Границите на грижовното родителство

Струва ми се оЩе мъни4ка твоята, за да ходи сама на у4илиЩе, първокласни4ка ли е?
Може би догодина...особено ако има у4илиЩен автобус, така хем тя Ще запо4не да свиква и Ще се 4увства самостоятелна, хем ти Ще си по_спокойна.

Ина4е за останалото съм на твоето мнение, сложни времена. Но няма на4ин, 4овек се старае да даде най_доброто от себе си... оттам нататък вси4ки знаем, 4е е въпрос и на околна среда (визирам приятели, съу4еници, у4ители, родители на приятели...), и на късмет, и на сте4ение на обстоятелствата... няма абсолЮтна сигурност за ниЩо. Ние го приемаме за нас, но не можем да го приемем за децата си...



(а да не ви плаШа с промяната, която настъпва към 9 и половина_10 години.
На моменти се питам това 4удо мойта Щерка ли е и какво и стана )

на 6 години може да пробваш...въпреки че според мен си зависи от детето, не толкова от точни години. 6-7 години и за ключ и за изхырляне на боклук ми се струва приемлива възраст

Да кажа и  аз като мама на една почти тийнейджърка.В сравнение с безгрижното ми и волно детство,прекарано всеки един удобен момент навън,Ния е направо в златен кафез. Понякога ми е болно,но няма как,средата го налага.Парадоксът е,че хем ми е мъчно за нея,хем ми е напълно спокойно като родител,защото тук,в Бахрейн,без колата на мама и татко не можеш да отидеш никъде.Поне скитосването по улиците ми е спестено.Не я ограничавам откъм излизания,но те са толкова заети в училище,че в най-добрия случай е веднъж седмично в един от почивните дни.Тук са много разпространени преспиванията у приятелки,но аз съм против,след няколко опита да ме вкара в правия път,се отказа. На детето си имам пълно доверие,но на другите хора не.Иначе ако я пуснеш сама в чужбина ще се оправи моментално,много е оправна,има страхотно чувство за ориентация на непознати места.За малките,смело й се доверявам откакто са се родили,тя тогава беше на 9.Виж за други работи,като да си обели ябълка сама,никаква я няма,мързелът я гони страшно,всичко й се поднася,иначе няма да яде изобщо.За тази липса на навици св ядосвам и се обвинявам,но нищо не е загубено още,ще работим в тази насока.

Изпитвам този страх, оъкак родих: нали ще трябва все някога да я пусна сама на улицата?!
Определено времето е различно от нашето детство и тийнейджърство... Само слушам "Те, младите сега... ние преди онова...". А в какъв свят живеят тия млади, бе джанъм?! Децата ли са криви?!
В извратен свят живеем и все по-извратено ни се налага да бдим над тях

ау, присетих се и аз... и мойта ниЩо не може сама да си направи, ни едно яйце, ни 4ай... ниЩо, най_много студен сандви4 да си приготви. Но това го отдавам и на факта, 4е тук сме на газ и все пак ми е малко рисково да я мисля, 4е Ще го пуска и пр.
Абе, май се оправдавам, а?   Може би трябва да и позволявам ве4е да пробва?

Аз явно съм съвсем изостанала, защото не само, че още не съм мислила за тези неща, ами в  момента не мога и да се сетя в каква ситуация би и потрябвал ключ за вкъщи.
За пощата и боклука зависи от ситуацията - при нас пощите са нависоко, за боклука трябва малко повече сила, но виж с хартията и бутилките за рециклиране предполагам, че би могла да се справи.

Входната ни врата се заключва автоматично, нали трябва да си отключи, ако излезе навън да хвърли боклука. И аз зададох тоя въпрос тази сутрин на съседката рускиня, като ми каза, че дъщеря й си имала ключ, и че вече трябвало да ги учим на повече самостоятелност, и т.н, нали и при тях било както било при нас едно време. Но сега като гледам контейнера отсреща, и като имам предвид ръста на детето си,  не я виждам тази работа да стане скоро. Пък като знам, че е паркинг, и че въпреки нон-стоп напомнянето ми да се оглеждат наляво и надясно преди пресичане, рефлексът още не работи перфектно ...  в крайна сметка се питам що ли се връзвам на мухите, дето ми пускат хората. 

 Ами как да ги оставиш сами като тук е подсъдно да оставиш дете на по малко от 12 години само удома

A, да, бях забравила и за този момент - т.нар. слийповър - гостуване с нощувка. Ама какви са тези традиции? 5-6 годишно дете го канят на слийповър и майката се кокори, като кажеш, 4е не ходи на такива неща. Ами как да ходи? Къде? Не мога аз така и не знам кога изобщо бих го пуснала да спи в къщата на някой си, като 4увам за какви ли не извращения ... знам ли с какви хора си имам работа. Познавам в пове4ето слу4аи майката на детето, да ре4ем, но не и таткото. А "таткото" в някои слу4аи даже не е татко, а само нейния пореден партньор, от който да ре4ем има поредното си дете ... абе разтурена работа. Тук масово се развеждат, съжителстват на партньорски на4ала, имат по 4-5 деца от разли4ни татковци понякога ... В работата, където съм сега, едно от първите неща, които ме питаха колежките, беше колко деца имам. И като казах 1, което е адски малко за тук, следващия въпрос беше дали все още живея с таткото на детето ми. Дори не използваха думата съпруг  Не казвам 4е няма и здрави семейства, но знам ли къде отива?! Отстрани може вси4ко да изглежда перфектно, но тук постоянно тръбят за какви ли не слу4аи на педофилия и какви ли не други извращения!
На моя приятелка детето отиде за пръв път на слийповър, У БРАТОВ4ЕДСКА СИ хем, на 6 години. Спали в една стая /на еднаква възраст са/. Да ама мацето има навика, ако се пробуди, да иде при мама и тате. Събужда се по нощите нашия юнак - сам, не може да се усети къде е, стреснал се много и пани4ески тръгнал да излиза и да обикаля из къщата, при което паднал по стълбите и изобщо ве4е не иска и да 4уе за слийповър, хем е ве4е на 8 години.

Повечето деца обожават слиип-овер. Още са малки вашите, но като започнат да си искат, да ви видя как ще откажете Не може всички други да го правят, а на вашето, ако има желание, да не му позволите. Ще се чувства ужасно! Аз нямам нищо против моят като ходи. На около 5 години му беше първия слиип-овер. А една НГ, беше около 6, остана с децата на една приятелка да празнуват заедно, с преспиване. Ние с мъж ми на ресторант, до малките часове се вихрихме и на следващият ден го прибрахме за обяд. Много му беше харесало на детето!
Ключове за в къщи още няма, защото не му трябват. Той ако играе навън, аз съм в къщи. Още не сме на стадий той да се мотае из квартала, а аз да забегна на някъде.
Играе навън сам от около 6 и половина години. Точно тогава се преместихме в Бристол и си намери в квартала едно приятелче. Дъжд, слънце, нищо не ги спираше. Тогава и му дадохме мобилния телефон. После, за съжаление, сменихме района и тук няма такъв добър приятел  Излиза навън с колелото и се заиграва с децата, но не се търсят по къщите, както беше в предишния квартал. Там през ваканцията и събота и неделя, още преди 9 сутринта, чукаха на вратата и търсеха синчето, да излизат да играят Аз още дремех в леглото, а той вече тичаше след топката.
Maika, и мен ме гледаха странно, че имам само едно дете  Само самотните майки тук имат по едно 

моите са по-големи, но също от 6-7 годишни ги пускам на "слийповъри" - трябва децата да се чувстват добре в средата си, а не ето вижте ние сме от друга култура и при нас това не е прието. Мисля, че повечето хора са разумни, това че всеки ден чуваме за разни извратени не означава, че всеки втори е такъв. А извращения  могат да станат и когато са по-големи, докога може човек да ги предпазва? По-добре да ги научим на самостоятелност, поне аз така мисля. Пролетта дъщеря ми ходи до Бостон и Ди Си с класа си - е, въпреки че беше вече на 14, си мислех постоянно за нея, но не й го казах за да знае, че й имам доверие. То никога няма да спрем да ги мислим, но пък нали рано или късно трябва да станат самостоятелни?

