Границите на грижовното родителство

Лени, определено ти липсва погледа с дете пред очите. Казвам това с най-добри чувства.
Аз се тормозя много по тая тема, откакто дъщеря ми си счупи ръката на една детска площадка пред очите на баща си. Нямало е начин да я опази от падането. Доколко е станала внимателна времето ще покаже.
Другото, което ме притеснява е,че не я оставяме да ходи сама на училище. Гледам деца от нейния клас (първолаци сме) от първия ден са сами по пътя. Ми както каза Мери, сърцето ми се свива. Не за друго - в малко спокойно градче сме (и при нас совите не са това, което са), но си познавам "стоката" и знам как неразумно тича по тротоарите, как пресича тичешком без дори да се огледа..... (в подписа ми има обяснение защо).
Опитвам се да не прекалявам с границите и въпреки това червейчето ме гризе.
"Радвам" се, че не съм сама в мислите си по тая тема.

ВечЕрнице, болна тема...

Ей поради такива мисли и страхове филмът "Селото" ме разстрои страШно. Гледали ли сте го? Група хора, семейства, сполетени всеки от някакво неЩастие причинено от "развитото" ни обЩество, предпочитат да си създадат свое, измислено място, изолирано от целия свят, за да отгледат децата си и да изживеят старините си. ПреувеличЕн е, естествено, ама не мога да ви опиШа колко пъти ми се е искало и аз така, с главата в пясъка, да си намеря такова "убежиЩе"..

Тези дни чЕта за издевателствата на ученици среЩу съученици и учители в български училиЩа. Ум не ми го побира. Мислех, чЕ "у нас си" все оЩе е мирно и задуШевно. ЗАблуда. И тогава какво, на училиЩе ли да не ги пускаме? ЗаЩото някое друго дете Ще малтретира моето?? Или моето ангелче Ще се превърне в малко чудовиЩе? Отклонявам се от темата. Или по скоро я доразШирявам.

ТА по въпроса на ВечЕрница, за свободата, която да предоставяме на малчовците...Когато пристигнах тук преди 3 години, едно от първите неЩА, които ми направиха впечАтление: деца на по 6, 7 години ходеха с ключА от вкъЩи на връзка на Шията, точно както аз си го носех моя, когато за първи път получих разреШение да се прибера от предучилиЩна група сама до в къЩи  Градинките са пълни с 4 годиШни "памперсчовци"  , а майки понякога не виждам наоколо (друг въпрос е, чЕ те живеят на първи етаж например, което тук си буквално на земята, и при нужда могат просто да изкочАт в градинката през балконската врата). ЗА мен това е олицетворение на спокойно място и хора...Спомен от моето детство в малък, планински, прекрасен град...НАдявам се, чЕ не се лъжа. ДАли ЩЕ го пускам да играе сам на улицата, да, Ще го пускам. И Ще пия валериан.

Много болна тема и за мен. Голямата ми дъЩеря Ще стане на 11 следваЩия месец. Мисля, 4е е доста самостоятелна, на у4илиЩе ходи и се прибира сама с у4илиЩния рейс. В къЩи я оставям за по 4ас_два, понякога и за цял следобед. За около половин 4ас съм спокойна да и оставя и малката. Блокът ни е с огромна градина, търсила съм го сума ти време така, за да имат къде да играят без да треперя и да им вися над главите. Не съм от хиперпротективните майки, мъ4ила съм се да не бъда постоянно присъствие, да не я оплаквам ако падне, да не правя трагедии за изцапан панталон или обелено коляно (сега някой Ще каже "е, к'во толкова". Еми това, 4е тук в градинката ако ти падне детето и не хвър4иШ да го вдигнеШ и успокоиШ, те гледат на кръв и ти4ат те). ВъобЩе, обЩо взето, мъ4ила съм се да преодолея инстинктивните предпазни реакции.

Оба4е... сега тя иска да излиза на разходка с приятелките си извън двора... я за списание, я за сладолед, я за да отидат до отсреЩната градинка. И последно : да обикалят квартала с колелета. Аз съм от тези, които са си изкарвали следобяда сами, нагоре надолу, с колело, кънки или к'вото и да било, и от носталгиците, които съжаляват за детството, което тя не може да има.
Еми страх ме е да я пусна с колелото по тия улици дето вси4ки хвър4ат, никой никакви предимства не спазва, колко му и да се разсее на едно дете?
Да не говорим за други опасности. Не знам дали ако беШе мом4е, Щях поне една мисъл по_малко да имам 
И въпреки, 4е си бях обеЩала мобифон да имаме към 14години... за Нова година Ще и го подаря и признавам, не е за нея подарък, а за ли4ното ми спокойствие.
Миналата седмица съм ходила с колата да обикалям без да ме види... къде е, с кого, как кара...изобЩо не ми е спокойно, а знам, 4е не е редно да и забраня вси4ко това... имам и нагледни примери от прекомерно "пазене".
Златната среда... в момента не мога да определя коя е

Oooх болната тема...

