Имиграцията преди 1989 година (по време на комунизма)

Хората от нашето семейство, които бяха обявени за невъзвращенци, бяха с дела и присъди. След присъдите са конфискувани и недвижимите имоти. Отделно тормозът за роднините в България и влаченето по съдилища и милиция.

Тоест е имало съвсем реални последствия за тях и за семействата им, и то никак нелеки. Понякога се говори за невъзвращенците като за хора, които не са се връщали по собствен избор, затова питах. Явно съвсем реално не са можели да се върнат, дори да искат, ако срещу тях има висящи присъди, да речем. Съжалявам, милинка.

П.П. Извинявам се, че така сеирджийски подхождам към неща, които вероятно са трагична семейна история за някой.

Предполагам по същата причина не всеки, който е имал реалната възможност да емигрира се е възползвал. Цената освен от теб е била плащана и от близките, които са оставали в България.

Nevena Virolan така написано всичко от теб изглежда,че емиграцията е била лесна работа.Само да поискаш,без проверки,без стрес.Явно твоето семейство е имало познати в разни външнотърговски предприятия и са имали всякаква информация.Аз имам информация предимно за състезатели от всякакви спортове.Ами трудно излизаха в чужбина по турнири.Командировъчните им бяха малки суми.Можеха да останат,но казваха,че тук са си по-добре.За получаване на изходна виза,Берберян винаги е казвала,че е било с много мъки и връзки.Нищо,че дъщерите и бяха вече топ тенисистки.Нейното семейство по някаква програма за арменци и евреи (каква дискриминация за останалите)свободно са били пуснати да заминат през 60те,където поискат.Родителите и са избрали Сащ,но след година тя се връща,заради голямата си любов и остава без ам.паспорт.Като гледам и от шоу бизнеса много са свирили по кораби и кръчми в Скандинавия,но малцина оставаха.

Организираха се екскурзии до страни от Западна Европа, обаче не всички кандидати знаеха, че някои от тях
може да се окажат "неблагонадеждни". Привикваха ги да изложат причини за посещението например
Франция, после ако се смилят да ги пуснат, се назначаваха гаранти. И в случай, че въпросният турист
не се върне, гарантите доста обяснения пишеха.
Така, че не е било съвсем лесно да се забегне.
Познат лежа в затвора заради два опита нелегално да се изнесе през Югославия.
И присъдата не беше по политически причини, а за нещо криминално измислено. По-късно разбрах,
защо са процедирали по този гаден начин.

Това за гарантите не го знаех.

Silverstone, аз обясних това, което съм видяла, преживяла и чела. Не, не беше лесна работа и както ianajar обясни, не беше за всеки. Тогава аз не бих избягала или останала. Имах много връзки с хора в западна Европа, знаех това, което написах от дете, но нямаше да причиня страдания на оставащите назад баба и дядо, а и на майка ми.

Не е била без проверки и стрес емиграцията, но за човек, владеещ език беше достъпна ако човекът искаше. За мене единственото приемливо тогава беше:

1. Легална емиграция ако човекът или негов родител има еврейски, арменски, турски корени. Губеше се правото да се притежава имот в България, но можеше човек да се върне на гости.

2. Брак с някакъв чужденец от мъжки пол. Тогава съжителствата и еднополовите бракове не бяха легални никъде. Чужденецът можеше да е от бедна държава, но да не е Куба, Северна Корея и подобни.

През 80те вече малко разхлабиха нещата, но пак не беше лесно. Майка познаваше дъщерята на покойния банкер Атанас Буров. Нея я пускаха да ходи по Франция и Шотландия. Дъщеря и и зет и, който беше българин живееха с внучката в Шотландия и не си идваха никога. Тя имаше връзки с управляващата, френска върхушка, известни политици, вероятно и сметки навън. Ходеше, но се връщаше. Предполагам е пускана под някакъв, външен натиск. Баща и е умрял в лагер. Не знам подробности за тях и не беше удобно да питам.

А тези невъзвръщенци, дето се връщаха и никой не закачаше семействата им може да са били внедрени шпиони, двойни агенти и подобни.

През 80те избяга в Швейцария внучката на една попадия, която живееше до баба. Родителите и не бяха закачени, но те свещениците не бяха толерирани, та нямаха кой знае какво.

Свирещите по кръчми и оперните певци нямаха проблем да живеят навън, но трябваше да се издължават в $$$$$$$. Ана Томова-синтова, Гена Димитрова си се бяха заселили във Виена, Сан Франциско, Чикаго, Лондон и си бяха завели майки, дъщери, племенници, мъже, сестри. Те си се връщаха и нямаха мотив да не се връщат, защото и без това не се връщаха често 🥳.

