Патологиите не оправдат насилието. Шамарите се помнят, както и обидите и унижението. Някои си бият и домашните любимци. "Заслужавам си боя", също е психологически проблем.
- Публикувана: 16 дек. 2021, 17:44 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2022, 13:49 ч.
Как ви наказваха/биеха родителите ви и как наказвате вашите деца за същите провинения сега
Два шамара не били проблем. Проблем било ако ти кажат, че си боклук. Майка можела да бие дъщеря си, но мъж не можел да я бие.
Тук е пълно с бисери, а после в темите за насилие се иска смъртно наказание....... нищо чудно, агресията ражда агресия.
Тук е пълно с бисери, а после в темите за насилие се иска смъртно наказание....... нищо чудно, агресията ражда агресия.
Моля?! Вие, изобщо добре ли сте....
На 13 майка ти те бие, но на 18 мъжът ти няма това право.
На 13 майка ти те бие, но на 18 мъжът ти няма това право.
Тези дни решавам поредния казус, който се разгръща повече от две години, катализиран от проблемни отношения между майка и дъщеря (в случая), при липсата на физическо насилие. Няма такава болест, описана из класификаторите, обаждах се на доктор Хаус
Та, кое насилие питаш дали оправдаваме?
Основният мотив, при убийството на родни деца е омраза към др.родител. Естествено и доза егоизъм. Ако оправдаваме всички девиации и патологии, няма да сме нормално общество.
За леко ПТП се излива примитивна агресия. Но в нормална държава, ще си отнесе акта и присъда, дори за ругатня. Алкохолизмът също се оправдава и вменява като национална традиция.
За леко ПТП се излива примитивна агресия. Но в нормална държава, ще си отнесе акта и присъда, дори за ругатня. Алкохолизмът също се оправдава и вменява като национална традиция.
Динчо, хипервентилираш и вещаеш пагубно бъдеще за от няма нищо 
Вики е права. Може с пръст да не те пипат и да си смазан. Нали си падаш по мъжкото насилие. Най- изкусните и високо интилигентни насилници не пипат с пръст. Никога. И въпреки това живеят със съсипани от тях души.
Вики е права. Може с пръст да не те пипат и да си смазан. Нали си падаш по мъжкото насилие. Най- изкусните и високо интилигентни насилници не пипат с пръст. Никога. И въпреки това живеят със съсипани от тях души.
А пасивната агресия и родителските манипулации какво раждат?
Защо ги противопоставяте, като че ли задължително трябва да се избере едно от двете - или шамари, или психическо насилие. И двете са еднакво ужасни и не трябва да ги има.
Едно време възпитанието не беше нежно! И от учители, и от комшии, и от родители! Обичано дете бях, но не съм била глезена.
Вярно, че не съм попадала на мъж насилник, но нямам търпимост към неща, които ме смачкват, след "насилието", което съм преживяла от родителите си. А тях ги уважавам и обичам много!
По обратен начин възпитавах (ме) младежа, да вече е на 18 и още ме е страх да кажа - справих се. Дано сме !
Вярно, че не съм попадала на мъж насилник, но нямам търпимост към неща, които ме смачкват, след "насилието", което съм преживяла от родителите си. А тях ги уважавам и обичам много!
По обратен начин възпитавах (ме) младежа, да вече е на 18 и още ме е страх да кажа - справих се. Дано сме !
Любопитно ми е и друго..
С терминът паник атака се запознах преди 10-12г. Преди това не бях и чувала.
Сега е явление, което все по-често връхлита деца в ученическа възраст. И ми е чудно защо?
Свръх очаквания от тях, опит да се наложат в консуматорско общество..липса на бой, но и на внимание..Каква е причината?
С терминът паник атака се запознах преди 10-12г. Преди това не бях и чувала.
Сега е явление, което все по-често връхлита деца в ученическа възраст. И ми е чудно защо?
Свръх очаквания от тях, опит да се наложат в консуматорско общество..липса на бой, но и на внимание..Каква е причината?
А аз се чудя едно - от всички описани случаи, има ли някой, в който родител дори след години е казал на вече порасналото си дете "извинявай, постъпвах лошо, не трябваше да те бия/обиждам/пренебрегвам, много съжалявам"?
Никак не мога да приема, че някой обича детето си и го бие, обижда и т.н. системно. Не веднъж в изблик на безсилие, а многократно, има система, има и помощно оръдие дори, което се използва традиционно от родителя. И дори след години да го осъзнава как е постъпвал и да продължава да смята, че е постъпвал правилно.
Никак не мога да приема, че някой обича детето си и го бие, обижда и т.н. системно. Не веднъж в изблик на безсилие, а многократно, има система, има и помощно оръдие дори, което се използва традиционно от родителя. И дори след години да го осъзнава как е постъпвал и да продължава да смята, че е постъпвал правилно.
Цитат
А аз се чудя едно - от всички описани случаи, има ли някой, в който родител дори след години е казал на вече порасналото си дете "извинявай, постъпвах лошо, не трябваше да те бия/обиждам/пренебрегвам, много съжалявам"?
Майка ни гледаше сама. Беше много либерална жената, все говореше ли говореше, от време на време повишаваше тон. Брат ми помня го е била два пъти, ама той си беше за бой 
от нея съм изяла един шамар, но го помня до ден днешен на почти 40г. Смея да твърдя, че се е справила-разумен човек съм, оправям се в живота. Има си и недостатъци, но кой няма ?!
Конкретно по темата, на 15 годишна хлапачка, която няма мозък в главата си да помисли, че майка й ще се побърка от притеснение за часовете с изключен телефон-никога няма да й отменя наказанието.
от нея съм изяла един шамар, но го помня до ден днешен на почти 40г. Смея да твърдя, че се е справила-разумен човек съм, оправям се в живота. Има си и недостатъци, но кой няма ?! Конкретно по темата, на 15 годишна хлапачка, която няма мозък в главата си да помисли, че майка й ще се побърка от притеснение за часовете с изключен телефон-никога няма да й отменя наказанието.
Никога не са ме удряли родителите ми.
Нито мен,нито брат ми или сестра ми.
Но наказания имаше.
Някой е направил беля,не се прибрал навреме-една седмица наказан да не излиза от вкъщи.
Някой получил слаба оценка-никакво излизане,докато оценката не се поправи.От училище-направо вкъщи.
Ако закъснее-още една седмица наказан.И наказанията не се отменяха в никакъв случай.
Имахме респект от родителите си.
Те не крещяха.
Но бяхме научени на ред и дисциплина от малки,имаше правила и държаха те да се спазват.
Първо си свършваш задълженията и тогава следват удоволствията.
Нито мен,нито брат ми или сестра ми.
Но наказания имаше.
Някой е направил беля,не се прибрал навреме-една седмица наказан да не излиза от вкъщи.
Някой получил слаба оценка-никакво излизане,докато оценката не се поправи.От училище-направо вкъщи.
Ако закъснее-още една седмица наказан.И наказанията не се отменяха в никакъв случай.
Имахме респект от родителите си.
Те не крещяха.
Но бяхме научени на ред и дисциплина от малки,имаше правила и държаха те да се спазват.
Първо си свършваш задълженията и тогава следват удоволствията.
Препоръчани теми