Аз понякога се усещам толкова обсебваща, че сама се бе си не понасям . Всякакви варианти ми изникват в главата, много ми е развинтена фантазията, ама това го отдавам на живота в София, който е много напрегнат, на моменти опасен, и аз все още не мога да се отпусна А тук наистина изглежда много по-спокойно, живея на тиха улица срещу двор на училище и гледам как кварталните деца по цял ден ритат топка спокойно

Понякога толкова се притеснявам, че от напрежението ме избива на плач...абе тежък случай....телефона ми е нон стоп под наблюдение ...

Но напоследък правя опити да си наложа да съм по спокойна, да не си внушавам глупости и имам малко напредък вече се отдалечавам на 5 спирки от градината на сина ми - а преди седях с телефона и чаках ...Може би защото преди не е ходил на градина а го гледаха в къщи жени...знам ли...но важното е, че правя опити да се отпусна и се получава малко по малко

Поздрави за хубавата тема   

Много хубав филм, и много актуална тематика. И много въпроси 

Мисля си, че децата в днешно време не играят навън, защото детството им е по-различно. Игрите са в къщи, движението е малко, дори общуването с други деца е на по-различно ниво. Виждам разликата по моите съседи. Турските деца са зиме и лете навън, холандските са пред телевизора или компютъра / турските нямат такъв/.

Каквото виждам край мен е, че децата на 7-8 години ходят сами с колелото на училище, на 12 много от тях трябва да карат по 5-10 км, за да стигнат до средното училище или да пътуват с рейс към 30-40 км. И го правят сами.

Наблюдавала съм как реагира българска майка и холандска в сходни ситуации и определно българската дава по-малко свобода на детето.

малкото сьм го оставила свободен да прави каквото си иска, ама под над3ор  .... в смисьл, че много малко неща са му 3абранени....не 3нам до кьде ще доведе всичко това....а3 сьм вь3питаване по сьщия начин, вечерен час не сьм имала никога, само татко ме  питал "В колко часа ще се прибереш? " и а3 си определях сама часа...гледах да го спа3вам, 3ащото ми бяха обяснили, че човек, който не дьржи на думата си, не уважава самия себе си....това ми е останало.....май е станало човече от мен  , ще видим с малкото как ще е ......

Задавам си същите въпроси. Мъчат ме същите страхове. Добре че е мъжът ми да ме коригира, когато прекалявам с обгрижването. При всичко това, което се случва около нас всеки божи ден, не мога да му дам по-голяма самостоятелност и да съм спокойна. Времената съвсем не са тези, в които ние израснахме.
Аз тогава не бях чувала за педофили, за престъпления срещу деца и от деца. Умът ми беше зает с къде къде по-приятни неща. Опитвам се да не го задушавам с постоянния си надзор, но дали ще успея!?!? Един Господ знае. Моля се, грешките ми да са поправими и не толкова значими...

Според мен не преминаваме границата на едни загрижени родители. Говорим каква е ситуацията в чужбина и я сравняваме с тази в България. Но положението не е било по различно.

Когато бях ученичка в София -началото на 90те, точно по времето на големите промени виждах как родителите си водеха и посрещаха децата до училищната порта (за центъра става въпрос). Отвлякоха детето на наш познат и заплашваха семейството му.
Да не говорим, че като 12годишна бях преследвана от педофил в София докато се разхождах сама в района на НДК и разни первезници само гледаха в кой да си отъркат члена в претъпканите трамваи.
Положението в България, хич не е било толкова безопасно, както е изглеждало, но сме живели в такива времена, където всичко се е покривало. Живели сме в една среда с изкуствено създадено чувство за сигурност. Както и да е.

Тук в Англия няма определена възраст, от която да можеш да си оставяш детето само, но е нарушение на закона, ако оставяйки детето само, то е в риск от нараняване.
Иначе е забранено оставянето на деца под 16 години сами за 24ч.

Аз не съм убедена в това. Мисля, 4е децата се държат в къЩи и им се измислят други занятия поради липса на време на родителите да ги изведат навън и страх да ги пуснат сами.
ДъЩеря ми все оЩе предпо4ита да излезе, отколкото да седи пред компЮтъра (но е все по заинтересувана и от него, мисля 4е до година Ще запо4не и тя да киби4и целодневно ). И съм убедена, 4е заслугата е наШа, заЩото винаги сме я извеждали и насър4авали да се забавлява навън, а не пре компЮтъра & телевизора (друга италианска отли4ителна 4ерта : анимационни филми и пр. да се занимава детето, докато майката...4исти...всеки ден, всеки 4ас... ).
Според мен, родителите са първите, които поради липса на желание (4есто, но не винаги, на време) си затварят децата в къЩи.