Вечернице,
хич не се притеснявай че ги ограничаваш. Малки са ти децата и да стоят сами вкъщи и да се разхождат по улиците сами. Познавам само едно семейство което си оставяше децата на такава възраст сами за да идат я на кино, я на разходка, я на ресторант. При едно от прибиранията им къщата е била в съвсем буквалния смисъл пред запалване (децата са изсипали горящи дърва на пода от печката с която са се отоплявали) . До втори клас (8 годишна възраст) нямах ключ от вкъщи и са ме водили и прибирали от училище защото трябваше да пресека една улица. Никога не са ме оставяли сама. Ако знаеш колко бюра съм изтъркала, защото родителите ме водеха и на командировки със себе си. Сигурно на някой това ще му прозвучи прекалено, но факта е че израснах абсолютно самостоятелен човек и в крайна сметка свобода не ми е липсвала. Понякога ми се иска дори да не бях толкова самостоятелна.  И още много примери мога да ти дам с моите приятели и познати, които доказват че да не си оставиш детето само на ранна възраст или да не го пускаш само да ходи на училище не е непременно най-лошото което може да му се случи. Имаш основателни причини да не пускаш дъщера си сама за момента. Всичко идва с времето си. Сама ще усетиш кога е дошло време за повече свобода. И тогава със свито сърце ще им я дадеш, но ще им я дадеш. А колкото до свитото сърце, за него лек няма, то е част от майчинството, майка ми все още си живее със свито сърце, но свобода сме получили когато сме дорасли за нея.
Съжалявам за счупената ръка, дано се оправи скоро! Но не позволявай това да те стряска прекалено. Кое дете не си е чупило крак и ръка? Има неща от които не можем да ги предпазим, но пък това е процеса на ученето. Както и нагоре сте казали: Господ да ги пази!
Колкото до ситуацията в България, всичко много се е променило от времето когато сме били деца. Моите приятели си водят децата на училище почти докато влезнат в гимназията. И докато висях по градинките не видях деца без надзор. Тaка че ако има носталгия, тя е по нещо отдавна отминало, а настоящето е доста по-различно.

За съжаление и БГ не е това, което беше ...

Моето дете е малко, но родителите на дечица от нашия блок ги пускат да играят около блока на по 8-9-10 години. Това са обаче деца на самотни майки, родители с проблеми и т.н, разбирате какво искам да кажа. Не искам да сравнявам свободата със социалното положение, но така се получава 
Племенникът ми е на 7 години и майка му и до ден днешен излиза с него , докато той кара колело, докато играе наоколо. Един ден това лято тъкмо решила да го оставя вече сам в двора на съседното у-ще в "Младост" и видяла, че един мъж го снима - него и останалите деца наоколо. При реакцията и , той отговорил, че са много сладки децата и му харесва да снима деца на различни места. Може и да не е имал нищо лошо наум човекът, но може и да е нещо не толкова безобидно.  Сега племенника пак си е надзираван, колкото и неприятно да е. Мисля, че сега и сравнителната безнаказаност стимулира педофили и прочие да се вихрят повече 
 
Но децата могат да израснат самостоятелни и отговорни, въпреки тези ограничения, мисля яз и силно се надявам 

Синът ми играе с децата пред блока от 7 годишен, но са под носа ми!  Условието ми, да играе сам навън е като се покажа да го виждам! На училище го водя и прибирам, при все че е на 15 минути пеша! Сутрин виждам много деца на неговата възраст на групички да отиват на училище, но в нашето има правилник- до 5 клас те води и взима възрастен, ако това не е родителя , трябва бележка за какъв период човека посочен от теб, ще взима детето ти! Никой от родителите не го намира за ненормално, децата също!
Самостоятелността се възпитава по много начини!
Кате, малки са още!