Отговори
  • Мнения: 3
Здравейте, чисто нова съм в този форум и сега ще ви разкажа какво породи интересът за тази тема в мен.

Миналата събота дъщеря ми, която е на 15, заъсня с два часа и беше с изключен телефон, което много ме притесни. Освен дълъг и напоителен разговор я наказах без телефон и излизане за цяла седмица. Разбира се, в понеделник вечерта ми се помоли и й отмених наказанието.

Тази случка по една или друга причина ми припомни на нейните години за горе/доло същото провинение, може би една идея по-зле, защото бях излязла без да кажа и се прибрах вечерта. Е тогава майка ме наби и си спомням ме наказа с вдигнати ръце до стената да чакам татко, което сигурно беше няколко часа и той като се прибра ме наказа примерно две седмици никакво мърдане от вкъщи и наистина си бяха две седмици, дори не смеех да попитм да ми го отмени.

И се замислих как за 22 години толкова много се промени всичко, че за онези години това си беше нормално, а сега дъщеря ми се смее като й разказах.

Та, моят въпрос как са ви наказвали вас и как вие наказвате за същите провинения децата си, за да разбера наистина ли времето се е променило чак толкова или само при мен е драстична разликата.

# 1
  • Варна
  • Мнения: 14 545
Боят и насилието не са нормални опции. Основният проблем е във възпитанието.

# 2
  • София
  • Мнения: 28 579
Расла съм тогава, но никога не са ме биели или наказвали с ръце до стената. Имаше го при съученици, но бяха изключение, а не норма.

# 3
  • Cyprus, Пловдив
  • Мнения: 768
Не помня някакви големи наказания да съм имала, но отлично помня как, когато майка ми каже нещо-това беше закон! А сега на моят-повтарям всеки ден едно и също по 627367 пъти Disappointed

# 4
  • Мнения: 4 009
Баба ми ме наказваше в ъгъла като съвсем малка, майка ми "отнемаше" привилегии и неща с натрупване, до степен, в която на моменти ми бяха забранени толкова неща наведнъж, че нямаше какво да правя в стаята си, освен просто да седя и гледам тавана.  1-2 пъти ядох и шамари, но напълно заслужено, като се сетя какво говно съм била, се чудя как въобще се е сдържала жената да не ме пердаши всеки ден.

# 5
  • Мнения: 3 194
Майка ми ме удряше по кухата тиква без причина, за да изпусне нервно напрежение. Не се случваше често, но си спомням ясно чувството за обида, недоумението и страха от случайността на това събитие. За провинения крещеше, или пък не - то това е най-лошото, когато никак не можеш да предвидиш реакцията, всичко зависеше от настроението й. Надявам се да не изперкам и аз така, но подозирам, че ме грози.

# 6
  • Мнения: 2 353
  Много неща, които някога бяха допустими сега не могат да се случат. Едно време учителките редовно ошамарваха някой палав съученик, теглеха уши, че и с тебешири целеха. Вместо да протестират родителите изработваха втората порция пердах вкъщи, след като се прочели забележката в бележника. Това изобщо не пречеше на клетите момчета да направят още по-голяма беля точно след пет минути.

# 7
  • Мнения: 5 677
Наивнице, ужас!
Мразех да ми се карат и да ми четат конско, особено, защото съм и по-голяма и да ме държат отговорна и за сестра ми.
Рядко са ме наказвали. Но и белите ми не са ги знаели. Бях изобретателна.Grinning
Имам няколко отнесени шамара.
Респект и страх в днешно време май няма и говоренето е като да се опитваш да пробиеш дупка в стената с дума. Особено от един момент нататък. HugJoySunglassesAngry

# 8
  • Мнения: 1 789
Не помня майка ми да ме е удряла, но тя твърди, че до три годишна възраст ме е шляпвала по дупето (нямало е предпазители за контакти, климатици и т. н.), когато е искала да ме предпази от нещо. Но аз нямам спомен. Иначе никога не ми е крещяла. Баща ми ме удари веднъж в 6.клас.
За разлика от тях, аз се карам на малката и понякога крещя.

# 9
  • Мнения: 709
Не са ме били или наказвали, но наистина думата им беше закон и изпитвах ужас дори от мъмрене и караници.

# 10
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 260
До ден днешен се смразявам от погледа на майка ми. И когато ме извика с "онзи" тон. Четеше ми яко конско и ме караше да се срамувам. Това беше най- гадната част, когато предизвикваше у мен угризения и чувство за вина. Викала ми е и се е случвало да ме пошляпва. Наказвала ме е с лишения. А най- гадното беше, когато ме наказваше с мълчание.
Баща ми никога не ми е подвиквал и никога не ми е вдигал ръка. Той е либерален и винаги се е държал приятелски.

# 11
  • Мнения: 6 145
Не са ме били вкъщи ....много, но винаги е било заслужено. Шамари, дърпане на уши, скубане, някой ритник от време на време. Обаче и аз много обичах да дразня и да правя глупости. Но пък и след това запомнях в дървената си кратуна да не го повтарям. За наказания не помня вече точно, но каквито и да бяха не продължаваха повече от ден-два. В училище също много бой отнасях, учителките ми в началното от време на време, после като по-голям повече. Един случай помня в 6-ти или 7-ми клас, с още няколко момчета бяхме направили няква беля, помня що шамари и дърпане на уши отнесох от класната показно пред класа.... После в следващите класове също имаше редовно налагане, ама там направо се кефех и целенасочено си го докарвахме с още няколко диванета като мене. Тва учителите трябва да им се плащат вредни и да ги пенсионират рано. Сега вече като гледам, само пишат забележки и звънят на родителите. Ми аз ли да го налагам вкъщи, то като е говедо няма да проумее ако няма поотупване на прахта.
На въпроса за възпитания и наказания- шамарите все пак ги прилагам като крайна мярка. Като не чуят от 20-30-тия път или успеят да ми вдигнат нервите достатъчно може и за по-кратко. Повече се набляга на приказки, примери и лишаване от таблет/компютър, за щастие със сериозните неща има ефект от приказките. С лигавенето и боя помежду им обаче не можем да се оправим и най-вече заради това отнасят по някой шамар.

# 12
  • София
  • Мнения: 17 775
Никога не са ме били или наказвали. Лишавания и ръце до стената - съвсем. Само разговори - зрели, понякога досадни, но напоителни. Израснах нормална, не истерична и лабилна. За мен това е начинът и съм благодарна. Другото ми е толкова чуждо, че ако някой ми навлезне физически в личното пространство тип бутане, дърпане и т.н., реагирам много много лошо.

# 13
  • София
  • Мнения: 1 365
Не са ме били, брат ми е ял бой. Най-вече караници, крясъци, конско. Като цяло родителите ми бяха доста студени към нас. Не сме имали близост, не съм смяла да споделя. Помня колко ме беше срам да кажа на майка когато ми дойде за пръв път.
И сега сме си чужди.

# 14
  • Мнения: 4 954
Аз карах труден пубертет, но и родителите ми бяха строги.
Шамари и бой съм отнесла най-вече заради цигарите, когато ме хванаха..
Наказанията бяха - "две седмици няма да излизаш" Защо? Защото съм закъсняла половин час.  Едно време детскотеките бяха от 18 до 22ч. Всичките ми приятели с вечерен час до 22, но аз - не! А как да си тръгна в най-забавното?!

На младежа не помня да сме/съм налагала наказания. Май веднъж баща му го наказа да не излиза седмица, но на втория ден отмени наказанието.
Все с разговори и доверие сме били.
Без ограничения, но отговорност сме изисквали.

Общи условия

Активация на акаунт