И на мен ми е болна тема. Трудно е да се намери "златната среда". Аз по принцип съм тип "майка орлица", но го съзерцавам обикновено от разстояние и не хуквам веднага да гушкам, ако падне или го ударят. А съпругът ми е направо ... както му казват тук "Овърпротектив" - демек свръхзагрижен. Като се върне от работа и го завари да играе  с децата в двора, а аз го гледам от прозореца и съм на 2 метра от него, но си готвя... веднага отива и се лепва за децата. Не можело така сами да стоят, а те не са сами - поне един родител има, и то българин, щото се оказа 4е в нашия квартал, на доста близко разстояние едни от други живеем 7 БГ семейства, 5 откоито с малки деца, а нашия двор е най-големия. Пуста бащина оби4 - все го обгрижва, като бебе, а после вини мен 4е се държал бебешки ...
Ина4е, приятелката ми тук, и съседка, има тийнейджър. Там става много по-сложно ве4е!

Кате, все пак си мисля, 4е твоите сладурковци са още малки, да ги оставяш сами!

Славе, знам, че са малки. Точно това ме тревожи от сега. Ще дойде времето, за което говори Фейам - да излиза с приятелки, да се шматка по улиците с колелото, да иска да е сама. Първо тя, после той. Растат като гъбки и докато се притеснявахме коя марка памперси или коя играчка ще ни е полезна, ей ги - тръгнаха по своя път. Единия на училище, другия на градина.
Днес точно едно дете от 4 клас от училището бива прегазено на пешеходната пътека. Слава Богу само с натъртен край и уплах, но... и на мен са ми това страховете.
Защото преди си казвах - това на мен не може да ми се случи. Ама на, случи се - когато си счупи ръката.
Калинка, моите няма да растат затворени в къщи пред телевизора и компютъра.
Поне засега не. Докато мога да се преборя с тях. Знам ли какво ще ми натресат като ги люсне хормона през пуберитета.
Ходят навън, да играят по парковете или на двора, но са ми пред очите или с баща си. А той дори клони към параноята от предпазване, аз съм тази дето отрезвява. Телевизия гледат малко, с компютъра са на Вие - аз не ги допускам до него.
Не че нямам желание, не че няма програми. Решила съм, че им е рано.
Вече почвам и аз да мисля за мобилен телефон за каката. Тия дни ми заяви, че искала да ходи вече сама на училище. След днешната случка просто ще трябва да почака.
Ох, в сложни времена живеем. Уж сме улеснени отвсякъде, а в крайна сметка страховете ни пораснаха или най-малкото се видоизмениха.
Господ да ни е на помощ! 

Мене обаче ме интересуват по-дребнички задачи и препятствия, с една съседка тази сутрин стана въпрос по темата и взех да се чудя дали не изоставам с материала.
На каква възраст например им извадихте собствени ключове за дома? Ако сте в кооперация, пращате ли ги да хвърлят боклука, или по-лесно - да вземат пощата? Аз не съм правила още такива работи с моя син, дето е на 6г. Нито пък си има собствен ключ за в къщи. А може би вече трябва. 
И при нас има закон за до 12 години да са все под надзор, но като гледам, следобед от училищния автобус слиза едно момиченце китайче, на 8г. трябва да е, никой не го чака, завива си към в къщи, вярно, аз на момиченцата им давам малко зрялост в плюс, но все пак ...

хубава тема..
баба ми вървеше на 20 метра зад мен като ходех на алианс до доста късно..това създаваше илюзия за самостоятелност в сравнително безопасен вид..
*
аз съм далеч по-смела от описаното по-доре,много ми се иска да не си изпатя ..имам доверие на света наоколо,на това уча и децата(не съм патила засега,може би затова и не ме гони параноя)
*
все си мисля че интуицията майчинска е най-вярна,ако не ти е спокойно-няма сми да се напъваш и туй то..
*
ако до пубетет не сме ги екипирали с нужното да се оправят сами-не сме си свършили добре работата като родители,но дотогава време бол,ученето е много постепен процес,не си закъсняла:)

Блажка, да ти кажа, ключ за вкъщи все още няма, въпреки моите настоявания. 
Предполагам, че скоро ще се сдобие. Носи със себе си винаги портмоне с поне 3 евро в него и листче с телефони и адрес. Дано не се налага да ги ползва някой.
Дори и да искам да я пусна сама някъде от кръжоците, които посещава, не става номера, заради големите разстояния и липсата на обществен транспорт.
При нас знам, ча закона май също е до 12(или 14 г), но не съм много сигурна.
Само веднъж сме ги оставяли съвсем сами у дома - да идем на вечеря навън. Ама бяха много малки. Като няма на кой да разчитаме
Сега не ща и да си помисля да ги оставя сами - кой знае дали ще заваря къщата на мястото и