О, да, немислимо беше да се върнат, смъртни присъди имаха. Те и след промените така и никога не се върнаха.
Иначе да, за роднините в България не беше леко, защото по онова време беше като клеймо да имаш такава неблагонадеждна семейна среда. Включително е имало проблеми за записване за висше образование, помня, че и аз, като започнах в първи клас, имах коментари от страна на учителите за невъзвращенците в семейството. Не е било безобидна ситуация със сигурност.

Съвсем не беше безобидно и леко да имаш родственик невъзвращенец.
За да започнеш работа в някои специални производства се провеждаше проучване и при такъв
роднина нямаш шанс.

Доста от свещениците бяха принудени да сътрудничат на Държавна сигурност, така че не е
учудващо.

за безплатните пътувания. всички които работеха в траспорта ги имаха. В БГА има право на безплатен билет за  цялото семейството за линиите на Балкан, железничарите имаха право за жп линиите в  Европа, моряците имаха право н да вземат член от семейството на плаване, но там беше по-сложно, защото трамповите кораби не се прибираха в България по десетина месеца. така че правото го ползваха линейното плаване и ро-ро корабите на МАТ. Освен това  нашите моряците ходеха да работят на кувейтски танкери който плаваха с български екипаж. Майка ми работеше в Воден транспорт и така сме ходили с кораб до Виена . Моряците коли не внасяха защото митото беше 200% и им бе по изгодно да ги купуват от Трансимекс -  безмитните магазини. Продаваха Форд Сиера и Рено 5 от западните и всичко от соца без ред. Мебели и техника вкарваха шофьорите от МАТ.  На работещите в Кувей , на няколко месеца им отпускаха един тир да си возят багаж безплатно до България.
имахме съсед които не го пускаха дапътува защото имаше роднини в чужбина. Та той избяга като скочи от кораб в Босфора, само с паспор и диплома в банските. по това време имаше едни екскурзии от Сълчев бряг до Истамбул, като кораба не спира в Истамбул а само го разглеждаш от корба. Та той скочи от такава екскурзия. Червените паспорти с изходната виза ги пуснаха 1989 г.  Една от причините бяха броженията на турците.

Това е вярно, да. За дългите рейсове имаше вариант да се лети до пристанище по трасето и оттам да се качиш на кораба - така се правеха и смените на членове от екипажа. Но да, основно линейното плаване ползваше такива привилегии.

В Кувейт (KOTC) започнаха да плават след 10ти ноември, обаче. Екипажите бяха изцяло български, те май и досега са така, под кувейтски флаг. Но за да се работи там трябваше да напуснеш БМФ. За тирове не знам, но след промените екипажите започнаха мнооого да внасят. Е тогава вече не бих се изненадала, ако и коли са си внасяли, та и цели къщи.

Аз също съм чувала за избягалите през Босфора, скачали от туристически кораби и преплували до брега. Имаше и слухове за бегълци, крили се по товарните кораби. Те може и реално да са били само един бежанец, де, но слуховете след това се разрастваха и украсяваха с детайли, и си заживяваха като съвсем отделни истории. Изобщо тогава имаше страшно много слухове си спомням. Никаква официална информация, никаква конкретика, пир за въображението.

Трансимекс осигуряваше екипажи за кувейтските танкери 80-те години, по време на войната Иран - Ирак. Иран стреляше по кувейтските танкери , защото Кувейт помагаше на Ирак. та корабите с наши екипажи ги маскираха на български за преминаването през Ормундския пролив. кувейтчаните имаха някакъв договор и с БМФ .  А тировете бяха от представителството на МАТ в Кувейт, там имаха гараж с над 500 камиона.

Ако сте чели или гледали "Нощем с белите коне" може да разберете колко "леко" е било да имаш роднина невъзвръщенец. И книгата е писана през 70-те, така че едната гледна точка си е съвсем достоверна.

Тази "зелена книжка" ми бърка в здравето. Това си беше най-обикновен зелен паспорт (именно паспорт, не книжка, и си пишеше паспорт на корицата му). Зеленият паспорт беше документът за самоличност, използван в страната, издаваше се на лица над 16 години. В него се вписваше (ръчно) семейно положение, брой деца и т.н., както вече се обсъди. Задграничният червен паспорт се издаваше само за пътуване и после се връщаше в районното.
Аз съм от децата, оставяни като гарант, за да могат нашите да обикалят на екскурзия в Европа преди 1989. Аз и сестра ми останахме в България, за да разрешат на нашите да излязат и да им издадат визи за страните, в които искаха да влязат - хем вече в самия край на режима, когато нещата бяха доста по-разхлабени, но пак не пускаха цели семейства.

Бу,Вашите родители са можели след като останат на Запад,да поискат от "българската" държава да пусне децата им да дойдат при тях. Тя държавата трудно би отказала,защото ще стане страшен международен скандал - представете си заглавията в западните вестници:"България пречи на деца да се съберат с родителите си!" Но все пак знае ли човек...
Nevena Virolan,в България тогава имаше комунизъм,а не социализъм. Хайде да не си играем с думите...!