото и да е време за себе си, семейният модел, който наистина не е за пренебрегване (мъжът ми не можеше да си представи, че може да възпита добро, възпитано и уважително дете без бой, защото той така е бил възпитаван). Дайте си време, потърси помощ и в ежедневието и нещата, вярвам, ще се наредят.

Детегледачка и чистачка са страхотни и работещи идеи. Единственото слабо място на тази идея е, че не всеки може да си го позволи. Особено пък едновременно. Иначе, да, това е работещ вариант, който поставя пак двамата родители на равни начала - и двамата работят, а детето и битовизмите друг ги отнася. Хайде сега да си принзаем честно какъв % от семействата могат да си го пзоволят?
А това да става нощем и да поема 50%, става и още как. Няма не искам, сритваш го да се събуди и да успокои бебето. Колкото му се спи на него, толкова и на майката. Това не е концерт по желание, че да има право на отказ. Не мисля, че някоя майка по желание будува, по желание е 24/7 на разположение.

Сейчан и klemy, благодаря за мненията, можело и човешки, ама други обичат да се ежат и да съскат със злоба. Иначе да, бих пробвала с детегледачка, но някак си като не съм я виждала тази жена никога, малко ще ми е неспокойно да и дам детето си, пък било  то и вкъщи да го гледа, но ще помисля. За чистачка съм си мислела, но май ще ми е дискомфортно. Не за друго, но съм свикнала аз да си почистя, както си знам. Искрено се надявам да сме се разбрали с мъжа ми, тъй като съм виждала и колко отдаден може да е, макар и преди доста време.
Предложих му нормално: ... Ще излезете ли заедно с малкия на разходка, аз да си допиша дипломната, да свърша още едно-две неща и т.н.
Дали е резултат от разговора ни или е бил на кеф, никой не знае, но е нещо. Дано продължи така.

Страхотни съвети, но тези, които не могат да си позволят детегледачка и чистачка?
Мъжът губи интерес в бебето, защото то само гука, лапа играчки, трябва нонстоп да го следиш да не изяде нещо, и нищо друго не прави, ти му говориш, а то не те разбира. Затова в началото е натоварващо да се грижиш за бебе и то цял ден едно и също. Не става дума само за мъжете, но и за жените.  В по-горния случай това се коментира - детето като поотраснало,  отношението към него е друго, защо вече реагира, комуникира с отсрещния.

Да, нещо такова е написала, когато влезе в оправдателен режим. Ама преди това писа, че си пише дипломната само у майкини, защото вкъщи не може - тогава кой го гледа това дете? За такива уж дребни разминавания и недомлъвки говоря, но те се насъбират и говорят много за характера на човека. А цялата тема е изградена от тях.

Така е, и жените не са се родили научени. Само че не могат да легнат на дивана и да се дистанцират, защото бебето реве и все някой трябва да го дундурка.
А тези мъже, които стават нощем, за да поспи жената - имам такъв вкъщи и не съм го сритвала да става. Сам искаше, защото е такъв човек. А ако не е такъв човекът, не знам как се процедира. Наистина, с детегледачка и чистачка е идеално, но не познавам младо семейство, което да си ги е позволило.

Много жени правят грешката да изискват или пък мъжът сам се напъва да осигури определен стандарт, в резултат на което той се скъсва от работа често на две места и даже и почивните дни. В резултат на това човекът не може дъх да си поеме и рязко му секва ентусиазма в семейството. И аз да работя като роб нон стоп, също ще съм кисела, а всичко в къщи лека полека ще ми се превърне в досадно задължение. Никога не бих позволила на моя да бачка толкова, има и по-важни неща от някоя допълнителна, но безполезна екстра. Явно мъжът ти по принцип е работен, но помисли дали действително не е претоварен. Ако се чувства така, няма да да ви се оправят нещата с допълнителни изисквания от твоя страна.

Попринцип той винаги е работел толкова, колкото и сега, аз често дори го подканвам да остане малко вкъщи, винаги ми е отговарял: само това да свърша, само онова да свърша. Разбирам, че работи и се измаря, но детето ни е общо. Мисля, че трябваше да се досети, че ще се налага да му отделя време, макар и не чак толкова колкото аз, защото не работя, освен работата вкъщи, разбира се.

