Публикувана: 21 ноем. 2006, 14:40 ч.
Последно мнение: 18 дек. 2006, 18:35 ч.

Много е ревнив, не издържам вече :(

10 019
51
1

# 45 15 дек. 2006, 20:46 ч.

Мнения: 4 555

Цитат на: *Nikita* в пт, 15 дек 2006, 15:38

Явно този тип хора следват един и същ модел на поведение, даже използват едни и същи изрази ! Схемата е толкова ясна, а чудното е, че действа. Защо ли сме толкова глупави жените / вкл. и аз през един кратък период от време/. Уж в името на любовта/ чия обаче/ се превръщаме доброволно в роби. Амаха, ядосах се вече, честно! Crossing Arms

И на мен ми правят впечатление общите неща в поведението на тези мъже. И аз имах един такъв. Ревността вървеше в комплект със заплахи за самоубийство. От това си правя извода, че това е някакъв вид психическо неразположение, а не толкова черта на характера. Явно човекът се чувства едновременно несигурен и зависим и едното подхранва другото.
Трябва да има начин да му се помогне, ако не може той да се справи сам.

# 46 15 дек. 2006, 21:30 ч.

Ne 4etox ni6to napravo ti pi6a mila.revnosta e bolec toi trqbva da se lekyva,tova e mnogo stra6no.bqgai kolkoto moje po na dale4.stra6noe bilas1m na tvoeto mqsto.napravo mi e jal za teb.

# 47 16 дек. 2006, 08:57 ч.

Мнения: 953

моята половинка също е бил ревнив преди да се запознае с мен.но от предишен опит му казах че в момента в който у него се появи съмнение,а при мен сигнал за ревност,в момента в който усетя ограничение в свободата си да излизам,да се срещам с приятели и колеги и т.н. той ще е до там.знае че съм силна и като нищо ще му бия шута независимо от всичко друго.най-много държа на свободата си.ако няма да ми вярва няма смисъл да сме заедно.и обратното важи разбира се.вече сме две години заедно ,но и капка ревност не съм усетила в него.с нищо не е показал че нещо го тормози.даже като кажа че излизаме компания и да дойде с нас ,понякога отказва и ме праща сама.така много е важно в началото да му дадеш да разбере че може да ти вярва и че ако престъпи ограниченията на личната ти свобода ще те загуби.това става с приказки разбира се.поговори с него и ако няма промяна БЯГАЙЙЙЙЙЙЙЙЙ.
А след като му кажеш че ще те загуби ако не спре си събери малко багаж и се махни за известно време за да разбере че си сериозна.но си помисли хубаво защото после ще е още по-трудно и ти ще се обезличиш в годините.няма да си ти.няма да имаш приятели ,познати и ще живееш в едно сиво ежедневие което ще те влудява.мисли добре

Последна редакция: сб, 16 дек 2006, 09:04 от desi.a

# 48 16 дек. 2006, 13:54 ч.

Мнения: 3 394

аз си имах такова гадже (барета)-много си и обичам и до сега, но слава богу,че не избрах него! ревнуваше и от баща ми-направо се бях побъркала с цупениците, мини скандалчетата, защото голям не смееше да ми вдигне, абе .......направо си беше черна комедия!
Пфу, добре че не съм с него, че не знам като баща дали щеше да е добър,че ревност, ревност, но межеше да избие на дом.насилие, че подавача на памперси бил мъж.......

# 49 16 дек. 2006, 18:12 ч.

Мнения: 295

Моят съвет - ДИМ ДА ТЕ НЯМА! Всяка крайност в човешките взаимоотношения за мен е пагубна - както прекалената свобода, която се дава, така и задушаващите ограничения. Ти си индивидуалност със свои чувства, мисли, социален кръг и семейство, а не нечия собственост, за да ти се диктуват подобни правила... От опита на мои близки приятелки знам, че за ревност в подобни мащаби лек няма - след години брак, куп деца, точен час на прибиране и излизане - все ще е недоволен.

И ако все пак смяташ, че има надежда, опитай да поговорите. Попитай го какво трябва да направиш, за да е спокоен, когато излизаш с приятели, например. Ако те устройват исканията му - приеми....

# 50 18 дек. 2006, 13:04 ч.

Мнения: 819

Цитат на: AIS в сб, 16 дек 2006, 18:12

Той никога няма да е спокоен, когато тя излиза без него. И какво, да му иска разрешение ли Shocked

. А и какво значи "исканията му", тя да не е негова частна собственост?!? И колкото повече тя се съобразява с неговите"искания", толкова по - нагъл ще става той, а и по този начин ще излезне, че тя наистина е виновна . Другото вече е казано, няма да се повтарям повече.

# 51 18 дек. 2006, 18:35 ч.

Мнения: 750

Цитат на: MechoPuh в ср, 22 ное 2006, 20:13

Цитат на: mebbeth в ср, 22 ное 2006, 17:37

..Ревността е лудост...

Любовта също Hug

. И изобщо... за да живееш в този век, трябва да си луд...Аз бих останала, бих говорила...

Моят мъж много ме ревнуваше,но само първите 4-5 месеца!Но след това,когато разбра 4е няма от какво Party

,спря!Особенно сега когато 4акаме дете,и година и половина след брака ни...няма какпа ревност Grinning

!дори наскоро говорихме на тази тема-той се смя като си спомни за какви дреболии е ревнувал hahaha

!И ми сподели 4е просто се е 4увствал несигурен,страх го било да не ме загуби...с една дума,,изглупял,,за кратко! Joy

Остани при него...поговорете!Ако това продължава ве4е години newsm78

,незнам какво да те посъветвам!Послушай сърцето си!И в никакъв слу4ай не,,бягай,,преди да си наясно със себе си,можеш ли да живееш така и дали няма,,светлинка в тунела,, Laughing

!Ти си знаеш най-добре bouquet

Препоръчани теми

Не се разбираме

Начало на нова връзка, дайте съвет

Патологична ревност! Какво да правя!

Несходство в характерите

Причина:

Причина: