Отговори
# 45
  • Далече, далече
  • Мнения: 6 005
Бой съм яла и то за глупости - например за 4 по математика. Обиди също - свиня, животно, говедо и т.н.
Последно майка ми направо си ме преби като бях на 16 и то за някакво домашно. Но и аз тогава отвърнах и спря да ми посяга.
Определено този вид възпитание имаше обратен ефект при мен.

Била си жертва на физически и психически тормоз. Едва ли може да има положителен ефект.

# 46
  • София
  • Мнения: 1 056
Това да се хвалиш, че си пребила 13 годишната си дъщеря, нещо не го разбирам аз. Всичко се връща в този живот, колкото и да си успокоявате съвестта, че се прави с възпитателна цел.

# 47
  • Мнения: 6 697
Никога не са ме били моите родители. Винаги са ми обяснявали, обсъждали сме и така. Но и аз бях кротко и послушно дете до към 13-14. В пубертета после имах доста изцепки, но съм добър манипулатор и се измъквах лесно. Много бързо се научих как да се крия качествено и да не ме хващат Joy има много неща, закоито бих се самонабила, ама никой не ги знае Sunglasses
Детето е малко все още. Не си представям да го набия някога, ама то нали не се знае какво може да сътвори в пубертата. Може би ако е някаква криминална проява, бих го набила. За други неща не си го представям. Лекции ще чета, то е ясно. И може би лишаване от телефон, компютър, игри като порасне.

# 48
  • Мнения: 1 999
Днес видях малко детенце, плачеше, защото искаше сладолед и майка му го наби пред всички, беше неприятно, не я оправдавам, но сигурно и на нея й е писнало да му обяснява, че не може.

# 49
  • Мнения: 1 015
Аз лично,като по-малкото дете,ядях бой от всички.Бях разглезена доста,но и бой имаше.За онова време си беше нормално,така поне мисля аз.Нямам забележки към родителите си-така са смятали за правилно,така са постъпвали,не се сърдя и не обвинявам.Заради мен биеха и сестра ми.Поссле се биехме помежду си и по някое време се чудехме откъде тръгна кавгата 😆Имам две породени деца,пошляпвала съм ги,но изключително рядко.Помежду си не се бият засега,не вярвам и в бъдеще да го правят,няма да го позволя.Сама ги гледам в изключително спокойна атмосфера,с разговори и обяснения постигам баланс и хармония.Педагог съм и сигурно има значение и отражение.А и никой не ми се меси във възпитанието 😉 Търпението и толерантността са в основата на семейното добруване😉😉😉

# 50
  • Мнения: 4 968
Не бих сравнила боят, който сме отнесли като деца от родителите си, с този, когато си изградена личност и мъж насилник.
Нямат нищо общо!

Въпрос..Ако сте изтървали контрола и детето ви влиза от гаф в гаф...Лъже, бяга от училище, усещате, че залита към лоша компания и наркотици примерно..И е на възраст 16-17г..Как бихте постъпили?

# 51
  • Мнения: 17 409
И аз съм разглезена. От баща си и мъжа си, в смисъла на нестихваща потребност да се грижат за мен, като за момиченце (бих казала, че принципно и за бившите ми важи, но е различно). Баща ми обаче, и до ден днешен ме слага на място и тъй умело и менторски ми връща топката, когато сметне за необходимо, че от шамарите тука изпадам в умиление, защото - минало бешело и как беше онази реплика “бийте ме и да си лягам”.

# 52
  • София
  • Мнения: 62 595
Трудова терапия. Само това може да свърши работа при пуберите - да бъдат заети с работа, при това работа, която носи отговорност и може да се измери. Семейно да се разберат. Не като наказание, а за научаване да носят отговорност. Едно време на село като им избият на пуберите разни опозиционни и девиантни поведения, веднагически са им връчвали мотиката или са ги карали да се занимават с животните.  Колкото до боя и лишаване от разни неща - пуберът ще си намери едно-две допълнителни основания, за да се държи безобразно.

# 53
  • Мнения: 2 356
Лъже, бяга от училище, усещате, че залита към лоша компания и наркотици примерно..И е на възраст 16-17г..Как бихте постъпили?