Ето това са твоите грешки - държиш всичко да контролираш и не умееш да се отпуснеш и да се довериш на някого.
За това и дори на майка си не оставяш детето(освен мрънкането на мъжа ти, което ти е добре дошло)
  Не го казвам с лошо  да те критикувам - повярвай ми, бях същата.
Докато четях темата и всичките ти отговори, преживявах семейния си живот - едно към едно с твоя. Дори и така критикувания последен разговор с мъжа ти и неговото съгласие. Сега той ще се старае месец - два, след което пак ще се върнете в начална позиция.
   Има такива мъже и вярвай ми няма оправия с тях. Няма съвети, няма подход - щом той така е решил, нищо не можеш да направиш. Ако извикаш майстор - скандал: Аз щях да го направя!(и не се хваща с години и отлага, до кога - не се знае).
  Ще гледа детето, но само докато то ревне за мама. И този филм съм го играла - една седмица предварително правя уговорка: Този и този ден, от толкова часа дават по ТВ филм, който искам да гледам. - Добре, няма проблем.
  Идва деня, почва филма, мъжът не се занимава с детето, на него му става скучно и веднага цъфват двамата на вратата - Ама то иска теб. И мъжа ти един такъв хем виновен, хем безпомощен - как да не го съжалиш...
  А на теб ти иде да виеш. Като тази ситуация се случва веднъж на 6 месеца. Да не си помислиш, че е често?

Другия съвет - да приобщаваш бащата с гледането на детето: същото - Ще изведеш ли детето, аз да свърша нещо? И мъжа мълчи и нищо не отговаря. Да не си помислиш, че е знак на съгласие?  Не е. Просто не му стиска да ти откаже директно.

Потърси информация за манипулатори. Имах една статия "Пет признака, по които да разбереш, че те манипулират" . Потърси я - може да ти е от полза. Като бях на твоите години дори не знаех, че има такива хора. Прочети и темата за Нарцисите - тук в СО. Може пък и да познаеш мъжа си.

И какво използват тези мъже? Това, че майката се е вкопчила в детето, не смее да го остави на никого, не смее да мръдне от него, а той го играе безпомощната, объркана жертва, и тя поддава... защо? Защото дететооо (). Водят я за носа чрез нейния страх и нейната невъзможност да пусне контрола, защото другият няма да го свърши "толкова добре". А понякога дори не опира до добре, а просто до "по същия начин". Кой няма да се възползва? Кой не иска да се възползва, когато това ще му спести пуфтенето, въртенето на очи, и репликите "то по-добре аз да си го свърша"? И знаейки това поведение, кой няма да се изкуши умишлено да го свърши зле, като знае, че така следващ път няма да има?

Идентифицирането на манипулациите е половината път. Другата половина е идентифицирането на това как точно дадения човек е податлив на тези манипулации и позволява те да виреят върху него. Иначе цял живот ще среща манипулатори. Къде те ще го намират, като апетитна жертва, къде човекът сам ще си ги отглежда.

Предвид, че детето влиза във втората годинка и майчинството става супер ниско, аз не бих давала съвети мъжът да намали работата

Следя.
И моят много ме нерви, все нещо не му е на кеф, все някакви забележки. Мислех, че е такъв семейният живот.
Тя жената на майчинство е в почивка.

Лина, аз това поведение го наричам следродилна бащинска депресия, съчетана с ковид криза. Моят точно се роди детето и трябваше по цял ден да работи от вкъщи. Съответно се изнерви, разбра че вече е друг фокусът и стана кисел. А ми повтаряше 4 г. всеки ден за дете. Сега 13 м. по-късно взе да влиза в норми. Старай се да намираш време само за вас двамата.

И аз бях така (жена съм), това са нормално човешки страхове. Но децата са сериозна отговорност, не е като да се хванеш на хорото и да се пуснеш, когато искаш. Бориш се и ги преодоляваш. Конкретно за детето се "лекуват" с активна грижа. Като каже "иска те", отговаряш, че иска него и си намираш друга работа.

Чистачката не решава проблема, когато има деца. То си е денонощно слугуване, трябва да живее с вас, за да има ефект.

Около мен всички татковци си запазиха предишните позиции и не са работили пвече от преди. Тези, които се включваха активно в домакинството и отглеждането се адаптираха лесно. Другите, които оставиха всичко на жените си, имаха уморени и смазани жени (нормално, няма човек, който да издържи да е 24/7 детегледачка, чистачка, готвачка и т.н.), постепенно се отдалечиха и се чувстваха изолирани, което доведе до описаните конфликти в първия пост.