Това което се е променило най-вече е влиянието което медиите имат в днешно време където и да е по света. Аз лично не мисля че света или Европа, или пак България са станало толкова по-опасни. Просто сега всичко се раздува в такива размери, че няма човек които да не се е присихирал от това. Говоря за тук, в Англия. Дълго време ми се струваше никак си по-опасно отколкото в БГ. А много странно ми се струваше защо е така, факт e че не беше. Когато аз растях в малко градче в БГ, пак си имахме цигани миткащи се по улитзите по всяко време и страхотии са ставали, само че не ги даваха по новините, не само националните но и в местния вестник не ги отразяваха. Хората не ги интересуваха страхотии толкова много. Сега обаче - колкото по-голяма гадост станала някъде толкова повече сте иа раздухат. Писнало ми е ot вестнитзи и ТВ. И не миаслиа че едно време в училище не е липсвало буллйинг. Аз лично си спомням как един съученик ме беше назелил за известно време, но да не би някои да се интересуваше от това, никои не му пукаше, това беше един вид 'нормално' а сега не е. Аз не се притеснявам за сина ми, ти е малак още. Не мисля че ще го пускам да си митка сам по улитзите като стане на 6г. нито ще го оставям сам в къщи по зиал ден през лятната ваканции, не заради друго ами е незаконно тук под 16г възраст мисля. Баwта му си е счупил главата едно време и то много сериозно докато е бил оставен баба му да го гледа. Ако ти е писано, ще се случи.
- Публикувана: 15 ноем. 2006, 17:53 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2006, 19:19 ч.
Границите на грижовното родителство
Аз на 7 г. в първи клас - втори срок пътувах сама с трамвая, постоянно бях сама вкъщи, и двамата ми родители ходеха на работа, баби налице нямаше. Да, вярно е, времената бяха други, скиторехме с децата в квартала до 9-10 вечерта, но като си помисля какво ми се е случвало и в какви рискови ситуации съм се забърквала косата ми настръхва, разходки по покрива на панелката, от скука си седях на балкона, яхнала парапета с единия крак навън 
, прескачала съм балкони, поради забравени ключове, да не говорим за опипванията в градския транспорт. Синът ми е на 5 г., не мога и да си представя сам да го пусна на училище, въпреки, че уж всячески го поощрявам да стане самостоятелен, той не ще и в магазин да влезе нещо да си купи, докато аз съм отпред 
. Аз съм била много самостоятелно и независимо дете, но дали от това? Докога сина ми ще се държи за мен? Не знам, не знам, но ме е страх, въпреки че не е актуално засега, този момент наближава и както каза една майка тук, сигувно ще го пускам и ще пия валериан /а и нещо по-хард/.
, прескачала съм балкони, поради забравени ключове, да не говорим за опипванията в градския транспорт. Синът ми е на 5 г., не мога и да си представя сам да го пусна на училище, въпреки, че уж всячески го поощрявам да стане самостоятелен, той не ще и в магазин да влезе нещо да си купи, докато аз съм отпред . Аз съм била много самостоятелно и независимо дете, но дали от това? Докога сина ми ще се държи за мен? Не знам, не знам, но ме е страх, въпреки че не е актуално засега, този момент наближава и както каза една майка тук, сигувно ще го пускам и ще пия валериан /а и нещо по-хард/.
Я вижте тази статия, която съм запазила от доста време, явно че ме е впечатлила. Не казвам, че съм съгласна с всичко в нея, но е в продължение на темата
http://news.bbc.co.uk/1/hi/magazine/4419160.stm
http://news.bbc.co.uk/1/hi/magazine/4419160.stm
Мен взе да ме пуска лека полека параноята, ама само лека полека.
По настояване на щерката, вече я снабдихме с ключ за дома и сега се прибира сама от училище. Една стъпка напред в самостоятелността и. Пресича на 4 места, като само едното е охранявано от общината.
Треперя докато не влезе у дома, но след като тя така иска, а виждам и че може, я оставям да се справя сама.
По настояване на щерката, вече я снабдихме с ключ за дома и сега се прибира сама от училище. Една стъпка напред в самостоятелността и. Пресича на 4 места, като само едното е охранявано от общината.
Треперя докато не влезе у дома, но след като тя така иска, а виждам и че може, я оставям да се справя сама.
Мен взе да ме пуска лека полека параноята, ама само лека полека.
По настояване на щерката, вече я снабдихме с ключ за дома и сега се прибира сама от училище. Една стъпка напред в самостоятелността и. Пресича на 4 места, като само едното е охранявано от общината.
Треперя докато не влезе у дома, но след като тя така иска, а виждам и че може, я оставям да се справя сама.
По настояване на щерката, вече я снабдихме с ключ за дома и сега се прибира сама от училище. Една стъпка напред в самостоятелността и. Пресича на 4 места, като само едното е охранявано от общината.
Треперя докато не влезе у дома, но след като тя така иска, а виждам и че може, я оставям да се справя сама.
абсолютно те разбирам! Растат децата, искат да са самостоятелни 