   Тук боят може много да навреди. Детето може да се затвори и да тръгне по път, който да има последствия и в животът му на възрастен.  Бих говорила - за бъдещето, за моят опит и този на приятелите ми когато сме били млади, бих давала примери с известни личности, инициирала съвместни гледания на филми с близка тематика, бих потърсила авторитет извън близкото обкръжение ако трябва (в кореспонденция с казаното от Анди за трудовата терапия), а защо не и психолог. Според мен децата в такава ситуация се нуждаят повече от подкрепа, отколкото от наказание. Те нямат опита да намерят алтернатива.

# 54
  • Мнения: 6 782
Рози и Бодли, боят винаги е бой.
Наистина ли оправдавате насилието?!

# 55
  • София
  • Мнения: 62 595
Хубаво, но при описаните проблеми за психолог са и родителите, а не само детето. Не става да водим детето при психолога той да го поправи. Няма магични думи, няма трикове за родители.

Аз съм изумена, че и сега се практикува наказанието до стената с вдигнати ръце. Това е мъчение. Нека този, който го прилага на детето си да вземе да стои с вдигнати ръце.

Последна редакция: сб, 18 дек 2021, 05:17 от Andariel

# 56
  • Мнения: 4 968
Хрумна ми да питам, защото близки се сблъскаха с такъв проблем. По-лошото е, че дъщеря им е на 20. Любов с неподходящ мъж ( свързан с наркотици) Тя спря работа! При по- агресивната намеса на родителите, спря контакт с тях. И виждам как се съсипват от притеснения, а нищо не могат да направят!
На 16-17 уж има още контрол, но доколко ако детето не чува и те приема за враг?

# 57
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако системно бяга от училище, не се прибира и т.н., за учениците може да се стигне до намеса на социалните и тогава хич няма да е приятно за цялото семейство. Младежите не разбират, а и явно няма кой да им каже, че не само правят напук на родителите си, а и въвличат семейството.
При пълнолетни нищо не може да се направи от сърана на семейството. Не могат да принудят дъщеря си.

Последна редакция: сб, 18 дек 2021, 05:18 от Andariel

# 58
  • Мнения: 4 968
Рози и Бодли, боят винаги е бой.
Наистина ли оправдавате насилието?!

Не, Динчо!
Споделям опит!
Много бой съм отнесла от баща си.Не ме е пребивал! Но зад вратата имаше дрянова пръчка и е влизала в действие. И шамари съм отнасяла!
Но аз бях бунтар! Отвръщах с агресия!
На 16, вече бесен, веднъж явно в безизходицата си ми хвърли сака и каза :събирай си багажа"
Къде.."Отиваш в ТВУ"
Като станах на 17-18 омекна..А на 19 като поех пътя си съвсем. Сега е винаги зад гърба ми и ако искам съвет, който да ме приземи..Той е човекът!
С приятелките ми като си спомняме детството все се смеем "Баща ти и погледа му"
Имам по-малка сестра..Никога не е удряна! Не защото я обичат повече от мен:)

Редактирам се..Сега като се събираме по празници на село. Все са спомени семейни!
Баща ми като разказва как е бил наказван от пра баба ми. Инквизиция е било!
Да се чудия как е опазил психиката си здрава!

Последна редакция: пт, 17 дек 2021, 22:47 от Рози и Бодли

# 59
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 296
За психическите тормоз и издевателство никой нищо? Два шамара ли са проблем?
Един човек може да бъде провален като възрастен без да е докосван с пръст. Отношенията родител- дете са основополагащи за една бъдеща личност. Знаете ли колко манипулативни родители има? Които години наред подлагат на емоционално насилие децата си, естествено скрито под маската на добри намерения. Повечето са го усвоили като модел и несъзнателно го прилагат, мислейки, че това е правилно. Така растат деца с емоционални  дефицити, комплекси и т.н.
А колко са жертва на болни родителски амбиции? Или отглеждани в студенина и отчуждение. Ама без физическо насилие. Това за мен е много по- страшно от два шамара.
Говорила съм си с някои хора по този въпрос.
Двата шамара никой не ги помни, но горчилката от чувството, че вашите не са се интересували от теб, че са ти втълпявали как не ставаш за това, че са ти забранявали почти всичко, остава.

Общи условия

Активация на акаунт