Имиграцията преди 1989 година (по време на комунизма)

Паспортите на трите снимки, които са в линка от този ти пост са паспортите, които имахме тогава. Те бяха с размер на сегашните паспорти и с тях се пътуваше по цял свят. При връщане в България трябваше да се връщат в паспортното. Зелената книжка, която показа в предишния пост беше с размер на половин паспорт и служеше като документ за самоличност в страната.

И пак си се казваше паспорт, вкл. го пишеше отпред, пазя си го някъде, ще го снимам, ако го намеря. Всичко се наричаше паспорт, лична карта започна да се нарича пластиката, която замени зеления паспорт.

Зелената книжка се казваше точно паспорт и изпълняваше ролята на лична карта, само че там се записваха допълнителни неща - семейно положение (печат за брак, печат за развод), имена на деца, печати за адресна регистрация. Преди 90-те години нямаше лични карти, имаше паспорт за вътре в страната и друг, международен. Децата под четиринайсет години се записваха в международния паспорт на родител някъде пак до ранните 90, обаче на мен ми правиха паспорт на петгодишна възраст за пътуване до СССР през 80те. Не знам защо е трябвало, пътувах с родителите си. Още имам паспортните снимки оттогава. Самия паспорт го нямам, защото те тогава не се съхраняваха лично, а се получаваха от паспортен отдел за всяко пътуване и после се връщаха обратно там.

Моят спомен от късните 90те години е, че самолетни билети се сменяха лесно, защото на тях не се пишеха имената на пътниците. Купувахме билети за примерно четиричленно семейство и те бяха взаимнозаменяеми, нямаше лични данни на самия билет. Нямам спомен точно кога стана задължително да се пишат имената, но е било в последните трийсетина години. Така че е много възможно през 70те или 80те да е съществувала машинацията с подмяната на билетите на летището. Минаваш с правилния билет и виза през паспортен контрол и след това вече в залата ти искат само билет, за самото качване паспорт вече не е нужен. Но това също е било супер, супер рисковано и за българския, и за чуждия гражданин. Абсолютно всеки можеше да поиска допълнителни проверки по всяко време, а българин пътуващ към западна държава със сигурност се е набивал на очи в чакалнята и най-малкото изходната му виза не е съвпадала с дестинацията.

Е аз съм пътувала със зелената книжка и едно допълнително приложение. Била съм тинейджър, но си спомням как митничарите сравняваха със снимката, на която бях с друга прическа и изглеждаше различно, та те се вторачваха ¯\_(ツ)_/¯ Тогава беше модерно да имаш голяма коса Имаше хора с дългосрочна виза в зеления паспорт и си го разнасяха заедно с червения после. На екскурзия в чужбина пускаха с 50 долара, но от командировъчни можеше да се пести Тогава нямаше "имиграция", беше "бягане" През 1980-те не беше чак толкова зле, пускаха по-лесно, социализмът беше позагнил. Имаше едни полети до Куба през Канада, където народът просто си слизаше в Канада, голяма утечка стана за кратко😁

Номерът с Куба през Канада беше веднагически след 10-ти.След 90 разрешиха на всеки, който иска да си извади червен международен паспорт и да пътува при съответните режими. С този паспорт от банката можеха да се купят 50 долара, защото все още нямаше свободен пазар на валута.

Сега видях тук, че в международния паспорт на страницата за децата са се слагали снимки. Така че вероятно на мен не са ми правили отделен паспорт на пет години, а са сложили снимката в паспорта на баща ми. Отдавна беше

Вярно, че съм виждала в зеления паспорт записано “гласувал”. 😂
Родителите ми не помнят процедурата по вадене на международните паспорти. Баща ми работеше в чужбина и според него компанията му му е вадила служебен паспорт, с който да пътува.
Паспортът, с който заминахме ние трите най-вероятно след това е бил предаден обратно при връщането ни в България, защото не помня някога да съм го виждала. Единствено снимката на трите ни си седя в шкафа дълго време.
После майка ми е пътувала сама, сестра ми също - два пъти в две различни държави, но се съмнявам да са използвали този същия паспорт със снимката на трите. 😂
Съпругът ми също каза, че с майка му и брат му са пътували с един паспорт и една обща черно-бяла снимка. Трябвало е обаче изходна виза за всеки, който е напускал страната.

Не мога да намеря линка - първи благовчед на баща ми бяга в Турция по море с плуване.  Май се е метнал на днешна Варвара с дрехи и пари на кръста. Доплува до Турция, после бежански лагер, после САЩ. Аз някак не вярвам обаче как не се го застреляли от нашите катери, ченге ще да е бил. През 1980 си дойде с Американски паспорт, после майка му ходи при него..
Сега 80+ годишни старци се съдят за имоти в центъра на София. 500 000 долара са си пари все пак.

По едно време се вписваха и бутилките олио, имаше някакъв рацион. На халваджийски тефтер го обърнаха, ама то с всичко беше така.

И местоработата май вписваха по някое време или греша?
За олиото ме разсмя, наистина ли?

Да, има страница за печати с месторабота. По времето на купонната система 90та година май вписваха получените купони (за захар, олио и не помня какво още имаше).

Баща ми беше помощник-капитан по онова време и имам спомен, че много се внимаваше в чужди пристанища на рейд кой може да слиза и при какви условия. Но нямам никакъв спомен за нито един от моряците някога да е духнал, а наши кораби пътуваха навсякъде и веднъж слязъл на суша, всеки от тях си носеше моряшки паспорт, валутата, която получаваха - изобщо те са били в най-изгодната позиция да имигрират. Те, и самолетните екипажи.

На последните две страници има отметки за гласувал,но това с олиото е пълна глупост.

Ужас! Да си ходиш с биографията в джоба. Ама, така си беше.

А някой има ли точна представа какво означаваше да обявят някого за невъзвращенец? Тоест, невъзвращенци бяха хора, имигрирали в чужбина, които бяха загубили право да се върнат обратно в страната. Но не знам точно какво е представлявало това "обявяване" - някаква реална процедура ли е било? Като съдебните дела, с които са обявявали хора за "враг на народа"? Има ли някаква законова уредба, свързана с този въпрос?

Имаше купонна система за някои храни, беше за кратко като изпуснаха икономиката след "революцията" и като си използваш купона се вписваше в паспорта за бутилка олио специално, иначе хората ходеха да си вземат от няколко места, може да не е било във всички общини така, в част от София беше. Малко след това зелените паспорти излязоха от употреба, не беше голям проблем.

Ами то и сега е същото, но всичко е електронно, дори отпечатъци даваш.

Моряци не е имало защо да бягат, те си живеят по света така и така. "Невъзвращенец" нищо не значи, но това че бяха нарушили законите на НРБ май се наказваше с някакъв текст. Ако са хора на изкуството им спираха произведенията от излъчване, а на близки роднини се пречеше да прогресират служебно.